СПОМЕН

web

държеше
в дланите си глухарчета
леко
с устни
им придаваше вид на
забързани пътници

това твое ехо
бе познато на всяка гара
галеше ме
при всеки силует
на сънливи предградия

когато влизах в смисъла
на думите ти
срещах винаги
гостоприемството на липите

рано сутрин
градовете са припряни
не спират
за да преброят глада
на врабчетата

само глухарчетата изстрадваха
от височината на
един човешки бой
стъпканите длани на
шумата

само теб те заболя
гледаше ги
как падат на земята
като във гроб

исках дъха ти да приютя
в шепите си

но трябваше
да вървя