Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХАЙДЕ НА ИЗЛОЖБАТА!

Христо Ботев

web

"Боже, ти знаеш безумието ми,
и погрешките ми не са скрити от тебе."
в. "Право"

Браво! Браво! Нашите суверани изпратиха толкова сандъци с дервиши1 на изложбата във Виена, а ученолюбивите български общини стоят и се чешат в тиловете над статията на "учителския приправник" из Загреб, напечатана в Христа ради юродивото "Право". Не видат, че Шишкова го хвана зъбица от тая статия и за да се препоръча клетият за изложбата, написа и "статия без заглавие, но не и без цел", сир. плод на неговия ум изветрел. Тоя драматург, педагог и критик, който не признава други авторитети, освен своят, доказва, сир. прави си устата като габровец за бой, че българите не са тъй "назад", за да нямат място на изложбата, и не са тъй "напред", за да не проводят барем него. Нека го проводи търновското читалище и нека бъде уверено, че протекторът му ще изучи и педагогията тъй, както е изучил българската народна поезия, за която като чèте преди две години в Браила, и бабичките дору плакаха. - Бог да е на помощ!

Машаллах! Машаллах! Много хубаво словце казала кака Рада, учителка в Пловдив. Бива го за изложбата. Но какъв ли мехлем е капало на сърцето на о. Панарета, като е чул, че той е "провидение божие", "пръст божий" и за да се оправят като въже в торба пловдивските училища, то пловдивчани трябва него да слушат и нему да се покоряват. Хитра учителка, хитра като овца - знай да подиграва хората. Но пловдивчани са заняти, види се, с вопроса: кого от учителите да изпратят на изложбата - Груева ли, Чинчева ли, или Павлова? Общинарите искат Груева, учениците - Чинчева, а учителите - Павлова. Г-да! "Братство и съединение ест спасение", казваше едно време "Дунавска зора". Съединете се братски, па изпратете и тримата; защото - секи човек си има достойнствата, а тия мъже са цветът на нашите учители. Груев с фабриката си напълни Тракия с учители, достойни като ученикът Чинчева, насмете в българската книжнина такъв боклук, какъвто не е виждала и р. Марица, и за ползата на раята мърсува и до днес по турските конаци. Чинчев е достоен ученик на учителя си, защото освети името си и гърбът си не само в Пловдив, но и в Калофер, дето хората, като живеят по Европа, сир. - в Галата и Бал капан, уж отбират от наука, като магаре от кантар. Павлов - то достойнствата и занаятите на тоя мъж са тъй много и тъй големи, щото мъжът и зетят на баба Тоца, сир. свети Скопски Дорчо ефенди, би казал: "И аз съм цвете, но тоя син и от мене е пò цвете. Бива го за владика." Но от сичките занаяти на Павлова най-много ни харесва неговото лакейство. Представяме се как е препускал той коня си2, за да изкара калоферските калугери и калугерки с литии да посрещнат к о н с у л ъ т от Пловдив, на когото главата е пълна с причастие. - Светий дух да ви не оставя.

Има хас! Има хас! Като чуят калоферци, че ги хвалим, да скътнат и те авторът на "Наградения подвиг", Фингова, който учи и възпитава деца, овце, кози и се занимава с изящното изкуство на гайтанджилъка, и да го изпратят в един сандък на изложбата тъй, както си е, сир. без да го проваждат в Загреб да го приправя г. Добринов със сол, пипер и чесън. Едно време д-р Начо Планински беше возевстил на човечеството, че медицината е едно от изящните изкуства, а Фингов ще потвърди това, като докаже пред света, че чарковете за гайтан са един вид музика, - нещо като фортепиано. Браво! - ний се радваме, че калоферци имат учител, на когото, както казват русите, "ум за ум зашел"3, и учителка, която е била в Прага перачка. Още ги съветоваме да побързат със съндъците си на изложбата, и уверяваме ги, че ще получат първата награда, краставица pour mérite4. - Наздраве, съотечественици!

Българското лъжовно дружество в Браила свикало Девствените си членове, за да размислят кого да изпрати на изложбата: Несостоятелните ли, или Недоплатителните членове? Г-да! Изпратете вехтият Дяловодител Стоянова, защото нему му играе ченето като на циганин, та ще представи и букурещките антики. Само не гуждайте го в сандък, а в кафез, та да може да гледа и да събира статистически сведения за гаргите. - За много години!

Голямо чудо! Добродятелната дружина съставила комисия и решила да изпрати на изложбата следующите неща: 1) фанариотската кожа на о. Магарета, за да се изработи на ръкавици за цивилизованите със сюлюмен5 търновски госпожи; 2) феноменалната глава на доктора Простича, за да се изработи на табакера за бъдещият анатомический музей на направената още търновска болница, и 3) завещанието на Горгор башият, в което, казват, имало такъв един член: "Между моите пари има и чужди, но те, понеже са крадени, са моя собственост." В тая комисия членът от Пловдив предложил да се приемат в букурещкият сандък и мощите на протосингера Кирила от Карлово и да се направят от тях цигарета за арнаутите. Дядо Кирил беше завещал на Карловското училище 30 хиляди гроша, а като умря, се отказа, като писа на роднините си от оня свят, че за греховете на калугерките и за 2-та милиона гроша, които е събрал, като е продавал за душедял чергите на вдовиците - свети Петър го турнал в мъката при арнаутите. Радуйте се, карловци!

Не става надире, не! читалището "Братска любов" в Букурещ ще изпрати на изложбата кръчмата на К. Влахов, която е запазила добра памет за това заведение, в което ораторствуваха едно време за съсипването му: Касабов, Планински, Попов, Гръмников и други, на кои няма друго що да кажем, освен да си свалим шапката и да им запеем: "Спаси, господи, лудите и благослови недостойните!"

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Мохамедански монаси. [обратно]

2. Груев! си-то е тука притежателно местоимение. Лично или возвратно щеше да бъде, ако кажехме: Павлов препускал себе си. Разбра ли? Пусти лобут! (б.а. - Х.Б.) [обратно]

3. Дошъл му е умът. [обратно]

4. За заслуга. [обратно]

5. Сублимат, вид отрова. [обратно]

 

 

© Христо Ботев
© Издателство LiterNet, 12. 07. 2003
=============================
Публикация във в. "Будилник", I, бр. 1 от 1 май 1873.
Публикация в: Христо Ботев. Съчинения в два тома. Т. 1, С.: БП, 1986.