Хитър 5ър - Едно джудже разказва (15)

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Едно джудже разказва

ПЕТНАДЕСЕТА ИСТОРИЯ, В КОЯТО ДЖУДЖЕТО СИ ДОКАРВА ЛИЧНА ЗИМА ПРЕЗ ЛЯТОТО

Хитър 5ър

Ама как така, бе? Нищо не разбирам, значи. Аз малко бех разболен и такова… И нали, като си разболен, и трябва да лежиш и да ти носят разни работи да си похапваш. Ахъм. Много е важно да си разболен. Обаче аз нали, като бях разболен, и такова… и чаках да ми мине и нали понеже си лежах само и по едно време си викам: "Лелееее, сега ако стане някоя важна работа за оправяне в гората, направо не знам какво ще правят без мене." Понеже нали важните работи само аз ги оправям. И си викам, значи, сега ако стане някоя важна работа, и аз как да ида да я оправям, като трябва да си лежа и нищо да не правя, а само да викам: "Соооооок!" или: "Бухтички със сметанааааа!”? Направо, много лоша работа.

Обаче, чудно нещо, докато аз си бях разболен, и никакви важни работи за оправяне не станаха в гората. Ама никакви. И после се сетих, че и миналия път беше така и направо много се заподозрителностих… ъъъ… много се заподозрях… абе стана ми много подозрителна тая работа. Ама, нали, както си бях разболен и Спаска ми носеше сокове и бухтички и разни други задължителности за отболяване и аз какво-какво, взех да я питам дали не е станала някоя важна работа в гората, а тя казваше, че не е. И аз след малко пак я питах и тя пак - не е. И после отново я питах, щото нали като е подозрителна една работа и трябва да се пита, за да се разбере, ама Спаска все казваше, че не е. И като я питах, питах, питах така една седмица и почнах вече да виждам, че работата става изключително подозрителна и пак попитах Спаска дали и на нея не й прави впечатление, че никакви важни работи за оправяне не се случват, когато ме няма. И тя каза: "Охооо…" отдавна й било направило впечатление и даже и на цялата гора й било правело впечатление. И, като каза това, и се подсмихна. Обаче каза, че това изобщо не било подозрително, а си било съвсем естествено и на мене тогава вече ми стана апсолютно подозрителна цялата работа и казах, че веднага като се отболея, ще се заема с въпроса. И Спаска като чу това и направо подскочи и рече: "Не, моля ти се! Нищо няма да правиш, щото пак ще направиш нещо…"

Ама как така, бе? Нищо не разбирам, значи. "Как така да не правя нищо, щото ще направя нещо?", я питам, а тя само се върти насам натам и нищо не казва… Но се подсмихва при това обаче. И това ми било пирятелка… Обаче аз сам си разбрах, понеже нали съм умен…

Ама то било много просто, бе. Ми нали те важните работи като знаят, че аз съм разболен и те си седят най-културнически и не се развалят, повреждат, счупват, объркват, понеже те си знаят, че ако се развалят, повредят, счупят, объркат и няма кой да ги оправи. Ахъм. И си седят така най-възпитано и после, само щом аз дойда, и те от радост почват сами да се развалят, повреждат, счупват, объркват. Дааа. Точно така е. Ама аз, като ви казвам, че само аз мога да оправям важни работи…

И си виках: "Ех, само да ми мине разболеността…" Обаче много лоша работа, понеже като ми мине и няма кой да ми носи сок от боровинки и другите там задължителности. Ама много лоша работа. Защо само когато си разболен и седят до тебе и тичат да ти носят каквото си поискаш, а като ти мине и - тц? Ама не може така, бе. И това ми били пирятели. Ох! И веднага разбрах, че трябва да си поискам малко тулумбички, понеже усетих, че нещо пак се разболявам. Тя, Спаска, предишния ден ми рече, че вече съм бил здрав, понеже не можело да съм разболен цяла вечност от настинка. Ама аз, като чух това, и веднага взех мерки. Не може така изведнъж, хоп и здрав, бе. Ама това е много опасно. Аааа! Аз требва да съм разболен най-малко още две седмици. Задължително! Даже две седмици и малко, понеже да може да опитам още веднъж от всички задължителности. Даже от лапачинките с мед и орехчета трябва да опитам още два пъти. Точно така. Два пъти... най-малко...

Ама аз бях разболен понеже… Абе фърчи един ден Гьорчо и ми вика: "Леле, Шишарко, бегай да видиш какви работи стават при горския вещиц. Някой му омагьосал къщичката с гъделичкавица и сега вещицът не може да се прибере, щото като влезне вътре и къщичката почва да се хили като луда, щото той, нали, като ходи из нея, и я гъделичка."

Ама как така, бе? Лелееее! Ама това е много смешно, бе. Представяш ли си? Ходиш си из къщичката, а тя се превива от смях, понеже не може да се почеше, щото нали ти я гъделичкаш отвътре, а не отвънка. А пък то кой може да се почеше отвътре? Това е много хитро, рекох си аз, не е като да гъделичкаш на Маджунката метлата с брада и му казвам на Гьорчо бързо да ме занесе там, понеже… понеже така трябва. Ама той, гаднярът му с гадняр, - тц. Каза, че имал още мускулна треска от миналия път, когато ме кацна в хралупата. Уф, значи… Ще трябва сам да тичам да видя тая интересност.

И тичам аз, понеже нали е важно да видя как се хили къщичката на моя пирятел. От бързане целият се изпотих. Стигам там задъхан, значи, и гледам моят пирятел извадил голямата книга с магиите и само прелиства насам-натам и приказва разни страшности. Ужас! Направо да ти настръхнат косите. И като направи някоя магия и после иде до къщичката да види дали се е оправила от гъделичкавицата, ама тя - тц. Хили се, та чак ще се разпадне. Ама много смешно, ви казвам. Направо беше много…

Обаче моят пирятел ме погледна и каза, че не е никак смешно и аз тогава разбрах, че не е смешно изобщо. Щото нали сме мъже. Обаче то било много гадно това, бе. Хем да ти е смешно, хем да знаеш, че не е никак смешно. Ох, за малко щях да се пръсна… понеже не беше никак смешно. Обаче аз нали съм си умен и веднага разбрах защо не е смешно. Ами нали като завали през зимата сняг и… къде ще живее моя пирятел? Ми той, като влезе вътре да не умре от студ, и къщичката му ще умре от гъдел. А къде се е чуло и видяло някой да живее в умряла къщичка, бе?

Обаче на мене после Мърморацията ми каза какво било станало, ама аз не й вярвам, понеже тя е голема гаднярка. Вика, че Маджунката му била направила тоя номер на моя пирятел, та като не можел да си се прибере и да идел при нея, в нейната. Ама абсолютнически глупости и неверности. Това не може да е вярно, ама изобщо. Абе женкави работи, мърморацийни. Как ще иде моят пирятел при Маджунката, бе? Ние нали сме мъже. Ама какво да й обяснявам…

Обаче това беше после. А през това време моят пирятел само прелистваше дебелата книга и опитваше всякакви опити. Ама то ставаха едни работи… Щото той нали искаше да оправи гъделичкавицата, ама нали не знае как е направена и караше наслуки, от което то се получаваха разни други неща. По едно време взе да духа вятър от вратата й. После взе, че се обърна. Къщата, бе - обърна се, ама не така - хоп, с покрива надолу, ами се преобърна така… абе като ръкав се преобърна - с вътрешното навън. После пък от комина й започнаха да излизат сапунени балончета. А по едно време и рибки заплуваха зад стъклата на прозорците й. Обаче гъделичкавицата не й минаваше. Моя пирятел само току ходеше до нея след всеки нов опит да види дали вече не й е минало и се връщаше все по-ядосан, понеже не й беше. Обаче последния път не можа. Не можа да се върне, понеже…

Абе нали той караше вече наред каквато оправяческа магия му падне и като направи там некаква много специална и като влезе вътре за проверка и къщата спря да се хили. Ама ура, ви казвам, направо отначало. Отдъхнахме си ето така: Уффффффффф! Обаче отначало, а после…

Щото като влезе вътре и къщето спря да се хили, ама взе, че затръшна вратата и моя пирятел, като рече да излезе, и - не ставаааа. Я пак да опита - пак не става. Абе кво й стана на тая врата, бе? Я през прозореца, ама и оттам - тц. Ами сега? Много лоша работа, ви казвам, понеже книгата с магиите остана отвън, а вещицът - затворен вътре.

И почнах да такова… Почнах да се щурам между къщето и книгата и да се чудя какво да правя и направо ви казвам, за малко да се уплаша, понеже… Ами понеже как така, моят пирятел вътре ли ще си стои? Ох, лелее, направо ви казвам… Ама какво се смеете, бе? Изобщо не беше смешно. Ама нали съм му пирятел и му викам: "Спокойно, сега ще оправя работите!", да не се притеснява, де… А той вика: "Стой, нищо не пипай, да не оплескаш нещата. Нека първо да помисля." И като ми каза така и аз веднага спрях нищо да не пипам. "Абе, спокойно, бе!" - казвам му - "Няма начин да не измислиш нещо, докато аз тука нищо не пипам." Ама какво да му кажа? Нали трябва да го успокоя да не се притеснява.

И си седя така аз, значи, до книгата с магиите и си тракам така със зъбите… за разнообразие де, и си викам: "Лелееее, дано да измисли нещо по-бързо, че тая магьосническата книга каквато се е вторачила в мене и най-гаднярски ме кара да прочета какво пише в нея…" Обаче аз нали съм си много смел и изобщо не й обръщам внимание и си свиркам. Даже си сложих за всеки случай шапката невидимка и нищо не пипам. Само си тракам така със зъбите и лекичко поглеждам с едното око в книгата, понеже нали да я пазя да не вземе некой да я пипне, бе.

Обаче то било много лоша работа това, бе. Хем да ти тракат зъбите… от разнообразие нещо да не стане, хем гаднярската му книга да те кара да погледнеш в нея… Апсолютно. Обаче аз си викам само с едното око така, лекичко ще погледна да видя какво пише… обаче без да пипам ни-щич-ко!

Огледах се, значи, първо и после почнах, ама само с едното око. Вярно бе, ето така:

И си чета аз така само на ужким, понеже нали е наполовина, само с едното око и значи не се брои. И там разни такива думички:

Направо Цветко-Петко, нали? Ама аз не. Обаче в тоя момент моя пирятел извика: "Не пипай книгата!" и оплеска всичко, понеже защо му трябваше да гледа през ключалката… Ми то положението беше много напрегнато и аз я изпуснах… такова… книгата… без да искам, бе…. Понеже аз изобщо не я бях пипал, обаче тя тъпата му книга сама ми се набута в ръцете и после падна нарочно, ужким съм я изпуснал, щото се стреснах малко.

И стана една… не е за разправяне, понеже то имаше още от тая магия, ама аз нали не можах да я прочета до края и тя си остана такава… куца… абе не куца, ама такава - непълна и… абе объркана некаква стана, такава, каквато беше недовършена и от цялата тая половинчата магия изведнъж земята започна да яде тревата. Абе не знам дали я ядеше ама тревата започна да потъва, все едно някой я дърпаше отдолу. После и храстите почнаха да потъват, след тях и дърветата… Ужас. Всичко започна да изчезва с хрупане. Дърветата ставаха все по-ниски, трева вече нямаше, от храстите бяха останали само връхните клонки…

А моят пирятел ми вика: "Бързо довърши магията! Цялата, чу ли?" “Чу ли?” - ще ми вика! Лесно му е на него там да си седи на спокойствие в къщичката, а аз тука да оправям работите… Как да я довърша, като тъпата му книга падна и се затвори. Откъде да знам сега на коя страница беше. Взех да гледам. Тука ли беше, по-натам ли? Не, не беше това… и това не беше… Ох, кое беше, бе?… А, май беше тука! Ох! Добре че съм аз, значи, та да оправя всичко. Докъде бях стигнал? Аха... и почнах:

Обаче моят пирятел съвсем обърка всичко, понеже взе да пищи отвътре: "Не таяяяяяяя!", щото тая била некаква друга, ама аз откъде да знам? Те всичките с едни такива думи… Поне да я бях казал цялата, а то сега като ме стресна пак и изпуснах книгата отново и… и тая магия си остана наполовина. Оххх!

Абе, дали две половинки няма да направят една цяла а? Сигурно требва да направят. Абе, требва да направят, бе. Как така, ако не може от две половинки да стане една? И това, ако са магии… Ох, дано да е станала една цяла…

Поглеждам лекичко, без да мърдам, щото нали не трябва нищо да пипам и… Яяяяяя!!! Знаете ли какво интересно нещо станало, бе? Абе знаех си аз, бе… Тревата се беше върнала, ама беше станала магия за зима. Ама знаете ли колко хубаво беше? Ама не такава зима, бе... Пак зима, ама по-особена. Такава - лична. Лична, понеже си е само за тебе. Даааа. Вали си сняг само над тебе. Около тебе другите се спукват от жега, щото е лято, а ти - ехааааа. Над тебе си вали сняг и си правиш снежни топки и целиш разни гьорчови роднини и него самия също. И като вървиш, и снегът и той се мести. Направо страхотно. Даже още по-страхотно, понеже като навали и се заледи под тебе и може да си се пързаляш, където си искаш. Щото пързалката се мести с тебе, понеже нали ти е лична зима. Ахъм.

И аз какво-какво, викам си, абе я да опитам аз тая лична зима като как е. Седнах на книгата с магиите и почнах да си се спускам насам натам - друс, друс, еоооо… И най-вече пред къщата на Мърморацията, та да се спука от яд. Да види тя кой е Шишарко, гаднярката му женкава. Даже я замерих с няколко снежни топки. После тръгнах към Спаска, но се сетих, че не съм си махнал шапката невидимка и Мърморацията изобщо не е могла да ме види, та се наложи да се върна и да й метна още няколко топки, ама вече без шапка. Хи-хи-хи! Представяш ли си по тебе да хвърчат снежни топки от едно място на полянката пред тебе дето е един метър зима и да не виждаш никого. Направо си умрях от кеф, като си представих как се е чудила Мърморацията. Ама аз затова се върнах, та да види, че аз съм бил. Щото то иначе не е интересно, ако не разбере.

После отпраших при Спаска и минах покрай нея, ама така - фиуууу. И тя много се зарадва… май… щото само клатеше глава и нещо си говореше… После минах и покрай Джанката да й се изплезя, обаче нея я нямаше. Язък! Ама карай, нали Мърморацията ме видя. Това беше най-важно.

И си се пързалях аз така, значи, обаче по едно време взе да ми омръзва и също взеха да ми тракат зъбите, ама вече не от разнообразие, а понеже тъпата му зима продължаваше да си е зима, а наоколо си беше едно хубаво лято - направо да се спукаш… Много гадна работа. А пък и тоя сняг не спря да вали, ами целият станах мокър. Оххх, как да я спра сега тая зима?

Я да си ида аз у нас, се сетих, понеже нали съм си умен, пък то нека да си вали. Аз ще си напаля огнището - чудна работа. После ще му мисля как да се оправям… да оправям моя пирятел, де… Обаче тъпата му зима нали е лична и изобщо не се съобразява, че вкъщи не се вали сняг. Влязох си аз, а тя продължава да го ръси гаднярския му сняг над мене и в леглото ми, както се набутах вътре да се стопля под одеялата. Остави се, ами и огън не можах да си запаля, щото аз паля - тя гаси. Лелееее, направо ви казвам, много лоша работа. И по едно време, ама направо ми потекоха сълзи. Ама от студ, а не от нещо друго. Добре, че Гьорчо, дето заради него стана всичко, гаднярът му с гадняр, дофърча пак. Иде, значи, и вика: "Давай книгата! Вещицът каза да му я пусна през комина, та да оправи нещата." Ще оправел нещата… Добре, че бях аз да я пазя книгата, иначе…

После вече не знам какво е станало, щото май съм заспал. То нали като е зима и какво - приспива ти се, а после сигурно съм се отвил, докато съм спал, и бях понастинал. Само така е станало, отвил съм се, а не от студа. Пък и тя каква зима беше, бе? Некаква си еднометрова. И като се събудих, даже вече я нямаше... щото сигурно моят пирятел ми я е развалил. Ама нищо, аз не му се сърдя. Обаче не знам дали ще ми каже от кои две магии я направих. Ама трябва да ми каже, бе. Тя тая магия яз я измислих, без да искам, обаче нали я направих нарочно… Значи си е лично мое изобретение…

Абе той какви магии може да научи от мене, ама нещо не ще да ми дава книгата си. Сигурно ми завижда, ама нищо - нали ми е пирятел - аз пак не му се сърдя.