|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАЛИМПСЕСТЪТ - УДОВОЛСТВЕНОТО
СЛОВО
Магдалена Костова-Панайотова Човекът е такъв в своята споделеност. Във възможността да бъде себе си чрез някой друг, чрез вертикалния свят на културната памет. Чрез хоризонталния сглоб на чуждото тяло. Отпратката към чуждото слово по необходимост е отпратка към чуждото тяло. Доколкото нашата телесност винаги се отразява в словесния акт, удоволствието да пишеш думи върху думи е удоволствието от съприкосновение на две тела. Пиша върху тялото на любимия: аз съм тук, твоето присъствие расте в мен и аз се раждам. Но за да бъда аз, трябва да излича твоето тяло, да съхраня само аромат, дума, стих, фрагмент... да изчезне тялото на твоето слово. В разпаднатото единство на Другия откривам своето като един различен свят и заедно с това пресътворявам Другия като мое друго аз... Няма по-еротичен акт от акта на изличаването. Сексуалната връзка не съществува, твърди Лакан. Всъщност всяка връзка е сексуална, гради се върху спомена за усмивка, горчивина, извивка на устните, потръпване, допир.... Палимпсестът разчита на аромата на чуждото слово, което придърпва като с нишка душите думи в акта на сътворението. Сътворявайки, ние изличаваме неудобната памет. Изличавайки, ние се завръщаме непрекъснато към тялото с едничката цел да събудим удоволствието от пресътворяването, да оживим Другия. Или пак: изличавайки, събуждаме инстинкта на живото към смъртта, неотстранимото влечение да се състезаваме с нея, викайки я, да се надбягваме с времето. Палимпсестът е паметта на хиляди тела, събрани в едно. Всяко послание говори за надеждата на тялото да остане в палимпсеста на един бъдещ свят, на една бъдеща книга, преодолявайки своята тленност. Докато замеряме с текстове огромната вселенска пропаст, смъртта е отвъд. Удоволствието от писането е удоволствие от отрицание на телесното, от задраскването на смъртното, от отрицание на правото да обичаш. Истинска анахоретщина. Да пишеш, означава да изличаваш най-съществените за теб неща, да заменяш чуждото слово, словото на една изкълвана Вселена, със словото на Надеждата.
© Магдалена Костова-Панайотова |