Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИТСПИСАНИЯ
web
Прелиствам страниците на
литературните списания.
Тук-там прошумоляват стихове.
Прелели в рими вопли на тъга,
омастилени викове.
Изливат редовете стомната
със пустота
и болка с думите прикриват,
след срещата им с моето мълчание
смутени си отиват.
Преглъщам страниците на
литературните страдания,
с неверие предъвкваната нафора;
че стиховете са мастилени сълзи
на самотата -
разбирам, е метафора.
© Ивайло Дагнев, 2002
© Издателство LiterNet,
21. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|