 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА БАБА МИ ХВЪРЧИЛОТО
Баба ми си имаше
хвърчило - честна дума,
имаше хвърчило - розово, като
ватирани кюлоти - и го пускаше в неделя.
Ние, внуците, опъвахме връвчицата,
после, насъбрали смелост, леко
се отпускахме и
политахме над къщите,
гледахме отблизо Витоша
и подвиквахме на дръзките туристи
с билкови букетчета,
за да ги изплашим:
БАУ!
Те подскачаха опулени и
изпускаха транзисторите си
из пропастите, без да чуят
как е свършил мачът.
Баба си отиде - правихме й деветини -
но не си прибра хвърчилото.
© Кристин Димитрова, 1998
© Издателство LiterNet,
06. 05. 2002
=============================
Публикация в кн. на Кристин Димитрова "Лица с преплетени езици", С., изд. Българска сбирка, 1998.