web

За да си няма небрежности (или там каквото трябва да си няма), авторът е умаломощен да заяви, че:

1. Всяко друго джудже с това име не е джуджето Шишарко.

2. Щом джуджето Шишарко казва "апсолютно", "гинастика", "пирятел", "верно", "голем" и "секакви" такива, значи така трябва! Апсолютно!

* * *

Джуджето
проклето,
що все се забърква
в истории такива,
че всичко обърква,
а както не биват
ги после разправя
и със охота така ги разтяга
как сáмо то нещата оправя -
през гората бяга ли, бяга.
И като топка между тревите
скача и писка,
а по петите
му злобно се киска
горската вещица
и за грешчица
дебне джуджето,
за да хване
юначето клето.
Но няма да стане!
Джудженцето сладко
е вътре във всеки
и казано кратко,
ще бяга навеки,
защото дори на човек да му кипне,
джудженцето всъщност не иска да пипне,
а само наужким го гони да тича,
понеже джуджето
проклето
обича.

* * *

Обаче аз съм джуджето Шишарко... Ахъм. И такова... Аз много обичам да имам рожден ден. Понеже тогава нали задължително всички ти дават подаръци и вкусни работи, и изобщо. Аз вчера имах рожден ден, ама не помня на колко си бях избрал да съм. Май на 100. Обаче беше много хубаво. Ще взема да си направя още един рожден ден другата седмица, ама се чудя на колко да стана. Може на 500... Не, на 500 май бях миналия месец. Абе ще видя... Може на 5 понеже на 5 май не съм бил. Да, 5 май го пропуснах. Ама то к’во? Нали е важно да ти донесат подаръци, пък дали ще повториш рождения ден, изобщо няма значение. Ахъм.

Обаче такова, аз си имам една пирятелка, Ламята Спаска, ама тя да вземе да кихне веднъж срещу огледалото, както си била ядосана, и си опърлила брадавицата, понеже аз нали съм й пирятел също. Даааа. Ама те, щото ламите, като са ядосани, бълват огън. Ама само тогава. Иначе си бълват... кихавица си бълват. Ахъм.

И такова, и после аз й намазах брадавицата с 3 капки роса от листо на глухарче да й мине, понеже нали глухарчетата не чуват и като дойдеш да им събереш капките роса, става, щото не вдигат врява. Ама те, другите, знаете ли какви са скръндзи? Като те видят и почват веднага да си стискат росата и да пищят най-гаднярско ужаснически. Ахъм. Обаче те глухарчетата си нямат листа, но понеже нали аз съм Доброто Джудже Шишарко и им давам да си имат и те се фукат с тях.

Обаче защо толкова време никой не каза, абе Шишарко няма ли да дойде да си изяде тортата с боровинките, понеже ние за него сме я направили? И също така да каже: "Ела, Шишарко, да ни помогнеш." Понеже аз нали съм Най-доброто... абе единственото добро джудже, така да се каже. Апсолютно! И аз такова... да помогна. Обаче сега точно нещо не ми се помага, понеже съм си просто гладен. Ахъм.

Обаче аз имам една пирятелка, Мърморация се казва. Ама тя много голема гаднярка. Ама направо такава голема гаднярка, че направо ви казвам. Дааа. Даже веднъж казала на моя пирятел гарвана Гьорчо, че уж съм казал, че ягодите не били вкусни с лъжичка. Ама абсолютнически измислици, аз какво ви казах - че е страшна скръндза. Понеже тя веднъж, си спомням, че не ми даде от нейната си торта, дето беше за мене. Ама аз нали съм си пирятел… Такова де, нали съм си доброто джудже и - карай.

Ох, много ми се прияде нещо. Направо ще взема да ида на гости на някого. Скръндзи свидливи такива. Ама колко може да изяде едно добро джудже, бе? Ама те - не. Ама аз - прас по една магия и като им наизлезат брадавици-скръндзавици по езиците и после ще има да ми викат: "Шишарко, моля ти се, помагай…"

А пък аз, такова, като си набрах веднъж гъбки... Ама направо ви казвам, беше много хубаво, понеже си ги опържих с масълце. Аз много обичам гъбки с масълце. Ама само малко трудно си намирам масълце. То по-рано си имах един пирятел масЛодонт. Дааа. И само като му кажех, че имам гъбки и той ми даваше масълце. Обаче понеже после не знам какво стана и му се свърши маслото.

Обаче направо ще се спукам от яд на тая моята пирятелка Мърморацията, понеже много ме ядосва. И също, понеже ме нервира. Ама защо си измисля такива работи, че съм бил казал, че не обичам ягоди? Направо значи...

Обаче е много хубаво да се ядат семки. И да се люпят и плюят ей така:

Видяхте ли как? Ама то семките се ядат задължително със шапка невидимка. Даааа. Слагаш си шапката и после вече можеш да си плюеш, понеже иначе не е възпитано.

Ама не може така да няма маслодонти вече, бе. Трябва да питам някой къде са избягали...

Обаче мене изобщо не ме е страх от вещици. Хм, некви си ми ти вещици! Ще ми накривят шапката... невидимка. Аз съм НАЙ-ХРАБРОТО джудже на света. Даже и в гората. Ахъм. И такова. Аз даже им се плезя, като се обърнат и когато са далече, и също когато Спаска е близо до мене...

Ох, пак нещо ми се ходи на гости, понеже ми е много лошо. Направо ми е много лошо, понеже от не знам колко отдавна не съм се лекувал с лапачинки с мед и орехчета и пуканки с карамел също, ох. Сигурно съм разболен. Ама защо все на мене, дето съм най-доброто храбро и скромно джудже, ми се случват такива небрежности? Не е честно и даже не само не е честно, а също така е много нечестно. Ох, само като си помисля за лапачинки и карамел или за торта с боровинки и ми става още по-зле. Направо ми иде да си изям моята торта... дето ми я подариха вчера. Обаче честно ли е така? Ми аз за какво съм доброто джудже? Да си ям моята торта? Ама аз си знам, че е моя, обаче, нали когато си добър и си храбър, и смел, и също когато си безстрашен, и то другите ти дават техните си. Даааа. За-дъл-жи-тел-но! Ами аз за какво съм най-безплашното джудже? А сега като съм разболен и почвам да имам термометър. Не, не беше това, нещо друго имах.

И как сега да разказвам приказки? Ама то първо на първо приказките се приказват, а разказките се разказват и второ на второ не знам какво. Обаче трето се сещам. Третото беше за десерт и беше… Ох, ще се спукам от яд. Понеже не си го изядох миналия път. Ама аз не че щото съм бил преял, а понеже не знам какво, но не съм бил преял. Понеже аз никога не преяждам, защото не било хубаво. Мдааа. И също, като си помисля, че ми го няма вече масЛодонта, дето ми даваше масълце да си мажа препечените филийки. Ама къде се дянаха тия масЛодонти, бе? И Спаска не знае. Ама тя знае всичко, обаче за масЛодонтите е забравила. Така каза.

Ох. Много ми е лошо. И къде се дянаха тия гадняри, дето са ми пирятели? Да ме оставят само с моята си ми лично собствена торта, дето си е за мене, а не за ядене. И ми изяли бадемчетата от сладоледа. Сигурен съм, че са ми ги изяли, понеже сладоледът беше без бадемчета, значи са му изяли бадемчетата. Знаех си аз. Нали ви казах – те са ги изяли нарочно. И това ми били пирятели. Пък то нали не може сладолед с фъстъци. Това да не е фъстъчено масълце? Ох, много обичам фъстъчено масълце - такова хрупкаво, с фъстъчета в него. Обаче вече сигурно имам два термометъра или там каквото се има, когато човек е разболен.

А пък тия снежанкавите джуджета и те са едни гадняри. И дядо Мразовите също, понеже ме карат да работя. Ама как ще работя, бе? Като имам 2-3 термометъра лапачинки с мед, как може да се работи? Ох, добре, че Нова година мина. Аз тогава най-храбро си сложих шапката невидимка, понеже не защото нали да съм се скриел ужким от дядо Мраз, а не знам защо… А, да, понеже да не ми настине главата и затова си я сложих. Сетих се.

Ама къде се дяна и другата ми пирятелка лапачарката тя@? Тя нищо, че е лапачинкова фея, май обаче прави много хубаво млекце с ориз. Ахъм. Ама толкова хубаво, че аз даже й обещах да си помисля дали да не й покажа шапката си невидимка. Ама само да я види, понеже тя си е моя. Обаче може да й кажа откъде да си от... да си вземе, де, вълна от вълшебен Дюриан, та да си изплете сама шапка. Ама къде отиде, та я няма сега?

Знаех си аз, че всички са скръндзи, стиснати, свидливи. Ох, направо ми става зле. Даже ми става лошо. Как сега да свърши разказката с щастлив край, като няма нито торта с боровинки, нито лапачинки с мед и орехчета? Ох!

© Хитър 5ър
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2002, № 5 (30)