Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАДЕЖДА
web
Като обрулен лист от пристъп на капризна есен
изхвърлен от дома, с ръжда покрит съсъд,
макар заченат в пролет; нота от любовната й песен,
съм никому ненужен - не за първи път.
Навярно, бих станал за някои посмешище
и този стих: оплют във долен и вонящ вертеп,
но, даже да ме хвърлят и на сметище,
аз винаги ще имам Теб!!!
© Ивайло Дагнев, 2002
© Издателство LiterNet,
21. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|