 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
О
Кучето, което тича по петите ми,
за да ме закриля срещу другите,
за да ми се зъби насаме,
носи собствената ми душа.
Аз съм образът й,
който обикаля кулата,
тичайки със кучето.
Ние сме стрелките на часовник.
Кулата е центърът.
И следите от краката ни
са единствените знаци в циферблата.
Тези знаци са неразбираеми за нас.
Само ги изписваме.
Изтече ли времето,
питам? Изтече
ли времето?
Изтече ли
времето?
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.