Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛЕД ПРИСЪДАТА

(пиеса)

Георги Милев

web

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

СЪДИЯТА

ПРОКУРОРЪТ

АДВОКАТЪТна убиеца

СЪПРУГАТА на убиеца

РАЗСИЛЕН

 

СЪДИЯТА и ПРОКУРОРЪТ в заседателната зала сами.

ПРОКУРОРЪТ: Ваша Чест, бих искал да изразя задоволството си от току-що прочетената от Вас присъда.

СЪДИЯТА: Бяхте повече от убедителен, господин прокурор. Не оставихте никакъв шанс за защитата. Съдебните заседатели взеха решението си, може да се каже, моментално. Заседаваха само половин час, което за признаването на обвиняем за виновен за двойно убийство, е един вид рекорд. Доказателствата, представени от вас, бяха необорими. Аз просто прочетох буквата на закона.

ПРОКУРОР: Но в закона пише “на смърт или доживотен затвор”. Вие избрахте смъртната присъда. За което, като представител на обществото, ви благодаря.

СЪДИЯТА: Нямаше никакви смекчаващи вината обстоятелства. Та този злодей е убил две беззащитни жени. При това, забележете, съвсем хладнокръвно. Всичко е било планирано предварително. И никакви признаци на угризение. Напротив, вие видяхте колко нагло се държеше през цялото време на този безкраен процес.

ПРОКУРОР: Ще позволите ли един въпрос, Ваша Чест?… Как мислите, Ваша Чест, дали осъденият ще обжалва пред Върховния съд?

СЪДИЯТА: Ще обжалва. Разбира се, че ще обжалва. Всички обжалват. Това е негово конституционно право. Само че шансовете му са нищожни. При такъв безспорен доказателствен материал…

ПРОКУРОР: А президентът, г-н съдия? Има ли шанс да издаде указ за помилване?

СЪДИЯТА: Подписът на президента е формалност. Просто един подпис. Пък и при така създалото се обществено мнение, той, ако реши да използва правото си на помилване, просто няма да бъде избран на предстоящите избори. Бъдете спокоен, колега.

ПРОКУРОР: Би било жалко, ако убиецът не седне на електрическия стол. Обществото трябва да има вяра в силата и безпощадността на закона.

СЪДИЯТА: Поздравявам ви! Вие сте толкова млад и очевидно с бъдеще. Пожелавам ви да останете все така непримирим. А сега ме извинете. Изморен съм.

ПРОКУРОР: Разбира се, Ваша Чест. Довиждане.

(Пауза.)

СЪДИЯТА: Защо не тръгвате?… Искате да ми кажете още нещо? E, слушам ви. Само че ще ме извините. (Поставя дипломатическо куфарче върху катедрата, отваря го и вади отвътре хамбургер и кутия с бира. Започва да се храни.) Не съм закусвал. Да Ви призная, това дело ми разби нервите. Проточи се толкова дълго. Цели осем месеца. А всичко беше ясно от самото начало. Ден след ден, заседание след заседание. (Дъвче, отпива от бирата.) Доказателства… нови улики… И тези досадници, журналистите! Е, най-после всичко свърши.

(Пауза.)

ПРОКУРОРЪТ: Ако позволите, Ваша Чест… Все пак, мисля си… той не се призна за виновен. До края. Твърдеше, че е самозащита.

СЪДИЯТА: А Вие какво очаквахте? Да седне сам на електрическия стол ли?

ПРОКУРОРЪТ: Изглеждаше… как да кажа, Ваша Чест… изглеждаше свестен човек. Очите му бяха открити и честни.

(СЪДИЯТА престава да се храни за няколко секунди. Пауза.)

СЪДИЯТА: Вие сериозно ли?

ПРОКУРОР: Фактите от следствието бяха безспорни, според тяхната логика той е убил тези две жени… Но това беше от наша гледна точка, от гледна точка на обвинението.

СЪДИЯТА: Така е, вие бяхте повече от убедителен.

ПРОКУРОР: Но забележете, Ваша Чест, че това беше НАШАТА гледна точка, не неговата. От негова гледна точка, от ъгъла, от който подходи защитата, тези факти не струваха пукната пара.

СЪДИЯТА: Какво всъщност искате да ми кажете?

ПРОКУРОР: Просто се опитвам да разсъждавам… По време на процеса бях прекалено зает да доказвам моята теза, тезата, че той е убил ПРЕДУМИШЛЕНО, а не при самозащита; боях се, че няма да съм убедителен и че съдебните заседатели ще повярват в другата версия, на защитата.

СЪДИЯТА: Желаете ли една бира? По случайност имам в куфара си още една.

ПРОКУРОР: Не, благодаря за любезността, Ваша Чест. Знаете ли, все повече в мен се затвърждава основателността на съмнението, че обвинението не отговаря на истината… че…

СЪДИЯТА: (прекъсва го) Истината! Кой може да каже къде е истината!… Правото, млади колега, не борави с такива относителни понятия… (вади от куфара си втора кутия с бира и я отваря, отпива) Вие просто имате угризения. Това е. Опасявате се, че той може да е невинен. Това първото ви дело със смъртна присъда ли е?… Не се притеснявайте, аз съм изпратил на стола петнадесет души. Спомням си, в началото, беше преди седемнадесет години… не преди осемнадесет… след първата смъртна присъда бях изпадал във вашето… как да го нарека… настроение… Но вижте, ние сме просто служители на закона. Длъжни сме да спазим буквата на закона. Извън буквата действително можем да станем, както сега ви се струва, убийци или не знам там какви. Няма място за угризения или други подобни. Да му мисли обществото. Има парламент, той е решил, че отговарящите на определението убийци, трябва да бъдат убивани. Защо ние с вас да имаме угризения? Ами ако е убиец, и то съзнателен? В дадения случай това е почти сто процента сигурно. Пък и съдебните заседатели – те всички бяха единодушни.

ПРОКУРОРЪТ: Съдебни заседатели, общество, парламент, дори президент… Всичко това е създадено за измиване на ръцете, за размиване на отговорността. Всички да са с чисти ръце, да се прехвърля отговорността. Аз ви казвам – очите на този човек бяха честни.

СЪДИЯТА: От юридическа гледна точка такова понятие не съществува. Извинявайте, млади колега, но това са пълни дивотии. А, ето я и защитата!

(Влиза АДВОКАТЪТ)

АДВОКАТЪТ: (към СЪДИЯТА) Ваша Чест!… (към ПРОКУРОРА) Г-н прокурор, моите поздравления! Вие бяхте блестящ. Повече от убедителен! Моите почитания. Очаква ви голямо бъдеще!

ПРОКУРОРЪТ: Това е ирония, нали?

АДВОКАТЪТ: (учудено) Ирония ли? Нищо подобно, говоря искрено. Направихте аргументите ми на пух и прах! Не остана и сянка на съмнение у никого в залата. Дори в онзи идиот, разсилния… моля за извинение, Ваша Чест… Срещу моя опит вие противопоставихте логика и настъпателност, каквито не бях виждал отдавна. А в цялата си практика съм губил всичко на всичко две дела за убийство. Това е третото. Ако продължавам да играя срещу вас, ще остана без клиенти. Ще ви запомня хубаво и ще ви избягвам за в бъдеще. А сте толкова млад!… (към СЪДИЯТА) Наздраве, Ваша Чест!

СЪДИЯТА: Желаете ли една бира? По случайност в куфара си имам още една кутия.

АДВОКАТ: Поласкан съм, Ваша Чест, ще приема с удоволствие… Благодаря, Ваша Чест. Наздраве, пия за бъдещето на нашия млад колега, г-н прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Вие, господин адвокат, сякаш не сте никак потиснат?

АДВОКАТЪТ: Да съм… какво? А, да, защото загубих делото. Нищо, от клиенти не мога да се оплача, практиката ми е толкова голяма… Чак потиснат! Защо трябва да съм потиснат?

ПРОКУРОРЪТ: Но вашия… ъ-ъ… довереник ще бъде екзекутиран.

АДВОКАТЪТ: Да, предполагам. И какво от това? Просто загубих играта. Шансовете ни бяха равни, но вие избрахте печелившата тактика, успяхте да убедите тези… извинете, Ваша Чест… тези идиоти, съдебните заседатели. Е, да, и ви подцених. Не очаквах, че сте толкова добър.

ПРОКУРОР: Вие наричате всичко това игра?!

АДВОКАТЪТ: Разбира се, че е игра! Вие бяхте по-добър и спечелихте. Вие как го приемате?

ПРОКУРОРЪТ: Най-малко като драма. Дори трагедия.

АДВОКАТЪТ: Вие сериозно ли?

СЪДИЯТА: Същия въпрос му зададох преди малко и аз.

ПРОКУРОРЪТ: Щом все пак става въпрос за живота на един човек не може да бъде несериозно, струва ми се.

АДВОКАТЪТ: Започвам да разбирам.

СЪДИЯТА: На младия колега не му издържат нервите. Това му е първото дело със смъртна присъда. Сега се съмнява, че е бил прав. Има угризения.

АДВОКАТЪТ: Разбирам ви, млади колега, и ви съчувствам напълно. Никой не е от желязо. Пък и този процес се проточи толкова дълго… И журналисти, Господи, колко много журналисти… Искате ли да ви кажа нещо, млади колега?… нали не се сърдите, че се обръщам така към вас?

ПРОКУРОРЪТ: Не се формализирайте. Разговорът ни е пределно неформален.

АДВОКАТЪТ: Аз също мисля, че моят клиент е убиец.

ПРОКУРОРЪТ: Какво! Наистина ли?

АДВОКАТЪТ: Убеден съм. (смее се) Дори повече от вас, обвинителя!

ПРОКУРОРЪТ: Да не би да е… признал пред вас?

АДВОКЪТЪТ: Личи си, че сте още твърде млад. Не, не ми е признавал нищо. Аз имам практиката да не питам клиентите си дали са виновни. Това ме прави по-свободен. И по-независим. Дава ми възможност да се съсредоточа върху аргументите в негова защита, а не да се домогвам до хлъзгаво понятие като истината. Истината няма нищо общо с правото и изобщо с юриспруденцията. Целта в наказателните дела е да бъдат убедени съдебните заседатели. Процесът е абстрактна игра, нещо като шаха, само че много по-интересна.

ПРОКУРОРЪТ: Пионките са живи хора.

АДВОКАТЪТ: И какво от това? Да не би това с нещо да променя фактите? Точно това прави партията интересна. Много мои колеги се чудят защо се занимавам само с наказателни дела. Ето защо! Иначе сигурно бих умрял от скука.

ПРОКУРОРЪТ: И защото така се печели повече.

АДВОКАТЪТ: Упреквате ме в неморалност при печелене на пари? Уверявам ви, че това не е основното. След един определен праг, след тяхната достатъчност, парите престават да играят роля. Имам толкова пари, че децата ми биха могли да не работят нищо през живота си. Не съм много богат, а достатъчно богат.

ПРОКУРОРЪТ: Имате и деца?

АДВОКАТЪТ: Две. Син и дъщеря. Забележете, и двамата следват право. Впрочем, синът ми завършва, и е стажант в моята кантора. И сигурно ще стане добър адвокат… може би по-добър от мен. Поне се опитвам да му спестя някои характерни грешки за един млад юрист. Съжалявам, че не можа да се изправи срещу вас – може би щеше да ви победи. Много е умен. Не го казвам само защото е мой син: мисълта му е остра като игла. Прониква директно в същността на казуса. Невероятен е.

(Пауза.)

ПРОКУРОР: Ще обжалвате, нали?

АДВОКАТЪТ: Ще ви разочаровам: клиентът ми категорично отказа.

ПРОКУРОРЪТ: Отказа?!

АДВОКАТЪТ: Категорично. Заяви, че не си струвало.

ПРОКУРОР: Не се струва? Отнася се за живота му!

АДВОКАТЪТ: Може би иска да умре. Не сте ли забелязали, че някои хора искат да умрат? Чували сте за самоубийци, нали? Е… Аз трябва да тръгвам. В кантората ми има опашка. Въпреки че след днешния случай някои сигурно са си отишли.

ПРОКУРОРЪТ: Мога ли да отправя една молба към вас?

АДВОКАТЪТ: Слушам ви.

ПРОКУРОРЪТ: Обжалвайте. Непременно обжалвайте!

АДВОКАТЪТ: Не мога да обжалвам. Клиентът ми е категоричен.

ПРОКУРОРЪТ: Моля ви!

АДВОКАТЪТ: Не, не мога да обжалвам. Клиентът ми не желае. Повярвайте ми, аз съм професионалист, направих всичко възможно. Дори бях написал молбата до Върховния съд предварително, но той отказа да подпише. Настоявах, убеждавах го… Не иска. Съжалявам… Ваша Чест, разрешете… безкрайно ви благодаря за бирата… Млади колега, ще ми позволите ли един съвет?… Не приемайте професията си интимно, отделете я от емоционалния си живот. За ваше добро е. Имате качества, очаква ви блестящо бъдеще. Само че правете разграничение. Иначе, извинете ме, откажете се от ролята си на обществен обвинител. Ще се пропиете, ще пропаднете и в крайна сметка ще се провалите. А обществото има нужда от хора като вас. Млади, умни, напористи… Какъвто бяхте днес. Желая ви успех. (Тръгва си. От вратата.) И още нещо… Ако случайно решите да се откажете от престижното, но не до там добре платено поприще на прокурор… винаги сте добре дошъл в моята кантора. Със сина ми бихте били невероятен тандем… Дори съм склонен да ви направя съдружник… Е, довиждане.

(Излиза. Пауза.)

ПРОКУРОРЪТ: Ваша Чест, кога ще бъде изпълнена присъдата? Имам предвид екзекуцията.

СЪДИЯТА: След като изтече срокът за обжалване. Значи след месец – месец и половина. Най-рано след месец. Но вие ще научите. Нали ще присъствате. (Вече е приключил с обяда. Събира трохите и празните кутии в найлоново пликче, което прибира в куфарчето. Изправя се.) А сега трябва да тръгвам. За три и половина е насрочено друго дело. Трябва да почистят залата, да проветрят.

ПРОКУРОРЪТ: (отнесено) Да проветрят… друго дело… разбира се… (идва на себе си) Ваша Чест, моля да ме извините за този извънредно необичаен и неформален разговор. Много съжалявам, че ви занимавах със себе си и моите лични проблеми. Довиждане. Още веднъж приемете моите извинения.

СЪДИЯТА: (слиза от трибуната, поставя ръка върху рамото на ПРОКУРОРА) Не се притеснявайте, колега, не се притеснявайте. Вслушайте се в съвета на адвоката и наистина се опитайте да правите разлика между работата и личния живот.

(Излиза. ПРОКУРОРЪТ е сам. Мисли, разхожда се. След малко влиза СЪПРУГАТА на убиеца. Прави го плахо, първоначално провира само главата си, но след като забелязва ПРОКУРОРА, затваря вратата зад себе си.)

ПРОКУРОР: (смаяно) Вие?!

СЪПРУГАТА: Всъщност търсех Негова милост. Нали така се казва?

(Пауза.)

Все едно. Е, и вие ще ми свършите работа.

ПРОКУРОРЪТ: (смутен) Нашата среща е нелепа и аз… ако позволите… ще напусна залата.

СЪПРУГАТА: Не, останете. Разбирам смущението ви, вие сте прокурорът, човекът, който току-що изпрати съпруга ми на електрическия стол… сигурно е нелепо да сме заедно след това, но… Но аз искам да разговарям с вас. Много държа на този разговор.

ПРОКУРОРЪТ: Госпожо, аз… не знам дали мога да съм ви поле… аз… трябва да изляза. (понечва да излезе).

СЪПРУГАТА: Останете, моля ви. Мисля, че поне това ми дължите.

ПРОКУРОРЪТ: Но аз… не виждам… всичко е ясно… Няма да повярвате, че наистина съжалявам. Съпругът ви е отказал да обжалва… отказал е. И това означава… Логично е в мое лице да виждате причината за… Може би президентът ще го помилва, ще замени присъдата с доживотен затвор и…

СЪПРУГАТА: Отказал да обжалва?… Да… Това е в негов стил… Изцяло в негов стил… Успокойте се. Нямам никакво намерение да ви търся сметка… Струва ми се, вие направихте това, което се искаше от вас…

ПРОКУРОРЪТ: Как, вие мислите, че… Вие… аз… не разбирам…

(Пауза)

СЪПРУГАТА: Всичко е толкова странно. Толкова, толкова странно. Струва ми се, че сънувам. (Пауза.) Двадесет и две години. (Замисля се.) Живях с него двадесет и две години. Представяте ли си колко време е това. Когато се оженихме, той беше толкова красив… толкова самоуверен… толкова силен. Обичах го толкова много.

(Пауза.)

После нещо го озлоби, започна да ме тормози… Не, не ме биеше, но това беше още по-лошо… Държеше се с мен, сякаш съм домашно животно… куче… или по-скоро котка. Търпеше ме и не криеше досадата си. Моята вина… да, казвах му, че не е инициативен, че си губи времето с глупости, че неговите колеги напреднаха, направиха пари… че провали живота си сам. Може и за това да ме е намразил… Е, това си беше самата истина… Последните години дори не ме забелязваше. Заподозрях го, че има любовница и тази мисъл дълго време ме измъчваше. Постепенно обаче ми стана все едно… изстинах към него. Не знаех почти нищо за личния му живот… а и ми се струва, че нямаше такъв.

(Пауза.)

Всъщност, господин прокурор, исках да ви попитам… вие сте запознат с всички факти… вие как мислите, той наистина ли е имал любовница, която е убил? Честно казано, не вярвам да е бил изпълнен със страст, той… той е неспособен на такова нещо. Кажете ми, имал ли е любовница?

ПРОКУРОРЪТ: Тя е била… по-скоро е била проститутка. А другата – нейна работодателка.

СЪПРУГАТА: Нали! Е, знаех си. Та той е емоционален дебил… моля да ме извините. Значи проститутки! Значи до там е стигнал!… Хм… Е… Това е върха на падението.

(Пауза.)

ПРОКУРОР: Не… ви ли жал за него?

СЪПРУГАТА: Жал? Е, да, жал ми е. Да… Обичах го. Обичах го толкова много. Помня сватбения му костюм – тъмно лилав, пепит, с бяла копринена риза и тъмно лилава папийонка. Сестра ми я беше донесла от Франция… Тя се ожени за един много богат французин… Беше толкова красив и ме боготвореше. Ще замина при нея във Франция, тя ме кани отдавна. Има голяма къща, три деца. Ще замина, да. Вече нищо не ме задържа тук.

(Мисли. Излиза. ПРОКУРОРЪТ гледа след нея. Пауза. Влиза РАЗСИЛНИЯТ.)

РАЗСИЛНИЯТ: (Първоначално не вижда ПРОКУРОРА, подрежда столовете и си мърмори.) Да утрепа човек… ц-ц-ц!… Ама пада му се, такива требва да ги трепат… Аз, казва, не съм виновен… Абе как да не си виновен, като си утепал две жени… курви не курви, хора са, и те души носят… Самозащита, казва… е, от жена ли ще се пазиш като я утрепаш… Прав беше, прукороро, като вика “тоя човек, господа съдебни заседатели, е обществено опасен, вика, и аз, вика, искам най-тежкото наказание… Защото, вика, тоя тук господин е един хладнокръвен убиец… Абе, ученото си е учено, знае как да го каже… (Вижда ПРОКУРОРА, замръзва.) А-а, господин прокурор, не ви видех, ще прощавате… Аз, такова, требва да подредя тука малко… Видех Негова Чест господин съдията и си помислих, че такова, тука вече нема никой. Защото, нали знаете как е редът, сега започва друго дело и ако не съм подредил, кой е виновен, пак разсилният, де…

(Пауза.)

Аз, такова, господин прокурор, ще ме прощавате, ама мога ли да си го кажа личното мнение, така да се каже… Ашкоолсун, господин прокурор, моите уважения, заслужи си го тоя мръсен убиец, дето го осъдихте, браво… В тая държава ред требва да има, прав ли съм… (Пауза.) А… такова, господин прокурор… вие сте началство, та ги знаете тия работи… можете ли да питате… да ходатайствате един вид… ако нема кой да дръпне шалтера на тоя мръсник, къде е утрепал женицата… да ме… такова, господин прокурор, да ме препоръчате, където трябва, аз да върша и тая работа… Дето се вика, парите немат значение, аз такива мръсници и без пари ще ги… нали разбирате?… А, какво ще кажете, господин прокурор?… Не искам да ме разбирате грешно, господин прокурор, доволен съм си от службата… ама ако нема мераклии, аз съм насреща, така да се каже… Господин прокурор, аз и за двеста…

(Прокурорът излиза. РАЗСИЛНИЯТ сам, малко разочарован.)

…Началства, какво да ги правиш… Дето се вика – у тех ножа, у тех хлеба… (отваря прозорец) Сега да проветриме ху-у-баво, та негова чест да остане доволен… (продължава да почиства, натъква се на празна кутия от бира) Е-е, ама това тука е цело безобразие, това съд ли е или какво – бира да ми пият!… Уж учени хора, ама и те малко прости… (оглежда доволен залата) така е вече друга работа…

(Излиза.)

З А В Е С А

 

 

 

© Георги Милев, 2002
© Издателство LiterNet, 25. 06. 2002

=============================
Първо издание, електронно.