СВОБОДАТА

Димитър Мангуров

web

"Само свободният човек може да стане истински християнин".
Рудолф Щайнер

С тези думи Рудолф Щайнер приключва на 17.12.1912 г. в Цюрих лекцията си "Любовта и нейното значение за света", но тяхната категоричност и днес поставя с нарастваща сила въпроса: как се става свободен? С вдъхновяващи думи Учителя Беинса Дуно ни насочи към отговора: "Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света с всичката си красота, блясък и размах. Тя е рухване на всички окови, тесни схващания, заблуждения и влизане в необятните простори и възможности, които крие човешкият ДУХ в себе си. Истинската свобода е свободата на духа. Тя идва ОТВЪТРЕ". Щайнер го потвърди: "Светият Дух за нас е Духът на Свободата. В него ние можем да намерим себе си и да се познаем като Дух". Но пътят до него наистина е дълъг и сложен, защото не може "повдигането на човека", което е истинското "величие на Бога", да бъде лесен и удобен процес. Изисква се АПОКАЛИПТИЧНА НАГЛАСА ЗА ЖИВЕЕНЕ И ПЪЛНО ОТДАВАНЕ на Духа от Петдесятница, който ще ни открие там на "дъното" самия Христос. Къде е това "дъно"? Щайнер продължава: "Денонощният кръг на Слънцето осведомява близкия космос за качеството на нашите мисли, а годишния кръг на Слънцето пренася в необятните простори на космоса нашите чувства. Денонощният и годишният кръг са фиксирани - 24 часа и 365 дни. В света обаче съществува и ВОЛЯТА. В нея няма ритъм и подреждане - тя е ПРЕДОСТАВЕНА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. Учителя направо го каза: "Свободата седи във волята на човека". Става въпрос за разумната воля, която е истинската му "свободна воля". И по-нататък: "Живата Природа дава свобода само на разумните. Хиляди и милиони същества има в царството на Живата Природа, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? - Защото в тях има своеволното желание да се движат безразборно в каква да е посока. Свободата обаче подразбира движение само в една посока - Истината. Истината е посоката, в която се движат ВСИЧКИ неща в битието. Само в Истината човек може да бъде всякога свободен и всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с нея."

Хубава илюстрация на казаното направи срещата във Варна с една обсебена личност, на която през 90-те години на миналия век е внушено, че тя ще "спаси света", поправяйки "неуспеха" на Христос в Поврата на Времената. На братското лозе се бяха събрали основно хора от Бялото Братство, но присъстваха и няколко антропософи както и отделни личности, необвързани толкова тясно с двете езотерични християнски течения на 20-ти век. След около 30-минутно несвързано и противоречиво говорене на госта, реакцията на слушателите бе забележителна. Запознатите с Духовната наука веднага реагираха адекватно, съзирайки без затруднение липсата на яснота и пълния хаос в така наречената "лекция". Да си припомним думите на Щайнер: "Истинският Дух не "изпада в екстаз", той говори на един ясен, изпълнен със съдържание език". Бе изложено пред присъстващите как луциферическите същества галят егото на "посветения", за да го препратят към ариманическите духове, които му нашепват основната цел - удара срещу Христос. В края на хилядолетието двата вида противоборстващи същества действаха особено задружно и мнозина, иначе честно търсещи Духа, бяха направо хванати за "гушата" от тях. Луциферическите са имали "прекрасната" възможност да обсебят астралното тяло на госта след продължително и крайно изтощително - направо безотговорно гладуване, довело до силно разхлабване на връзките между телата и много слаб контрол на Aза. При такава ситуация и при отсъствието на каквато и да било антропософска подготовка, човек приема напълно безкритично каквото и да му "говорят" от духовния свят, без да различава нито "говорещия", нито защо по ТАКЪВ начин му се дават толкова многобройни и "важни откровения". Един от най-сигурните знаци е, че за разлика от "светлите", "тъмните" духове говорят МНОГО и разхвърляно. Същества като Михаил, като Бодхисатвата (екскарниран), като Дева София и други изричат една дума или фраза, а може и само един поглед да отправят към РАЗБИРАЩИЯ и това е достатъчно. Ключовата дума за нашата пета културна епоха е "будност", но кой я притежава? Основната част от присъстващите на братското лозе не бяха в състояние да разпознаят веднага и правилно в госта влиянието на "тъмните", а някои - за радост, малко на брой, направо се опълчиха срещу познаващите Духовната наука. Силна злоба излъчваше една особа с отдавна обработени от съвременен руски психотерорист тела. Стане ли дума за Христос, от нейните тела идва направо "съскане". Трудно ще бъде спасена! По-меки в реакциите си бяха възрастните ортодоксални "дъновисти" и сподвижниците на госта. Съвсем обяснимо няколкото човека с явни психически разстройства харесаха "лектора". Както се казва, каквото повикало, такова се обадило. Ето как срещата се превърна в мини модел изобщо на духовността в България и по света. Очертаха се ясно трите групи: разбиращи и противници, а между тях най-многобройните - групата на относително пасивните. Днес досег с Истината и път към Свободата се наблюдава при крайно ограничен брой души на Земята. Не случайно Учителя е казвал, че няма НИТО ЕДИН истински ученик. Ами какво се случи в Антропософското общество след смъртта на основателя му, извършил великата жертва, следвайки Христовата Жертва?! Защо е толкова трудно постигането на Свободата? Учителя отговаря: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се НОВОРОДЯТ. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная ПЪРВИЧНА ВРЪЗКА на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света". Точно тази връзка сме изгубили и подменили с много други, които са ни превърнали в "роби". Ние можем отново да я възстановим ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ХРИСТОС. Как да стане?

Всяка година в началото на есента човешката душа влиза в ритъма на седемте велики Християнски празника, първият от които е денят на Архангел Михаил. Този ритъм е пътят на съвременното Християно-розенкройцерско посвещение на човека към срастването му с Макрокосмоса и разкриване на основната мистерия на нашата планета - МИСТЕРИЯТА НА ЖИВИЯ ХРИСТОС. С настъпването на есента силите на външното слънце постепенно угасват, но Михаиловият празник ознаменува със себе си началото на изгрева на Духовното Слънце във вътрешното ни същество, началото на просветлението на човешката душа. Есента е духовното УТРО в живота на Земята и тогава Михаил отправя своя утринен призив към нашите души да встъпят в новия път на посвещение, пред широко разтворените врати на който - подобно на Херувим с пламтящ меч, стои самият той. Звездопадите по това време са видимият израз на призива, който, ако бъде чут, ни повежда към Михаил, Христос и Отец.

Михаиловият празник се пада в знака Везни - ШЕСТИ по ред, започвайки от Риби, през Водолей и т.н. Духовното издигане от планетарния към ЗВЕЗДНИЯ Космос става в този знак, който вече наполовина принадлежи към т.нар. "възходящи" или "светли" зодиакални знаци. Самото издигане е свързано с развитието на азовия принцип в човечеството, началният импулс за което бе даден от Христос във Везни. Първите проблясъци на Аз-а в петата Атлантска епоха също бяха под този много възлов знак. Пълното овладяване на силите на Аз-а, т.е. СЪЗНАТЕЛНОТО навлизане в сферата на Космичния Христос е възможно само след изминаването изцяло на пътя от първата степен - Антропос (Риби), до седмата - София (Дева). Везни е най-низшият член на Мистичния Агнец и отговаря на Духът-Живот, който е Истинският Аз на човека и където Христос ни се открива като Космическо Същество. Това е степента Буда. В дохристиянската епоха човекът принадлежеше изцяло на планетарната еволюция и затова висшата степен, до която можеше да достигне човешкият посветен, бе степента Буда, при която в зодиакалната област на Везните планетарните влияния са се докосвали и дори до известна степен са се прониквали от влиянията на чисто звездните сфери. Тогава в по-горната, чисто звездна област на Дева, са можели да действат само свръхчовешки същества, наречени Ману или Дхиани-Буда. Такъв Ману управлява прехода на човечеството от една коренна раса в друга. Затова и Павел, знаейки духовната тайна на Мелхиседек (Ману) за свръхчовешкия му произход, пише, че е "без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дните, нито край на живота, наподобяващ Сина Божи, пребиваващ като Свещеник завинаги". Но в резултат на Голгота и по-нататък, ще стане възможно, чрез съзнателно свързване с Христовия Импулс, степента Ману да бъде достъпна и за съществата, принадлежащи на ЧОВЕШКАТА еволюция. В края на целия следатлантски период за един от водещите го посветени, развиващ се от средата на самото човечество, ще стане възможно да приеме чак до свръхсетивните части на своето физическо тяло силите на Христовия фантом в такава степен, че да стане Новия Ману на човечеството, който ще го преведе през "войната на всички срещу всички" към шестата коренна раса, за която ще се издигне нов континент от водите на Тихия океан. И за разлика от предишните Ману, този ще бъде истински БРАТ на земните хора, водещ ги от Духа-Живот към Човека-Дух. Не е излишно да се спомене, че той няма да се казва Беинса Дуно, защото след близо 3 хилядолетия Учителя ще стане БУДА-Майтрейя и повече няма да се инкарнира на Земята, докато бъдещият Ману ще продължава да идва сред хората поне до "извеждането" им след около 6 000 години.

Но дотогава има още много време и огромни изпитания пред човечеството. Имаме голямата благодат да живеем в епохата на Михаил, наречена "светла". През 2006 година ще завърши ШЕСТАТА година от нашия път през седемте празника. В началото започнахме доста неясно, но с времето стъпките станаха все по-съзнателни. Както Везните накланят равновесието 6:6 към 7:5, така и 2006 г. ЩЕ СТАНЕ ПРЕЛОМНА за изключителното дело по синтеза между Антропософията и Бодхисатвата. Започват да се проявяват и душите на великите посветени от миналите епохи, инкарнирани в края на 20-ти век в България. Те ще "стъпят" на постигнатото от по-възрастните последователи на Учителя и Рудолф Щайнер, за да направят личната си вътрешна ТРАНСФОРМАЦИЯ и се включат в оня ПОСЛЕДЕН СВЕЩЕН ИМПУЛС, за който двамата велики Христови пратеници бяха единодушни, че единствен ще спаси тази цивилизация от пълната й разруха. Това дело без съмнение е в "досег с Истината" и зад него стои Михаил, в чиято епоха трябва и ЩЕ БЪДЕ създаден отново мостът между света на боговете и човечеството чрез съвместните им усилия. Само свободни азови същества могат да приемат долу протегнатите отгоре "ръце" на Михаил за общо братство "во Христе". Рудолф Щайнер казва: "Да дискутира за Антропософията не може този, който от самото начало принципиално не иска да се задълбочи в нейните методи на познание, който не знае какви са тези методи". Също ни предупреждава: "Който се занимава с Духовната наука, не трябва да прави компромиси нито на половина, нито на четвърт, нито на осмина; ДНЕС ТОВА Е МНОГО СЕРИОЗНО. Най-важните импулси, които трябва да изхождат от Антропософията, са душевно-моралните. Тя израства на основата на БРАТСТВОТО". Когато човек усвоява истините на Духовната наука толкова дълбоко, че тя не остава за него само теория и интелектуална схема, а се превръща в жизнена храна за душата, в тази атмосфера, в която тя ЕДИНСТВЕНО може да живее и диша, ТОГАВА Михаил освобождава мислите от областта на главата и проправя свободен пътя им към сърцето. Това са живите мисли на Боговете, които се улавят от етерното сърце, наречено от Щайнер "мислещо". Учителя казва: "Мисленето е кратък момент, а РАЗРАБОТВАНЕТО на мисълта е продължителен процес". Краткият момент е улавянето на една идея "отгоре" - да я наречем "откровение" - а "разработването" е непрекъснатото и дълбоко усвояване на Духовната наука, подготвяйки "почвата" за идеята. И още: "С мисълта си ти можеш да обхванеш целия космос, но със своя ум ще вземеш от МИСЪЛТА на Космоса само онова, което можеш да РАЗБЕРЕШ". Щайнер добавя: "За да уловим духовната светлина, трябва да не разчитаме само на мозъка, а да свържем по-висшите си тела със сърцето. Физическото ни сърце е свързано изцяло със земното, с физическото и притежава една несъзнателна логика, докато етерното има своя духовна логика и с него можем да мислим и чувстваме напълно НЕЗАВИСИМО от физическото тяло. То се изгражда от света на Първообразите, откъдето слезе Бодхисатвата и го нарече с истинското му име: "разумно". Без помощта на Бодхисатвата изграждането на този орган за възприятие е направо НЕВЪЗМОЖНО. Затова и толкова антропософи, разминаващи се с Учителя, тръгват да търсят други пътища, встрани от вярната посока, с всички негативни последици за напред. Вярно е, че всеки е свободен да решава сам, но е вярно и че "постигнатото", например с рейки, също ще трябва да се ИЗЧИСТВА, както и останалата "мръсотия", което ще забави, а може и напълно да блокира създаването на "разумното сърце" и правилното общение с духовния свят. Колко лесно многобройните днешни "техники" отварят пред наивните души пътя към "енергиите", без да осъзнават в коя страшна сфера попадат, за която ще говорим малко по-нататък в изложението. Свободата на избора може да ни издигне до върховете, но и да ни събори в бездната ЗАВИНАГИ, защото ТОЗИ ни живот е с огромна важност. Учителя казва: "Щом умът и сърцето на човека са в пълна изправност, той има вече ПЪРВОТО условие да влезе във връзка с напредналите същества и да се ползва от техните мисли и чувства. Казвам: най-напред главата си трябва да ремонтирате. Второ: ще ремонтирате сърцето си. Защо? Понеже грехът е достигнал и до човешкото сърце. В душата още не е проникнал, и в духа не е проникнал. Всичката поквара съществува само в сърцето и умовете". Тук Учителя говори за физическото сърце и човешката ариманизирана интелигентност, за които на друго място пояснява: "Човек страда от сърцето си, защото служи на него. То е завършило своето учене и сега минава във фаза на служене. Умът е още слаб, като дете. Със сърцето си ще служите на Бога, а с ума си ще учите. Ученето е лека, приятна работа, а служенето е сериозна работа. Учете се от ангелите и служете на Бога с всичкото си сърце. Те отдавна са завършили науката на служенето, обаче нямат право да се занимават с човешкото сърце. Това е достояние САМО на Бога. Затова е казано: "Сине мой, дай ми сърцето си!". Сърцето си ще дадете на Господа, а ума си - на ангелите. СЛУЖЕТЕ със сърцето си! Учете с ума си!".

Да служи на Бога може само "разумното сърце", защото то стои на пътя към ВОЛЯТА - "най-загадъчния и тайнствен елемент в дълбоките пластове на човешкото същество", както го определи Щайнер. Ако вземем волята за опорна точка на везната, то чрез Аз-а във Везни се постига равновесието между главата и сърцето. Тази воля - както и сърцето, също е станала орган за познание на свръхсетивните факти и същества. Тогава в нея ние ще се срещнем с Духа-Утешител от Петдесятница, който ще ни изправи пред самия Христос. Висшият Идеал на човека като Свободен Дух ни бе даден с Мистерията на Голгота и само с него можем да станем наистина "образ и подобие Божие". Христос - Космическият Праобраз на Свободата, днес работи жертвено на възможно най-дълбокото за Него "дъно" - в ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ, и само Той може да я направи истински СВОБОДНА, ако сме изминали целия път дотам. Учителя го определи: "Вдъхновението се проявява чрез правата мисъл, правото чувство и разумната воля". Това вдъхновение е трайно, целенасочено и продуктивно, защото е резултат на онази Христова сила "не от този свят", за която самият Той казва: "Мир ви оставям. Моя Мир ви давам. Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши". Изборът между Мира Христов и силата на Дракона е пак във Везни и денят на Михаил. Мъдър е този, който избира Михаиловия път към Христос, защото в противен случай резултатите са ужасяващи. Учителя ни подсказа: "Изостаналите същества могат да направят пакост на тялото, ума и сърцето, но на Душата и Духа - не. Душата може малко да бъде УЯЗВЕНА, но Духът остава неуязвим". Значи душата все пак може да бъде похитена поне частично! Какви ще бъдат последиците, ако се случи?

И тук се изправяме пред страшната "осма сфера". В нея попада ВСИЧКО, което не се е присъединило към отиващото НАПРЕД развитие. В своите зачатъци тази тенденция се образува още в деваканическото състояние, но по-ясно може да се забележи в прехода между Старата Луна и Земния еон, т.е. между третата и четвъртата сфера. Субстанцията на Старата Луна бе имагинативна и невидима за днешните ни сетива, свързани с материята. Елохимите трябваше да я превърнат в минерална и прехвърлят такава на Новата Земя. Но се намесиха луциферическите и ариманически същества, които започнаха да заграбват от минералната субстанция в момента на нейното възникване и да я ВРЪЩАТ в старото й състояние. Но тъй като минералната субстанция е много по-твърда от имагинативната, процесът протича наполовина, създавайки все пак един свят на призраци, фантоми и други, нехарактерни нито за Старата Луна, нито за Новата Земя. Воювайки срещу Елохимите, Луцифер и Ариман създадоха един изкуствен, лъжлив свят, наречен "осмата сфера", защото е нещо излизащо вън от правомерните седем сфери, включващи развитието от Стария Сатурн до Бъдещия Вулкан. Тази сфера е навсякъде около нас, но за да я видим, трябва да сме изградили специален орган в себе си. И ако тя се изграждаше безпрепятствено, то с напредването на развитието си в един момент щеше да се отдели от Земята и поеме заедно с Луцифер и Ариман по свой собствен път в Космоса, а Земята да премине в Бъдещия Юпитер като същински труп. За ВЪНШНА противотежест на тази ужасяваща перспектива Елохимите отделиха най-плътната земна материя и създадоха днешната Луна, която също "стои" в "пространството", заемано от Осмата сфера. Споменатата материя не може да бъде разтворена и похитена от Луцифер и Ариман в техния свят на имагинации. Самият Яхве извърши жертва, ставайки Дух на Луната и пак той след около 6 000 години, когато Земята ще е достатъчно силна да приеме отново Луната в себе си, ще ръководи това съединяване.

Но отделянето на Луната се отнася за външната, физически-минерална област. В ЧОВЕШКАТА област също е била създадена противотежест, като още в Лемурия Яхве положи в нас основите на Любовта - първоначално наследствена, низша, полова, но все пак Любов, НЕЗАВИСЕЩА от разума и интелекта. Тя е чисто естествено влечение и няма нищо общо с безлюбовността на обикновената Мъдрост, характерна за Луцифер и Ариман, които искат да имат изключителна власт над човешката глава, защото в човешкия мозък материята е НАЙ-ОДУХОТВОРЕНА и много лесна плячка за Осмата сфера. За защита на мозъка бе формиран и твърдият череп, който не може да бъде пренесен в този свят на призраци.

И така - всяко отминало нещо, което по неправомерен начин е пренесено в настоящето, добива луциферически характер и пропада в Осмата сфера. Да посочваме ли днешните йоги, лами, индиански шамани, български медиуми и т.н.?! Свободата на волята можем да постигнем само в Земния еон и тя ще ни бъде особено нужна в бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. А точно нея искат да изтеглят от нас Луцифер и Ариман, когато тя е преобразувана в зрително ясновидство. ТОГАВА ЧОВЕК Е В ОСМАТА СФЕРА! И тук възниква въпросът: ВСИЧКИ ли ясновидци попадат в капана? Отговорът е твърдо НЕ! В противен случай ще зачеркнем дори Антропософията и Бодхисатвата! Има много фактори, които определят ПРАВИЛНОСТТА и СТЕПЕНТА на ясновиждането, но в настоящото изложение нямаме за цел тяхното разглеждане. Важен е принципът: когато ясновидството във всичките му различни форми се развива от наивни, лековерни, суеверни хора, тяхната свободна воля е окована и развиващото се в ТОЗИ момент в човешкото същество бива похитено и превърнато в призраци на Осмата сфера. И докато тези хора си мислят, че са се докоснали до безсмъртието, в своите видения те всъщност виждат ЧАСТИ ОТ ДУШАТА СИ, които се ОТКЪСВАТ и препарират за Осмата сфера. Споменатият в началото "спасител" на човечеството пише в книгата си, че "познава света на тишината", докато тя - защото е жена, е видяла част от похитената си душа. И тук се сещаме за думите на Учителя, че и душата може да бъде "уязвена" от изостаналите същества, за които би било огромен успех да заграбят ЦЯЛА една душа и я изпратят в своето царство, откъдето връщане НАЗАД НЯМА!!! Пренесеното там губи всякаква връзка със Земята и отпада от нейното развитие, изчаквайки да приключи ЦЕЛИЯТ еволюционен цикъл, за да се вземе в следващата еволюционна вълна като НИЗШЕ същество. Нека за миг си представим една иначе развита душа, въплътена в тялото на дивак или дори животно: това е истинско проклятие. Силният егоизъм на низшия Аз, днес издигнат в култ, неминуемо води към тази ужасна съдба! Единствен Отец е способен да вдигне пропадналото заедно с мировата прах. Той ще вземе и крайното решение на Бъдещата Венера, когато душите - така или иначе родени от Него - които окончателно са отпаднали от еволюцията, вероятно ще бъдат заличени ЗАВИНАГИ, превръщайки се в мирова ПРАХ. ПО-ГОЛЯМО НЕЩАСТИЕ ЗА ЕДНА ДУША НЯМА!

Точно това иска Ариман, който стои зад всичко, свързано със смърт, разруха, унищожение, отрицание на живота. Ако може, не само Земята, но и цялата еволюция на световете да изчезне в Осмата сфера! И срещу този колосален унищожител ние ще се изправим лице в лице вероятно още в този си живот!? Каква ли смелост ни трябва? Учителя казва: "За да бъде смел, човек трябва да бъде свободен". А кой по-добре от Михаил олицетворява за нас смелостта и свободата, служейки абсолютно вярно на Оня, който със своя земен живот и кръстна смърт се превърна за всички бъдещи времена в ЕТАЛОН на Върховната Смелост и Свобода! Като Архай Михаил има вече съвършено НОВО отношение към Престолите - Духовете на Волята. Оттук и елементът на смелостта и волята в неговото Посланичество. Той признава за свои воини само тези, които с МЪЖЕСТВО и ВЯРНОСТ ежедневно отстояват името "християнин". Мъжеството и верността са двете основни михаелически добродетели, без които неговото покровителство по седемстепенния път на Посвещението е загубено за нас. Този път трябва да ни издигне чак до зодиакалната област на Дева, през която Михаил получава откровенията на Космическия Христос от всички области нагоре чак до Светата Троица. Тези откровения с нарастваща сила ще стават в бъдеще достъпни и за истинските християнски посветени, особено за онзи от тях, който ще стане бъдещия Ману.

Без покровителството на Михаил е изключено да се излезе днес и срещу ариманическия Дракон, подчиняващ постепенно под себе си ЦЯЛАТА съвременна цивилизация. Всичко в нас и около нас се изкривява с такава бясна скорост, че изглежда направо невероятно човечеството да изпълни великата си мисия - да стане десетата йерархия на Свободата и Любовта, чрез която Христос ще трансформира Космоса. Щайнер пределно сериозно ни предупреди: "Но космическите сили нямат неизчерпаем запас от Светлина и този запас постоянно ще намалява. Само ние можем да влеем нови сили, нова Светлина във Великия Макрокосмически запас. Чувството за дълг трябва да израсне в мистичен обет, който да промени коренно живота ни и го изпълни с ново съдържание. Досега космическите сили бяха способни да контролират крайното изкривяване на образа на нашата човечност, но в бъдеще тези космически сили няма да са достатъчни". И още: "В шестата следатлантска епоха, ако човечеството не се обърне от интелектуализма към имагинациите, може да започне гибелта на въздушната атмосфера. Просто интелектуалните мисли на хората ще отровят въздуха и отровеният въздух, въздействайки върху Земята, ще отрови преди всичко растителността". Липсата на истинско михаелическо мислене е толкова очевидна, че на едно място в том 2. на "Кармически връзки" Рудолф Щайнер изрича думи, които сигурно ще смутят някои праволинейни търсещи: "Не е нужно да се медитира, а трябва да има много размишление, да иска човек да намери вътрешни решения". Да си припомним и думите на Учителя към Боян Боев, че предлаганите им методи са бавен път, а бързата еволюция иска създаването на лична връзка с Христос. Но при Него във волята отива ЧИСТИЯТ и РАЗУМНИЯТ, а не човекът с много "практики". Учителя казва: "И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате във вашето разумно сърце. ПОСЛЕ ще апелирате към Христа, към този живия Христос, когото аз наричам Син на Любовта. ЕДИНСТВЕНИЯТ УЧИТЕЛ В СВЕТА. Неговото Име ние знаем, че е Христос, но Той има Свещено Име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: "Господи, с твоето Име, с което се знаем горе на Небето, да бъде Твоята воля". Дори самият Бодхисатва не смее да изрече това Име, което съдържа в себе си всички същества и е олицетворение на Любовта, Мъдростта и Истината.

Е как ние - "изкривените", да го изречем, след като още в началото на Пътя се отказваме, оправдавайки се с лични проблеми, с външни фактори и т.н. Та нали именно четенето на Антропософията раздвижва силно астралното тяло и се отразява върху Аз-а, правейки го активен, за да реши проблемите! Но май причината е съвсем друга и Щайнер я открехва: "Засиленият стремеж към познание задълбочава душевния живот и достига областите, където дебнат горделивостта, самонадеяността, липсата на съчувствие към другите и т.н. Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. И тук човек трябва да се справи чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата. Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране - само това е достойно за човечеството". И още: "Който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си, страхувайки се ИНСТИНКТИВНО от познанието". Ето я причината - СТРАХЪТ ОТ СВОБОДАТА! Защо ли? Учителя отговаря: "При вътрешната свобода човек сам себе си преценява и съди. Такъв е законът. При вътрешната свобода човек сам се ограничава. Кога? Само когато прави добро. Защото в пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на човешкото сърце". Истинското "добро" е разумен волеви акт, който Христос върши чрез нас. Но как да Му позволим, след като се плашим от изгарящия огън на все по-нарастващото познание, измъкващо от дълбините на волята ни тъмната мътилка на непознати до сега чувства? Колко по-удобно е да живеем с илюзията, че сме "добри", да стоим в дадено духовно течение и години наред да "предъвкваме" едни и същи познати неща, без стремеж към разчупване на тази задушаваща и направо убиваща духа рамка. Да, но тогава се изпускат импулсите на времето и човек се луциферизира, попадайки в клопката на духовния егоизъм, считайки своя път за напълно достатъчен. Изразът "навирил си носа нагоре" не е случаен. На Старата Луна човешката глава бе насочена нагоре и луциферическите същества искаха да я запазят такава, а кой освен тях най-добре символизира гордостта, т.е. навирения нос. Под влияние на Слънцето, където бе Христос, в Земния еон тя зае хоризонтално положение на 90 градуса, за да се гледаме право в очите, през които се изявява Аз-ът - център на душата и цел на земната еволюция. Рудолф Щайнер казва: "Бог, обитаващ човека, говори, когато душата познае себе си като Аз". Единствено под съзнателния контрол на Аз-а можем да осъществим правилна връзка с боговете, но след като ПРЕДИ това сме станали свободни в Христос. За целта ни бе дадена и евритмията, която означава "висш ритъм". При нея първо кръгът, т.е. човекът, се свива навътре в себе си, за да намери чрез ПОЗНАНИЕТО и ПРЕЧИСТВАНЕТО Аз-а и Спасителя вътре в себе си. Ето защо се играе на ЗАКРИТО. Хора, играли евритмия, свидетелстват, че чувстват ограничение, стягане, некомфортност и то е обяснимо, защото подсъзнателно разбираме, че се изправяме пред низшата си природа и ни трябват много сили да издържим на сблъсъка с нея. Без да осветим в Христова Светлина "тъмнината" в нас и я трансформираме, без да изцедим и последната капка егоизъм и страх, ПЪЛНА връзка с Христос и ОКОНЧАТЕЛНО повдигане на човека към духовния свят е невъзможно, защото е луциферизирано. Това отваряне към боговете се нарича пан-евритмия или "космически висш ритъм", който следват всички напреднали същества в космоса. Само преминалият новораждането в съвременен християнски смисъл може да играе днес Космическата Евритмия (Паневритмия), защото неговият Аз е евритмизиран, т.е. низшият Аз е трансформиран и е намерен Висшият Аз, за да се включи във Великата Всемирна Хармония на движението, която е ПЪТЯТ НА ИСТИНАТА. Учителя сравнява Паневритмията с радиоприемника, насочил своята антена към радиопредавателя. Така и човешкият Аз, напълно подчинен след новораждането на Христовата Воля, улавя мислите на напредналите души и работейки за Цялото, събужда скритите сили и дарби в себе си. Учителя е казал изключително важните и неразбрани до днес думи, че Паневритмията е "ключът", който Великите души (боговете) трябва да ПОЛУЧАТ ОТ НАС и с него ще отключат и подадат ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Присаденият отвътре свят ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция. Силата на скоростта ще бъде СЪЩАТА, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според ВЪРТЕНЕТО на Земята". Знаем, че шестата културна епоха постепенно "слиза" от астралния свят към физическия и "забързва" времето. В миналото е имало изместване и дори смяна на земните полюси. Дали преходът към духовността няма да увеличи в бъдеще и скоростта на въртене на Земята с всички последици за нас?

Учителя споменава, че Паневритмията има още по-висши форми и по-дълбок словесен израз, които ще бъдат дадени по-нататък в развитието на човечеството. Играната в древните мистични школи Паневритмия бе инволюционна и целеше учениците да улавят мислите на боговете, но без да имат развит Аз. Онези упражнения не са годни за повдигане на днешното човечество. Какво е нестинарството, освен атавистичен остатък от миналото, който тогава е бил инструмент за правилна връзка с Небето, а днес привлича само тъмните духове и се е превърнал в "шоу програма". Не случайно се държат иконите на Константин и Елена, убили езотеричното християнство от първите векове след Голгота. Ами танцът на дервиша или "автоматичното писмо", при които се извършват само принудителни движения, без те да са пронизани от волевите импулси, стигащи до съзнанието? При такъв танц от тялото е изгонено душевно-духовното и физически-телесното е изцяло подчинено на външния етер, вместо на вътрешния, който няма как да стане действен, след като го няма душевно-духовното. Винаги по-висшият член на човека трябва да оказва влияние върху по-низшия, иначе изкривяванията са много опасни.

В нашата епоха има сили, залязващи и изгряващи. Изгряващите приличат на едно бебе, което сега е слабо, безсилно, но на него принадлежи бъдещето. Те са Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата и в крайна сметка основната цел: Истината или Космичната Любов, която се изразява чрез изброените изгряващи сили. Тези сили трябва да уловим и подтикнем проявата им в живота. Помага ли ни днешната Паневритмия за това? Учителя отправи предупреждение: "Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия закон, т.е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, внасяйки раздори и разногласия помежду си. Погрешното изпълнение на упражненията предизвиква отрицателно отношение на силите в природата и те именно разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, за да ви изненада и нанесе неочаквания си удар".

И тук възниква важният въпрос: играе ли се днес правилно Паневритмия и дали ТЕЗИ са упражненията, дадени от Учителя? Един човек, запознат с Антропософията на Учителя, казва, че когато започнал да практикува Паневритмията, скоро се почувствал дискомфортно и се отдръпнал. Съдбата го срещнала с много възрастна сестра от Братството, която му показала своя тетрадка с оригиналните упражнения, дадени от Учителя и които тя е записвала и скицирала навремето. Оказало се, че има известни разминавания с днешните, играни в Братството, за които също се чуват спорещи гласове. Той казва: "Паневритмията в днешния си вид може да претендира само за постигане на хармония, но си остава само с претенцията, защото дори и това не може да направи, отдалечавайки се от оригинала на Беинса". И още: "Беинса се е опитал да прокара пътечка в българската душа - Христовата пътечка, но семената поникват едва СЕГА в днешно време, защото никой не можа да проумее онова, което той ГЛАГОЛИ тогава". Къде е изходът? Същият човек го посочва и той е изцяло в духа на настоящата лекция: "От Паневритмията (днешната) трябва да се роди НОВАТА ЕВРИТМИЯ НА ЛЮБОВТА. Тя е могъщо изкуство да се живее хем в хармония с природно-божествените светове, хем да се сътвори Новият Космос на Любовта". Тази Евритмия на Любовта е ИСТИНСКАТА Паневритмия, оня "ключ", който ние трябва да дадем на боговете. И как да изработим този "ключ"? Пак той продължава: "Така, че Беинса е говорил не случайно, че докато Паневритмията не СТИГНЕ до Германия, няма да изпълни ролята си в контекста на съчетаването и взаимното проникване на Космическата Евритмия (Космическия Танц|Слово на София) и Човешката Евритмия (танцът|Словото на Христа, на Антропос-София)". Преведено на по-несложен език, това означава следното: докато човек не изгради Съзнателната си душа и се намери като Аз - символ на което е петата културна епоха и Германия, не може да мине към шестата културна епоха и Духът-Себе, символизирани със славянството и неговия център - българският народ, който е СЕМЕТО за прехода. Паневритмията, дадена от Учителя, трябва да премине ПРЕЗ ЕВРИТМИЯТА и взаимното им оплождане ще роди Човешката Евритмия на Свободата и Любовта. "Паневритмията на Беинса е била път от Теософията към Антропософията. Копнежът му е бил българската душа да се еманципира от теософския егоизъм и да приеме божествено-човешката Мъдрост, Любов и Истина, която ще направи Човека Свободен. Остатъчната днешна Паневритмия прониква душата с теософски, а в крайна сметка с ариманически импулси в личен план, което се компенсира от луциферов сектантски егоизъм в социален план. Българската душа ДНЕС държи тайните да се справи с теософския руски окултизъм, от една страна, който е най-финият ариманизъм в днешно време, и със западния "духовен" бизнес, от друга, което е Луциферов капан. Процесът наистина ще бъде апокалиптичен за българите и с общочовешко значение. За да се справим, евритмията трябва да се "преведе" първо на кирилица, а после и на Глаголица, което е едновременно външен и чисто личен, вътрешен процес, постижим за НАПРЕДНАЛИТЕ души. Взаимното проникване между импулсите на Антропософията и Бодхисатвата е ВСЪЩНОСТ синтеза между евритмия и паневритмия, който ще роди Човешката Евритмия на Свободата и Любовта. Не може да говорим за сливане на двата импулса, а евритмията и паневритмията да останат "вън" от процеса!

Големият български родолюбец Николай Хайтов в един от разказите си изрича знаменитата окултна фраза: "Едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Вече се появиха хора, които започнаха постепенно да го правят. Но веднага възниква въпросът: трябва ли да се практикува паневритмията в този си вид? Нека да бъде ясно: който не иска, нито може да направи споменатия синтез и да стигне до "извора с чистата вода (Христос)", нека да я играе, защото "по-добре мътна вода, отколкото никаква". Така че ЗА ОТРИЧАНЕ ИЗОБЩО И ДУМА НЕ МОЖЕ ДА СТАВА, а само казваме, че в този си вид, тя е поела доста ЧОВЕШКА намеса. Известно е например, че текстовете са писани от отделни братя и сестри, а не от Учителя. Има доста случаи, при които хора, запознати и навлезли по-дълбоко в Антропософията и по-пътя към Христос, изпитват силен дискомфорт и дори се разболяват при играене на упражненията. А други направо са спирани още в началото, защото разбират, че нещо не е наред. След като няколко години вече в Братството се говори за изучаване на Антропософията, колко го правят наистина? Случайно ли на 19-ти и 20-ти август тази година на Рилските езера бе толкова мъгливо, че определени хора тук във Варна бяха болни, а един брат - член и на Антропософското общество, е излязъл от кръговете на паневритмията с думите, че "по-дисхармонична" такава не е играл досега. Друг виден брат бе решително спрян с опасно болестно усложнение от СВЕТЛИТЕ сили и не можа да изнесе горе предвидените лекции. Защо на Рила можаха да се изнасят антропософски лекции, а споменатият брат бе спрян?! Навремето, който е заставал на пътя на Беинса Дуно, е бил отстраняван по най-радикален начин. Днес, който застава срещу синтеза между Антропософията и Бодхисатвата, може да разчита единствено на Милостта Божия и молитвите на тези, които го обичат така или иначе. Много положителен факт е тази загриженост към другия сред Бялото Братство и Евангелските църкви, каквато за съжаление сред антропософите е по-рядко срещана. В Братството липсва познанието, сред антропософите то надига "мътилката" отдолу и води до неразбирателство. Но процесите на сближаване текат необратимо, защото идеята е от Михаил. Тя бе приета преди няколко години, защото до края на 20-ти век импулса на Ангела-Хранител към братство бе уловен, след което мистерията на Архангела на българския народ бе преживяна и осветена в Христова Светлина, за да дойдат и откровенията на Михаил. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТА НА НЕГОВАТА ПОДКРЕПА, АКО НЯМА ВРЪЗКА С АРХАНГЕЛА НА НАРОДА, ПРИЕМАЙКИ СЪДБАТА НА НАРОДА СИ КАТО СВОЯ ЛИЧНА СЪДБА. Дори на външен, политически план бе хвърлен "камък в блатото", като някакво смътно предчувствие за бъдещето и мисията на българите. И последва огромно охулване срещу Волен Сидеров и компания. Дали Сидеров наистина ще стане "волен", т.е. свободен, е съвсем друг въпрос. Важно е "ставането", промяната, свързана с наченките на чист патриотизъм, като първа стъпка към високия идеал, посочен от Учителя: "Да си патриот, означава да станеш Човек на Любовта". По този път ние ще се доближаваме все повече до Христос, изграждайки Неговите обвивки. Астралното тяло за Христовия Импулс формираме с моралните постъпки на удивление, доверие, благоговение, Вяра, т.е. чрез това, което образува пътя към свръхсетивното познание. Етерното тяло формираме чрез делата от Любов, а чрез съвестта формираме за Христовия Импулс това, което съответства на човешкото физическо тяло. Така ще изграждаме Братството на Земята, проникнато от Христовия Импулс, който ще бъде центъра, ядрото на трите обвивки, създадени от хората. Гьоте нарича това ново, реално съществуващо в света сетивно-свръхсетивно СЪЩЕСТВО с името "великия Безсмъртен Индивидиум", обединено от обща карма, изцяло носена от Макрокосмическия Аз на Христос. Окончателно то ще бъде създадено в края на цялото земно развитие, но в някаква степен трябва да бъде изградено още в края на седмата следатлантска културна епоха, за да преживее човечеството гигантската катастрофа, която ще промени изцяло външния облик на Земята. Тогава - след около 6 000 години, Христос ще стои пред вратата на "Безсмъртния Индивидиум" и ще чака да види дали ще бъде сформиран "индивидиумът" от човешките дела, от Вяра, Любов и Съвест в такава степен, че Неговият Глас, обърнат към човечеството от света на Провидението, да бъде ЧУТ, за да може Той, като висш Аз, да встъпи в приготвените за Него обвивки. По това време чрез влизането Му във физическите тела на хората Христос ще завоюва за тях цялата зодиакална сфера и оттам ще се яви в Своя висш аспект като великия Представител на Макрокосмическия принцип на Аз-а. "Аз удържах победата на Духа и седнах с Моя Отец на Неговия Престол", се казва в Апокалипсиса на Йоан (превод на Емил Бок).

Който в края на седмата културна епоха няма да може да се извиси до преживяването на "седящия на Трона" Христос в обкръжението на своите обвивки, няма въобще да "влезе" в "Безсмъртния Индивидиум", т.е. в "Новия Ковчег" и затова няма да има никаква НАДЕЖДА да преживее Великата катастрофа. Учителя дойде в 20-ти век от онези висоти, където може винаги да съзерцава "седящия на Трона" Христос над Ложата на Бодхисатвите. За да преживеем не само Великата катастрофа, но и всички по-малки катастрофи дотогава, нека помним предупреждението на Бодхисатвата: "И тъй, имайте винаги предвид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите НЕОТКЛОННО по Неговите закони. Отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада. Обърнете се пак към Слънцето на Този Промисъл, за да почне растенето отново"!

ТОВА "СЛЪНЦЕ" Е ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ В СВЕТА!

02.10.2005 г.
гр. Варна

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2007, № 3 (88)