web

Я, к’ва е тая къщичка тука, бе? Сигурно е за мене. Даааа. Апсолютно сигурно е за мене. Ахъм. Понеже щом никой не ми е казал, значи е изненадааааа, а щом е изненада, значи няма начин да не е за мене, понеже те нали другите знаят, а само аз не. Значи браво. Много ми харесва.

Обаче аз нали такова… Както си се разхождах и: “Яяя, къщичка!”. Обаче нали съм си много смел и отначало малко не ме хвана много страх. Мдааа. Понеже аз имам един пирятел, ама той е такъв… абе такъв… той е вещиц. Даааа, вещиц е, ви казвам. И прави разни работи, лелеееее, направо да припаднеш от страх. Обаче аз не.

Ама той живее в нашата гора, обаче никой не смее да ходи там при него. Никой! Само аз. Ама аз понеже съм си много смел, затова. Дааа. Ама знаете ли колко е страшно, бе? Той там прави разни работи в неговата къщичка и се чуват разни бумтевици и секакви други подобности. Ама аз най-много обичам да го гледам отдалече и затова тайничко се промъквам до другия край на полянката и гледам оттам. И гледам, и гледам и си мечтая разни джуджешки работи…

А пък веднъж, както се бях промъкнал и нещо вътре взе да кряка и моя пирятел изхвърча навънка и си заскуба косите, щото беше много ядосан и ходеше насам-натам пред къщата и говореше разни такива, много страшни думи:

НасИ горЕнг лемАк, сатУ инИ потОнг!
УнтУк джалАн севА, мамАк харИ сорОнг

Даааа. А отвътре бучеше и къщичката ту изчезваше, ту се появяваше. И разни други работи ставаха - да си умреш от страх. Ахъм, чак дърветата трепереха от страх и на едно дърво от треперене му се пречупи една клонка и като каза "Пук" и моя пирятел, дето тогава още не ми беше пирятел, а си беше само вещиц, погледна към мене, щото тя, да й се не види и клонката страхлива, беше точно под мене и се счупи от дето аз... абе от треперене. И като погледна значи и аз… нищо. Верно!

Обаче той като почна да се смее… Ама знаете ли как се смее вещиц, бе? Лелеее направо да ти замръзне кръвта, обаче на мене не - понеже си бях с кожухчето. И шапката си бях сложил, невидимката, понеже нали ако нещо такова… студено ако стане… Ахъм.

И такова… и после стана една… той взе да се превива от смях и да се търкаля по тревата и къщичката и тя се опули и взе да се превива от смях също, обаче по едно време той спря и само като я погледна, и тя млъкна. Верно ви казвам. И като се поотупа от сламките, и вика: "Ха, джудже с шапка невидимка!" И аз, направо ви казвам, за малко да такова… за малко да умра от срам. Ахъм. Ама той понеже нали е вещиц, ама обаче много печен и това шапки невидимки изобщо не му минават.

И такова, и ми даде една ягодка, ама не знам точно как ми я даде, понеже като каза "Дръж!", и тя хоп, ми се появи в ръката. И после, нали вече бяхме станали пирятели, и той ме покани да му ида на гости. Дааа. Представяте ли си, бе? Обаче аз такова, нали понеже бях много зает и бързах, също казах, че сега имам много важна работа и друг път ще дойда. Ама после аз много пъти съм ходил, бе. Ама нали понеже от полянката най-хубаво се вижда какво става и все оттам гледам. И той обаче ми намига от време на време, когато е много важно, и аз също му намигам, понеже нали сме пирятели и трябва да му помагам.

И сега такова… вървя си аз и: “Я, къщичка!”. И си викам… ама това вече ви го казах.

Обаче съм апсолютно сигурен, че тая къщичка ми е и за мене от моя пирятел. Ахъм. Много е хубаво.

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)