Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАСТРОЕНИЕ
web
Есен е.
Ръми.
Зрак оцеждат окъсняващи зори.
Сиво времето.
Унило.
Вятър сее
шумолене на листа,
мириса на гнило.
Есен е.
Хладни.
Като стари кръпки хората,
под ръка с умората,
носят тъжните си дни.
Есен е.
В мъгли.
Из бездомни вечери
бродят кучета унесено,
гладни,
зли.
Тягост тегне,
зима дебне,
нощи-самоти.
Есен е.
Ръми.
© Ивайло Дагнев, 2002
© Издателство LiterNet,
21. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|