ПАЗИТЕЛЯТ

Димитър Мангуров

web

"Ето, всичко ново творя!" В тези изпълнени с дълбоко съдържание величествени думи от "Откровението" на Йоан се крие основната тайна на съвременната "светла" Михаилова епоха, в която "повдигналият" се човек може да твори по начин, какъвто не е бил възможен в никоя от предните епохи. В определен смисъл НИЩО от старото днес не би ни послужило като помощ и поддръжка, ако силно искаме да изявим "величието на Бога", позволявайки на Христос да се изявява чрез нас. ТРИ са пътищата на душата към Спасителя: първият е чрез Евангелията; вторият - чрез вътрешните опитности, т.е. мистичния, а третият - на посвещението, при който човек може да достигне най-висшето, възможно днес. Пътят на посвещението е надрелигиозен и включва предните два, но основно трансформирани според изискванията на времето. От преданията ние знаем за великите посветени на древността - Заратустра, Хермес, Моисей, които създаваха култури, основаваха религии и прокарваха нови пътища. Но с началото на християнската ера техните образи започнаха да избледняват на фона на приемащата все по-външен характер човешка култура, за да се появят Манес, Парсифал, Лоенгрин, Боян Мага, които все още действаха в някаква степен открито. Но след тях всичко се скри зад кулисите на външната история и освен Християн Розенкройц, почти никого не различаваме. Приближавайки се още по-близо до нашето време, ние откриваме последния плисък на истинското знание в европейските мистици от 17-ти и 18-ти век - Яков Бьоме, Парацелз, Сен-Мартен и Сведенборг, но те не са посветени в истинския смисъл на думата. А в 19-ти век НИКОГО не виждаме под покривалото на тайната и мълчанието. И точно на прехода към 20-ти век сред мрака на бездуховното човечество се изправят великите Христови пратеници - Учителите Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, които са посветени от епохата на Свободата, в която небесната интелигенция е пълно притежание на отделния човек и развитието на азовия принцип в голяма степен напреднало. За да се стигне дотук, духовните йерархии ДОПУСНАХА тъмното време на Кали Юга и постепенното ни отпадане от духовните светове, като се предполагаше, че след това човечеството напълно съзнателно и свободно ще се въздигне обратно нагоре ЧРЕЗ осъществяване в себе си на Христовия Импулс. Но пътят ни през последните 5000 години се оказа доста далеко от тази идея поради прекалено силното ни попадане под влиянието на противоборстващите същества, в резултат на което човечеството слезе в подфизическите светове и отключи ужасни разрушителни сили, променяйки до неузнаваемост и духовния си живот. Днес той е в три ОСНОВНИ форми: църковно-екзотерическата, представлявана от всички видове съвременни църкви; масонската, с все по-неразбираемите си предания и символи, и накрая - източната езотерика, с нейните разнообразни тласъци, основани на угасващи атавистични способности на душите, присъщи им в предните епохи. Възникването на църквите се отнася към предшестващата гръко-латинска епоха и се основава на силите на Разсъдъчната душа; масонството е свързано с египетско-халдейската епоха и Сетивната душа, а източния окултизъм произлиза от още по-древни епохи, когато в човечеството са действали още по-несвойствени за съвременността сили. И основният ПРОБЛЕМ на нашето време, от решението на който зависи бъдещето ни, предопределено от Божествено-духовните йерархии, е следният: ще може ли в днешното човечество да възникне духовен живот, СЪОТВЕТСТВАЩ на съвременния цикъл на развитие и изхождащ напълно от СЪЗНАТЕЛНАТА душа, в която за пръв път изгрява самосъзнаващия се индивидуален Аз, способен след това свободно да осъществи прехода от Съзнателната душа към Духа-Себе, от физическия към духовния свят. По този път сме заплашени от две опасности. От една страна, Ариман се стреми дотолкова да ни свърже с материалното чрез фундаменталния "страх за хляба", че никаква духовност да не встъпи в Съзнателната душа и изгряващият Аз - не достигайки до светлината на Духа-Себе, да остане завинаги в плен на материята. Ако душата не пожелае да стане пленница на своите низши наклонности и инстинкти, тогава я очаква друга съблазън. Силите на Ариман са толкова могъщи и страховити в нашата епоха, а човешкият разум дотолкова свързан с материалното, че душата може да се усъмни в самата възможност за неговото одухотворяване или да сметне това за много трудна задача. Тогава единственият изход за нея обикновено води към трите традиционни форми на духовността. След лекцията "Рискът на Бога" в един софийски рейки-център, тамошната "учителка" с дълбоко смущение простена: "Но това е много трудно!", на което получи отговор: "Това е то!" Такава душа се отказва от съзнателно участие в борбата на Михаил с Дракона и попада в лапите на Луцифер, който дебне винаги там, където правомерна за миналото духовност се опитва в неизменен вид да встъпи в днешната епоха. Ако наистина разбираме двете опасности, ще осъзнаем този ВСЕМИРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕХОД, който Рудолф Щайнер извърши, прокарвайки действителния път към Духа-Себе, опирайки се не на силите на етерното или астралното си тяло, не на силите на Сетивната или Разсъдъчна Душа, а на чистите сили на индивидуалния свободен Аз. Винаги новото, способстващо за правилното придвижване на човечеството напред, се внася в земния живот от КОНКРЕТНА ИНДИВИДУАЛНОСТ и когато това ново е напълно усвоено, преживяно и жертвено направено собствена ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - тогава то може да бъде внедрено от йерархиите в общия живот на цялото човечество като нова ВЪЗМОЖНОСТ, завоювана за неговото по-нататъшно развитие и усъвършенстване. Тук управлява строгият космически закон, който изисква един човек жертвено да предостави себе си на Божествената инспирация или - казано с по-традиционен език, на "божествената благодат".

В практически смисъл съвременният път на посвещение означава, че в своя земен живот човек е длъжен чрез постепенно познаване на съкровените космически СИЛИ и ЗАКОНИ, вложени в него от духовните светове, и действащи, като че ли зад кулисите на земното му битие, все повече и повече да става съзнателен носител на тези сили и закони в земната сфера, доближавайки се до техния източник, който след Голгота в сферата на Земята е самият Христос. Тази е централната среща по пътя на новото християно-розенкройцерско посвещение, с която завършва целият предшестващ път на ученичеството и ученикът става учител и водач на човечеството, реализирайки през цялата втора част от пътя си последствията от срещата с Водача на Космоса. През такъв учител безпрепятствено се излива изпратеният от Христос Свети Дух за благото на цялото по-нататъшно земно развитие. За да стигне не само до там, но и да установи НОВИЯ ЗАВЕТ МЕЖДУ ХОРАТА И БОГОВЕТЕ в подходяща за съвременната епоха форма, Рудолф Щайнер бе длъжен да поеме в себе си ЦЕЛИЯ културно-исторически опит на човечеството и го прекара през действително кръщение с Дух и огън в небесния свят, за да го върне след това на човечеството, извършвайки по такъв начин първата крачка към истинска християнизация на цялата земна култура. В този смисъл той ни се явява като велик представител на РОЗЕНКРОЙЦЕРСКАТА окултна традиция, но обновена и повдигната от него на още по-висока степен, изхождайки от импулсите на новия Дух на Времето.

Както днес, така и в по-старата розенкройцерска традиция от средновековието връзката с възрастта на човека е особено тясна. Първият период на живота до 21 години се е наричал период на ученичеството, а духовната наука говори за "изисквания на кармата". Периодът от 21 до 42 години се нарича период на "калфата", а Щайнер го определя като "слънчев", през който обикновеният човек безсъзнателно - а посветеният съзнателно, преживява мистерията на своя Аз, а в по-обемащ смисъл - същността на мистерията на Слънцето, средоточие на която се явява познанието на Великия Слънчев Дух - Христос. След 42-та година започва периода на учителя, при който духовната мисия на посветения вече е узряла и той може да пристъпи към нейното изпълнение сред човечеството.

Всеки от посочените периоди се разделя на три по-малки от по седем години, свързани, от една страна, с деветте члена на човешкото същество - от физическо тяло до Човек-Дух; от друга, с историческото изграждане на човечеството, като започнем от атлантската цивилизация, развила основно физическото тяло, и стигнем до славянската епоха, която ще развива първите зачатъци на Духа-Себе; а от трета, свързани с въздействието на планетарните сфери, започвайки с Луната през първия период от раждането до 7-годишна възраст и стигнем до възрастта след 63 години, когато върху човека въздейства целия Космос. При тези въздействия от планетарните сфери, възрастите при посвещавания се превръщат по думите на Щайнер в "органи за познание", защото, съзерцавайки в ИНСПИРАЦИЯ някой от периодите на своя живот, той узнава чрез него тайните на планетарната сфера с всичките й същества, които особено силно влияят върху него в дадената възраст, а също така тайните на дадения свой член и епохата, през която той се е развивал преимуществено.

На тези космически закономерности е подчинен всеки човек, но само посветеният ги осъзнава. И тъй като при Беинса Дуно имаме ВСЕЛЯВАНЕ на Бодхисатвата, ние ще се опитаме да надникнем по-скоро в живота на Рудолф Щайнер, който е НАПЪЛНО инкарниран и следователно ИЗЦЯЛО подвластен на споменатите периоди. Жизненият път на Рудолф Щайнер е ПРАОБРАЗ и всеобемаща РЕАЛИЗАЦИЯ на новия път на посвещението, резултатите от който са в най-дълбока връзка с всеки от елементите на огромното му творчество. Той е подготвен отдавна и както казва Фридрих Рителмайер "животът на вожда на човечеството, имащ мисия във висшата област, е произведение на изкуството, над което работят заедно Ангелите и хората". Който иска да се докосне до тази истинска мистерия, изпълнена едновременно с величие и душевно-човешка топлота, с кристална яснота, вътрешна красота и трагическо величие, трябва да има ЛИЧНО отношение към Рудолф Щайнер - ДА ГО ОБИЧА! Тогава ще получи не само отговори на много от основните въпроси на нашето време, но ще се опита да разбере и едно, дошло наскоро откровение, за което ще стане дума в края на това изложение.

Рудолф Щайнер е роден на 27.02.1861 г. под знака на Риби в малкото градче Кралиевац, намиращо се на ГРАНИЦАТА между Средна и Източна Европа, въпреки че родителите му произхождат чак от южна Австрия и следователно той е свързан с потока на наследствеността, носещ импулсите на петата следатлантска епоха и най-вече импулса на Аз-а. Но той, за разлика от родителите си, се появява на "бял свят" не в немската област на Австрия, а в славянската, която е била съвършено чужда на нея. Самото раждане говори за мисията му да прокара пътя от земния Аз на човека към неговия висш Аз, свързан с шестата културна епоха и славянството, сред което три години по-късно в 1864 г. - и то край мистерийното Черно море, се инкарнира Петър Дънов - бъдещият съсъд на другия велик Христов пратеник - Бодхисатвата. Така ПЛАНЪТ на духовните йерархии за началото на прехода към Духа-Себе в края на Кали Юга бе задействан! Но какво са щели да извършат двамата не е било напълно предопределено, защото на земен план свободната воля е свещено право и дори най-великият учител има право на избор, като Христос в Гетсиманската градина.

В 1863 г. родителите на Щайнер пристигат в малка железопътна станция в южна Австрия, където основно протича първият период от живота му. Тук най-силно впечатление върху малкото момче оказва противоположността между красотата на приалпийската местност и малкия свят на гаричката, където работи баща му. По този начин природата и техниката, а в по-дълбок смисъл - духа и материята встъпват в живота му от самото начало в своя контраст и несъединеност, за да се отпечатат в съзнанието, а още повече в подсъзнанието на момчето, като неосъзнат стремеж за тяхното съединяване в по-висш синтез, тайнствено предопределяйки целият по-нататъшен път за него. В този контраст можем да видим, от една страна, действието на Лунните сили и свързаните с тях природни духове, които произхождат от Старата Луна и внасят нейния импулс на Мъдростта в земните условия, изразяващ се предимно в пронизаната от висока Мъдрост красота на земната природа, а от друга страна, техните противници - природните демони, действащи предимно в техниката. Ето как още с раждането периодът на "кармическите изисквания", продължаващ до 28-годишна възраст, е задействан по най-добрия за Щайнер начин.

Вторият седемгодишен период е свързан с преместването през 1868 година в Нойдорф в Бургенланд, когато се ражда първият му свръхсетивен елемент - етерното тяло и е сложено началото на свръхсетивните преживявания с явяването на починала в този момент негова далечна роднина. След това първо ясновидско етерно преживяване постепенно целият свят на елементарните духове на природата започва да се разкрива пред него и той да живее едновременно в два свята. Особено важно е за детето да общува с природата, изкуството и религията, защото изпуснатото остава незапълнимо по-нататък и води до неправилно развитие на етерното тяло и свързаните с това недостатъци в характера и дефекти в емоционалната сфера, а също и до общото състояние на здравето за целия последващ живот. Малкият Рудолф общува с природата, участва в живота на църквата в Нойдорф, чрез учителя си по геометрия се докосва до първите си импулси от областта на изкуството, запознава се с творчеството на великите немски класици Гьоте, Шилер, Лесинг и т.н. Това ще му позволи по-късно за ПРЪВ ПЪТ в историята на човечеството да постави познанието за Духа на обективно-научна основа, създавайки не просто духовно учение, а НАУКА ЗА ДУХА!!! За да го направи, е трябвало да опознае изцяло и материалистическия възглед, поради което по дълбоко "кармически изисквания" в 1872 г. постъпва не в гимназия, а в реалното училище на близкия Винер-Нойщат, до който почти ежедневно извършва преходи и то през зимата в снега. Вторият период е под знака на Меркурий, силите на който особено силно влияят за формиране на етерното тяло, а оттам и за цялото последващо физическо здраве. Но по-важното е, че ако беше постъпил в гимназия, той щеше да стане свещеник в Цистерцинския орден, който е управлявал тамошната гимназия. А чрез реалното училище Щайнер е трябвало да намери напълно свободно своето собствено, несвързано с НИКАКВА ВЪНШНА ИСТОРИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ, дълбоко отношение към християнството, т.е. да намери достъп до Христовия Импулс непосредствено в тази сфера, където Той се явява като НЕПРЕОДОЛИМА ДУХОВНА РЕАЛНОСТ.

През третия Венерин период се оформя напълно самостоятелният мисловен живот на човека, свързан с развитието на астралното тяло. Още 14-годишен Щайнер започва интензивно да се запознава с философията на Кант, стъпвайки на пътя на борбата за новото мислене, който ще го доведе по-късно до "Философия на свободата", с което бе решен един от основните проблеми в духовните търсения: как да преобразим и усилим така мисленето си, че то да се превърне в правилно средство за проникване във висшите светове и заедно с това онази опора, която да съобщава свръхсетивното познание с достоверността на математическа истина! Но не само проникване, а и представянето му пред хората, за което Щайнер казва: "От лятото на 1879 г. аз съзнателно работих над това, да отлея във формата на МИСЛИ непосредственото съзерцаване на духовния свят". В тези думи може да се почувства целият основен характер на новото ясновиждане в епохата на настъпващото оттогава владичество на Михаил, което обаче е в най-пряка връзка с централния проблем на целия западен духовен живот - Мистерията на Аз-а. След 1879 г. Михаил слезе в най-близката до Земята духовна сфера и не само че като Архай можа да въздейства върху физическото ни тяло и Аз-а на човека, но оттам инспирира и ВСИЧКИ проблеми сред хората, които са свързани с Мистерията на Аз-а. Щайнер също е инспириран от Михаил и по дълбоко "кармически изисквания" родителите му се преместват в Инциндорф под Виена, за да направи прехода от мисленето към Аз-а, от Кант към Фихте - философът на Аз-а, защото само правилното представяне на този проблем може да излее светлина върху всички тайни и възможности на човешкото мислене. Да основеш духовната наука като наука за висшия Аз на човека и практическия път към него - ето я целта на цялата жизнена мисия на Щайнер, защото дейността на човешкия Аз е единствената възможна изходна точка на човешкото познание, което е предстояло да се обогати с изключителен поток откровения от висшата Слънчева сфера. Но този извоюван възглед за централното значение на Аз-а в процеса на познанието поставя пред Щайнер още една задача: да намери ОБРАТНИЯ преход от Духа към природата чрез импулса на Аз-а и с това да прокара новия път към одухотворяване на цялата човешка култура. Достигането на тази цел ще изисква от него титанични усилия и ще бъде осъществено напълно към 40-те му години, когато за пръв път ще застане пред света като Учител.

От 1879 г. учи във Виенската политехника, където основно се запознава с математиката, химията, физиката и т.н., защото "светът" трябва да се познава. Под влиянието на Юлиус Шрьоер започва навлизането си в светогледа на Гьоте и да участва в издаването на трудовете му, което е началото на издигането от Щайнер на това грандиозно здание на методологията на Духовната наука, което наричаме ГЬОТЕАНИЗЪМ. И докато за Шрьоер и толкова много блестящи умове на 19-ти век достъпът до новата Михаилова епоха е останал затворен, то за Щайнер, зад всички идеи без съмнение е стоял животът на Духа и той е бил готов за тайнствената си среща със своя Учител, точно преди началото на "слънчевия" си период, с която ученичеството свършва и започва периодът на "калфата". Учителят вероятно е Християн Розенкройц и при срещата се вижда първото проявление на този принцип на посвещението, при който ученикът - както Парсифал в замъка на Граала - е длъжен първи да направи крачката, след което идва отговорът на духовния свят. Разбира се, помощта "отгоре" при ученичеството винаги съществува и за Щайнер тя е била чрез пратения от неговия Учител "събирач на треви", с когото той в 1879 г. може за пръв път открито да говори за своите вътрешни преживявания, преодолявайки духовната си самота, съпътстваща го още от малък. Самият Учител му е дал указания за двата основни противника, с които е предстояло да се сражава по духовния си път занапред: с бика (Луцифер) на общественото мнение и с дракона (Ариман) на материалистичната наука и които може да победи през слънчевия си период само ако разкрие основната тайна - Мистерията на човешкия Аз. Само той може да свърже науката с религията и оживи изкуството. Но Мистерията на Аз-а в духовен смисъл е неотделима от мистерията на Слънцето, а следователно и от Мистерията на Самия Христос, Който пребивава във всеки човешки Аз и е мостът между света на Духа и света на природата. Да познае действието на Логоса в природата и в човешкия Аз и доведе тази тайна до непосредствено духовно съзерцание - ето я задачата пред Щайнер за следващия голям период от живота му, който е свързан със значителни външни промени.

Той окончателно се премества във Виена и през 1882 г. става редактор на изданията на Гьотевите трудове, свързани с естествознанието, над които е работил още от 1880 г. През целия "слънчев" период, когато изгражда Сетивната, Разсъдъчна и Съзнателна Душа, Щайнер се среща с изключително много и различни хора, представляващи трите главни направления в човешкия живот - наука, изкуство и религия, за да спечели в пълна вътрешна самота битката с Луцифер и Ариман. При контактите си с привърженици на средновековната християнска мистика и богословие, на източните идеи и по-точно с Теософията, на окултизма от миналото и т.н. той приема мистиката само в тази степен, в която тя може напълно да бъде освободена от дебнещите в нея всеки мистик сили на Луцифер. В мистиката отношението на човека към духовното се предоставя напълно на "субективното чувство", а точно в произвола на субективното (личното) царства Луцифер. Срещу това Щайнер застава с ясно вътрешно виждане, удържайки вътрешна победа срещу луциферическите сили.

Победата над Ариман ще бъде през втория 7-годишен период, но още в 1888 г. Щайнер пише: "Мисленето, овладявайки идеите, се слива с първоосновата на мировото битие; това, което действа навън, влиза в духа на човека - той става единен с обективната действителност в нейната висша потенция. Улавянето на идеите е в действителност истинското причастие на човека. Мисленето по отношение на идеите има това значение, каквото очите към светлината, ухото - по отношение на звука. То е орган за възприятие". Цитираните думи показват, че битката за новото мислене, което вече не се намира в противоречие с духовния опит, но напротив - се явява истинската врата към духовния свят - е спечелена! СПЕЧЕЛЕНА ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО! Този е първият удар срещу Ариман и първата крачка за освобождение на ариманизираната интелигентност по пътя и към сферата на Михаил, но окончателната победа ще бъде през втория 7-годишен период, върхът на който е първата михаелическа книга в петата културна епоха - "Философия на свободата", която е и първият утринен лъч към Духа-Себе.

Този период започва с преместване във Ваймар като сътрудник в архива на Гьоте и Шилер, където работи от 1890 до 1897 г. и се запознава с широк кръг хора, но вътрешната му самота остава. Тя обаче е необходимото условие за правилно овладяване на инспиративното познание, свързано с развитието на Разсъдъчната душа и разкриване същността на четвъртата следатлантска епоха и нейната кулминация - Мистерията на Голгота. Още в предните седем години на Сетивната душа пред него се открива цялата последователност на миналите му инкарнации в тяхната непосредствена връзка със сферата на Михаил. Но познанието на миналите животи е невъзможно без познанието на живота между смъртта и новото раждане. Щайнер още тогава е знаел за съвместното си пребиваване с Михаил в сферата на Слънцето по времето на Голгота, но тази дълбока тайна от своя живот е разкрил пред антропософите чак след Рождественското Събрание. И както във великия Слънчев час за цялото човечество Щайнер бе с Михаил и наблюдаваше Голгота от Слънчевата сфера, така и сега в централния слънчев час от живота си преживява среща с него - но в земната сфера - където Михаил води борба с ариманическите сили за космическата интелигенция, отпаднала от неговата власт след Голгота и станала човешка. Удържаната още в 1888 г. победа над Ариман в сферата на мисленето сега в периода на Разсъдъчната душа застава пред Щайнер в образа на Михаил, побеждаващ Дракона в свръхсетивната сфера. Тази вътрешна същност на борбата на Михаил с Дракона намира своето земно отражение във "Философия на свободата", в първата част на която се описва пътят на душата за освобождаване чрез Христовия Импулс на космическата интелигенция от хватката на Ариман и повдигането на човека посредством "чистото мислене" към сферата на Михаил, а втората част посочва пътя на човека, водещ до преживяване на действителна морална свобода, в която сфера единствено може да стане истински последовател и служител на Михаил. В 1924 г. Щайнер казва: "Михаил иска човек да стане свободно същество, което по пътя на своите понятия и идеи да намери разбиране на това, което като откровение идва към него от духовния свят. Така се създава мостът с духовния свят".

Посоченият 7-годишен период е бил и на по-силна връзка с външния видим свят и неговото познаване, за да преживее лежащата в основата му духовна реалност, т.е. да встъпи в сферата на Ариман, от която той заблуждава човечеството за същността на физическия свят и само така да удържи окончателно победа над него. За целта, следвайки указанията на своя Учител още от юношеството си, през втората половина на ваймарския период се потапя в идейния свят на Ернст Хекел и Фридрих Ницше, които са нещо като духовно огледало на онази епоха, и борбата на "тъмните" сили зад нейните кулиси. Хекел - в естествознанието и теорията на еволюцията, в която духовното е напълно изгонено, а Ницше с трагедията на човешкия Аз, който не може да се издигне от най-ниската си точка по това време към новото му намиране в духовното. Този трънлив път е трябвало да измине Щайнер за да се срещне в края на ваймарския период лице в лице с Ариман и го победи с неговото собствено оръжие, преобразявайки материалистическата еволюция на Хекел в нейния духовен образ, изложен по-късно в "Тайната наука". Щайнер казва, че в съвременната епоха, инкорпорирайки се непосредствено в Съзнателната душа, Ариман за първи път в цялата мирова история получава реалната възможност да оспори на Михаил неговата интелигенция в човешките души. Това му действие Щайнер определя като "студена ненавист към всичко, което като истински духовно се развива в човека от индивидуалната свобода".

По това време - след 36-тата си годишнина, Щайнер започва да навлиза в света на интуицията, където единствено е възможно да се преживее при съвременното посвещение духовното, лежащо в основата на целия материален свят. Така, след като е удържал вътрешна победа над Луцифер и Ариман, през последния 7-годишен период на слънчевия си период, Щайнер подхожда към основния проблем на розенкройцерското си посвещение, разрешаващ пълната противоположност между духовния и сетивния свят. Разрешението на тази задача той изразява в следните думи: "Целият свят, освен човека, е загадка, истинска мирова загадка, а самият човек се явява нейното решение". Ето защо светът може да бъде познат в тази степен, в която човек познае себе си! За Щайнер започва най-трудният етап от посвещението - познанието на вътрешното същество на човека и неговия център Аз-ът, в който след Голгота действа Христос - за да осъществи обединението на Духа и природата точно там чрез Христовата Сила. Началото на този трети 7-годишен период е свързан с развитието на Съзнателната душа, когато човек индивидуално може да преживее същността на цялата пета следатлантска епоха, през която е оставен свободен от силите на духовните йерархии и сам трябва да извоюва пътя си обратно към тях, към своята истинска родина. Щайнер също бе духовно сам и само с помощта на вътрешната си светлина намери чрез принципа на Аз-а и живия Христос в него отново съединяването с духовния свят, извършвайки един акт, който човечеството е длъжно да осъществи в близкото или по-далечно бъдеще. В този период идеалистичното в живота му отстъпва назад, за да се изяви волята като орган за духовно познание, докато преди познанието изцяло се е ръководило от идеалистичното. Това е голям прелом, свързан със завършващите изпитания, в които като отблясък могат да се видят преживяванията на Парсифал, преминал по пътя си на посвещението също през отстъпление на боговете в степента, в която се явява предвестник на петата културна епоха. Но при такова оттегляне силите на Луцифер и Ариман не само се усилват сред свободното човечество, но започват да действат съвместно и то най-мощно в социалната сфера, оспорвайки в нея водачеството на Христос. За целта Щайнер е трябвало да премине през бездната на социалния живот и устоявайки, да намери Христос, който може да разруши тези действащи там сили. Външно периодът започва с идването му през 1897 г. в Берлин, ставайки редактор в един вестник, около който постепенно се създава читателски кръг. Потапяйки се в най-гъстия социален живот на онова време, започва чрез вестника да дава духовна основа на младото литературно направление. Встъпва в лични контакти с най-различни представители на духовни и недуховни течения, реагирайки във вестника на почти всички актуални духовни, културни, исторически, социални, политически, художествени и научни стремежи. Да издържиш тази невидима духовна буря и съхраниш ясновидството си, е възможно само ако проникнеш към централното Начало, стоящо между тези гибелни тенденции - аримановите, подобни на машина статии и откъснатите от земното фантастика и мистика на Луцифер.

Издържал борбата за истинско познание на християнството и завършил дългия път на своето индивидуално посвещение, в края на великия слънчев период от живота си той е стоял пред най-дълбоката тайна на Слънчевата мистерия, пред космическата Мистерия на Аз-а, образуващ моста между Духа и природата. Предишното познание за християнството сега приема формата на непосредствено духовно съзерцание, защото около 1899 г. той преживява ЛИЧНА среща с Христос-Исус в сферата на интуицията. Ето го преживяването: "Аз духовно стоях пред Мистерията на Голгота, осъзнавайки ЦЯЛОТО вътрешно, сериозно тържество на този факт"! Това е и духовната кулминация в тристепенния розенкройцерски път, с която Щайнер достига степента Учител след непрестанното си издигане, започнало със срещата още като юноша с Християн Розенкройц, преминало през сферата на Михаил чак до съзерцанието на Самия Христос, като "великия земен праобраз на човека". И както Христос с Мистерията на Голгота съедини във висш синтез течението на маговете и пастирите, т.е. двата мистерийни потока от древността, същото извърши и Щайнер сега в обновена форма, съответстваща на Михаиловата епоха, за разлика например от Християн Розенкройц, при който все още е имало външни мероприятия, свързани с древните мистерии. Дванадесетте учители около него са достатъчно доказателство. При Щайнер по чисто вътрешен, самостоятелен медитативен път цялата събрана мъдрост бе обновена чрез личната среща с Христос в нов михаелически смисъл. За разлика от него навсякъде, където след Голгота двата потока продължиха да се развиват, разделени и без преживяването на Христос, бяха бързо завладени от Ариман и Луцифер: първият в западните братства, развиващи ужасяващия "окултен материализъм", а вторият на Изток с практикуваното трансово излизане от телата - което днес се наблюдава и на Запад - водещо до окончателна загуба на Аз-а и невъзможност да се изпълни земната цел.

Това централно събитие в живота на Щайнер можем да го оприличим с Павловото пред Дамаск, което обаче е имагинативно и като "милост Божия отгоре", и затова Щайнер нарича Павел "преждевременно роден", пророчески предусетил бъдещето. Днес срещата за нас може да бъде с Етерния Христос в сферата на инспирацията, където ни се явява като Великия Слънчев Дух в облика на Великия Пазач на Прага. А най-висшето ниво е в сферата на интуицията, което познание за Христос действа чак до физическото ни тяло, одухотворявайки го в известна степен. Да си спомним за посвещението на Християн Розенкройц в 13-ти век и неговото "съвсем прозрачно" тяло!

При срещата си с Христос Щайнер жертва духовно своя земен Аз в Неговата Същност и може като Павел да каже - но вече в новата Михаилова епоха на свободата - "не аз, а Христос в мен", което е първата степен във великия му жертвен път. Тук е границата, при която ученичеството свършва, а с него и СЛУЖЕНЕТО на Христос. Чрез това служене ученикът е събрал достатъчно духовни сили в телата си, че като учител да има какво да жертва свободно и от Любов за благото на света, ПОДРАЖАВАЙКИ на Христос. В миналото традиционното християнско посвещение е започвало с подражание на Христос, за което се е налагало отделяне от света. Нищо, постигнато от човечеството, не се губи, а метаморфозира в по-висшите сфери на битието. Днес само посветеният, преживял Христос като Аз-а на Космоса, може да стане свободно Негово отражение и да Му ПОДРАЖАВА в обновена форма, позволявайки Му да действа през собствения Аз до края на живота си и въплъщавайки на дело думите: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".

Така и Щайнер в края на Кали Юга като Учител на човечеството започва да жертва постепенно всичките си индивидуално изработени духовни сили в телата си, за да може под знака на Марс и във формата на живо Слово да внесе новата духовна Мъдрост в земното развитие. В периода от 42-та до 49-та си година при Щайнер узрява Духът-Себе, силите на който осеняват оттогава с огнена мощ неговите думи, представящи пред света плодовете на Посвещението му. Това е периодът, който се приема за ПЪРВА фаза в развитието на Антропософията, началото на което е присъединяването през 1902 година на Щайнер към теософското общество. По онова време само там е можело да се говори на окултни теми, а пък и кармата го е накарала да оглави немската секция. Но още от началото той поставя в центъра Христос и изнася пред потресените слушатели многочислени лекции, разкриващи цялата грандиозност и дълбочина на Християно-Розенкройцерския езотеризъм. От онова време са и фундаменталните духовни научни трудове: "Теософия" (1904), "Как се постигат познания за висшите светове" (1904-1908) и "Тайната наука" (1909), от които в строга мисловна форма говори самата Мирова Мъдрост и се полага основата на истинската наука за Духа. В периода от 1902-1909 година в дейността на Щайнер преобладава розенкройцерския елемент, което не се харесва на антихристиянското теософско ръководство и през януари 1913 година Щайнер е изключен от обществото. Историята с Кришнамурти е била само повод за изключването, след което теософското общество върви и до днес единствено НАДОЛУ без никаква връзка с новите духовни откровения. Щайнер се докосва и до другия поток на традиционната езотерика - приемайки предложената му от една масонска организация диплома за висша степен - надявайки се да приобщи към новата Михаилова Мъдрост и тях, но и тук не се получава.

Обаче в много градове на Германия и съседни страни възникват кръгове, изучаващи неговите лекции и желаещи да станат ученици. От 1905 година той дава сред тях т.нар. "езотерични уроци", позволяващи на най-напредналите да се докоснат непосредствено до източниците на духовните откровения.

А какво става със самия Щайнер? След срещата с Христос, някъде между 1899-1901 година той се издига до границата на Висшия Девакан със сферата Будхи (Провидението) и оттам може да съзерцава Дванадесетте Бодхисатви, с което завинаги му се изяснява източното учение за Будите и Бодхисатвите и мощния прогрес на Голгота спрямо тях. От 1902-1903 година астралното тяло на Рудолф Щайнер започва да се пронизва от Бодхисатвата БЕИНСА ДУНО - а чрез него и от Дванадесетте Бодхисатви като тяло на Светия Дух - поради което започва да говори за дванадесет гледни точки към всяко явление. Тази е втората жертва на Щайнер, истински извършена около 1906-1907 година, когато Бодхисатвата дотолкова е овладял астралното му тяло, че в продължение на три години се появяват особено дълбоките христологични цикли, като "Апокалипсисът на Йоан", "Евангелието на Йоан" и др. Щайнер казва: "И тъй като съвременното човечество не може да се обърне направо горе към Бодхисатвите, за да съзерцава чрез духовните им очи Христос, то е длъжно още един път да се обърне към школата на Бодхисатвите, за да се научи на онова, което ще може в края на краищата да му открие разбирането на Христос". И още: "Той (Бодхисатвата) е въплътен (вселен) и СЕГА и ще бъде вестител на Етерния Христос". Етерният Христос започна да шества в най-близката до Земята свръхсетивна сфера от 1909 година, а през януари 1910 година Рудолф Щайнер, ИНСПИРИРАН ОТ БЕИНСА ДУНО, за пръв път известява на човечеството за това най-важно събитие, което ще се проявява през следващите близо три хиляди години. Така Щайнер е подготвян и за следващия седемгодишен период от живота си, който започва през февруари 1910 година под знака на Духа-Живот. Въздействието от Бодхисатвата отслабва, за да проговори Натановата Душа - носеща етерно Христос - през него. Христологичната тема става основна, а съобщенията за самата Натанова Душа много чести, като върхът на инспирацията от нея е Петото Евангелие и Макрокосмическата Молитва "Отче наш", произнесена за пръв път на 20.09.1913 година при полагането на Крайъгълния Камък под първия Гьотеанум. Полагането на Камъка означава познание, Любов и силна воля, за да издържи на огромната злоба и омраза на многобройните врагове. Щайнер жертва силите на етерното си тяло, за да създаде онази духовна обвивка около дорнахския хълм, която в древността е обкръжавала всички истински мистерийни места. Обвивката е трябвало да послужи като съд за висшите духовни импулси, които да се спуснат и мястото да стане център за духовния живот на цялото ЗАПАДНО човечество. Гьотеанумът е бил ЖИВО същество, състоящо се от физическо и етерно тяло.

Жертвата на Щайнер е приета от духовния свят и речта при полагането на Камъка е красноречиво доказателство, но самият Щайнер вероятно е предусещал какво ще става занапред и затова на другата сутрин е бил особено мрачен. Но семето бе посято и даде своя плод на Рождество 1923 година. Аз-ът и астралното тяло на човека са свързани повече с индивидуално-личното начало и затова жертвите на Щайнер от 1899 и 1907 година са имали повече личен, интимен характер. В 1906-1907 година във вътрешен смисъл автобиографията му свършва. Да си припомним и думите на Беинса Дуно: "Оня човек Петър Дънов отдавна умря!"

Докато етерното и физическото тяло са свързани повече с общочовешкото и затова последните му две жертви - полагането на Камъка под първия Гьотеанум и Рождественското Събрание - имат окултно-социален характер. Не случайно в периода на Духа-Живот, свързан с Юпитеровата сфера на Космическата Мъдрост, която благоприятства даването на духовни импулси в художествената област, Щайнер пише драмите-мистерии, дава първите импулси на евритмията, на новите архитектура, пластика и живопис, свързани с началото на строежа на Гьотеанума и т.н. Всичко това е в пряка връзка с етерното тяло и се явява ВТОРИЯТ етап в развитието на Антропософията.

В 1914 година започва Първата световна война и строителството на Гьотеанума силно се забавя. Първата крачка към "войната на всички срещу всички" е направена. Започва ТРЕТИЯТ етап в развитието на Антропософията, когато тя трябва да излезе навън и даде социално-действени импулси във всички области на човешкия живот и преди всичко в педагогиката, медицината, религиозната, научната и непосредствено в социалната сфера. Христологичната тема постепенно се сменя с окултно-социалната, в която Христовото име не се споменава така често и въпреки това лекциите от това време могат в тяхната съвкупност да бъдат обозначени с едно име: "Христос и XX век", защото почти всичките са насочени към развитието и разбирането на характера на Христовия импулс в съвременния свят, разглеждан в Михаилова светлина. Именно във военните години се избистря окончателно антропософското учение за трите системи на човешкия организъм. Сега Щайнер встъпва в деветия седемгодишен период от живота си, стоящ под въздействието на Сатурн, и докосвайки се до инспирация от целия Космос, може да смени след 1917 година постепенно окултно-социалната тема с темата за Михаил, която развива до смъртта си. В периода от 1916-1921 година Щайнер е нещо като дясната му ръка, защото Михаил е взел кармата му за своя и действа през него. Така Щайнер е помогнал изключително много в битката с Дракона, вкарвайки духовни импулси във всички сфери на жизнената практика на човечеството, където антимихаелическите власти са най-силни. Тогава в антропософското общество идват много хора с искането да приложат изнесената Мъдрост в най-различни области на живота и в резултат бурно се развиват дъщерните разклонения на Антропософията. В 1921-1922 година се основава "Християнската общност". Щайнер създава и съвършено новата наука "Окултна социология", обясняваща езотерично събитията. Но антропософите са неподготвени за всичко това и започват големи трудности, свързани с много амбиции и грешки, водещи до разрушителни последици, изразяващи се в изключителна враждебност отвън към самото движение. Щайнер, спазвайки докрай основния принцип в новата езотерика - абсолютно уважение към свободната воля на всеки - ги е оставил да извършат грешките, за да могат после напълно свободно да ги осъзнаят. Какво ли му е струвало?! Затова и движението за "социалната тричленност", "позволено" според Щайнер от самия Михаил, претърпява крах в 1919 година. Езотеричната работа, прекратена още в началото на войната, сега е трябвало да се възроди отново, но вече на съвършено нова степен,. Само така е можела да възникне пълна хармония между духовните източници на Антропософията и нейното външно разширяване чрез проникване в различните области на човешкото знание. Гьотеанумът, който е бил самата Антропософия, но видима на физически план, е трябвало да бъде открит като новия център на мистериите на западния свят, ориентиран към Михаил-Христос и съединяващ в пълна хармония вътрешното и външното, Духа и материята, което е възможно само по пътя на езотеричната работа. Но будността на антропософите се оказва слаба и на 31.12.1922 година Гьотеанумът изгаря напълно, без синтеза да е извършен чрез постепенно продължаващо действие - каквото е било намерението - а е трябвало да се извърши жертва, израстваща от великата скръб след пожара, граничеща с отчаяние. И ако Ефеският храм изгоря в древността от "ревността на боговете", действали отвън към човека, Гьотеанумът изгоря от "ревността на хората", защото сега "тъмните" богове излизат от вътрешността на човека. Заспалите антропософи не са опазили силите на етерното тяло на Щайнер, вложени в Гьотеанума, но въпреки всичко работата не е прекратена и заплануваното за 01.01.1923 година било изпълнено. Това е признак за огромното ДУХОВНО МОГЪЩЕСТВО, което е притежавал Щайнер по това време. Но другите са били слаби и упадъкът продължил, като особено болезнен е разколът в немското общество. Щайнер обаче се противопоставя с позитивност и през цялата 1923 година говори за същността и задачите на антропософското общество и антропософското движение, за социалната тема, за окултните основи на християнските празници и особено за Михаиловия, завоювайки го отново за цялото човечество с грандиозната имагинация на Михаил с меча като новия Дух на Времето. 1923 година е свързана и с обширна дейност за създаване и организиране на национални общества в различни страни, от които на Рождественското Събрание трябваше да възникне Всеобщото Антропософско Общество с център в Дорнах. По това време Щайнер е вече почти на 63 години и е излязъл в своето възрастово развитие отвъд пределите на Сатурн и стои под въздействието на целия Космос. В тази ситуация той е трябвало да вземе в пълна самота като Христос в Гетсиманската градина най-трудното решение в своя живот, за да проникне Антропософията сред човечеството чрез едно реорганизирано общество и изпълни социалните задачи, поставени от Михаил. Щайнер избира жертвата, БЕЗ ДА ЗНАЕ за последствията, поставяйки на карта цялата си земна мисия. Истинската свобода изисква първо да извършиш едно деяние от собствени, вътрешни импулси, пронизани от Христос, а след това се вижда дали то е добро. Само при тези условия се извършват действия от Любов. С Рождественското Събрание е поет огромен риск духовните сили, които дотогава са ръководили отгоре Антропософското движение, да се оттеглят поради самото свързване на ръководството на Антропософското Общество непосредствено с представителството на духовната Мъдрост. Така в бъдеще човечеството ще твори в Космоса "от свой страх и риск", опирайки се единствено на Христовия импулс в своето сърце. Духовният свят отговаря само ако стъпката е направена свободно и ПРАВИЛНО. Самият Щайнер е поемал такива рискове още от юношеството си, след което винаги са последвали значителни духовни откровения. С този последен риск Щайнер съединява разделените дотогава Антропософско Общество и Антропософско движение, оглавявайки ръководството на Единното Общество и поемайки пълна окултна отговорност пред духовния свят за действията на всеки член на Обществото. Както Христос не взе личната ни карма, а само обективните последствия от човешките действия за духовния макрокосмос, така и Щайнер не взе личната карма на антропософите, а кармата им във връзка с течението на Михаил, което слезе в XX век на Земята във формата на Антропософия. Тази е ЧЕТВЪРТАТА - висша жертва на Щайнер, с която той отдаде силите на своето физическо тяло в името на създаването на център за новите михаелически мистерии, с която екзотеричното и езотеричното бе съединено. Оттогава михаелическата езотерика може да се влива във всички области на човешкото знание, обновявайки цялата западна култура, защото Рождественското Събрание има огромно значение ПРЕДИ ВСИЧКО за съдбата на западното човечество. Чрез Основната антропософска Медитация бе вложен в сърцата и душите на присъстващите 700-800 човека Основополагащия додекаедричен Камък на Любовта в обстановката на посвещение като мистериен акт в седем ритми, който в своите три елемента е хармонично съединяване между макрокосмоса и микрокосмоса в човешката душа. Така в социално-исторически план двата потока на Авел и на Каин бяха съединени в един.

Но поемането на толкова тежка карма мигновено дава своите "плодове". Още на 01.01.1924 година Щайнер внезапно и тежко заболява, сякаш животът му е бил пронизан с меч, както копието пронизва Христос на Голгота. И както жертвата на Христос бе приета и той възкръсна в пълната си слава и величие, така и жертвата на Щайнер е приета и духовният свят с могъщ глас му отговаря: ДА! Сякаш небесните шлюзове се отварят и всички водещи духове, свързани със сферата на Михаил во главе с него се обръщат ОТКРИТО към човечеството чрез устата на своя велик земен служител. За кратките девет месеца до смъртта си, Щайнер прочита около 330 лекции и 70 речи в почти всички области на човешкото познание, изпълвайки го с нови величави откровения. Плътта му започва да се стопява, а през нея се проявява все по-мощно и по-мощно същността на Мировото Слово. От 1924 година Щайнер навлиза в десетата сфера на своя живот - сферата на бъдещото Богочовечество - показвайки на хората какво означава второто откровение на Михаил. Той е създал през живота си и сега напълно предоставил на Михаил онази "човешка форма", която е "станала Слово": "Плътта стана Слово". Самият Михаил, станал групов Аз на Антропософското Общество след Рождественското Събрание, не само говори чрез Щайнер, но основава пак чрез него Първия Клас на Свободната Висша Школа за Духовна Наука като основен плод на Рождественското Събрание и като истинско средоточие на новите михаелически мистерии, стоящи оттогава под неговото непосредствено водачество.

Но вече никаква медицина не може да помогне на Щайнер, защото физическата му обвивка не му е принадлежала, а причината за болестта е била в самото Антропософско Общество и неизживяната карма на членовете му. И той си заминава от този свят в пълно мълчание, без една дума на одобрение или осъждане. На 30.03.1925 година приключва великия земен път на Рудолф Щайнер под знака на Овена, като по този начин обхваща цялата зодиакална сфера, започвайки от Риби при рождението си.

След изреченото дотук неминуемо възниква съвсем основателният въпрос какъв е бил Рудолф Щайнер в предишните си инкарнации, че да се издигне в XX век толкова нависоко? В началото на Кали Юга тази индивидуалност притежава заедно с основния поток на тогавашното човечество стихийното древно ясновидство. В средата на Кали Юга по времето на Хераклит то започва да угасва и достъпът до висшето познание се откривал единствено в мистериите, затова става ученик в Ефес като стотици древни гърци. Но в най-важните си инкарнации - като Аристотел след средата на Кали Юга и Тома Аквински в най-тъмния й период, тази индивидуалност НЕ Е БИЛА посветена в традиционния смисъл на думата и даже не е била ясновидец както много от хората по това време. И ако другите Учители от високия кръг на "Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията" - в който Рудолф Щайнер встъпи след Рождественското Събрание - още в древността са излизали от общото течение на човешката еволюция и тръгвали по пътя на посвещението, което е изпреварвало значително всичко онова, което е било възможно да се постигне при обичайните условия от отделния човек, то Рудолф Щайнер в нито една от предишните си инкарнации не е преминавал някакъв особен посветителски път извън общочовешкия поток. Напротив, тази индивидуалност е вървяла ЗАЕДНО с потока, преживявайки в своята съдба всички основни етапи от развитието на човечеството. Ако направим сравнение с пътя на Заратустра, Буда, Християн Розенкройц и др., разликата е очевидна. Като велик философ Аристотел стои последен пред вратите на древното знание от мистериите, които врати е трябвало да се затворят пред човечеството и да се извърши преход от космически-етерно-духовното мислене към физически-земното мислене, към логически-абстрактните понятия. Аристотел подготвя още в предната Михаилова епоха условията за бъдещото превръщане на космическата интелигенция в земна. Но при него все още имаме "спомняне за Духа", защото непрестанно е чувствал как неговото мислене се ражда от Божественото: "Ex Deo nascimur".

Като велик мистик, в най-тъмното време на Кали Юга - 1250 г., Тома Аквински е трябвало да извърши гигантската задача да възпроизведе, изхождайки от своите собствени душевни сили, цялата философия на Аристотел - инспирирана от космическата интелигенция на Михаил - в християнски дух. Той разви станалото по това време собствено земно мислене на човека до такова съвършенство, каквото въобще е възможно да съществува, и по този начин създаде предпоставките за възникването на истинската християнска личност, която през наближаващата епоха на Съзнателната душа да търси по нов начин Христос. И тази гигантска мисловна работа при него е протичала в непрекъсната и жестока борба с луциферическите и ариманически сили. Равновесието, съществувало някак си естествено при Аристотел, сега е постигнато в упорита и мъчителна борба. Тома Аквински "размишлява за духа" в един свят на разделение между областта на откровението и областта на познанието, чието съединяване е било възможно едва след смъртта и то, ако на Земята си приел Христовия Импулс. Затова преживяването "In Christo мorimur" му е било особено близко.

И накрая, тази индивидуалност се появява в края на Кали Юга като велик посветен, който, изхождайки от съзнателно "съзиране на духа", въздигна отново станалата земно-човешка интелигенция обратно в слънчевата сфера на Михаил, откривайки с това новата епоха в развитието на човечеството за съзнателно съединяване с духовния свят, за възкръсване в Духа-Себе "Per Spiritum Sanctum Reviviscimus".

И така, ние имаме три величествени фигури, които обхващат със своята дейност цялата история на възникването на ЗАПАДНИЯ духовен живот. Без тяхната дейност достигането на човешката свобода и индивидуалното азово съзнание по правилен начин вътре в западната цивилизация би било невъзможно. И тримата са действали от чистия Импулс на Михаил-Христос. Ако се запитаме: има ли пример за това, как би трябвало в ИДЕАЛНИЯ СЛУЧАЙ да се развие напълно в земен план онази висша идея на йерархиите от преди Кали Юга, за която стана въпрос в началото, то отговорът ще бъде: този пример виждаме в последователните инкарнации на Рудолф Щайнер, в които намира своето най-пълно въплъщение самата Божествена праидея на йерархиите за развитието на човечеството. Пред висшата колегия на "Учителите на Мъдростта и Съзвучието на усещанията" в епохата на свободата стоеше изключително важният въпрос: ще може ли поне един човек, вървящ само по общочовешкия път на развитие, да се повдигне от самата човешка среда в техния кръг от индивидуалности, които отдавна вървят по пътя на свръхчовешкото развитие. Рудолф Щайнер първи - и засега ЕДИНСТВЕН, мина по този път и го прокара като възможност за всички хора, с което потвърди, че висшата идея на боговете за еволюцията на земното човечество ще бъде изпълнена. Допускането на Кали Юга НЕ БЕ НАПРАЗНО! Рудолф Щайнер се явява велика УТЕХА за духовния свят. Но защо никой не го последва по новия път на посвещението, наречен от самия него "познание за Граала"?

Всеки, който е тръгнал нагоре, задължително трябва да роди в душата си обновения в михаелически дух велик образ на Светия Граал, заставащ пред него с трите си елемента: Първият е субстанцията на родената в човешкия Аз Любов, която се устремява към Мистерията на Голгота, за да се съедини с източника на Мировата Любов и се превърне в мирово-човешка Любов, течаща през Аз-а на човека. Вторият елемент се формира от действието, при което съзнателната душа се превръща в имагинативна и човек съзнателно задържа мирово-човешката любов (т.е. Христовия Импулс) в себе си, като в своего рода Чаша. За да стане, човешките имагинации трябва да бъдат изнесени в Космоса и се съединят с Мировите Имагинации. Тогава Христовата Субстанция в Чашата се преживява от човека като "вътрешно Духовно Слънце", което го води и единствено може да съедини човешките земни мисли с Мировите Мисли на Космоса и да одухотвори слязлата на Земята и попаднала под ударите на Ариман Михаилова интелигенция. Тогава Михаил проправя свободен пътя на небесната интелигенция от главата към сърцето и човек я преживява в сърцето като в нов орган за познание. Той започва да живее в "Мисловна Светлина", състояща се от чистите мирово-човешки мисли, която е изкупената интелигенция и третият елемент на Божествената Чаша - нейната блестяща одежда. А когато трите елемента се съединят в човешката душа, тогава в сияещата Светлина на Граала се появява Духът, но сега новият михаелически Дух, подобно на тогава, когато в древността слизаше във вид на бял гълъб. Този михаелически Граал слезе на Земята по време на Рождественското Събрание и бе потопен в душите и сърцата на хората като "додекаедричен имагинативен образ на Любовта". Според Бернгард Ливехуд тогава е имало съединяване на четири мистерийни потока: Михаилов (север), розенкройцерство (юг), Артур (запад) и Граал (изток). Но розенкройцерството така или иначе е дълбоко свързано с Мистериите на Граала, а по-важното бе разрешаването на оня всемирно-исторически въпрос - въпросът на Парсифал-Михаил: как Михаил да намери отново интелигенцията си чрез Христовия Импулс в човешкия Аз и по този начин да се осъществи преходът на човечеството от Съзнателната Душа към Духа-Себе? Отначало с "Философия на свободата", после с "Тайната наука", а накрая с Рождественското Събрание реално бе прокаран пътят на самия Михаил от "неговите покровители от течението на Артур към неговите покровители от течението на Граал". И ако Граала ни дава висшето познание за Мистерията на Голгота, то можем смело да кажем, че Паладиумът ще ни даде висшето познание за Граала! Връзката между Паладиума и Граала тепърва ще я осъзнаваме и преживяваме, от което ще зависи и отговорът на съществения въпрос: защо човечеството се "препъва" още в първия елемент на Граала - превръщането на Мъдростта в Любов? Да си спомним думите на Щайнер: "Любовта е новородената в Аз-а Мъдрост"! Защо Духът за антропософите и Бялото братство не идва? За останалите духовни течения пък въобще и да не говорим! Сергей Прокофиев правилно пише през 1981 г., че сънят при антропософите - съответстващ на състоянието на апостолите от Възнесение до Петдесятница - продължава, като надеждата бе "петдесятница" да дойде в края на 20-ти век с обещаната кулминация на антропософското движение. Щайнер ни призовава да възприемем "мисълта на Михаил", да я оживим в себе си, за да проговори тя в нас като Мирово Слово - Словото на Христос, и приели "камъка на Любовта", да преживеем празника Троица. И когато в 2000 г. бе възприето "мировото слово" с вестта за Бодхисатвата, то "дарът на Михаил" бе отхвърлен от много антропософи, че се търсят и "доказателства" срещу този дар!? СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА, въпреки че Петдесятница се състоя. Рудолф Щайнер е пределно ясен: "Бодхисатвите се явяват на земен план в дълбок смисъл на думата изпълнители на Волята на Христос, която съзерцават в света Будхи (Провидението) и по този начин се подготвят към приемане на степента Буда. От 20-ти век Христовата Воля действа сред хората като провидение". И още: "Влиянието върху изравняването на кармата на отделните хора от Христос е възможно ЕДИНСТВЕНО от сферата на Провидението". Е, как Христос да изравнява кармата, след като идващият от Провидението Учител е отхвърлен? Който застава срещу Христовата Воля, е предварително обречен на безсмислено лутане и трагичен край. Такъв човек няма как да се докосне до онези висши откровения, обещани за нашето време между двете хилядолетия от Беинса Дуно, едно от които е загатнатото в началото на лекцията. За да го разберем, ще се обърнем към статията "Гнозис и антропософия", написана през януари 1925 г. от Рудолф Щайнер, когато, два месеца преди да си замине, за последен път говори на антропософите за Граала. Щайнер отнася историята за произхода на гнозиса към египетско-халдейската епоха на Сетивната Душа. Този истински езотеричен гнозис се е съхранявал само в дълбоко скритите от външния свят "мистерии-гнозис" чак до началото на християнската ера, след което във видоизменена форма - наречена от Щайнер "божествени мистерии" - остават чак до европейското средновековие. Възникването на течението на Граала е свързано точно с последните, а техните посветени още в четвъртата следатлантска епоха на Разсъдъчната Душа са можели да пробудят в себе си силите на Сетивната Душа по такъв начин, че да прозрат дълбоките космически взаимовръзки на самата Мистерия на Голгота по времето на нейното извършване. Тези посветени са носили в себе си напълно развити две души: Сетивна и Разсъдъчна, като чрез първата са били свързани с дълбоката космическа Мъдрост на "божествените мистерии", а чрез втората непосредствено с историческата епоха. Един от тях е бил Йосиф Ариматейски - първият пазител на Светата Чаша, в която, по думите на Щайнер се е "пазела тайната на Голгота". По-нататък не е имало такива посветени и Граала е взет от Земята за съхранение от определени духовни сили, докато дойде времето да го предадат отново на хората, но сега не толкова като импулс на познанието, а като импулс на чувството, душевното преживяване, подготвящо в човечеството прехода от Разсъдъчната към Съзнателната Душа. Езотерически прехода го осъществява Парсифал, в който също откриваме две души: Разсъдъчна и Съзнателна - първата, отговаряща на неговата епоха (9-ти век), а втората - като пророческо посочване към бъдещото развитие на цялото човечество. След Парсифал Граала е бил предаден за съхранение в царството на презвитера Йоан - което намираме в духовния свят, докато дойде Михаиловата епоха и чрез новите мистерии се заложат основите за прехода от Съзнателната Душа към Духа-Себе. Щайнер казва: "Което днес в значителна степен е одухотворено, което е превърнато в Мъдрост, която може да се разпространява навсякъде - защото ние вече се намираме в прехода към шестата културна епоха, когато нещата няма да бъдат свързани с определено място - това е било в онова средновековно време (епохата на Парсифал) още свързано с определена местност". Този преход извърши Рудолф Щайнер от силите на Съзнателната Душа, издигаща се към Духа-Себе.

И така, имаме тройно проникване на импулса на Граала в човечеството, а с това и на неговото съдържание - "мировите образи, в които живеят тайните на Голгота". В "паметната си реч" от 1925 г. за Рудолф Щайнер Алберт Щефен описва своя имагинация, в която определя Щайнер като новия пазител на Светата Чаша. В средата на октомври 2005 г. бе зададен въпрос към духовния свят дали това твърдение е вярно? На 29.10.2005 г. сутринта отговорът дойде: НЕ! Новият пазител на Граала ще бъде оня посветен от БЪЛГАРИЯ, който първи е направил истински в Христос синтеза между антропософския импулс и импулса на Бодхисатвата. От Щайнер знаем, че името му ще бъде прочетено от "звездната писменост", което отговаря на инспирацията, а не както при Щефен - на имагинацията. Но не това е толкова важното. Да си спомним думите на Бодхисатвата: "Израил е този, който излиза от Рая, българин е този, който влиза в Рая". "Влизането в Рая" е точно повдигането от Съзнателната Душа към Духа-Себе, свързан с шестата славянска културна епоха. Всеки, който осъществи прехода, ще носи духовната титла "българин". В този смисъл Щайнер е единственият засега "българин" в новата Михаилова епоха, но както Йосиф Ариматейски бе на Изток, а Парсифал на Запад, новият пазител на Граала ще се появи по средата, откъдето идва и самото название "българин" във физически план. Тук ще бъде осъществено равновесието в Христос между Луцифер и Ариман не само в индивидуален план - както при Щайнер, но и в СОЦИАЛЕН план. Какво означава това? Въпреки жертвите на Щайнер и Беинса Дуно, членовете на Антропософското общество и Бялото Братство са лесна плячка на Луцифер и Ариман. На 20.11.1911 г. Рудолф Щайнер недвусмислено заявява: "За да бъдат намерени истинските извори на Християнството, ние виждаме как действат СЪВМЕСТНО потокът на Майтрейя-Буда и западният поток, който се е присъединил в началото на 13-ти век към Християн Розенкройц". Ясно е, че само в "съвместния" поток днес човек става неуязвим за "тъмните", първо, в индивидуален план, след което може да се включи в онази бъдеща Граалова ОБЩНОСТ от посветени "българи", която единствена ще бъде НЕУЯЗВИМА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИ ПЛАН от Ариман и ще може да му се противопоставя. Естествено, двете течения ще продължават да съществуват поотделно и с различни методологии, но сами по себе си НЕ МОГАТ да се изправят срещу Ариман. Новата общност ще обединява хора от различни точки на Земята, ИЗВЪРВЕЛИ своя посветителски път и в постоянна духовна връзка помежду си, без обвързване с "определена област". В тях новото познание за Граала ще бъде "явно, а не само съкровено и ще се проявява в действията им като вътрешна сила". Те ще изпълняват Христовата Воля навсякъде, където тя ги насочи и ще изграждат за Него "безсмъртния Индивидиум". НАЧЕНКИТЕ на тази общност бяха поставени във Варна и имат много допирни точки с живота на Рудолф Щайнер като "праобраз на съвременния посветителски път". В 1899 г. той има среща с Христос и жертва Аз-а си в Него. В 1999 г. при опита край Варна за "обединение в името на Единния Бог" стана напълно ясно, че обединение между духовните течения може да има само в Името на Христос. Освен по кармически причини, откровението от 2000-та година за Бодхисатвата дойде и в следствие на Аз-овото осъзнаване на този факт. И както в следващия 7-годишен период след 1899 г. Щайнер жертва астралното си тяло, свързано силно с индивидуалното в човека, така и за нас от 1999 до 2005 г. бе 7-годишния период за самоопределяне на всеки, какъв път ще "хваща". От преломната 2006 г. започва втория 7-годишен период на делото по синтеза на двата импулса. През вторият си 7-годишен период, свързан с етерното тяло, Щайнер се обръща към общностното, а за нас предстои създаването на реално действаща общност около Христос, състояща се от хора, извървели в някаква степен пътя на синтеза. Този период ще продължи до 2012 г. - знаменателна по много направления, и ще бъде изпълнение на ДЕЛО на оня "план за българите отпреди 5400 години", за който Беинса Дуно говори. Рудолф Щайнер бе индивидуалната "утеха" за боговете, че Кали-Юга не бе допусната напразно, споменатата общност ще бъде СОЦИАЛНАТА "утеха" за боговете, че възможността за въздигане към Духа-Себе, отвоювана за човечеството от него, е използвана и от други. А след това ще последва третият 7-годишен период, който при Щайнер бе свързан с жертване на физическото тяло, а при нас вероятно ще бъде очаквания сблъсък с инкарнирания Ариман.

Какво ще се случи и как ще протече, зависи ВЕЧЕ до голяма степен от ОБЕДИНЕНИТЕ НИ УСИЛИЯ. Преодолявайки и трансформирайки недостатъците в характера си, свързан с етерното тяло, ние ще ставаме все по-силни и достойни да се наречем истински ученици на Великата Колегия от Учителите на човечеството - част от която са Рудолф Щайнер и Беинса Дуно - за да дойде преломният момент на личната среща с Христос за НЯКОИ и те да станат също Учители. Тогава Христовата Воля ще тече безпрепятствено през тях, изпълвайки с нарастващо съдържание и мощ великите думи: "Ето, всичко ново творя". Такъв Учител е воден от Любовта, осветяван от Мъдростта и върви към крайната цел - Истината - "най-високият връх, който ще бъде видян някога". Този път е НАЙ-ДОСТОЙНИЯТ ДНЕС ЗА ЧОВЕКА!

18.12.2005 г.
гр. Варна

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2007, № 11 (96)