НА ГОСТИ У ЧАСОВНИКАРЯ

web | Хората с фенерите

Пресякох улицата
до тайното магазинче отсреща,
където стотици стрелки мелят времето.

Разграфените личица се откъсват от споровете си
за пропуснати мигове и със самото ми влизане
цъкат критично. Надничат от три
стени с етажерки.
Два будилника тромаво прескачат минутите.
Стенен часовник с махало и вратовръзка
ми показва верния път.
Върху тезгяха
слънчев лъч изписва
своето виждане за точността. Под него
часовникарят
човърка отворения корем
на телце без батерия.

Вратата ритва камбанката.

- Нов часовник?
Не, не обичам да давам излишни надежди
и казах: "Нова каишка, моля".

После си помислих: Най-щастлив ще е онзи
                                   който успее да среже времето
                                   на изумително тънки ивици
                                   и с тях уплътни живота си.

Часовникарят вдигна очи
и не беше съгласен.

© Кристин Димитрова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2008
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Варна: LiterNet, 2008.

Други публикации:
Кристин Димитрова. Хората с фенерите. Пловдив: Жанет 45, 2003.