ПОДСЛУШАНО

Христо Ботев

web

...На пътят играе хоро. Мариолка вкъщи пред огледалото се белисва. Майка й не може да й се нарадва.

Майка й. Тъй, мама, тъй. Мацни си и носецът, че не знам как ми се види - май червеничък.

Мариолка. Носецът ми е мене дип добър, ами я погледни - туй рокля за пред хората ли е? От толкова рокли уж тая е само от модата, пък и ней нито й е цветът, нито кроежът! Сякаш че съм...

Майка й. Добре, майка, добре - да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга, още по-хубава.

Мариолка. Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време?

Майка й. Онова магаре - дето земахме платът за роклята ти.

(Модата: да седи човек у хапус - напредва!)

© Христо Ботев
© Издателство LiterNet, 12. 07. 2003
=============================
Публикация във в. "Будилник", I, бр. 2 от 10 май 1873.
Публикация в: Христо Ботев. Съчинения в два тома. Т. 1, С.: БП, 1986.