web

Моите четиридесет дни в пустинята ще бъдат голямо изпитание за мен. Ако аз отида там, ще остана, за да преосмисля своите постъпки и действия. Там ще съм потънала в самота и единствените чувства, което ще ме изпълват - ще са болката и страданието. Аз бих останала там с надеждата, че гогато се върна, светът ще бъде променен поне малко. Това е моята надежда. Но зная, че е невъзможана и неосъществима. Затова не бих се отказала от своя живот, за да отида нито в пустинята, нито на някой оазис, нито в рая, нито в ада! Защото ще бъда сама и заобиколена отвсякъде с неизвестност и множество дюни - конкретно в пустинята. Ако съм там - в пустинята - дните ми ще са сиви, мрачни и нереално въображаеми. Навсякъде ще ме съпътстват глад, жажда, мизерия и неизвестни нощи. Не, определено - това не е за мен. Но, ака ми се отдаде някой ден възможност да замина нанякъде, ще предпочета - оазиса, а не пустинята. Оазисното място е свързано с прохладата, свежестта, водата и красивите сенки на палмите. Да, тогава бих останала, четиридесет дни, но при едно условие - ако не съм сама. Тайна е с кого искам да бъда, обаче. И все пак, предпочитам да съм в своя свят - със своите близки и приятели. Независимо че моят свят е изпълнен с добри и лоши моменти, красиви и грозни неща.

В моя свят има множество прекрасности. Пишейки, в този момент разбирам и осмислям нещо: не желая никаква пустиня, никаква райска оазисна растителност - и тя е суета. Всичко е суета - казва Еклесиаст. Единствено моят вътрешен свят е интересен, земен и привлекателен. На това отгоре имам да изследвам много неща около себе си - да се срещна с много приятели. Какво повече от това.

Пустинята е оазис - оазисът е - пустиня!

© Илияна Петрова, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 05. 2002
=============================
Първо издание, електронно.