Димитър Мангуров

web

БОГ Е ЛЮБОВ! Тази велика Истина пронизва цялото Битие и осмисля усилията на всички йерархии същества, които гледат към Земята с упование, търсейки най-висшия израз на Бога. Учителя казва: ”Христос - това е Бог, който се РАЗКРИВА на света. Няма в Космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, ПО-ПЪЛНО изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Днес хората Го делят на “историчен”, “мистичен” и “космичен”, ала сам по себе си той е един и неделим. Проявен на Земята в даден исторически момент като ИДЕАЛЕН човек, като образец на истински човек, той е “историчен”.

Познат вътрешно, Той става “мистичен”, а схващан и познаван като проявен Бог в света, Той става “космичен”. И тогава физическата страна на Христа е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната Му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят Божествената Му страна. Това е “космичният” Христос - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ В СВЕТА. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - Първородният - който е РАЗВИЛ и ПРОЯВИЛ ВСИЧКИ Божествени добродетели, който е ПРИЛОЖИЛ всички Божествени закони”.

По-нататък Учителя продължава: ”Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос е дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христос на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е ВТОРИЧНО явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така, както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие”.

Вярно е, че на Кръста Спасителят преживя “най-дълбоките и интензивни идейно-мистични страдания, които може да преживее една човешка душа”. Но сега е дошло времето да надникнем отвъд тях. Точно такова бе и посланието, дошло на 06.02.2004 г. в София: “ТРЯБВА ДА СТИГНЕТЕ ОТВЪД СТРАДАНИЯТА НА КРЪСТА!”

Как така, ще попитаме ние?! Та нали от степента на личното ни преживяване на Христовите страдания зависи и висотата на нашата еволюция? Учителя обаче е категоричен: “страданието е вторично явление в живота на Христа”. На друго място пояснява: “Христос напусна Земята насилствено, не по добра воля. Той се роди при крайно неблагоприятно съчетание на планетите. Защо е било така, не може да се говори”. По всичко личи, че ВЕЧЕ може да се говори! Самият Бодхисатва казва: “Днес се проповядва учение, по-високо от Христовото. Ще кажете, че това е заблуда. Не е заблуда! Сам Христос казва: Има много неща да ви казвам, но още не сте готови. Когато дойда втори път, ще ви кажа неща, за които сегашните ви УМОВЕ не са готови.” Тези думи, пълни с обещания, пораждат в душите свещено трепетно очакване. Учителя продължава: ”Мнозина питат: какво е новото учение? - Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще бъде и в бъдеще”. Но предупреждава: ”Най-трудно се учи Мъдростта на Бога. И адепти, и ангели, и богове падат, като стигнат до изпитите на Мъдростта”.

Преди да дойде Спасителят, Мъдростта предизвикваше дълбока ТЪГА в древните Посветени. Да си спомним за Соломон и неговите думи за “суетата”. След Голгота има път - и то най-лесният, достъпен за ВСИЧКИ. Това е пътят на Любовта, но човек не трябва да забравя, че за да се приложи тя, трябва да дойдат Мъдростта и Истината. Който е запалил в себе си Огъня на Любовта, вечно търси Истината. Учителя е категоричен: “В древността Бог говореше на хората чрез пророците, но те не вярваха. После им говори чрез Своя Син и пак не вярваха. На съвременните хора Бог ще говори ЧРЕЗ ИСТИНАТА - НАЙ-ВИСОКИЯТ ВРЪХ, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ВИДЯН НЯКОГА”! Истината е строга и неумолима. В нея сантименти няма!

Време е вече да погледнем към Кръста - централната точка в Сътворението, с очите на Истината. Той - Духът от Петдесятница, ще ни “научи на всичко”. Когато в нас разцъфне розата от Кръста, т.е. Любовта, можем да се докоснем чрез Мъдростта до изгарящия полъх на Истината и самия ЗАМИСЪЛ НА БОГА. Пътят към тези шеметни висоти изключва непрекъснатото взиране в Христовите страдания, защото духовният ни поглед се замъглява за откровенията на епохата. Учителя ни открива: “Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението и така им предават своите мисли”. И още: ”Между човека и Бога има дванадесет класа висши същества”. Но всички те са в ума и сърцето на Христа и затова Учителя обобщава: ”Няма друг между Бога и човека освен Христа. За Христа се дръжте и Той ще ви въведе. Единствено неговото учение носи общочовешка идея и принципите на бъдещата култура, затова от невидимия свят е предначертано да стане в бъдеще общочовешка култура. Мистичното християнство ще стане всесветска религия на човечеството”.

Човекът е десетата йерархия на Свободата и Любовта. Само свободният може да стане истински сътворец на Бога, пропускайки Любовта през себе си. Но кой може да се нарече свободен? Учителя е категоричен: ”Ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка ВРЪЗКА - с Бога, а с всички други същества той трябва да има само ОТНОШЕНИЯ. Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог, и единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог”. След първата Голгота, когато Христос победи смъртта, и след втората Голгота, когато стана господар над злото, можем да кажем, че дали ще имаме връзка с Бога или с Христа, е ВСЕ ЕДНО И СЪЩО! С останалите същества трябва да имаме единствено отношения и най-близко до азът ни са Ангелите-Хранители, работещи в нашето астрално тяло. Под ръководството на Елохимите те създават в него образи, в които се крият сили за бъдещото развитие на човечеството, за бъдещото СОЦИАЛНО устройство на земния ни живот. В тях е скрит идеалът, че никой не може да бъде щастлив, когато другите хора край него са нещастни. Същите думи чува всеки - тръгнал по пътя на посвещението към Девакана, от Големия Пазач на Прага - самия Христос. В образите царува импулса за бъдещото БРАТСТВО между хората - импулса на Любовта.

Втората цел, преследвана от Ангелите с образите в астралното ни тяло, е занапред човек да вижда във всеки друг скрито нещо Божествено и всяка среща да бъде свещен обред, обмяна на идеи, религиозно общение, което няма никаква нужда от църква, свързана с физическото тяло. Душевният живот на човека ще бъде СВОБОДЕН от ограниченията на каквато и да било религиозна институция, пък била тя “Антропософско общество” или “Бяло братство”. Това е импулсът на Мъдростта.

На трето място, Ангелите дават на човека възможността чрез МИСЛЕНЕТО да премине пропастта и стигне до Духа, до живеене в духовното, до Истината за Духа.

Тези три цели са свързани с трите елемента на човека: Духовната наука за ДУХА, религиозната свобода за ДУШАТА и братството на ТЕЛАТА. Така ще се реализира в земен план и троичният социален организъм, за който говори Щайнер.

Всеки бе длъжен ДО 2000 година СЪЗНАТЕЛНО да се издигне до работата на Ангелите в астралното ни тяло и я СХВАНЕ. Нещо повече: импулсите трябваше да бъдат приети от ВОЛЯТА на индивида, защото Откровението е поставено вече в човешката воля. Епохата на Съзнателната Душа изисква да бъдем БУДНИ за всичко, което Ангелите вършат с оглед подготовката на бъдещето.

В края на хилядолетието трима човека се бяхме събрали “во Христе” във Фестивалния комплекс във Варна и общувахме Аз-ово, провеждайки високо духовен разговор. В един момент, когато се докоснахме до особено висши нива, станахме свидетели как нашите три Ангела-Хранителя просто тържествуваха отгоре, пърхайки от възторг. В същия момент на отсрещната маса бяха седнали други хора, водещи тривиален разговор. Техните Ангели-Хранители бяха клюмнали - почти заспали, очаквайки тези долу да се събудят. Изглежда дълго ще чакат горките!

Но въпреки това, те работят в астралните тела, без значение дали човекът преминава през света, не забелязвайки великото - ставащо. Хората проспиват най-важните моменти в живота си и тогава образите, създавани от Ангелите в астралните им тела, се превръщат в една игра за тях, в нещо несериозно. Всеки има някакви духовни опитности, но не всеки проявява волята да ги разбере, а предпочита мързела или страха да надделеят. Така остават слепи за изключителни процеси, като началото на Христовата етерна поява, битката на Архангел Михаил с Дракона и т.н.

Въпреки всичко, Ангелите ще постигнат своите цели с тези образи, но не в будния, а в СПЯЩИЯ човек. Тогава обаче в леглото са само етерното и физическо тяло и Ангелите изнасят своята работа в тях, слизайки чак във физическото, свързано с ВОЛЯТА, но човекът не участва съзнателно в изпълнението на трите цели и те се израждат в нещо ужасно. Израждането е в три направления:

I. Това, което ще бъде създадено от Ангелите в спящия човек без участието на съзнанието, свързано с астралното тяло и контрола на аза, след събуждането се превръща в ИНСТИНКТ за човека, вместо в съзнание на Свободата и затова ще бъде много опасно и вредно. Щайнер предпазливо загатва какво ще последва: определени Ангели, вероятно неприели Христос и изостанали от Египетската култура - ще изпитат известно влияние от процеса и ще породят в нас ПОЛОВИ ИНСТИНКТИ с разрушителна сила. Освен това, човечеството ще добие определени инстинктивни познания, свързани с тайната на зачатието и раждането, с целия полов живот и споменатите инстинкти няма да са само заблуждения, а биха преминали в социалния живот, създавайки форми, устройства в него. Вследствие на такъв полов живот кръвта се отравя по особено опасен начин, възпрепятстващ развитието на братството по Земята. Вместо него възниква ГИБЕЛНА ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СЕКСУАЛНОСТТА, но хората го възприемат за нещо естествено. Сякаш е все едно дали си Ангел или дявол! Науката играе особено отрицателна роля за формирането на този възглед, който си е чист Аз-ов вампиризъм.

Сбъднаха ли се предупрежденията на Рудолф Щайнер? Сексуалната революция на Запад през втората половина на 20-ти век е най-яркото доказателство, което непрекъснато търпи развитие. Да си “гей” днес е едва ли не модерно, че и бракове се узаконяват. Не случайно ги наричаме “леви”, т.е. подвластни на Луциферическото царство, отделило се наляво и надолу още на Старото Слънце. Нещо повече: злоупотребата се прехвърли в много от духовните общности. Без да се извърви задължителния път към Христос, се отключват мощни енергии, свързани с пола, без възможност за азов контрол върху тях.

За да стигнем до наглед безопасното и полезно ин витро, което бе само стъпката към клонирането. При ин витро липсва момента на съединяването между мъжа и жената и оплождането е механизирано. Ето защо децата, родени по този метод, изплащат СПЕЦИФИЧНА КАРМА.

Любовната вълна от 1999 г. носеше мощен заряд на братство и слава Богу, че по Земята имаше будни хора да го уловят и тръгнат решително надясно и нагоре.

II. Вторият импулс - за скритата божественост в човека, се обърна в ЗЛОУПОТРЕБА С МЕДИЦИНАТА. Изменението в Ангелите породи у човека инстинктивното познание на определени лечебни средства. С някои вещества и действия се лекуват болести и това, от една страна, се поощрява, а от друга, се харесва на хората, но такова лечение е нездраво, материалистично. Разгадаването на човешкия геном е стъпката към блудството с медицината, което се нарича физиологичен демонизъм. Колко от днешните болести са излезли от лабораториите на “учени” със замъглено съзнание, за да могат след това да ни “спасяват” от тях?! Парите, егоизмът диктуват познанието да бъде използвано с користна цел.

От няколко години в България се разпространява едно изобретение на петербургски академик, което претендира, че е панацея за лекуването на всичко. Вибрациите на определени минерали влизат в резонанс с вибрациите на нашето ДНК и човекът е спасен. Колко просто - плащаш и си здрав. Както в някои окултни центрове - плащаш и си “посветен”. Всичко това се поощрява и цели да внуши, че парите, материята са важното и с мъртвото можеш да преодолееш болестите, предизвикани по духовни причини.

Онази французойка, занимаваща се с клонирането, препоръчва да се готвим за физическо безсмъртие. Един наш депутат - медицинско лице, потвърди, че било възможно. Ариман действа навсякъде!

III. Третото, което се случи, е, че вместо придобиването на духовно проникновение чрез мисленето се отключиха огромни МЕХАНИЧНИ СИЛИ в услуга на егоизма с познанието на определени сили и трептения. Но то е инстинктивно и представлява неправомерно внасяне на духовност в машините, както и използването неправомерно на природните сили чрез духовността. Това се нарича механичен окултизъм. Цялата техника навлезе в един хаотичен път, който се харесва на човеците, защото обслужва техния егоизъм. Какво са днешните ходещи роботи, с които се гордеем, освен едни чудовища! Постепенно “умните” машини ще овладеят ръководството на човечеството. Нали за това са интернет, информационните технологии, разпростиращи злото по Земята в огромна паякова мрежа, чрез която действат “духовете на мрака”. Хората са опиянени от “напредъка”.

От една страна, са луциферическите същества, атакуващи особено силно духовно търсещите като пречат на възможността да вникнем в работата на Ангелите и искат да ни направят автоматично ясновидци и добри БЕЗ УЧАСТИЕТО НА СВОБОДНАТА НИ ВОЛЯ, която можем да извоюваме САМО тук на Земята и то през Съзнателната душа. Те, обаче, не са извоювали своя свободна воля и мразят нашата такава. Ето защо не искат да имат нищо общо със земното развитие, а да останат на старите Сатурново, Слънчево и Лунно развитие. Ако ни направят духовни преди да сме развили съзнателната си душа, тогава ще проспим работата на Ангелите в астралното ни тяло и няма да изградим бъдещото Братство.

Ариманическите същества пък искат да убият в човека съзнанието за неговата духовност и формират възгледа, че е едно съвършено животно. В по-предни векове не можеха да действат, защото хората притежаваха атавистично ясновидство и виждаха духовете. Едва в епохата на Съзнателната душа стана възможен “дарвинизма”, който и днес е господстващ възглед сред по-голямата част от човечеството и то “най-напредналото”. Мисленето стана всесилно в своето безсилие!

От друга страна, днешното ясновидство, което в огромната си част е атавистично и в основата си свързано с материалистичния възглед, се превърна в проклятие, вместо в благословение, закривайки с едно було образите, тъкани от Ангелите в астралното ни тяло. Това було трябваше да се повдигне до края на XX век и то наистина започна да се повдига от будните, колкото и малко да са на брой.

Още в началото на XX век Щайнер предупреди: ”Силите, които досега водеха човешкия напредък, ще бъдат изчерпани към средата на века”. В последните 50 години Ариман с бесни темпове създава условията за своята инкарнация. Той работи чрез следните средства:

1. Математико-механичната илюзия за Вселената, поддържана от науката.

2. Разделянето на хората на малки групи, като тук особено опасен е импулсът на национализма.

3. Вярата в полуистината, че в Евангелията е дадено цялото Християнство.

За безсилието и безплодието на днешната наука вече споменахме. Що се отнася до национализма, от една страна, Ариман използва в пълна степен стария принцип разделяй и владей, а от друга, създава чудовището на глобализма, който е икономическо, политическо, културно и духовно извращение на импулса за общност, минаващ винаги през Земята, когато Архангел Михаил ръководи епохата. Границите падат, но хората не стават по-щастливи, а се поражда огромно напрежение. Както никога досега, една група директни служители на Ариман, състояща се най-вече от етнически евреи - главните врагове на Христос, държи в ръцете си основните силови лостове за създаване на невиждана по мащабите си световна диктатура.

Учителя казва: ”Първият период на второто пришествие започва в 1945 година и ще продължи 45 години. След това ще има почивка до 1999 година, която ще бъде най-благоприятната в духовно отношение за “Бялото братство”. А след това ще дойде новият период с още по-страшна диктатура от тая, която има да дойде. Тя също ще трае 45 години. След това следва трети период от 45 години и т.н. На вълни, на вълни ще идва Второто Пришествие. Това е денят Господен, когато хората са направили съдба с Господа. Всяка нова предстояща вълна е по-голяма от предидущата по сила и власт”. В 1916 година пояснява: ”Този век съответства на ония времена, за които се говори в притчата за поканените на сватба, а те не отишли”.

А евангелистът Марко пише: ”Защото през ония дни ще има скръб, небивала досега от началото на създанието, нито ще има такава пак. И ако Господ не съкратеше ония дни, никоя твар (т.е. духовна храна) не би се избавила”. И според Учителя, и според Щайнер тези думи се отнасят за НАШЕТО ВРЕМЕ! Защо ли? Защото ще се инкарнира Антихристът, а човечеството нехае в слепота и мързел за духовните знаци на епохата.

Учителя е категоричен: ”Целият християнски свят е обсаден!” Духовете чакат да ги потърсим за помощ в Името на Христос. Правим ли го? Отвсякъде ни заливат с реклама за свободата и благоденствието на западната “демокрация”. Всички процеси на външен план - дали ще е “борба срещу тероризма” - една малка “война на всички срещу всички”, дали икономически кризи, локални войни, “Властелинът на пръстените” и т.н., са елементи, подготвящи създаването на най-голямата пирамида от власт, контролираща ресурсите на Земята, на върха на която ще застане Ариман. Твърди се, че в частен разговор Щайнер е изразил предположението, че както се развиват нещата, Антихристът може да се въплъти ДО КРАЯ на XX век. Дали ВЕЧЕ е в тяло, не можем засега да твърдим със сигурност. Неговият физически приемник се създава от няколко века и може би за построяването му накрая ще бъде използвана някоя нова технология като клонирането например?

“Хората ще се събудят един ден, но това събуждане ще бъде много лошо за онези, които предпочитат да спят удобно” - предрича Щайнер. Наистина е ужасно да се пробудиш на ръба на огромната пропаст, към която Ариман е повел човечеството!

Колкото и абсурдно да звучи, комунизмът - въпреки чудовищния си характер и същност - опази донякъде хората от покварата на западния ”рай”. Това, че българи и руснаци трудно приемат този модел, е съвсем естествено - той е дълбоко чужд на нашата душевност. Особено за по-възрастните! Ударът е върху младите и цели да станат еднакви. Уж свободни, а всъщност подчинени на видимите и невидими закони на Ариман, вързани с хиляди въжета. Все по-трудно ще става за деца и родители, за братя и сестри да се разбират помежду си. Човек трябва да изостави низшата си природа и да се издигне над унаследената групова душа до импулса на Братството. Но всичко е за добро. Учителя казва: ”Най-мъчното учение е човек да повярва, че всичко, което става, е за Добро. Главите на хората ще побелеят, докато разберат тази Истина.”

Днес в България виждаме истинското, ОГОЛЕНО, “вълчо” - по думите на Романо Проди - лице на прехвалената западна “демокрация” и ОТВРАЩЕНИЕТО от него ще накара нашия народ да потърси ИЗХОДА. Някой ще каже: та нали никак не е лошо да имаме богата и уредена държава? Учителя отговаря: ”Изобретения, фабрики, цивилизация - това се дължи не на положителния ум, а на полуинтелигентния човек. То е свързано с егоистичното в света. Прогресът не стои в произвеждането на материални блага. Човечеството си докара толкова болести и нещастия със своята лакомия”. И още: ”Каква култура можете да очаквате от човек, който има пълни хамбари с жито, пълни складове с вина, храни и т.н. Този човек не мисли за нищо друго, освен за ядене и пиене. Никога не влагайте каква и да е мисъл в това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват”. Защото: “Ако на един народ му дадете най-голямото богатство, вие ще му създадете най-голямо нещастие, ако го направите силен, вие ще му създадете друго нещастие. Аз не казвам да не е силен, но силите трябва да дойдат отвътре. Да изправиш един народ материално е много лесна работа, но духовно да го подигнеш, е мъчна работа. Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е нещо БОЖЕСТВЕНО!“ За да заключи: “СЛАВЯНИТЕ ТРЯБВА ДА ДАДАТ ПРИМЕР С КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАМЕСТЯТ ПАРИТЕ, ИНТЕРЕСЪТ!” Как да стане ли? Учителя отговаря: “Има три фази в човешката дейност: мъчение, труд и работа. Мъчението е за животните, трудът за хората, а работата - за Ангелите. Трудът е по задължение - за прехраната, а в работата има радост и си ОСВОБОДЕН от кармата. Работата е от Любов. Няма по-хубаво нещо от работата за Господа”.

Точно това липсва на българския народ и затова християнството ни не е мръднало изобщо напред, а предъвква стари правила и обреди. До един момент всяка религия е прогресивна, но след това се превръща във ВРАГ на Христос. До известна степен дори “Антропософското общество” и “Бялото братство” действат като съюзници на Ариман - първите отхвърляйки Учителя и оживяването от Светия Дух, а вторите - отбягвайки Духовната наука. Рудолф Щайнер може да бъде много опасен за антропософите!

Както в правовия живот шестват с пълна сила призраците на древния Рим, така и днешният религиозен живот е изпълнен с много езичество. Учителя пояснява: “Религията е човешко дело, един санаториум, една болница за болни хора. Религиозният е вързан като кон на ясла. Той може да се движи напред или назад, наляво или надясно доколкото въжето позволява. По-далеч от въжето не може да отиде. Най-после религиозният казва: такава е съдбата. Такава е съдбата на ВЪРЗАНИЯ кон, но не и на свободния”. И още: “Най големият позор, който носи днес светът, е Християнството, с което всички се кичат. Ако турите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение, като видите как всичко днес се върши в Името на Христа”.

Какво да правим? Рудолф Щайнер отговаря: “Само когато духовността, която се стреми да потече през Антропософското общество се ОБЕДИНИ С ДРУГИ ПОТОЦИ, Михаил ще намери импулса, който ще го събере отново с интелигентността, израснала на Земята, но всъщност все още принадлежаща му.” Защо трябва да потърсим пътя към Михаил? Щайнер пояснява: “Михаил ни дава възможността да СХВАНЕМ духовните светове чрез своето разбиране. Той вдъхновява волята за това.”

И тук се сещаме за изключителните думи на Учителя: “Вашият път е Архангел Михаил, Христос, Отец”. Каква е целта на този път? Единственият кумир, на който можем да се кланяме, това е ЛЮБОВТА. Бог е Любов, но пътя ни към Него преминава през Христос. Щайнер ни обещава: “Ако направим умственото усилие необходимо, за да разберем КОСМИЧЕСКИТЕ тайни на Христос, Той ще се приближи до нас и ще ни води. Спасителят ще се появи само на тези, които отхвърлят ВСИЧКО, което разпръсква измамата над живота, и обществените проблеми ще се решат само до равнището, до което нуждата от Неговия Импулс е почувствана”. А Учителя направо казва: “И тъй, ще отидете след Христа, ще се върнете и ще донесете новото учение. Тогава Христос ще заговори чрез хиляди и милиони уста и ще бъде слава и хвала навсякъде. Хората ще се познаят като братя и сестри. Това е бъдещото учение. Единствено то е в сила да реформира света и оправи човешкия живот. Приложете това учение. То е ЛИЧНО, за всеки поотделно”. И още: “Докато разсъждавате по човешки, с човешки ум, вие НИКОГА няма да разберете Божиите работи. Божиите работи се разбират с Божествен ум. Бог е говорил през всичките векове: трябва да дадете АБСОЛЮТНА свобода на вашия УМ”! Кой е способен на това? Учителя ни отговаря: “Тези, които приемат новите идеи, са приготвени не отсега, а от памтивека. Те са напреднали души, приготвени. Всички неща са на мястото си.”

За да стъпи човек на пътя към Христа, трябва да е привлечен обаче в началото от най-мощния магнит - Божията Любов. Но Любовта се постига в свобода. Ето защо импулсът трябва да излезе от човека и той се нарича СВЕЩЕН ТРЕПЕТ НА ДУШАТА. Идеята за Бога е най-силната идея в човека. Учителя пита: “Защо Господ ви създаде?” И отговаря: “За да има кого да обича”. После пак пита: ”Защо сме на Земята?” Отговорът е: “За да се научим да обичаме Бога!“ Но за да обичаш нещо, трябва да го познаваш. Учителя казва: “Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произлизат всички души и богове и на което не знаем същинското име. Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За ПРОИЗХОДА на Бога не може да се мисли. Който се е опитвал да разсъждава върху този въпрос, той е изгубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се мисли, но ако човек се опитва да разисква върху произхода СИ, непременно ще загуби съзнанието и ще заспи. Защо е така?

Бог-Отец в Своето Битие, в Своето изявление, е Дух - Божият Дух, който се пои от Абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае. В своята същина, Божият Дух е един, но в проявите Си Той е множество от духове, родени от Неговото ОГРАНИЧЕНИЕ. Учителя ни открива: “Първият акт на Бога, първото проявление на Бога - ограничението, Му създава вътрешни страдания. Той усеща в себе си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на ЧОВЕЧЕСТВОТО, за КОЕТО Той създава тази ПРИВИЛЕГИЯ. Той счита в Своята Премъдрост, че това Му е потребно. Следователно, разумното страдание лежи в основата на Живота”. А по-нататък продължава: “И така, ние наричаме разумна, жива природа онова, което е ПРОЯВЕНО. А това, което още не е проявено, ние наричаме ИДЕЙНА душа на Битието. Идейното, вечното, свещеното, НЕПРОЯВЕНОТО - това е Бог, това е Великото Начало на Живота”. Бог-Отец е “нищо”, но това “нищо”, съдържа в себе си всичко. Той крепи всичко, но не е в проявеното и не взима участие в него. Създава нещата, но не е в тях. Него никой не Го е създал, затова е абсолютно РЕАЛЕН, ЗАД Битието - Небитие. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално. Дори Любовта е едно ИЗЯВЛЕНИЕ на Бога.

А как “изглежда” човешкият Дух? Учителя отговаря: “В света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В ТОВА отношение всеки човек е една идейна форма на първоначалната единица Бог”. Човешкият Дух не е нито вън от човека, нито вътре в него. Не може да се каже, че Бог живее вътре или вън, иначе бихме Го ОГРАНИЧИЛИ. Първичното в нас е Духът и за неговия произход не може да се разсъждава, защото е все едно да разсъждаваме за произхода на Божия Дух, т.е. за Абсолюта, а това е НАПЪЛНО невъзможно и безсмислено. Някои се опитват да го правят и веднага си личи, че се разстройват психически, т.е. “си губят съзнанието и заспиват”. Освен това Духът не се доказва. Учителя предупреждава: “Всички неща, които се доказват, са сенки на реалността. Когато казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях. Вие можете да мислите и разсъждавате за тях колкото искате, но не може да ги доказвате във ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО”.

За да се прояви обаче Духът, е нужна Душата, чрез която Той се индивидуализира и изявява своите възможности на Творец. Има само една Божествена Душа - Мировата Душа, излязла от Отец, а всички други души са само нейни прояви. Учителя казва: “Душата е зачената някога в Божествения Дух, зачената с Любов. Любовта е свят, в който живее Божественият Дух. Само Душата има пряко общение с Духа. Само в Душата може Бог да се изяви в своята пълнота като Любов, Без Душа ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа”. И още: “Вашето Битие е извън времето и пространството. Човешката Душа в това състояние е просъществувала милиарди години в недрата на Божественото съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество. Тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух. Тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист - в дремещо състояние. Но сега със своето събуждане тя дохожда на Земята да учи вътрешния смисъл на индивидуалния живот, да ПРИДОБИЕ своя безсмъртен живот и да стане гражданка на небето със специални права и задължения”.

Духът на човека е слязъл на Земята преди 250 млрд. години - както ни сочи Учителя - и това начало за нас е на Стария Сатурн, който бе първата “инкарнация” на планетата Земя. През тези години до Лемурия нашият Дух, чрез нашата душа, работеше по създаването на телата ни заедно с йерархиите същества. Но истинската ни индивидуализация започна след като Бог застави своите щастливи деца насила да излязат от Дома Му и както четем в Писанието, “Бог вдъхна дихание в човека и той стана жива душа”. Този миг бе в Лемурия и Учителя го нарича “зазоряване на човешката душа”. Тогава Аз-овата ни Душа - най-вече Сетивната, се вмъкна в тялото на усещането (душевното) и към тях постепенно по-късно се присъедини дареното ни от Елохимите невъзприемаемо за външните сетива Аз-ово тяло, т.е. Аз-овата искра, която с времето трябва да стане господар на душата, и тя се отвори към човешкия Дух.

В света съществуваме не като Дух, а като Душа. Тя е истинският човек, тя е проявеният Бог в нас и там само Той може да живее, защото е нейният възлюблен. Не трябва да допускаме никой човек да влезе вътре, както да жертваме ВИСШИТЕ й интереси за благото на този свят. Всяка Душа е излязла от Бога в момент, важен за ЦЕЛИЯ космос, а не само за човечеството. Истинският свят, в който може да живее, е причинният и затова, когато не я слушаме, тя се оттегля от физическото ни тяло и се чувстваме “изпразнени”, “вън” от Любовта. Всяка душа, излязла от Бога, носи свещения Огън в себе си и този огън е Любовта, която Бог проявява по СПЕЦИФИЧЕН начин към всяка от тях. Душата е вечна като Бога, но докато Той е абсолютно неизменен, тя непрекъснато се изменя, като по този начин се развива и добива нови качества. Така се превръща в СЪКРОВИЩНИЦА на човешкия Дух и носи в себе си всичко, което той е придобил от незапомнени времена до днес. Единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото Битие, е Любовта. По същността си тя е Бог, а като проява е плод на Духа. Учителя казва: “Любовта иде от Духа, влиза в душата, отдето през ума слиза в сърцето. Оттук тя обхваща цялото тяло”. И още: ”под думата “душа” ние разбираме цялата Вселена с ВСИЧКИ светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. Под думата “дух”, ние разбираме СИЛАТА, която работи в безкрайното пространство. Под думата “ум” ние разбираме СВЕТЛИНАТА, която прониква цялото пространство. Под думата “сърце” ние разбираме ДОБРОТО, което работи в света. Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. В доброто е скрит Бог. Доброто е път за намиране на Божията Любов”. А на друго място: “Умът и сърцето са спътници на душата, които я придружават навсякъде и й помагат. Духът пък е онова велико, мощно начало, което ръководи душата, посочва й правия път в живота”.

Когато Божественото съзнание слезе върху духа на човека, той се пробужда, проявява и след това отново възлиза към Бога. Хиляди са начините, чрез които Духът изразява своята сила и мощ (“огнените езици”), хиляди са начините, чрез които душата изразява своята Любов. Душата носи това, което излиза от Любовта, а духът - това, което излиза от Мъдростта. Любовта е най-голямата сила, но както бе посочено по-преди, трябва да дойдат Мъдростта и Истината, за да намери тя ПРИЛОЖЕНИЕ. За да ВЛЕЗЕ в реалността на Духа, човек трябва да мине през Любовта, а за да РАЗБЕРЕ Любовта, той трябва да мине през Живота. Първото качество на ИСТИНСКИЯ човек е Любовта. И Учителя отсича: “Христос показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият ВЕЧНИЯ живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на оня царски път, по който го чакат велики подвизи”.

Да, ако човек иска да прояви Божествената, а не само човешката Любов, Духът трябва непременно да бъде у него. Учителя обаче предупреждава: “Но духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са В ПЪТЯ, т.е. умът и сърцето им работят правилно. Първом действа като интуиция, но когато човек напредне, му заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и конкретни”. И по-нататък: “Когато Духът проникне в човека, той НЕПРЕМЕННО ще се прояви. Няма сила в света, която да му попречи, защото това е Волята Божия. За да се реализира едно Божествено желание, всички световни закони рухват. Работиш ли за Него, всичко работи за тебе и ти си възприемчив към енергиите, идващи от целия всемир. Когато Бог проговори, всички ще се съберат около тебе. Когато се открие извор, всички отиват при него”. А Щайнер ни гарантира: “Това, което схващаме в Духа и решаваме да правим в Духа, не може да бъде разклатено, независимо колко хаотично изглежда всичко - това накрая ще излезе, че е вярното нещо”.

Вярата е връзката, по която протичат Божествените СИЛИ в човешката душа. Чрез вярата си в Бога ние привличаме МЪДРОСТТА, обаче тя почива на знанието ни от миналите векове, което е ОПИТАНО, ДОКАЗАНО И ПРОВЕРЕНО. Щом се усъмниш, щом в нас проникне най-малкото съмнение, губим Божието благословение. “В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик”, ни осветлява Щайнер. А Учителя добавя: “Човек, който върви по Божествения път, немислимо е някой да го спъне. Но докато се убеди, докато добие една разумна опитност, той сам се спъва. Ние страдаме, защото сме заняти с много материални работи и ако внимаваме на Божествената мисъл, то 75 на сто от нещастията щяха да се премахнат и само 25 на сто щяха да останат, понеже има неизбежни неща”. И продължава: “Бог е предвидил условия за вашето умствено, сърдечно и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на дейност изключително за вас, в който Той НИКОГА не се намесва. Когато вие работите в тоя кръг, Той поглежда отдалеч какво правите и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен. Вън от тоя кръг не е свободен “.

25-те процента свещена свободна воля са привилегия единствено за нас човеците и в тях вършим, от една страна, доброто, пропускайки Христос, а от друга, правим греховете и създаваме сенките на реалността в материалния свят. “Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело”, ни казва Учителя. И още: “Бог знае всичко. Той всичко е ПРЕЖИВЯЛ. В него стават и добрите, и лошите работи, всички престъпления. И адът е в Него, и раят е в Него”.

Нашите грехове наистина са в Него, но не Той ги е извършил и затова са опасна илюзия за стабилност. Учителя ни предупреждава: “Докато човек се уповава на величини, на които може да се придаде нещо или на които да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести”.

Всъщност материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния живот. Ако не можем да разберем материалния живот, не можем да разберем духовния и обратно. Само духовният човек може да бъде ИСТИНСКИ материалист. Този, който няма отношение към Бога, не е материалист, а КРАЧЕЩ МЪРТВЕЦ, независимо колко “успял” е в живота. Точно в света на сенките обаче трябва да намерим пътя към Христос и Отец. Любовта се постига само в свобода. Учителя казва: “Първата проява на Любовта е на привличането, на емоционалното ниво. Втората е приятелството - обмяна на мисли, идеи и е ментална. Третата почива на сродството между душите - причинното ниво. Четвъртата предполага познаване на Божествения Дух. Тази Любов води до освобождаване от външни и вътрешни ограничения. Това е ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ. НИЕ СМЕ НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА ДОБИЕМ ХРИСТОВО СЪЗНАНИЕ!!!

И тук се докосваме до едни от най-важните идеи на епохата. Учителя казва: “Кое е СЪЩЕСТВЕНОТО в човешката душа. Същественото е Христос като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е БОЖЕСТВЕНОТО начало в човека, което се проявява във всички ПРОБУДЕНИ души. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен Дух - сбор от всички Синове Божии.” А на друго място пояснява: ”Защото такъв е законът на Земята - за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество на Небето. В случая с Исус това същество бе КОЛЕКТИВНИЯТ БОЖИ ДУХ.”

Но Учителя казва и друго: ”Първото, с което човек трябва да започне, е Словото. После ще дойде до Истината и най-после - до Божествения Дух. Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото. Бог като Истина ни привлича, а Христос показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога.”

За да си изясним тези трудни за разбиране цитати, трябва да видим Христос в Неговата двойствена природа като Дух и Душа. От “Евангелието на Йоан” знаем, че Той е Словото. Какво е “Словото?” Щайнер пояснява: "Християнският езотеризъм нарича този божествено-духовен ред, този невидим свят зад видимия физически свят - според феноменологичния му облик пред ясното дневно съзнание - с името “Слово” или “Логос” (на гръцки). Всичко е въплъщение на Словото. Както вашата ДУША работи невидимо и дълбоко във вас и външно си изгражда едно тяло, така и всеки ДУШЕВЕН елемент в света си изгражда подходящо за него физическо тяло. Засега в най-чистата си форма външното физическо тяло на Словото се проявява във външната Слънчева светлина.” Тук Щайнер в ЧАСТНОСТ визира и шестте Елохима от Слънцето, чрез които Христос слезе в Исус.

А Учителя казва: ”Когато говорим за Словото, което в Начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме всички ония същества, които имат еволюция, различна от тази на хората. И това живо Слово, което гради, въздига и преобразува света, е ВЪТРЕ ВЪВ ВАС - то е ЖИВИЯТ ХРИСТОС ”. И още: ”Под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части от тази “Велика Душа.”

От изреченото става ясно, че тази Мирова Душа е Словото, т.е. Христос в Неговия ДУШЕВЕН - “женски” аспект на изява.

Но Христос каза, че е дошъл да свидетелства за Истината. Учителя пояснява: ”Глава на Словото е Истината, а глава на Истината е Божият Дух”. И още: ”Като каза, че дошъл да свидетелства за Истината, това означава, че ТОЙ е изявената Истина в ПЪЛНИЯ й обхват. Той дойде от света на Истината и свърза човешките души, потънали в материята с този свят, в който се крият великите цели на всяко Битие.” Бе посочено вече, че в Исус влезе “колективният Божи Дух.” И тук се докосваме до ДУХОВНИЯ аспект на Христос. Под “Истина” се разбира всеки ДУХ, който индивидуално се изявява чрез отделна душа. Например, духът на човека, или Серафима, е “Истината” и тя е “глава” на “Словото” (душата) на човека или Серафима. Сборът от всички Духове (Истини) е Божият Дух, Който се изяви в своята истинска същност като АЗ в Христос-Исус. Аз-съм е истинската същност на Христос - “мъжкото” начало.

Но има и друго. Учителя казва: ”Човекът съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от РАЗНИ степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са РАЗУМНИ същества и принадлежат към една и съща ЧОВЕШКА РАСА! Пред духовния взор на великите посветени от всички времена и епохи ЦЯЛАТА Вселена, целият т.нар. в древността “Макрокосмос” се явява във ФОРМАТА НА ЧОВЕК - великия Небесен човек. Съзерцавайки образа на този Космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек - “Микрокосмоса”. И още: “Вие виждате звездите като далечни, блестящи точки в Небето. Ала всяка звезда от Млечния път или от коя да е галактична система си има своите приемници в човешкия мозък. Човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл аз казвам, че човек може да приказва с целия Космос. Човек не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна скорост, че ЕДНОВРЕМЕННО може да бъде навсякъде - може да проникне през ВСИЧКИ светове.” Това “малко нещо” е нашата душа, която според Учителя има две седалища - едното в центъра на мозъка, а другото - в слънчевия възел. С душата в мозъка можем да си “приказваме” с целия Космос, защото тя съхранява всички знания, добити от Духа. А слънчевият възел е вратата, през която Духът се изявява чрез Душата като Любов. Щайнер казва: ”Чрез слънчевата светлина към Земята се отправя една ДУХОВНА СИЛА. И тази духовна сила - ако успеем да обхванем не само Слънчевото “тяло” (душата), но и Слънчевия Дух, е Любовта, която се разлива към Земята. Само съзнателни Аз-ови същества могат да приемат Божията Любов, да я РАЗВИЯТ в себе си и да отговорят с Любов на Божествения Свят”.

А Учителя ни припомня: ”Духът, който слиза към Земята, идва да подигне човешката душа, която е жива и която, както казах, е най-същественото, най-ценното. Духът се прелива в душата и носи Любов. Когато последната се влее в душата, тя обиква Духа. После Духът и душата се вливат в тялото, което е тяхното дете.”

От многото изредени цитати можем да направим поне три СЪЩЕСТВЕНИ извода:

1. Всички ИНДИВИДУАЛИЗИРАНИ същества, съставляващи Космическия ЧОВЕК, са от ЧОВЕШКАТА РАСА, защото имат душа и дух. Самата принадлежност на Ангела или Серафима към Космическия ЧОВЕК ги определя като ЧОВЕШКА РАСА.

2. Този Космичен човек, който е ЕДИН за целия Космос, има ЗЕМНАТА ФОРМА на човешкото ТЯЛО, а не например формата на Ангелите, когато на Старата Луна са преминавали човешката си степен на еволюция.

3. Едва в Земния Еон за ПРЪВ И ЕДИНСТВЕН път Космическият човек се яви във видима за физическите сетива форма и живя в ЕДИН човек - Исус от Назарет, защото САМО на Земята има ТАКАВА човешка форма.

Защо идва човешката душа на Земята? За да изяви силата на човешкия Дух като Истина. Защо дойде Христос като Мирова Душа в Исус? За да изяви величието на Божия Дух като Аз. Божият Дух като Аз работи през Мировата Душа и създава своето “мирово тяло”, което е материализирана Любов. Учителя казва: ”Природата е тяло на Бога, проявление на Бога. Нея никой и никога не може да завладее. Бог никога няма да остави някой да завладее тялото Му и да се разпорежда както си иска.”

Преди години съветските ръководители искаха да обърнат теченията на великите сибирски реки. Сега един руски кмет има намерение да прави същото с друга река. Такава патология непременно се наказва. Ние не трябва да подчиняваме Природата, а да я разберем и се свържем със съществата, които стоят “зад” нея. Тогава ще започнем да одухотворяваме всичко със силата на Любовта. Тази Любов за нас е Христос - истинския Аз на човека. Одухотворяването започна преди 2000 години с Голгота, но СЕГА стана възможно и човеците да го правят. Учителя казва, че нашата Слънчева система е на “границата на Космоса”. За да почне обратният път към Отца, Синът дойде в “ЗАДНИЯ ДВОР” на Сътворението и тук - на дъното - направи Своята Жертва. През трите години Той изрази във възможно най-съвършена форма своя четвърти макрокосмически принцип на Аз-а, одухотворявайки микрокосмически телата на Исус и показвайки пророчески как ние ще направим същото в следващите еони със силата на Неговия Аз. Изтърпял огромни, непонятни за нашето съзнание страдания от това свързване, Спасителят стигна до Тайната Вечеря. Тогава Неговият Аз - Божият Дух и Неговата Душа - Мировата Душа, станали НАПЪЛНО човешки дух (Аз) и душа на Исус, започнаха да се отделят от тялото в жертвено самоотдаване.

Великият миг на решението обаче бе в Гетсиманската градина, когато трябваше да избира Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча или да приеме Чашата и Кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. След преживяната вътрешна драма и кървавата пот, Той разбра: “За този час Аз дойдох!” За пръв път на Земята едно човешко същество - Исус, избра Любовта. Сред ледената самота душата намери своя център - Аз-ът и думите ”Да бъде Твоята Воля” бяха ВИСШИЯТ израз на смирението. Тогава последва могъщата алхимия на Любовта, която претвори отровите на миналото, събрани в чашата на страданията и Нему се разкриха ВСИЧКИ ТАЙНИ НА МИНАЛОТО.

Както бе казано вече, човешката душа е съкровищница на човешкия дух, а Мировата Душа - на Божия Дух. След като Душата - Исус намери своя Висш Аз - Макрокосмическия Аз, носен от Христос, последва НОВОРАЖДАНЕ в Него на цялата Мъдрост, носена от Мировата Душа, и Исус разбра СМИСЪЛА на инволюцията, замисъла на Бога за слизането, през което се изявиха трите Творчески Духа - Всесилие, Всемъдрост и Вселюбов. Но сега бе времето на четвъртия Дух пред Трона на Бога - Всесправедливост. За да се обърне мировото развитие към еволюция, Волята на Отец бе Синът да се жертва. СПРАВЕДЛИВОСТТА ГО ИЗИСКВАШЕ! От една страна, Отец е гарантирал крайния триумф на Своята Творба, но от друга, този триумф ТРЯБВАШЕ да премине през свободното и напълно доброволно РЕШЕНИЕ на Сина. Вратата към следващите три Духа - Всесвятост, Всеспасение и Всеблаженство бе в Гетсиманската градина. И ако попитаме: РИСКУВАЛ ли е Бог в един момент съдбата на Своята Творба, можем да отговорим: да, този момент бе в Гетсиманската градина! РЕШЕНИЕТО НА ХРИСТОС-ИСУС БЕ РИСКЪТ НА БОГА!!!

Бог не се променя - за него финалът на сътворението е реализиран ОЩЕ в Началото, но Той се ИЗЖИВЯВА в Своята Творба чрез Сина като Любов, Мъдрост и Истина. Както казва Учителя, на Голгота Христос “разви и прояви всички Божествени Добродетели и приложи всички Божествени Закони.”

Самите мъчения - след решението в Гетсиманската градина и избора на Любовта - не са толкова важни, защото се СЪДЪРЖАТ в самото решение. Но Спасителят трябваше да изпие до дъно Чашата и стигне до финалните думи: ”Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си!” Макрокосмическият Му Аз се върна отново в Отец и те бяха вече едно. И последва Възкресението! Щайнер казва, че Отец възкреси Христос, а Учителя - че Христос сам възкреси тялото Си, което е едно и също, защото Синът и Отец бяха едно - ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТЯХ СЕ БЕ ПРОМЕНИЛО. При всички Посветени преди това умираше и възкръсваше душата, а при Христос възкръсна МИКРОКОСМИЧЕСКОТО тяло на Исус, възкръсна фантома на човешкото тяло, като отражение на космическото Аз-ово съзнание на Христос, и се роди новото съотношение между микро- и макрокосмоса. Човешката форма, спасена от Христос, носи самия принцип на индивидуалното азово съзнание, самата субстанция на човечността.

И както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи Откровение ЗА БЪДЕЩЕТО до Вулкан. Христовият Импулс ще действа до Вулкан, когато ще има ДРУГО ВЪЗКРЕСЕНИЕ!

След Голгота, Христос стана Дух на Земята. Нашето Аз-ово тяло, дарено ни от Елохимите, постепенно ще изтънява и ще се замества от Макрокосмическия Аз на Христос - истинския Аз на човека, който може да бъде намерен не в отделния човек, а в ЦЯЛОТО човечество и пред който се ПРЕКЛАНЯТ всички йерархии същества. Но духовната изява на Христос чрез човеците изискваше Той като Мирова Душа да се свърже по особен начин с нашите души. И като духове, и като души ние сме НОСИТЕЛИ на Христос до “свършека на света”, т.е. до Вулкан. Учителя казва: “Възвишените същества знаят, че нашата душа е една свещена книга, в която Бог по особен начин, непознат за тях, е написал развитието на ЦЯЛОТО БИТИЕ. В човешката душа има такава красота, както в НИКОЕ друго същество на света. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели”. А на друго място: “Всички възвишени същества в Божествения свят очакват с нетърпение “разцъфтяването” на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани ВСИЧКИ прояви на Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало ПРЕДИ тях, което СЕГА става и което ще става в БЪДЕЩЕ”. И кой написа всичко това? Самият Христос! Носейки го в душата си, ние носим ЦЯЛАТА инволюция на космоса в нас, която трябва да се новороди в Аз-а (дарът от Елохимите) и превърне в Любов. И както преди 2000 години Христос жертва Своя Аз в Отца Си, ние ще жертваме своя Аз в Христос, за да може Той да действа през нас и с Неговата Сила ще одухотворяваме микрокосмически своите тела през следващите еони, а заедно с това и целия космос. Ние имаме свободата да “умрем в Христос” и “възкръснем в Духа”. На Земята душата ни е изгонена от Рая и търпи най-големи ограничения, но само тук има свободата да вземе решението, пред което бе изправена душата на Исус в Гетсиманската градина. От една страна, са страданията и мъченията, а от друга, ПРИВИЛЕГИЯТА за избор между старото и Любовта. РЕШЕНИЕТО НА ЧОВЕКА Е НАЙ-КРАСИВИЯТ И ВЕЛИЧЕСТВЕН ИЗБОР В КОСМОСА! Учителя ни открива потресаващата истина: “Величието на Бога не е в това, че създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. ВЕЛИКОТО Е В ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕКА!!!”

Каква е разликата между избора на Исус и нашия? Голгота бе дело само на Боговете и хората нямат никаква заслуга за нея. През трите години Христос-Исус знаеше своя Божествен произход и нито за миг не прекъсна връзката си с Отец, не извърши нито един грях и накрая победи смъртта. ТАКА ОТЕЦ ПРЕЖИВЯ СМЪРТТА. При Втората Голгота Христос се свърза със злата природа на човека и Отец ПРЕЖИВЯ ЗЛОТО. По това време малкото Михаелити бяха в астралния свят, а единственото същество от ЧОВЕШКА еволюция, което във физическо тяло преживя случващото се, бе Бодхисатвата. Но той бе с БУДНО съзнание и нито за миг не бе прекъсвал връзката си с Христос, докато ние отдавна сме “скъсали” с Бога и след пет века материализъм трябва да възкръснем, т.е. да “разцъфне” нашата душа. ВСИЧКИ ЙЕРАРХИИ СЪЩЕСТВА РАБОТЯТ ЗА НАС, очаквайки да изберем Любовта и да се отвори душата ни за нея. Амброзията, която ще вкусят, е ВКУСЪТ НА ЛЮБОВТА, ПРЕМИНАЛА ПРЕЗ ЧОВЕКА. Този АРОМАТ е НЕПОЗНАТ дори за Отец, той е нещо ново за Него, ТОВА Е ЕВОЛЮЦИЯ ЗА НЕГО!!!

Така на ПРАКТИКА ще се отвори вратата към трите бъдещи еона, които ще бъдат макрокосмическо повторение на трите земни години на Христос, но в СЪТРУДНИЧЕСТВО С ЧОВЕЦИТЕ! Ние ще развиваме занапред своите Манас, Будхи и Атма микрокосмически, но по съвсем РАЗЛИЧЕН начин от йерархиите, които до сега са го правили, защото сме носители на Христос и разполагаме със свободна воля. А Христос ще ни води към Вулкан, изявявайки ЧРЕЗ НАС Своите Макрокосмически пети, шести и седми Принципи. На Юпитер Светия Дух ще се открива, на Венера - Синът, а на Вулкан - Отец Сам на Себе Си.

Учителя казва: “Защо трябва да живеем? На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не живеем истински живот, но когато го изживяваме, ние живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато съществата достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във Вселената се разкапва, всичко се ПОВРЪЩА В БОГА и тогава се заражда нова Вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в НОВА ФОРМА”. Щайнер добавя: “Човешката микрокосмическа форма постепенно ще преминава през макрокосмическата земна форма и ще се върне в Отца”.

Както при Голгота Земята бе един Кръст, на който бяха разпънати тялото и душата на Христос-Исус, така Вулкан ще бъде оня ГИГАНТСКИ КРЪСТ, образуван от ЦЕЛИЯ ОДУХОТВОРЕН КОСМОС, на който ще бъдат РАЗПЪНАТИ МИРОВАТА ДУША И МИРОВОТО ТЯЛО НА БОГА. На този Кръст Мировата Душа ще се слее с Божия Дух и няма да има вече отделно Душа и Дух. Но за разлика от Началото Душата ще носи ИЗЖИВЯНО цялото сътворение в себе си. Тогава Божият Дух - Аз-ът на Бога, ЩЕ БЪДЕ ЖЕРТВАН В АБСОЛЮТА!!! И както преди 2000 години Синът възкръсна в тялото на Исус, така на Вулкан ОТЕЦ ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ В СВОЕТО МИРОВО ТЯЛО ЗА НОВО НАЧАЛО. Вулкан ще възкръсне в новия Зодиак, който е новото сътворение, нещо като новия завет към човеците. С жертвата на Голгота предишният деветичен космос се превърна в дванадесетичен, стигна до висшето си съвършенство, ОТРАЖЕНИЕ на което е Зодиакалния кръг. Христос “разви и прояви всички Божествени добродетели, приложи всички Божествени закони”, както каза Учителя,. НА ГОЛГОТА БЯХА ИЗЯВЕНИ И СЕДЕМТЕ МАКРОКОСМИЧЕСКИ ПРИНЦИПА. Жертвата на Отец ще изяви НОВИЯ Принцип - ОСМИЯ, чието ОТРАЖЕНИЕ ще бъде НОВИЯТ ЗОДИАК. Самият Вулкан може да бъде наречен осмо състояние, защото Земният еон се дели на Марсова и Меркуриева половина. Вулкан е нещо като октавата в музиката - повторение на първичния Сатурн, но на по-висша степен - във висше развитие, което ще роди Новото Начало.

Какво ще бъде след Вулкан наистина е невъзможно да си представим. Ако ще сме “елохими” и даряваме Аз-ове, то това ще бъде Аз-ът на Самият Отец?! Сега сме носители на Христос, тогава ще сме носители на Отец?! Но нека спрем до тук…

Но при всички случаи, за да сме достойни за изключителното време, в което живеем, нашият Божествен поглед трябва да е отправен към Върха! Учителя казва: “Има две велики течения - едното от безграничното, което постепенно се смалява и слиза към безкрайно малкото, другото, което постоянно расте от безкрайно малкото към великото, безграничното. И когато тези две космични течения се срещнат у човека, зараждат се великите способности и добродетели на човешката душа”. Без съмнение и двете течения са в ръцете на Христа.

Учителя продължава: “Хората не познават още Христа в Неговата Слава, в Неговата Божествена Мощ и Сила. Преди 2000 години Той ни показа едната страна на Своя образ”. За да видим и другата, трябва да отидем “отвъд страданието на Кръста” и да Му позволим да действа чрез нас. Само тогава облекчаваме донякъде огромните страдания, които търпи вследствие свързването си с нашата душа от 2000 години насам. Учителя ни открива: “Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и служат на Бога така, както НИКОГА ДОСЕГА НЕ СА МУ СЛУЖИЛИ”. И още: “Никога в историята на човечеството не е имало такива грамадни усилия, такова съзнание, както сега. Трябва да бъдете готови да минете през ПЪЛНО РАЗТЪРСВАНЕ. След това ще дойде великото Посвещение, наречено още “ликвидиране на кармата”. Това значи придобиване на Любовта, която сваля оковите на неговия ум и неговото сърце”.

Както и друг път сме казвали, в 1999 година премина мощна Божествена вълна. Учителя пояснява: “Всяка Божествена вълна не е нищо друго освен нов приток от Любовта, която се втича в човешкия живот. Влезе ли този елемент в културата, той ще внесе обрат във ВСИЧКИ области на живота”. Ние трябва да го внесем!

За решителността на нашето време можем да посочим поне още един знак. Тази година Венера ще премине през диска на Слънцето, което се случва веднъж на 125 години. В древността хората почитаха Богинята на Любовта Венера, но с любовно-жертвената смърт на Разпети Петък Венериният Принцип бе преобразен от Слънчевия Принцип на Христа в Любов към всичко живо. Бог чрез езика на небесните тела ни казва, че човек може да се роди в Духа само по пътя на жертвата, за да стане гражданин на Новия Йерусалим, градът на Слънцето, символизиран с Неделята на Възкресението.

Защо Венера СЕГА минава през Слънцето? Преди 125 години бе 1879 година, когато Михаил завърши победоносно битката си с Дракона и започна неговата Епоха. Ако съберем числото 125, пак ще се получи 8 - числото на БОЕЦА. Христос и Неговият Слънчев Лик Михаил искат днес не просто вярващи, а ИСТИНСКИ човеци - творци на Новото, ученици, братя и служители. “На нас ни трябват хора - пионери, които да изпълняват Волята Божия”, казва Учителя. А на друго място ни препоръчва да се запишем в “полка на Христа”.

След 1999 година човеците могат да станат СЪЗНАТЕЛНИ проводници на Любовта, ако слеят в себе си старите пътища на Пастирите и Влъхвите, но на по-висша степен. Същото можем да го назовем и по друг начин - синтез между Антропософията и Бодхисатвата, или между апостолите Петър и Йоан - първият като представител на земното, волята, а вторият на мистичното, на мекотата. Този синтез се случи за пръв път в Павел, но пак мина през жертвата. Учителя ни съобщава интересния окултен факт: “Когато претрепаха Стефана, той се всели в Павла и последният благодарение на него се подигна”. Ето как жертвата на първия мъченик на Христовата вяра веднага бе реализирана чрез мощното дело на Павел.

Христос казва: “Жетвата е голяма, но работниците са малко”. Тези “работници” се търсят и в България. Наскоро в София бе получено важното окултно съобщение, че Антропософията ЩЕ СЕ ОБНОВИ от България. Можем да кажем, че обновяването е в ХОД от известно време въпреки безхаберието на огромната част от народа.

Няколко дни преди да си замине, Учителя казва: “Българският народ за мене е еврейският народ. През големи страдания ще минат българите, защото не чуха Гласа на Господа”. Този “глас” на друго място ни осветлява: “Това, което става между българите, говори за безидеен живот. В тях няма никаква основна идея”. И още: “Казвате - какво могат да направят българите? - Ако приложат Христовото Учение, те биха запалили целия свят и биха го освободили. В момента, когато турите идеята да живеете за Бога, Той заличава всичките ви грехове”. Казано е в Писанието: “Любовта ще покрие множество грехове”.

За хората на Любовта се отнасят и онези могъщи думи от Обещанието Господне:

Блажен си ти, който чуваш това,
което ти говоря; блажен си ти,
който разумяваш Моите слова.
Истина ти казвам,
в тебе благоволявам,
защото обичаш Моята правда
и любиш Моята истина
повече от всичко друго.

04.04.2004
гр. Варна

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Дуно, Беинса. Учителя говори. София: Алфа-Дар, 1998.

Дуно, Беинса. Учителя за себе си и за нас. София: ЕТ Светра, 1997.

Дуно, Беинса. Българската душа. София: Астрала, 2000.

Дуно, Беинса. Избор. София: Анхира, 1999.

Дуно, Беинса. В началото бе… София: Бяло братство, 2003.

Дуно, Беинса. Акордиране на човешката душа. София: Бяло братство. 1999.

Дуно, Беинса. Разговорите при седемте Рилски езера. София: Кралица Маб. 1996.

Дуно, Беинса. Изворът на доброто. Варна: Роял 77, 1992.

Щайнер, Р. Евангелието на Йоан. Ст. Загора: Д. Даскалов, 1993.

Щайнер, Р. Същност на музикалното и тоновото изживяване на човека. София: Издателско ателие Аб, 2003.

Стратев, И. Божественото учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов. София: Виделина, 1998.

Бондарев, Г. Энциклопедия Духовной науки. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2004, № 6 (55)