"МАЙСТОРА И МАРГАРИТА" - БОГОБОРЧЕСКИЯТ РОМАН

Христо Карастоянов

web

Да четеш на стари години "Майстора и Маргарита" е доста смущаващо занимание. Човек започва да си задава въпроси, които във времето на младостта - времето, когато Булгаков се появи за първи път на българския книжен пазар - просто нямаше как да бъдат зададени. Не заради друго, а защото бяхме омагьосани.

Но за мен най-важният въпрос днес, през 2020, е: защо авторът така упорито отдалечава героя си Ха-Ноцри от Иисуса Христа. От евангелския Иисус, искам да кажа. Къде с дискретни детайли, къде с помитащи сцени, блестящи диалози... - отдалечава го.

Ха-Ноцри е роден в Гамала. Не помни родителите си, но бил чувал, че баща му е сириец.

Ха-Ноцри няма магаре. Той е влязъл в Йералаим пеш.

(- Так, так - улыбнувшись, сказал Пилат, - теперь я не сомневаюсь в том, что праздные зеваки в Ершалаиме ходили за тобою по пятам. Не знаю, кто подвесил твой язык, но подвешен он хорошо. Кстати, скажи: верно ли, что ты явился в Ершалаим через Сузские ворота верхом на осле, сопровождаемый толпою черни, кричавшей тебе приветствия как бы некоему пророку? - тут прокуратор указал на свиток пергамента.

Арестант недоуменно поглядел на прокуратора.

- У меня и осла-то никакого нет, игемон - сказал он. - Пришел я в Ершалаим точно через Сузские ворота, но пешком, в сопровождении одного Левия Матвея, и никто мне ничего не кричал, так как никто меня тогда в Ершалаиме не знал.)

Ха-Ноцри не е арестуван в Гетсиманската градина. Арестуван е в дома на някакъв уж случаен Иуда, който го бил заговорил...

Ха-Ноцри няма трънен венец на главата си - има чалма.

Ха-Ноцри го сваля от стълба Левий Матвей, който сваля и другите двама осъдени разбойници - Гестас и Дисмас... И никаква "Пиета"!

Юда, разбира се, не се обесва. Убиват го Афраний и неговите агенти (какъвто Афраний в Евангелията няма).

И така нататък...

Но това, да речем, са по-дребни детайли. Дребни не, но все пак детайли.

Къде-къде по-важно е това, че я няма дървената табелка с надписа, че това е юдейският цар Иисус Христос.

Всъщност в романа няма кръст (кръстове), има стълбове. Думата "кръст" я няма въобще в "Пилатовския" пласт на "Майстора и Маргарита". Няма приковаване - има завързване.

("Когато стигна стълбовете, вече до глезените във вода, той смъкна натежалия, просмукан от вода талет, остана по риза и се хвърли към нозете на Иешуа. Преряза въжетата, обвили пищялите, качи се на долната напречна греда, прегърна Иешуа и освободи ръцете му от горните въжета. Голото влажно тяло на Иешуа се стовари върху Леви и го повали на земята.")

(А в Епилога: "...тремя повешенными на столбах...", в превода: "...тримата окачени на стълбовете...")

А това означава, че го няма главният символ в християнството: разпятието. И разпването! Тоест онагледяването на саможертвата на Иисус. Следователно ги няма окървавените, пробити от грубите гвоздеи длани и глезени на Спасителя. Няма я стигмата! Знакът!

Няма и никаква Мария от Магдала.

Няма го прословутото "Ecce homо!", вместо което Пилат "...като разля "р"-то над смълчания град, извика:

- Вар-Раван!"

Собствено и Голгота няма. Има Плешивия хълм (Лысая Гора). Този Плешив хълм веднъж се споменава като Плешив череп - в Глава 25, "Как прокураторът се опита да спаси Иуда от Кириот. И този "череп" е вероятно най-приближаващото се до Голгота, която Голгота на гръцки била Κρανίου Τοπος, Място на черепа, а на арамейски - gûlgaltâ, пак череп. Булгаков обаче не споменава самата дума "Голгота".

Всъщност единственото доближаване до евангелските текстове е в разговора на Понтий Пилат с Кайафа (Каифа в оригинала), в който разговор Кайафа се държи като истински държавник, а Пилат просто е един егоист, който иска да спаси Ха-Ноцри само защото той го е отървал от идиотското главоболие, та иска да си го запази...

Тъй че - защо?! Толкова повече, че Воланд - преди да започне своя разказ за Ха-Ноцри, няколко пъти повтаря името на Иисус и натъртва, че Иисус е съществувал и "няма нужда от никакви доказателства" за това.

И започва историята... И там няма никакъв Иисус. Там има Ха-Ноцри.

Има една "издайническа" реплика, изречена от Ха-Ноцри още при първата му среща с Пилат:

- Тези добри хора - заговори арестантът, побърза да добави: - хегемоне... - и продължи: - са неуки и са объркали всичко, което съм казал. Изобщо почвам да се боя, че тази бъркотия ще продължи много дълго. И то само защото той записваше невярно казаното от мен.

И още:

- Не, не, хегемоне - заговори арестуваният, целият напрегнат от желание да бъде убедителен, - тук обикаля ли, обикаля един с пергамент от козя кожа и непрекъснато пише. Но аз надникнах веднъж в този пергамент и се ужасих. Нито дума от записаното не съм казвал. Умолявах го: изгори пергамента, за бога! Но той го дръпна от ръцете ми и избяга.

- Кой е той? - с погнуса попита Пилат и докосна слепоочието си.

- Леви Матей - охотно обясни арестантът...

Което се допълва ясно и разбрано от Воланд, когато Берлиоз понечва да му възрази, че всичко разказано е далеч от евангелските текстове.

Ето:

- Вашият разказ е изключително интересен, професоре, въпреки че далеч не съвпада с евангелските.

- Но моля ви - усмихна се снизходително професорът, - тъкмо вие би трябвало да знаете, че от написаното в евангелията абсолютно нищо не е ставало в действителност и ако почнем да се позоваваме на евангелията като на исторически извор...

Попитах един приятел, който знае иврит, какво означава Ха-Ноцри (каквото е прозвището на литературния герой - персонаж в единия от трите панела на романа "Майстора и Маргарита" - според както уточнява Пилат в самото начало на разпита). И човекът ми обясни, че се пишело Ха-Ноцри, но се произнасяло А-ноцри, и означавало християнин! Не месия, а чисто и просто християнин. Близко до Христос, но то пък е редно да се запитаме бил ли е Иисус християнин, при положение, че още го няма самото християнство.

И все пак "Майстора и Маргарита" е роман за Христос.

Внушил ни го е авторът. Ето:

И отново безкрайно се учудиха и редакторът, и поетът, а професорът им направи знак да се приближат до него и когато те се наведоха, прошепна:

- Имайте предвид, че Иисус е съществувал.

- Вижте какво, професоре - отвърна с непринудена усмивка Берлиоз, - ние уважаваме големите ви познания, но по този въпрос сме на друго становище.

- Няма нужда от никакви становища - отвърна странният професор, - просто той е съществувал, и толкова.

- Но нали трябва да има някакво доказателство… - отвори уста Берлиоз.

- И от доказателства няма нужда - отговори професорът и заприказва тихо, а акцентът му, кой знае защо, изчезна: - Много просто - в бяло наметало...

И се появява... Ха-Ноцри! Но думата Иисус вече е написана и просто няма връщане назад.

Само че Ха-Ноцри просто няма нищо общо с Иисус.

Освен това Воланд... Воланд е може би най-човеколюбивият и милосърден персонаж в романа - част от силата, която желае зло, а все добро твори. Воланд с оная негова груба нежност, с която се отнася към героите.

(Всъщност защо пък да е само към героите? А това:

- Е добре - отвърна той замислено, - и те са хора като всички. Обичат парите, но това винаги е било така... Човечеството обича парите, от каквото и да са направени, от кожа, от хартия, от бронз или злато. Е, лекомислени са... вярно... но и милосърдието чука понякога на техните сърца... обикновени хора... общо взето, напомнят предишните... само дето жилищният въпрос ги е развалил... - и заповяда високо: - Сложете му главата!)

Не става ясно кой, по дяволите, е Воланд. Луцифер? Мефистофел? Самият дявол? (Може би все пак Мефистофел, след като мотото на целия роман е взето от Гьотевия "Фауст".) Все едно. Така или иначе той, заедно със свитата си, отделя доброто от злото, наказва злото и възнаграждава доброто... Внася ред ("Все будет правильно, на этом построен мир") и въобще върши работата на Господ, който пък въобще не се появява в "Майстора и Маргарита". А Воланд възнаграждава с прошка и вечен приют дори Понтий Пилат (който най-много на света мрази своето безсмъртие и нечуваната си слава). Като при това далеч не се кичи със заслуги, а предоставя на Майстора правото да освободи Пилат от две хиляди годишния му сън на върха на планината, както преди това е предоставил на Маргарита правото и възможността да освободи Фрида от вечното проклятие.

(Нещо повече! Той дава тази възможност на Маргарита, ама защо? Защото тя е глупачка и си е похабила правото на една-единствена молба, та се налага с така да се каже юридическа "хватка" да ѝ даде шанс да измоли нещо за себе си. "И тъй, това не се брои, понеже аз нищо не съм направил. Какво искате за себе си?" И така нататък...)

* * *

В руското (а и преди това в съветското) литературознание отдавна вече има "Булгаковедение". Книги, студии, статии, ютуб прелива от записани лекции... Безброй тълкувания на "Майстора и Маргарита", което никак не е учудващо: романът е пълен със загадки и препъни камъни дебнат отвсякъде, развързвайки ръцете всеки да го чете според собствените си разбирания.

Най-шантавото нещо, което съм чувал в ютуб, беше твърдението на някого си, че Булгаков е истинският автор на... "Дванайсетте стола" и "Златният телец". Човекът, който изложи тая "хипотеза", си имаше своите доказателства. Например това, че дилогията е съвършено различна от всичко друго, написано от Илф и Петров преди и след това. Както и очевидните съвпадения между двата романа и московския пласт в "Майстора и Маргарита". Верно, че има такива съвпадения.

Както и да е...

Лично мен най ме впечатли един открит урок на изключителния ерудит и убедителен лектор Дмитрий Биков. Там той твърди следното: "Това е роман, предназначен за един човек!" Човекът, разбира се, е Сталин. Та значи според Биков "Майстора и Маргарита" е едно обширно писмо, хайде нека да е послание, чийто смисъл е: "Пазете нас, майсторите!" Ясно е, че отношенията между писателя и сатрапа са твърде странни. Сталин гледа маса пъти "Турбини", но дава знак да се спират другите пиеси на Булгаков, дори и една пиеса, която е посветена на младостта на диктатора. Чел съм дори мнения, че на Сталин много му е допадало въобще поведението на Булгаков, неговата странност и доста театрална бохемщина в живота, целия онзи вихър от веселие около писателя. Прочут е онзи загадъчен телефонен разговор между двамата, след който безработният по това време Булгаков още на другия ден е назначен на добра позиция в театъра. Лично аз си позволявам да мисля, че ако "Майстора и Маргарита" беше завършен, Сталин би допуснал публикуването му и дори може би би накарал комисията на писателските влъхви да му присъдят Сталинската премия за литература - защо не? Булгаков обаче угасва на 10 март 1940 година, докато диктува на съпругата си Е. С. Булгакова безкрайните си поправки в текста. Първата изследователка на Булгаковото творчество М. Чудакова пише, че последната поправка, написана с ръката на Е. С. Булгакова, е на стр. 283 от втората част. "Обширността на вмъкванията и поправките в първата част и в началото на втората - пише тя - говорят, че не малка работа е предстояла занапред, но авторът не е успял да я изпълни." Иначе казано - "Майстора и Маргарита" е незавършен роман. И не помня някъде да е споменавано, че Булгаков го е предлагал някъде за печат (само го е чел пред приятели). Дори се носят градски легенди, че филмите, правени по "Майстора и Маргарита" са се проваляли, защото Булгаков и от отвъдното се е съпротивлявал!... (Особено последният по време сериал е направо отчайваща работа.)

* * *

Та да си се върна на началото... Защо е това упорито отдалечаване на "романа за Иисус" от евангелския Иисус? Защо Господ се споменава почти само в клетвите на комичните герои, хванати на тясно? Защо на много места самият разказвач не възкликва "О, Боже!" или "Господи", а вместо това казва: "Богове, богове!" - и точка по въпроса за желязното в монотеизма си християнство. Що ще "нечистата сила" Воланд в качеството му на положителен герой в "Майстора и Маргарита"? А е ясно, че и в сатиричния план, и в общо взето кичозния, на места направо мелодраматичен любовен план Воланд присъства точно в качеството си на "свързващо звено" към Пилатовския пласт.

Обратно на Дмитрий Биков аз си мисля, че "Майстора и Маргарита" е богоборчески текст. Не бунтарски - богоборчески, има разлика. Един вид - нещата не са такива, каквито са ни имплантирани от най-ранно детство. Евангелията са измислица и "ровно ничего из того, что написано в евангелиях, не происходило на самом деле никогда, и если мы начнем ссылаться на евангелия как на исторический источник..." - казва Воланд на Берлиоз, като при това се усмихва снизходително.

Но тук ми се ще да уточня нещо важно. Булгаков не е атеист. Още по-малко пък войнстващ атеист като Лео Таксил (примерно казано). В това решително раздалечаване между Ха-Ноцри и Иисус той не се отвръща от Христа. И от Пилат не се отвръща. И от разпятието не се отвръща (Ха-Ноцри е окачен, а не рàзпнат, но това не значи, че истинският Христос не е бил прикован на кръста, нали)...

Въобще Иисус Христос го има в "Майстора и Маргарита".

Няма го само в "романа за Иисус".

Ха-Ноцри просто е друг някакъв човек от времето на Иисус. Нещо като Брайън от филма на Монти Пайтън, само че насериозно.

(В скоби казано, за подобно алтернативно четене Казандзакис е отлъчен от църквата. И обратно: заради перфектното следване на евангелието Мел Гибсън беше разпердушинен и от католиците, и от евреите заради "Страстите Христови".)

...А всъщност и богоборчеството би трябвало да е от Бога, нали? След като всичко е от Бога...

Ако все пак има Бог, разбира се.

© Христо Карастоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.04.2020, № 4 (245)