 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЕ
Тя беше грозна като тукан,
отстъпил цветовете си другиму.
Детето й беше досущ като нея.
Тя го разтриваше между лопатките,
за да го сгрее,
и дъждът ги валеше,
без да има какво да им вземе.
Всъщност
дъждът беше малък за тяхната тясна прегръдка
и по угрижените им, птичи лица
не личеше да знаят,
че мракът ги отбягва,
че земята ги носи в шепи.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.