КОНТАКТИ

web | Сутринта на картоиграча

1:
Дойдох и видях земята.
И не я харесах.
И я заобичах.
Раздялата ще бъде
все по-трудна - каза ангелът
в остаряло палто
пред лавката за цигари.

2:
Нощем ги чакам.
Ослушвам се. Понякога
ги чувам къде са, докъде са стигнали.
Преди време ги изпратих
с поръчки в небето.
Някои вече се върнаха.

3:
Те ядат от трите празни чинии -
оставям им ги на прозореца.
Храната на тях им мирише на
заклана маруля, на картоф,
отвлечен посред бял ден от дома му,
на маслини с изтръгнати кости.
Който седне на гола маса,
ги кани на пиршество.
И те ще дойдат, ще
го изслушат. Само дето
не е добре да се застояват.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2015
Кристин Димитрова. Сутринта на картоиграча. Варна: LiterNet, 2015.