|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЕ-КОНСТРУКЦИЯ НА КАНОНА ВЪВЕДЕНИЕ Магдалена Костова-Панайотова Книгата представя на българския читател творци и явления, дълго време отхвърляни от официалния канон на руската литература и пренебрегвани от литературните историци. В центъра на вниманието е поезията, която принципно не успява да се вгради в тоталитарния естетически модел, не само по политически, но най-вече по естетически причини, защото, според нас, в нея възниква онова, което съставлява същината на поезията от “бронзовия век”, и до голяма степен във връзка с нея можем да говорим за развитие на руската поетика през втората половина на XX век и възникване на нов тип художествено съзнание. Създавана в нелегални условия или в изгнание, в тази лирика водещи принципи стават чувството на вътрешна свобода и широта на духа, отказът от догмите и идеологемите на тоталитарното изкуство. Статиите в първия раздел отправят поглед към емигрантската руска поезия, която, вярна на духовните стожери на Русия, търси нови теми и нови поетически средства, в нея звучат гласове, утвърждаващи свободата на духа, нуждата от разкрепостеност на творческия човек. В четирите статии са разгледани проблеми на поетиката на четирима автори: на трите “кита” (Вл. Марков) на руската емигрантска поезия от първата вълна - Марина Цветаева, Владислав Ходасевич и Георгий Иванов. Четвъртият поет е от третата вълна Йосиф Бродски, нобелов лауреат, творец, чиято лирика се превърна в една от емблемите на свободата. Вторият раздел е посветен на неофициалната поезия, която се създава в съветска Русия в рамките на т.нар. алтернативна култура, известна още като “ъндъргрунд”, “контракултура”, “подземна поезия” и чиито ръкописи, са свидетелство за творческия руски дух, за способността му да оцелява в невероятни условия. На фона на официалните идеологически писания с техния потискащ дидактизъм, фалшив патос и безпощаден “хуманизъм”, различен път на развитие поема поезията, заредена с енергията на експеримента, която отхвърля императивите на идеологията, осъдена на принудително изгнание в покрайнините на литературния бит, принудена да съществува в нелегалност. Възникнала в общество, където комуналната справедливост заменя личната правда, а придържането към “единствено вярната” идеология е императив за изкуството, тази лирика провокира локални ситуации на прорив, на преодоляване на изкуствената изолация на руската култура от предходния руски и европейския литературен процес. Статиите във втория раздел очертават някои ключови явления на неофициалната поезия, търсят посоки на развитие, които са значими за съвременната руска литература и провокират размисли, отваряйки хоризонти за преоткриване както на епохата от 50-80-те г. на XX век, така и на приносите на поетическото наследство на ъндърграунда като цяло. Имайки предвид, че много от поетите на ъндърграунда, за които става дума в книгата не са превеждани в България или са слабо известни на българските читатели, в края на книгата е предложена подборка от авторски преводи.
© Магдалена Костова-Панайотова, 2003 |