ДЪХЪТ СЕ ВРЪЩА И ИЗЛИЗА

web | Поправка на талисмани

За втори път
при господарката на огледалата.
Клоуните от антуража се разпиляваха
пред краката ми сред отраженията на коридорите
и отваряха път
на татуирани акробати,
които застиваха в
петолъчни, шестолъчни, седмолъчни
звезди и отлитаха
в ъглите на
калейдоскопите си.

Тя стоеше

- холограма на собствените си отражения -
в средата на залата
и държеше
същата книга -
все така бледа
и трудна за четене.

(Първия път беше доста зле.
- Тук не пише нищо.
- Напротив, пише, но ти не можеш да четеш.)

Този път повече.

Бавно, кръг по кръг,
наклон по наклон по
издрания лист, прочетох:

"Продължавай нататък"

После следваха бели страници.
- Празни са.
- Това е защото трябва да ги изпишеш.

Прегърнах я, но тя не съществуваше.
Опитах се да мина -
беше там.

© Кристин Димитрова, 2001
© Издателство LiterNet, 20. 04. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Поправка на талисмани", С., 2001.