ОПИТ ЗА СОЦИОЛОГИЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ
(Текст за Лорънс Фридман)

Юлия Йорданова

web

Когато един юрист разсъждава по социологически въпроси и когато един учен пише за широката публика, винаги се получава нещо интересно. Този принцип важи и за книгата на Лорънс Фридман "Хоризонталното общество" като касов продукт на преподавател по право в Станфордския университет, заел се да напише нещо достъпно по темата за националната идентичност в модерната епоха и за гражданската й легитимност в т.нар. от самия него "хоризонтално общество", където ни е съдено да живеем на всички нас. Дори и на българската публика на издателство "Весела Люцканова", превело с вкус и разбиране тази иначе не много тънка книга на американския автор по "правна социология" или "социологическа геометрия", както предпочитате.

И така - защо именно "хоризонталното общество" е в титула на тази книга? (Че авторът й ще влезе в историята на идеите или по-точно на термините с тази фраза, това е повече от сигурно. Подобен принос на един учен е достатъчна лепта за кариерата му, с която той може да си осигури трайно присъствие в полетата и библиографиите на научната литература. Който иска - да завижда, който не - да подражава!) Погледнато сериозно, чрез наименованието "хоризонтално общество" Лорънс Фридман умело заиграва с един устойчив навик на социологическата теория да мисли в пространствената метафорика на "обществената пирамида", "властовата йерархия", "вертикалните структури" и прочие математически названия. Всъщност зад "хоризонталното общество" се крие прост антоним на "традиционното общество", доколкото исторически остарялото явление днес бива мислено като "вертикална" по тип общност, а новото по аналогия - като "хоризонтална". Едното общество - забележете! - е елитарно по характер, в което властовите отношения текат по вертикална "линия на авторитета отгоре надолу" [с. 17], а другото - хоризонталното - е егалитарно и предполагащо равноправни отношения, където "властта на родители, шефове, държавни глави, местни свещеници или старейшини, хората над нас" [с. 335] е като "игра на кубчета" или нищо незначеща зависимост на по-обикновените хора от по-важните персони.

"Обикновените хора - изразява се поетично Фридман, - тоест тези, които не са знаменитости, са невидими. Познават ги малцина около тях - приятели, роднини, колеги и толкова. Когато крачат по улицата, разхождат се в парка или шофират по магистралата, никой не ги забелязва, никой не обръща след тях глава, никой не ги снима" [с. 48]. Докато "необикновените" личности са видими - те преди всичко са знаменитости, които ги дават по телевизията, които ги интервюират по списанията, които ги има ежедневно във вестниците и звучат по радиото, които постоянно се въртят on line в информационния Гювеч на Internet мрежата… В "хоризонталното общество", което е заменило традиционното, според Лорънс Фридман, управляват знаменитостите, които са "face to face" и "на една ръка разстояние" от нас като любимия ни продукт за консумация, докато авторитетите (родови или политически, кастови или икономически) се държат на почетно разстояние и затъмняват самочувствието ни с широка сянка от условности и закони. "В хоризонталното общество - казва авторът - властта има тенденция да се слива със статута на "знаменитост" [с. 336], който е нещо различно от статута на бившия властник. Всъщност модерното общество според американския юрист не се отнася толкова до почитане на конституционализма и формалните (вертикалните) отношения в правовата държава, колкото до съобразяване с неформалните закони в т. нар. "държава на общественото мнение" [с. 67] и с хоризонталните (демократични) правила от top-класациите и pop-листите на комерсиалния вкус. Благодарение на технологиите и транспорта - подчертава Фридман - "хоризонталното общество" е мобилно и полиморфно, налагащо социална динамика в сферата на етиката и в областта на политическия престиж, където "авторитетите" за разлика от друг път са бързо заменими и фамилиарно обозрими. Затова в хоризонтално устроения социум добрите властници се възприемат в най-добрия случай като филмови звезди, а семейните старейшини в случай на симпатия стоят някъде близо до чара на домашните любимци, без това да оскърбява някого. Традиционните ценности на уважението (или принудителната почит) от геронтократичното общество на миналото сега се изместват от "хоризонталните" ценности на любовта или харесването (т.е. почитта по желание) в new age обществото, което фаворизира младежката мода и цени моментната идентичнтост. На изцяло "хоризонтален" принцип!

В този смисъл на съдбовния въпрос "Кой съм аз?" социологическото ego на калифорнийския юрист отговаря: "Аз съм такъв, какъвто съм се родил, но съм и това, което съм направил от себе си, и това, което другите са направили от мен" [с. 311]. Ето, че хоризонталността е придобила триизмерност! - ще възразите Вие и ще бъдете напълно прави. Дотук беше социологическата пространственост на Фридман, оттук нататък продължава аналитичната задълбоченост на юриста от Станфордския университет. Като говори за хоризонтални общества, вече не типологически, а исторически, Лорънс Фридман отбелязва, че "нацията е най-голямата хоризонтална група" [с. 142], която в своята географска множественост възниква от "отломките на традиционното общество" [с. 120], но продължава с "развитието на хоризонталното общество" [с. 120]. За изненада на обичайната политология под "нация" американският автор не разбира единствено придобилата политическа автономия под формата на държава етническа общност, а всеки "вид група с обща идентичност" [с. 388]. Така според него се обособяват поне три типа "нации": граждански нации (които са одържавени етноси), етнонации (които все още са политически нелигитимни, но потенциално възможни като държавни единици) и виртуални или метафорични нации (като например "нациите" на хомосексуалистите, възрастните, феминистите" [с. 152] и прочие, формализирани или не дотам, обществени сдружения в рамките на голямото гражданско общество). Подобно хипостазиране на термина "нация", разбира се, е опасно залитане в "четвъртото измерение" на теорията, но то все пак прави добра услуга на своя автор в желанието му да опише сложната, протеевски менлива идентичност на съвременния човек. Така, редом до "естествената", "вродена" идентичност на човека, която включва расови, полови, възрастови и други природни характеристики, застава неговата "изкуствена", "социална" идентичност с наложени отвън културни белези като степен на образованост, материална благосъстоятелност, политическа благонадеждност, фамилна благородност и прочие "благо-"сти. По-сложен остава въпросът със самоконструирането на Аз-а, с това какво-самият-аз-съм-направил-от-себе-си като поставен пред готовите блюда на своята "вродена" и "социална" идентичност. Тук Фридман коментира надълго и нашироко самочувствието на Аз-а последователно като естествен жител, натурализиран гражданин и чужд имигрант в света на официалната, разполагаща със собствена държавност нация. В резултат "обтекаемата идентичност" (Бъргър) на съвременния човек, според Лорънс Фридман, до голяма степен се дължи на принципите на хоризонталното общество, което не само допуска, но и предполага всеки човек да притежава много идентичности, "като различни роли в пиеса" [с. 17], и всеки да надхвърля своята предписана от природата и културата идентичност чрез избрана от самия него принадлежност като опит за свободна "афилиация" [с. 209] към "нацията", която предпочита. В такъв смисъл "историята на законите за гражданството и прилагането им на практика - според американския преподавател по право - е история на духа на националната идентичност" [с. 219], при което продължаващият дебат върху човешките права и гражданските свободи трябва да означава, че все още подлежи на пререшаване или пък на постоянно преформулиране самата идея за "нация" и "идентичност".

След всичко прочетено и казано по повод на "Хоризонталното общество" от Лорънс Фридман остава само едно - да подсетим-помолим-изискаме от изд. "Весела Люцканова" и трудолюбивия му екип с преводач Владимир Германов и редактор Вихра Манова да подготвят следващата "фридманиада", която да отговори на поставените по-горе въпроси. Вече чакаме "Република на избора: право, авторитет и култура" от Лорънс Фридман!

© Юлия Йорданова, 2002
© Издателство LiterNet, 19. 12. 2002
=============================
Публикация във в. "Литературен форум", бр. 29, 2002.