Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
(МИЛА МИ ЛЕЛЬО СТЕФКЕ,)
web | Образ
под леда
Парчета счупен стоп
посоляват улицата
до светофара.
По асфалта капки кръв
отмерват крачките ми -
една крачка - две капки,
една крачка - две капки.
Стремя се да ги прескачам -
още не са зараснали.
Пред спирката едно момиче
крещи с пълно гърло "мамо, мамо"
и се лута между колите
с изтънели крака и
разширени зеници.
Колите го избягваха,
но, изглежда, то ги търсеше
и ревеше с протъркан глас като
петнайсетгодишно бебе,
което искаше да изплюе
обратно въздуха.
Ние на спирката бяхме смутени -
възмутително ни се стори
такова голямо момиче
да вика майка си.
Възмутително.
© Кристин Димитрова, 1997
© Издателство LiterNet,
29. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Образ под леда", С., 1997.
|