Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЕМЯТА Е НЕБЕТО НА ЛУНАТА
web | Хората
с фенерите
От първите думи към майка й,
дошла да я вземе от баскетбол, стана ясно,
че хем заеква, хем фъфли. Сигурно
и светът й говори така:
Това е же- же-
же-мя,
това е не- не-
не-бе,
представя й той сам себе си
с образи на пресекулки,
нещо като бягане с препятствия,
при което, по време на скока,
успяваш да видиш публиката,
малко смутена от полета ти,
макар да е истински,
а другите бягат
толкова гладко край тебе.
"Мамо, тле- тле- тленьолъ
те вика", казва тя, докато
си сменя анцунга. Майката
кимва с глава, помага
с якето.
Мирише на пот
(навярно на пресекулки).
Сега тя чака майка си,
чертае с пръст по прозореца
и гледа съучениците си на двора.
Дали бе смутена от острите звуци?
Не-не-бе.
© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.
Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.
|