Юлия Йорданова

web

Някой каза, а аз запомних тази фраза: мост между два дома... Видя ми се успешна компилация, добър “микс” от две заглавия на книги, които съвсем наскоро бяха представени в Чешкия център в София. Мост между вселени на издателство “Херон прес” и Двата дома на жанра на Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”. Това са новите книги на Анжелина Пенчева, които заедно и поотделно разглеждат въпроса за баладата и нейното типологическо място като жанр в историята на художественото слово. В тях, разбира се, личи общият дисертационен първообраз, който генетически ги превръща в едно цяло и сдвоява отделните заглавия в изречение, а двете повествования за “житието и битието” на жанра в общ роман, дори бих казала “сага” за родословието на баладата в контекста на славянските литератури. Зад метафорите на моста и дома специалистите могат да прочетат в подзаглавията вече на един концептуален език същата свръзка между темата за Баладите на Карел Яромир Ербен и проблема За някои трансформации на славянската народна балада, които явяват специфичния подстъп на Анжелина Пенчева към тази толкова позната, но все така неизучена докрай територия от общохуманитарното и частнофилологическото познание - баладата. Ритуали и поверия, народни песни и предания, национална идеология и романтическа литература - всичко това съставлява тъканта, “текстовостта” на баладата като поетически жанр и културна форма изобщо. Затова в тези книги Анжелина Пенчева се показва с подобаващите качества на автор, който пише за баладата - педантично точен, но и ведро дързък, който критично се справя с набраната до момента научна литература, но и свободно се движи в интердисциплинарното поле на съвременната хуманитаристика.

Първото томче, “Двата дома на жанра”, представлява абстрактно-теоретично проучване върху генологията на баладата и типологията на жанровите преходи между фолклора и литературата. Според дисертационните параметри на първичното изследване тук в синхронен и диахронен план се разглежда феноменът балада, видян в западноевропейски и славянски - предимно чешки - литературен контекст. При това се обясняват типологическите особености на различните видове балада и се проследяват развойните черти на жанра в историческия му преход от фолклор към литература или - казано по друг начин, от народно към авторско словесно творчество. Втората част от работата има изцяло приложен характер, доколкото представлява конкретно емпирично проучване върху романтическите балади на чешкия поет и фолклорист от средата на ХІХ в. Карел Яромир Ербен, прокарвайки по своеобразен начин изследователски “Мост между вселени” из романтическите балади на този творец и фолклорно-митологичната и общоевропейската литературна баладика. Ще повторя по този повод, че книгата на Анжелина Пенчева, посветена на чешкия поет, се опитва да приложи на практика “генологичната типология на фолклорно-литературните взаимовръзки” (с. 6), предложена в първата, теоретична част на цялостното проучване върху историята и типологията на жанра балада в славянски и по-специално чешки фолклорен и литературен контекст. Не е за пропускане обстоятелството, че това изследване на българската бохемистка се появява точно сто и петдесет години след издаването на Ербеновата стихосбирка “Китка от народни предания”. Като че ли някакъв баладически фатум овладява нашата авторка и неотлъчно я посвещава в интимността на темата за литературната балада и силния й, особено на славянска почва, фолклорен корен.

Доколкото ми позволява собствената филологическа компетентност на българист, оттук нататък ще ме интересува главно първата, теоретична част от двете новопоявили се съчинения на Анжелина Пенчева, подминавайки до голяма степен проблематиката, анализирана в книгата й за прочутия чешки баладик. И така, своеобразна кулминация на “Двата дома на жанра”, която се занимава с особеностите на баладата като генологичен концепт, представлява акцентът на авторката върху т.нар. от нея “генологически парадокс на баладата” или още “генологичен куриоз”, “генологичен капан”, “генологическа спирала” и дори “генологически порочен кръг”, свързани с изучаването на този жанр от историята на литературата и на художественото слово изобщо. Ключово разкритие на изследователката по този въпрос е твърдението, че “фолклорната балада, генетическа предшественица на литературната, е била “открита” и описана теоретически като жанр на фолклора едва след конституирането на жанрово понятие за литературната балада” (с. 142). Това идва да рече, че парадоксът около баладата се състои в преноса на жанровото разбиране от литературната балада върху фолклорната и че куриозът остава в приоритетната значимост на авторската балада въпреки историческата първичност на народната като художествен продукт, в резултат на което - продължавам с цитат от Анжелина Пенчева - винаги “фолклористичната генология се е опирала на модела на романтичната литературна балада” (с. 121). С една дума, историята на баладата се разминава с историята на жанра и “генеалогията” на този художествен вид се разминава с “генологията” му като предмет на филологически размисъл. Затова когато се запитаме “що е балада” в типологическия смисъл на това явление, според възгледа на Анжелина Пенчева ние можем да я дефинираме като представителен жанр на европейския литературен романтизъм, който задава всичките му поетологически параметри и жанрови детерминанти; но когато се запитаме “от кога изобщо съществува баладата” в една историческа перспектива, според това изследване ние трябва да се насочим към безкрайното време на Средновековието, където от обредната песен или от танцувалната мелика - и това е въпрос на хипотези - в сферата на фолклора като народно, устно и традиционно творчество се обособява тази странна лиро-епическа песен, разпозната по-късно от учените, но никога от изпълнителите си като “балада”. Именно този circulus vitiosus на баладния жанр, който би могъл да се възприеме и като своеобразен “херменевтичен кръг” от гл.т. на генологията, дава методологическия ключ на изследването от първата книга на Анжелина Пенчева, където т.нар. “генология” вече не може да се разбира само като “теория” на жанра, а по неизбежност трябва да се третира и като “генезосология”, т.е. като история на жанра, проследяваща генезиса на баладата първо в контекста на народната традиционна устна култура, където битува фолклорът като тип художествено слово, и сетне в контекста на модерната писмена авторова култура, където доминира литературата като различен, ако не и противоположен на фолклора тип словесност. В този план Анжелина Пенчева стига до извода на полската изследователка Стефания Скварчинска за “жизнения генезис” на фолклорната балада, обусловен от екзистенциалните ситуации и етическите прецеденти в живота на човека, и за “културния генезис” на литературната балада, формирана от романтическия вкус към културната екзотика и фолклорно-митологичната старина в литературата на ХІХ-ти век. Систематизаторските качества и точният стил в научното повествование на Анжелина Пенчева извеждат от традиционните противоречия в генологията на жанра балада и предоставят готовност на читателите да се справят след това с баладното творчество на един такъв, бих казала “труден”, автор като Карел Яромир Ербен, доколкото при него всяка една от поемите в сбирката му “Китка” от 1853 г. предлага, както сочи Анжелина Пенчева, “различен модел на трансформация” (с. 17) на жанра балада.

И понеже споменах за систематизаторския талант на Анжелина Пенчева, който влиза в удивителна комбинация с човешката й артистичност (което пък може би е един от белезите на това да си български бохемист), ми се иска да продължа с проблема за многото поетики на различните видове балади, описани с брилянтна яснота от Анжелина Пенчева в “Двата дома на жанра”. В общата типология и история на жанра балада авторката обособява няколко генологични, а аз бих добавила и “генеалогични”, типа: 1) стара фолклорна балада, която по общо мнение има предимно епически характер и по всяка вероятност отвежда към английското разбиране за баладите (ballads) при Томас Пърси и Уолтър Скот в сбирката “Реликви от древната английска поезия”, 1802-1803 г.; 2) по-късна фолклорна балада с главно лиро-епически характер, която от своя страна има връзка навярно с английското разбиране за баладите (ballades) при Уйлям Уърдсуърт и Самюъл Колридж в сбирката им “Лирически балади” от 1791 г.; 3) най-нова, фолклорна панаирджийска балада, която представлява преходна, “лиризираща” форма между народната и авторската балада; 4) панаирджийска фолклорна балада, която предлага своеобразно, вторично “фолклоризиране” на вече известни като “литературни” балади (например такъв е случаят у нас с елегиите и прочутата балада на Хр. Ботев “Хаджи Димитър”, които в българските песнопойки от началото на ХХ в. претърпяват подобна панаирджийска фолклоризация и понякога стоят неподписани сред много други творби с автентичен фолклорен произход); 5) литературна балада от романтически тип, по повод на която в теоретичния си преглед Анжелина Пенчева споменава мимоходом за романтическите балади на автори като Бюргер, Шилер и Гьоте, Безруч, Челаковски и Ян Неруда, Мицкевич, Юлиуш Словацки и Змай, Жуковски и Пушкин, Ботев и много други поети от славянския литературен свят (именно този тип се превръща в генологически меродавен както за литературните, така и за фолклорните баладолози); 6) следва не по-малко известната просвещенска по тип литературна балада, битуваща с популярността на “бурлескната балада, надсмиваща се над суеверията на простия народ” (с. 103) (тук се сещам например за баладичната бурлеска у нас на Стоян Михайловски “Боян Магесникът” от 1884 г.); 7) накрая идва ред и на модерната литературна балада, освободена от фолклорни влияния и черпеща фантастичността си вече не от познатия митологичен фонд, а от други, често пъти имагинерни източници (в този смисъл изпитвам любопитство какво представлява чешкият игрален филм “Китка” от 2000 г., направен по баладични произведения от едноименната стихосбирка на Карел Яромир Ербен).

В книгата си “Двата дома на жанра” Анжелина Пенчева предлага не само тази темпорална, историзираща типология на баладното творчество, но и още една, по-скоро регионална - някъде интеретнична, другаде чисто национална - типология на баладните произведения, доколкото те са свързани с идеологията на европейския романтизъм и историята на националните литератури. Така авторката различава например силното лирическо начало в чешките народни балади, доколкото ги има, от типично епическия характер на българската фолклорна балада, радваща се впрочем на голяма популярност в региона си, както и смесения лиро-епически облик на полската литературна баладика. Освен това в изследването не остават пренебрегнати известните, станали вече школски модели на баладата от т.нар “романски” или “англо-шотландски” тип, към които сега можем да присъединим и провидения тук “общославянски” вид литературна баладност, всички те оказали някакво влияние обратно върху “узуса” на народната балада. Тук ще спестя преразказ на това как Анжелина Пенчева вижда жанровата идентичност конкретно на всеки един от тези типове балада, достигайки до общото й заключение, че в прехода от колективно към индивидуално творчество и от фолклорна към литературна балада поетиката на жанра се трансформира последователно към лиризация, психологизация, добавяне на описателни фрагменти и морални поуки, експлициране на разказвача, умаловажаване на фабулата в полза на страничните (чисто декоративни) ефекти, запазвайки при това изконните знаци на жанра като нарушаване на норма, трагически конфликт между индивида и патриархалния колектив, жестоко наказание с нещастен край, стихотворна форма и фантастична образност. В изследването си върху типологията на жанровите преходи при баладата между фолклора и литературата Анжелина Пенчева наблюдава и функционалната еволюция на жанра от дидактичната и по-специално превентивна цел на народната балада, която трябва да покаже най-вече “последствията от нерегламентираното деяние” (с. 115), към развлекателната функция на панаирджийската балада, целяща да трогне или потресе своя възприемател, до чисто естетическата функция на литературната балада, която цели да разкрие вътрешния свят на човека чрез фронталния му сблъсък с природните стихии и обществените сили.

Завършвайки прегледа си върху една от новопоявилите се книги на Анжелина Пенчева, мога да обобщя, че в научната си работа тя показва преобладаващо литературоведски подход в област, която смело дели мегдан с фолклористиката, доколкото все пак става дума за фолклорния генезис на литературния жанр балада. Разполагаща се методологически някъде между полюсите на историческата поетика и интертекстуалната теория, както ни подсказва самата изследователка, книгата й за баладата като че ли става най-крупното четиво по темата, което можем да прочетем в момента на български език. Не ми остава нищо друго, освен да кажа (признавайки читателските си чувства), че ревнувам българката в бохемистката Анжелина Пенчева.

Мост между вселени. Баладите на Карел Яромир Ербен, ред. Владимир Георгиев, Голяма чешка библиотека - 2002/1, изд. “Херон прес”, С., 2002.

© Юлия Йорданова, 2003
© Издателство LiterNet, 06. 04. 2003
=============================
Публикация във в. "Литературен вестник", 2003, бр. 12.