Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СВИДЕТЕЛЯТ ПО РАЗПОЗНАВАНЕТО
web | Сутринта
на картоиграча
Очите ми, обърнати навътре,
виждат едно мъртво езеро.
Оттам с кран изваждат човек.
Лицето му е синьо, връхчетата
на пръстите му
са подострени от рибите. Аз съм тази,
която човекът от куката вижда.
Иначе защо така ще е
втренчен в мен?
Коремът му е препълнен с езеро.
Устата му се е спряла
по средата на нещо важно и сега
произнася името ми:
аз съм междинната гласна
на дълго изказване
без звук.
Те го прибират заедно
с посинялата му уста
и даже не знам къде.
Другите не ме забелязват
и си тръгват, защото могат.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.
|