КРЪГООБОРОТЪТ НА ГОДИНАТА КАТО ПЪТ НА ПОСВЕЩЕНИЕ

Димитър Мангуров

web

"Вашият път е: Архангел Михаил - Христос - Отец!" Тези думи на Учителя Беинса Дуно съдържат в себе си цялата бъдеща човешка еволюция, а тя е най-тясно преплетена с еволюцията на Съществото Земя. Жизненият цикъл на Микрокосмоса - Човек е свързан с денонощния ритъм на Слънцето, а жизненият цикъл на Земята - с годишния ритъм на Слънцето, преминаващо за 12 месеца през 12-те основни области на звездния свят. В древността са почитали най-вече четирите Празника, стоящи като велик годишен кръст и свързани с четирите основни фази в дишането на нашата планета, т.е. с макрокосмическия й живот. Тези Празници са лятното и зимно слънцестоене, пролетното и есенно равноденствие. Смисълът на Земята до Голгота бе на Слънцето, където се намираше Христос. Когато в Поврата на Времената, Неговият Дух слезе и се съедини с нея, смисълът на Земята се свърза със самата Земя и Христос промени основно същността на четирите Празника, които достигнаха окончателната си завършеност, превръщайки се в Празници на Михаил, Рождество, Възкресение (Пасха) и Йоанов ден. Спасителят внесе Импулса на Времето в пространството, принципа на седмицата в дванадесетицата, като добави още три нови Християнски стълба: Богоявление, Възнесение и Петдесятница. Тази свята седмица сияе като звезди в десницата Божия, осветявайки тъмнината на земното битие и озарявайки дванадесетичното пространство на годишния кръгооборот. Те са факлите, маркиращи съвременния път на Посвещение за човека към срастването му с Макрокосмоса и разкриване на основната мистерия на нашата планета - Мистерията на Живия Христос. Към този път ни насочват Антропософията, изнесена чрез Рудолф Щайнер и Бодхисатвата на 20-ти век и бъдещ Буда Майтрейя, като "най-великият Учител на Христовия Импулс".

Началото е от есента, когато започва Земния жизнен цикъл, свързан с великото макрокосмическо вдишване. Продължителността му е от лятното до зимното слънцестоене, след което наблюдаваме дългото издишване, заемащо другата половина на годината. Тръгвайки от пролетта към лятото констатираме, че мислителните ни способности отслабват и нашето съзнание се стреми да стане "природно". Душата и Духът (астралното тяло и Аз-ът) на Земята постепенно напускат нейните физическо и етерно тяло и се съединяват с далечните светове, увличайки със себе си безброй елементарни същества, които за нея са това, което за нас са съществата-мисли. Живите земни мисли захващат със себе си и мислите на човека, които до голяма степен отпадат от неговата власт и водят независим, повече родствен с природните процеси живот.

През лятото Земята спи, защото душата и духът и се намират в сферата на неподвижните звезди - в света на Провидението, а зимата е будна и размишлява за летните си преживявания, градейки в това размишление своето планетарно Аз-ово съзнание. Но до зимата има още време. След средата на лятото и към есента духовно-душевните й членове отново се съединяват с планетарното тяло. Елементарните духове - живите земни мисли отново слизат в нейното лоно, но оплодотворени с Великата Мъдрост на Космоса, с Мировите Мисли на Боговете, които Земята донася със себе си. Връщайки се, елементарните духове захващат отново човешките мисли-същества, които слизат към нас, но също оплодотворени от Мировите мисли, изпълнени с Мъдрост и Живот от Космоса. До голяма степен мъртви, неподвижни и лишени от духовност през пролетта и лятото, сега биват върнати оживени. От древни времена в макрокосмоса управител на Мировите мисли, на Космическата Интелигенция е Михаил - "този, който стои пред лика на Бога." От него идва силата за оживяването, за свързването на човешките с Мировите мисли. Сноповете лъчи, които виждаме с физическите си очи като метеоритни дъждове през август и септември, са космическият образ на връщащите се към човека мисли, оплодотворени от мировите. И ако човешките възприемаме с мозъка, мировите се долавят само със сърцето, КОЕТО ЗАПОЧВА ДА МИСЛИ и постепенно се превръща във волеви орган. Следователно времето от лятното слънцестоене до празника на Михаил в началото на есента е най-подходящо за намиране на пътя към боговете. ЗАТОВА ДУХОВНАТА ГОДИНА В БЯЛОТО БРАТСТВО ЗАПОЧВА ПРЕЗ АВГУСТ! Затова и Антропософията е толкова свързана с Михаил. В нея са заключени мировите мисли на боговете, но във формата на човешки - тези, които всяка година носят със себе си от космоса душата и духът на Земята. Ето защо Духовната наука се обръща не толкова към главата, а повече към сърцето на човека, но не в чувствено-сантиментален, а в дълбоко окултен смисъл.

Проникнали в душата, мировите мисли се превръщат в живи човешки и стават истинска храна за нея, в "духовен живот", без който тя не може. Това е новото откровение на Христос в 20-ти век. Ако искаме да вървим по пътя ПРАВИЛНО, е добре да следваме етапите, а не да бързаме с проникването си в духовните светове. Без да сме подготвени се подлагаме на огромен риск! За да не загубим душевното и физическото си здраве, е нужно следното:

1. Подготовка - оплодотворяване от Михаил на земните с мировите мисли чрез споменатите звездопади. Те се усвояват от главата с човешката интелигенция, но спиритуализирането им става в сърцето.Така развиваме духовни чувства, преживяваме мислите на антропософията (на боговете), т.е. на космическата интелигенция. Михаил, като неин Управител ни вдъхновява и това вдъхновение идва не от мистическия полумрак, а от ясните душевни мисли, които се превръщат в сърцето в мисловна светлина, струяща към космоса като ИЗКУПЕНАТА интелигенция на Михаил. Там се съединяват с Мировите мисли на боговете и се създава моста между тях и човечеството чрез съвместните им усилия. Настъпва следващият етап в развитието.

2. Просветлението, изразяващо се в разгаряне на духовната светлина. Михаил я вижда и отнася в своето царство. Това е началото на човешкото възкресение в мислите и съответства на самата същност на новият Михаилов Празник като празник на просветлението и начало на реалното му присъствие в човека. Съвременното посвещение стои под неговия знак и започва през есента - духовното утро в живота на земята. Ако светлината в душата (сърцето) ни слезе до волята, тя се превръща във вътрешно слънце. И това е началото на третия етап.

3. Посвещението - към което ни води Михаил от неговият Празник до Рождество, от първите лъчи духовна светлина в душата, до влизането в нея на самото духовно слънце на Рождество. Това е духовното раждане за човека и начало на общението му с висшите духове. По пътя има златно правило: "Една крачка в познанието на тайните истини, три крачки в усъвършенстване на характера към добро". Защото всяка година, когато Слънцето встъпва в знака на Скорпиона, препятстващите духове се надигат, за да не допуснат новото раждане на духовното слънце в тъмната зимна нощ.

Изкушението със злото достига особена концентрация и сила в периода на Адвента - четирите седмици предшестващи Рождество, когато се въплатява Натановата Душа. Тя е райската душа на човечеството, сестрата душа на Адам, съхранена във Великата Майчина Ложа (ръководена от Ману) и представлява част от най-тънките и чисти сили на етерното тяло, съответстващи на химическия (звуковия) и жизнения етер. По времето на Лемурия, преди днешната луна да се отдели от Земята (лунната криза) е съществувала огромна заплаха за току-що слязлото от духовния свят човечество. Аз-овата субстанция е била излята от Елохимите съвсем наскоро в астралното ни тяло, към което пристъпват като изкусители луциферическите сили. За да не попадне под тяхно влияние и етерното тяло, една част от него е отделена и това е Натановата Душа - една абсолютно чиста, неизкушена "жива" душа. Точно нея използва Христос в трите си "предхристиянски" спасителни действия към човечеството. На три пъти Натановата Душа жертва своето етерно същество и стана носител на Христовите Сили в космоса. В последната третина на Лемурия, действайки от Висшия Девакан Христос спаси 12-те органа на чувствата ни (сетивата), а с това и физическото ни тяло.

В началото на Атлантида, изявявайки се от Низшия Девакан, бяха запазени седемте основни жизнени органи от егоизма, а с това и етерното тяло. Благодарение на тази жертва започнахме да развиваме постепенно езика. В края на Атлантида, действайки от астралния свят, спаси астралното тяло и съответно трите ни душевни сили - мисъл, чувство и воля. В началото на Кали Юга (3101 г. пр. Хр.) Натановата душа премина като отблясък (ангелоподобна природа, родствена с Висшия Аз на човека) през Кришна, за да намали влиянието от инкарнацията по това време на Луцифер в Китай. И стигне до първото си и единствено въплащение на Рождество, а по-късно приеме на Богоявление в себе си от Космоса Самия Христос - Спасителя на човешкия Аз. Това въплащение е четвъртата жертва на Натановата Душа за човечеството, когато окончателно бе спасено нашето мислене, без което Аз-овото съзнание е невъзможно. Тук говорим за вътрешно преживените мисли, непосредствено свързани с човешкия Аз. Ако Мистерията на Голгота заложи способността у човека да ражда мисли от самосебе си, то Михаил даде инструмента за това, жертвайки за нас управляваната от него Космическа Интелигенция, която е субстанция на космическото мислене. Преди небесната интелигенция пребиваваше в макрокосмическата сфера на Възкресението, след това последва нейната смърт в човешката глава, която е като велика гробница за мировите мисли, а сега ние трябва да я оживим в сърцата си и върнем изкупена обратно на Михаил. Самият той наблюдава събитията в Поврата на Времената от Слънцето и не взе участие в четвъртата жертва на Натановата душа, но в първите три бе най-активен помощник.

Михаил е много особено същество. Той се свърза с Христос още на Старото Слънце, когато Спасителя започна синхронизацията Си с нашата еволюция. Тази толкова отдавнашна връзка му позволи да стане нещо като водач на древното Слънчево човечество и да има по-късно съвършенно изключително отношение към Христос и целия йерархичен космос. Михаил съучаства в нашето сътворяване, защото носи в себе си всички изначални Сили на човека и Боговете. Пак тази връзка с Христос му позволи да бъде Негов най-близък сътрудник в трите Му спасителни действия чрез Натановата душа до Поврата на Времената. Освен всичко друго, Михаил е покровителя на Натановата Душа от самото и отделяне през Лемурия чак до 1879 г., когато бе заменен от Видар. Тогава се състоя и петата жертва на тази душа към човечеството, но това е вън от целта на настоящото изложение. Михаил стои в началото на нашият път към духовните светове. Ако времето от Йоанов ден до неговият Празник е най-благоприятно за подготовка, а оттам до Рождество за просветление, то от Рождество до Богоявление е най-подходящо за посвещението, което продължава до Възкресение и по-нататък.

На 24 декември празнуваме деня на Адам и Ева - Бъдни вечер, а на 25 декември е Рождество. Така се съединяват в едно началото и края на цялата небесно-земна история на Натановата душа. Но преди да настъпи раждането на духовното слънце в нас, е задължително преминаването през много изпитания. Както бе споменато по-горе, през есента и особено през Адвента, към нашата душа пристъпват препятстващите духове и то с четири рода изкушения. В първата седмица силите на Луцифер и Ариман атакуват физическото тяло и се стремят да го вкарат в илюзията, че смъртта и минерализацията тържествуват в обкръжаващата природа, което да ни доведе до велико отчаяние.

Духовната наука говори, че сега трябва да издържим първото изпитание - "изпитанието с огъня". Пред ученика се разкриват духовните основи на всички същества и предмети. За да го разберем и издържим, ни е нужна първата от четирите древни Платонови добродетели, наречена Справедливост. Има хора с огромен житейски опит, които не се огъват пред връхлетялите ги "бури". Те притежават такива морални качества, позволяващи им да преминат през препятствията със спокойствие и непоколебима вяра в силата на висшата справедливост, невидимо управляваща света. Ученикът знае, че кармата е великият изравнител в човешките съдби. Ако издържим, пред душата ни се откриват "знаците на окултната писменост" като духовни същества. Чрез тях ще научим езика на всяка вещ или същество, защото на него те ни откриват своето истинско Име и ние започваме да разбираме космическото Слово (Логоса).

През втората седмица протовоборстващите сили нападат етерното тяло, искайки да завладеят вътрешните му инстинкти, говора (Логоса) на човека и свързвайки го с егоизма от огнен двуостър меч на Истината, го превърнат в лукаво жило на змия. Тук Тайната Наука говори за второто окултно "изпитание с водата", което, като продължение на първото, цели да изясни дали ученикът е способен свободно и уверено да действа във висшия свят съобразно с неговите (на висшия свят) цели и идеали, а не да внася своите постъпки, лични желания, мотиви и т.н. Трябва ни самообладание, породено от здраво и уверено съждение. В същност се нуждаем от втората Платонова добродетел - "умереност и разсъдливост", за да удържим жизненият си организъм в равновесие.

В третата седмица Луцифер и Ариман пристъпват към астралното тяло и пробуждат в него всевъзможни страсти, опасения и страхове от духовното. Мислите, чувствата и волята на човека се превръщат съответно в "хищен орел", "ревящ лъв" и "разярен бик" поради разцепване на връзките между тях. Всепоглъщащият страх и ужас влиза в подсъзнанието (етерното тяло) на човека и го довежда до илюзии относно самия него, което в ежедневния живот се изразява като лъжовност. Тук Духовната Наука говори за окултното "изпитание с въздуха". Оставени без цели пред нас трябва мигновенно да взимаме решения и ги изпълняваме съобразно повелите на Духа, търсейки опорната точка единствено във Висшият си Аз, който да ръководи и трите душевни сили. Иначе ще се изгубим! Срещу "чудовищата" е нужно да противопоставим третата Платонова добродетел - "мъжество и храброст" изразяващи се в Присъствие на Духа.

Трите седмици на Адвента, както и последната - четвърта, са най-благоприятни за истинско вглъбяване в себе си и самопознание, защото постепенно оставаме все по сами. В първата седмица от нас се отдръпва влиянието на Архаите, за да се издигнем със собствени сили до общочовешките интереси. През втората се отдръпва до известна степен и Архангела на народа, за да внесем сами идеализма в речта си, а след това намерим съзнателна връзка с него (речта е свързана с етерното тяло и Архангела на народа). В третата седмица се отдръпва дори и ангела-хранител, така че, отношението на човека с близкото му обкръжение като мисли, чувства и воля, в значителна степен стане негово собствено осъзнато дело. За да стигнем до четвъртата седмица, когато пристъпваме в Храма на висшите познания, където ще преодоляваме не само огромната ледена самота, но и нарастналото до невероятни размери съмнение изобщо в битието.

Изкусителите пристъпват към единствената ни опора - човешкият Аз. Те искат да не минем през пълното самопознание, изразяващо се в срещата с Малкия Пазач на Прага непосредствено преди Рождество. Луцифер ни вкарва в мъглява мистика, а Ариман иска да ни свърже със сухите и твърди мисли и понятия, които въобще не водят до самопознание. Ариман затваря вратата към духовния свят, а Луцифер иска да пристъпим към него без среща с Малкия Пазач, т.е. с нашата собствена низша природа (низшия Аз). Именно Пазача е носител на мировата памет за всеки отделен човек, както Хрониката Акаша е паметта на целия наш космос. Тук, в ледената самота, трябва да намерим път към единствената си опора - Висшия Аз, който да се роди на Рождество. За целта е нужно да се избавим от егоизма, който носим към прага на духовния свят чрез астралното си тяло. Ще стане, ако Космичните и Земни интереси направим свои интереси. Това време е пробният камък докъде сме стигнали в духовното си развитие и можем ли да продължим напред, без да се опираме на външна или вътрешна помощ. Трябва ни четвъртата Платонова добродетел, наречена "мъдрост", а носител на "собствената мъдрост" е точно Висшия Аз на човека. Никой обаче не може да породи в себе си здрав Висш Аз, ако не живее и мисли здраво.

Животът, съобразен с природата и разума, се явява основа за истинското духовно развитие. В Храма на Божествената Мъдрост полагаме своеобразна "клетва", че цялото необозримо съкровище на Мировата Мъдрост, което се открива пред нас, ще използяаме в служба на човечеството. Всичко е предоставено на собствената ни отговорност. Голямо препятствие пред ученика да възприеме Висшия си Аз е постоянната му прикованост към низшия Аз. За да се потопим в Мировата Памет, е нужно да преодолеем обичайната си земна способност за спомени, като изпием "питието на забравата" за низшата си памет, а после и "питието на паметта" за висшата си памет. Точно тук е прехода от низшия към Висшия Аз, символизирано с първото чудо на Христос - превръщането на водата (обикновената памет като част от етерното тяло) във вино (космическата памет, пронизана от Слънцето като Живот). Намерили Висшия Аз, можем да продължим напред към Имагинацията на Рая.

На 24 декември, честваме деня на Адам и Ева, символизиращ изначалното райско състояние на човечеството, земен представител на което е родената на 25 декември Натанова душа. Райската имагинация е СВИДЕТЕЛСТВО, че пътя ни за встъпване в духовния свят е правилен, но и оня необходим фар, осветяващ по-нататъшните ни крачки. След нея, точно преди Рождество, е срещата с Малкия Пазач. Освен, че в него се изправяме пред личната си мирова памет, ние осъзнаваме, колко много духовни същества са ни направлявали, а занапред ще трябва да разчитаме само на себе си с цялата отговорност от това. През трите седмици на Адвента сме преодолели изкушенията на Луцифер и Ариман съответно във физическото, етерното и астрално тяло, а в четвъртата и спрямо низшия Аз, за да стъпим в астралния свят, т.е. да се родим изново. Но откъде идват силите за справяне с изкушенията в телата ни, че да стигнем до срещата с Пазача?

Трите окултни изпитания, за които говорихме, са огледален образ на трите изкушения към Христос в "пустинята". Най-напред изкусителя атакува физическото тяло. Встъпвайки в пътя на посвещението, пред човека се откриват духовните сили, стоящи в основата на видимия свят, непрестанно създаващи физическия свят от духовния. За да ги овладее, ученикът е длъжен да научи истинските Имена на нещата - "окултната писменост", защото тези сили произлизат от заложената в основата на всички неща субстанция на Мировото Слово. Затова изкусителя говори на Христос: "Със Силата на Твоето Слово превърни тези камъни в хляб." Христос отвръща: "Не само с хляб живее човек. Той живее от всяко Слово, Което излиза от Божията Уста." От този отказ на Спасителя да злоупотребява с духовното Слово, с властта , която му се открива на тази степен, е заложена реалната сила, която от тогава действа като духовна субстанция в човешкото физическо тяло. Така човек се отказва да използва силата магически-егоистично за проява на своята власт над природата и хората, а само за развитието на човечеството и своето вътрешно морално усъвършенстване. Той поема отговорност да осъществява целия си по-нататъшен живот в съгласие със "Словото, което излиза от Божията Уста", а с него се запознава, благодарение изучаването на "окултния език".

И веднага следва второто изпитание - дали Ученикът може да следва това доброволно поето задължение не само в земния, но и в духовния свят - нещо далеч по-трудно. Сега се пристъпва към етерното тяло - може ли да използва неговите възможности, за които е разбрал от четенето на "окултната писменост". Изкушението "да скочи от скалата" цели единствено доказване на висша магическа власт над етерните сили на Земята, а не за жертвено служене на света. Ако Христос бе скочил, непременно щеше да се разбие в скалите. Но Той отговаря: "Ти си длъжен да поставиш себе си в служба на Божествената Сила, Която те води, а не на своето своеволие". От този отговор бе внесена в етерното ни тяло живата субстанция, даваща силата да поставим всичко свършено от нас в духовния свят в служба на " водещата Божествена Сила".

Третото изкушение е свързано с астралното тяло и възможността да получим магическа власт над всички видими и невидими светове егоистично за себе си, на което Христос отговаря: "Пред Божествената Сила, Която те води, ти си длъжен да се поклониш. Само на Нея си длъжен да служиш!" Думите на Спасителя са пример за велико мъжество и присъствие на духа, защото изкушенията в астралния свят са невъобръзимо по-могъщи от тези в земния. Благодарение на Христос, издържал и трите изкушения, в нашите тела бяха заложени силите, даващи ни възможност да се справим с изпитанията през Адвента. Това е от огромно значение, като се има в предвид, че Изкусителя се приближава и обещава целия невидим свят точно когато трите ни душевни сили са разделени и сме обзети от страхотен ужас. Ако разделението настъпи преди да се е родил Висшия ни Аз, ще преминем покрай Пазача неподготвени за духовния свят и вместо в Божественото, ще попаднем в Луциферическото царство. Без единствената си опорна точка - Висшия Аз, без мъжество и присъствие на духа, Пазача ще приеме за нас илюзорен характер и ще останем пленници на астралния свят без по-нататъшно развитие на душата си. Но няма да се чувстваме такива, а безмерно богати собственици на мировите тайни. Познавам такива хора! На тях е изключително трудно да се помогне. Всеки, който иска да влезе в духовния свят, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да срещне Малкия Пазач - Пазителя на ключовете за истинското самопознание. Преминал и издържал изпитанията през Адвента, човек пристъпва към съзнателно изживяване на родения в душата си от майчината субстанция на Мъдростта Висш Аз. Исус (Натановата душа) може хиляди пъти да се роди във Витлеем, но ако не се роди в душата ни, той е загубен за нас. И на Рождество можем да видим Имагинацията на Майката-Дева с Младенеца в ръце. Мария е земното отражение на Небесната София, а детето Исус е Натановата Душа, небесния праобраз на човека, истинския Антропос в неговото райско, незасегнато от греха състояние. Мария и Исус е великата Рождественска Имагинация на Антропос - София - новото Същество, родено от субстанцията на Божествената Мъдрост. За това и Рождество е празника на Антропософията.

На 25.12.1923 г. в сърцето на Европа бе заложен Основополагащия Камък на новите Християнски Мистерии, стоящи под непосредственото водачество на Михаил-Христос. За да продължим от Рождество към Богоявление през Тринадесеттте Свети Нощи. Ако Адвента ни води от преживяване на ежедневния към раждане на Висшия ни Аз, то СЪЗНАТЕЛНОТО преживяване на Тринадесетте Свети Нощи чрез четене в "паметта на Земята" ни води от Висшия към Истинския Аз на човека, към осъзнаване в себе си на Макрокосмическия Христов Аз, т.е. към раждането в нас на Христос на празника Богоявление. Ако след Адвента срещаме Малкия Пазач на Прага към астралния свят, то само съзнателното преживяване на Богоявление води Ученика в Макрокосмоса - Небесното Царство, пред вратата на което среща Великия Пазач на Прага (Христос). Съвременния Ученик е длъжен непременно да премине през личното преживяване и на двамата, иначе е ИЗКЛЮЧЕНО да се ориентира в духовните светове. Това е пътя от раждането на Исус до Христос в него, когато на Богоявление, с човешкото

същество Антропос, чрез посредничеството на Светия Дух (София), се свърза Слънчевото Същество Христос. Тринадесетте Свети Нощи са този период в годината, когато в новородения Висш Аз на човека могат съзнателно да се свържат Импулса на Мъдростта (Рождество) с Импулса на Любовта (Богоявление). Външната Мъдрост (Небесната София) чрез Христос в Аз-а ни се превръща във вътрешна Мъдрост и това е зародиша на Любовта. Мъдростта е предусловие на Любовта, която е плод на новородената в Аз-а Мъдрост. Само така ще можем, чрез силата на Любовта в нас, да превърнем стария Космос на Мъдростта в Космос на Любовта - бъдещият Духовен Юпитер. Приели в себе си цялата дълбочина на Рождество, можем да се потопим в Дванадесетте (за Тринадесетата ще говорим отделно) Свети Нощи, които са страната на Универсума, откъдето слезе Христос на Земята. Те са Дванадесетте Сили на Зодиака и чрез тях можем да проникнем не само в тайните на човешката душа, а и в тези на Макрокосмоса, които се отразяват във вътрешното същество на Земята, която на Рождество си спомня точно за тях. И не само си спомня, а ги носи в себе си, защото след Голгота Христос е Представителя на всички Космически Сили на Земята, тъй като е новият Дух на Земята.

Паметта на Малкият Пазач ни показва миналото на Микрокосмоса-човек, а ключовете за паметта на Макрокосмоса и бъдещето се държат от Големият Пазач (Христос). За да познаем истински Аз-ът си, е необходимо да го погледнем от 12 гледни точки в 12 различни образа, т.е. нещо като дванадесетично отражение на Слънцето, което преминава през Зодиака. Христос е това Слънце! Ако в продължение на 12-те нощи Ученика намери пътя от своя Висш Аз към Истинския си Аз, т.е. към непосредствено действащия в него Христов Импулс, то дванадесетичния образ (отражение) трябва да се превърне в единство, но на по-висша степен, както е било при посвещението на Християн Розенкройц. Започвайки от Риби, вървим обратно чак до Овен, когато под този знак се извърши Посвещението на Христос - "мистичния Агнец", жертващия се Овен. Неговият Аз обхваща целия наш Космос, всички Йерархии Същества до степен Син (12), за да стигне в тринадесетата нощ до Отец (синтеза), от Лоното на Когото дойде. Оттам, отвъд Зодиака, прозвучава на Богоявление гласът: "Този е Моя Възлюблен Син, днес Аз Го родих". Тогава ще разберем и думите на Христос: "Аз и Отец Ми, едно Сме". Разбира се, препятсващите духове и тук се намесват в известна степен.

Точно по средата на 13-те Свети Нощи, са поставили началото на Новата година. Самото име на месец декември (10), показва , че началото на годината е два месеца по-късно. Но преди векове внушават на един слабоумен френски крал, че 31 декември е краят на годината и то се приема за вярно от инертното човечество, което, започвайки от Рождество, вместо да се издига към Макрокосмоса, го удря на ядене и пиене, попадайки в царството на Ариман. Както гласи древната българска мъдрост: "Сит търбух, за наука (дух) глух!" Но за истинския Ученик, това не бива да е препятствие, а да продължи след Богоявление към централния празник в годината - Възкресение.

Приели Христос в Аз-а си, можем постепенно да пронизваме с Неговите Светлина, Живот и Сила нашите обвивки - съответно астрално, етерно и физическо тяло. Както Той Го направи през трите години. През първата се свърза с астралното тяло на Исус и със силата на Аз-а Си Го превърна в Дух-Себе, през втората Се съедини с етерното му тяло и го трансформира в Дух-Живот, а през третата Се свърза и с най-плътното - физическото, превръщайки го в Човек-Дух. Пред Пилат стои Сина Човешки, обединил в Себе Си миналото до Сатурн и бъдещето до Вулкан, ЦЕЛТА И СМИСЪЛА НА ЦЯЛАТА МИРОВА ЕВОЛЮЦИЯ до постигането от нас на нетленното тяло на Възкресението. Този грандиозен Макрокосмически Път може да повтори всеки от Богоявление до Пасха, но не същностно като Христос, а чрез МЕТАМОРФОЗА НА СЪЗНАНИЕТО, защото проникването на Христовия Импулс в Аз-а на човека може да повдигне съзнанието му до тези космически области, където се създават обвивките ни от висшите духове преди всяко наше въплащение на Земята. Ние се срастваме постепенно с Макрокосмоса, което означава процес на постепенно пробуждане на съзнанието ни в съответните наши обвивки, както е демонстрирано в Евангелията чрез Апостолите.

Най-напред съзнанието им се повдига в астралния свят, показано при нахранването на 5000 човека "привечер" и последвалото "нощно" ходене по море. Тук те са издигнати в Лунната сфера на душите, съответстваща на астралния свят, за да преодолеят илюзиите и вътрешната несправедливост в астралните си тела чрез Мъдростта.

Втората степен е възкачването на съзнанието на трима от Апостолите - Йоан, Яков и Петър, в сферата на Низшия Девакан, показано в сцената с Преображението на "планината" Тавор и свързано с етерното тяло, Любовта и преодоляване на егоизма с нея.

А третата степен на възкачване е сцената с "горчивата чаша", когато само Йоан "не заспива" и се издига съзнателно до Висшия Девакан, сферата отвъд Зодиака, където се намира Великата Звездна Колегия на 12-те Бодхисатви на Света. Там е Сферата на Провидението, Сферата на Светия Дух и там са духовните основи (праобрази) на физическото ни тяло, защото всичко видимо всъщност е дело на Светия Дух, който изхожда от Христос. А самият Христос тук е видим без никакви обвивки като Вселенски Аз, като извор на Светлина, Любов и Живот, които Бодхисатвите и Светия Дух носят на човечеството. Този процес на възкачване означава, все по-голямо откровение за човека на самия Христос, вследствие на постепенното овладяване от Него на телата ни и е свързано с трите нови Християнски добродетели. Както от "дохристиянските " мистерии на древността до нас са дошли четирите Платонови добродетели, така от съвременните Християнски Мистерии към нас светят дъщерите на Всеобемащата Космическа Мъдрост - Небесната София. Те са онези вълшебни ключове, отварящи вратите за Христовия Импулс към астралното, етерното и физическо тяло и свързаната с това метаморфоза на човешката душа като микрокосмическо отражение на Великия Макрокосмически Път на съединение на Христос с трите Исусови тела от Богоявление до Голгота.

Това съединяване в човека ще се извърши съответно през Петата, Шестата и Седмата културни епохи благодарение на добродетелите Вяра, Любов и Надежда, свързани с трансформацията, но ПРОРОЧЕСКИ, на астралното, етерното и физическото ни тяло в Манас, Будхи и Атма, т.е. с новите ни духовни членове, които истински ще изграждаме през следващите еони. Храната за новите добродетели идва от антропософските истини, защото те изхождат от Мъдростта. Чрез четирите древни добродетели, свързани с първите четири члена на човека, преминаваме през Адвента, завършващ на Рождество с раждането от Мъдростта на Висшия ни Аз. След Това в течение на 13-те Свети Нощи този Висш Аз е длъжен да се повдигне към съзнателно преживяване в себе си на Христос, а след Богоявление, тази сила на Христос, постепенно да обхване и трите ни тела чак до физическото на Пасха, чрез трите нови Християнски добродетели. Описаният процес може да се онагледи по следния начин:

1. Справедливост - физическо тяло

2. Умереност (разсъдъчност) - етерно тяло (Древни Мистерии)

3. Мъжество (присъствие на Духа) - астрално тяло

4. Мъдрост (София) - Аз-а

5. Вяра - Дух-Себе (Манас)

6. Любов - Дух-Живот (Будхи) - Нови Мистерии

7. Надежда - Човек-Дух (Атма)

От схемата се вижда, че Мъдростта стои на границата между Старите и Новите Мистерии. В сърцето ни тя се превръща в Любов, за да изживеем съзнателно централния празник в годината - Пасха, отзнаменуващ края на великия път за превръщането на Бога (Христос) в човек.

Мистерията на Голгота е връзката между Микрокосмоса-човек и Макрокосмическия човек Адам Кадмон, създаден от дейността на Деветте Йерархии Богове. Голгота се състоя на физически план, но е достъпна само за интуитивното познание, което обхваща сферата на Звездния Мир. Христос дойде от Слънцето като Космически Човек и на Голгота бе слязъл до Син Човешки - Земен човек. "Словото стана плът" е първото Откровение на Михаил. По-късно "плътта стана Дух" и това трябва да стане за нас второто Откровение на Михаил, който през хилядолетията носи на човечеството Слънчевото познание за Христа. Най-важното учение на Спасителя към хората бе дадено в 40-дневните Му беседи с Апостолите между Пасха и Възнесението, които осветяват съвършенно новото съотношение между микро - и макрокосмоса, настъпило след централното събитие в човешката еволюция. Тези беседи разкриват пред апостолите, как до Голгота Космоса стана човек, а след нея целта е човека да стане Космос и се превърне в Десетата Божествена Йерархия.

Старите и Новите Мистерии имат своето средоточие в Спасителя, който от Бог се превърна в човек, позна и победи смъртта, а после се върна в царството на Отца Си, но заедно със спасената човешка форма, носеща в себе си самата субстанция на човечността, квинтесенцията на човешкото битие, самият Принцип на Индивидуалното Аз-ово Съзнание. От гроба възкръсна Фантома на човешкото тяло, напълно одухотвореното физическо тяло, като чисто отражение на космическото Аз-ово съзнание на Христос. Така пред имагинативния поглед на Апостолите се откри самата същност на новото съотношение между Микро- и Макрокосмоса. В наше време поученията на възкръсналия Христос към тях, езотеричното съдържание на 40-дневните беседи, се изнасят чрез Антропософията, а с това и истината за Мистерията на Голгота. От антропософията научаваме за три аспекта на Възкресението, т.е. за съдържанието на 40-дневните беседи:

1. Узнаваме за пълния 7-членен човек и как Аз-а на Христос се съедини постепенно за три години с телата на Исус трансформирайки ги в духовни членове.

2. Запознаваме се с еволюционното развитие на фантома от Сатурн до Земния еон, за участието в това развитие на деветте йерархии Богове, за повредите вследствие намесата на препятстващите духове, но и за неговото възстановяване в предишната Слава и Сила, благодарение на Христовия Импулс, който ще действа чак до Вулкан.

3. Разбираме новия Път на Посвещение, който чрез действително познание на смъртта (срещата с Малкия Пазач) ни води към съзнателно срастване с Макрокосмоса (срещата с Великия Пазач), а това означава от една страна постигане на висше съзнание във физическото тяло още на Земята, а от друга - пълно съхранение на Аз-овото съзнание след смъртта по пътя към висшите светове.

Учителя Исус е хранител на цялата мъдрост от 40-дневните беседи и съответно носител на най-дълбокото познание за Голгота. Той е инспираторът на всеки, който иска да разбере Християнството като жизнена еволюция. Периода от Пасха до Възнесение е най-благоприятният за приближаване до него и великата Християнска мъдрост, особено ако се намираме по местата, където е извършена Мистерията на Голгота. По това време на годината Учителя Исус ВИНАГИ е там, без значение дали в момента е инкарниран в човешко тяло или не. С негова помощ разбираме, че Голгота е не толкова събитие от земния живот, колкото от живота на Боговете. Това, което встъпи в човешката душа като познание за Голгота, е отражение от онова величествено, мощно и всеобхватно нещо, разиграло се в света на Боговете. Голгота е пренесено на Земята духовно събитие, което Боговете ВЪВЕДОХА в еволюцията на Космоса с оглед на тяхната собствена съдба. Това е най-важното, което може да се узнае за Християнството чрез Антропософията. Боговете решиха да изпратят един от тях на Земята, където смъртта е единственото реално нещо, Той да премине през нея и познанието за нея да приобщи към Божествената Мъдрост. След като Боговете узнаха и тази "ПОСЛЕДНА ТАЙНА", йерархическият Космос достигна в своето развитие до пълния си завършек. Мистерията на Голгота е ЕДИНСТВЕНОТО събитие в мировата еволюция, което потресе до дъно целия йерархичен Космос и благодарение на което той се повдигна до по-висока и съвършена степен в развитието си.

Първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли, достигна до нови висини и предния деветичен космос се превърна в дванадесетичен, т.е., достигна до това висше, всеобемащо съвършенство, ОТРАЖЕНИЕ на което се явява зодиакалния кръг. И ако можем да говорим за нещо подобно на "РЕЛИГИЯ" сред боговете, то тя е човекът, който може да развие - и то на Земята, напълно в себе си принципите на Манас, Будхи и Атма. ЗАСЕГА САМО ХРИСТОС ГО СТОРИ! В Него, като земен човек, се отрази висшата божествена троичност (Дух, Син и Отец) и Той, като Човех-Дух, преодоля смъртта, превръщайки Се във Великия Земен Праобраз за нас и същевременно праобраз на височайшите цели на Боговете - тяхната "религия". Ако преди Голгота Боговете преживяваха Троицата като откриваща им се насреща Светлина, то след това същото могат да съзерцават и на Земята. Христос е тяхната "религия", защото от Голгота идва Знанието и Силата, с помощта на които те, някога родили човечеството, ще го водят през преодоляване на смъртта към окончателното възкресение в духовните светове и осъществяване на висшия си идеал, разкрит им от Спасителя на Голгота. За тези тайни говори Христос 40 дни на учениците Си. Но не само за тях, а и за значението на Голгота за хората и най-вече за тайната на смъртта. След Голгота тя не отделя човека от неговата прародина - Макрокосмоса, а го съединява с него.

Смъртта става източник на вечен вселенски живот! Смъртта е винаги живия Отец, но поради намесата на Луцифер и Ариман, Неговия външен облик е Майя. От Голгота идва силата и увереността, с които човек може да преодолее ужасът от смъртта, изпитван от древните гърци.

Възкресението е световно-исторически факт! Спасителят освети с мълнията на Духа Си и "царството на сенките", като засвидетелства, че след смъртта следва вечен живот в Отца. От съчетанието на Христос със смъртта се роди Слънцето на Живота и стана "Път, Истина и Живот". Тези думи предават самата същност на 40-дневните беседи. Той стана Път , водещ към Истината за смъртта, която е образ на Отца - Носителя и Подателя на Макрокосмическите Жизнени Сили. САМО КОЙТО ПРИЕМЕ ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС, МОЖЕ ДА ОТИДЕ ПРИ ОТЕЦ! В Христос смъртта става Живот! За да се възнесе пред духовния поглед на учениците Си в Макрокосмоса, като одухотворена човешка микрокосмическа форма (физическо и етерно тяло), показвайки им тяхната връзка с Макрокосмоса, която отдавна беше загубена поради господстващия лъжлив образ на смъртта. Ако с Възкресението бе спасено физическото тяло, то с Възнесението бе спасено и етерното човешко тяло, което, даже при възнасянето си в Макрокосмоса, не изгубва индивидуалния си характер. Какво означава това?

Етерното тяло има постоянна вътрешна тенденция да се устремява към своя космически праобраз - към Слънцето. Но ако следва тази своя тенденция, влизайки в Слънчевата сфера, би се разтворило напълно в мировия етер и индивидуалният живот за него би бил невъзможен. Но ако пък бъде откъснато от небесния си източник, ще изсъхне. И в двата случая човешкия живот ще е невъзможен, което бе избегнато чрез Голгота и Възнесение.

Христос позволява на етерното тяло да се съединява със Слънчевата сфера и мировия етер, но самия Той се съединява с този стремеж и благодарение на това, то не губи индивидуалния си характер, който единствено го прави етерно тяло на човека. Защото след Голгота, Христос е Представителя в сферата на Земята на цялата пълнота на Слънчевите Сили, които Той съединява с етерното тяло на всеки човек.

Всеки от нас след като умре, има пред себе си в своето етерно тяло картината на Възнесението, която са видели духовно Учениците. Но съществува кардинална разлика между този, който на Земята е приел Христовия Импулс и този, който го е изпуснал. За първият картината на Възнесението е най-голямото утешение, защото чрез него прозира цялата истина за Голгота. Този образ му говори: "Ти можеш да се довериш на Земното развитие и във всичките си следващи земни животи, защото Христос, чрез Мистерията на Голгота, стана Спасител на цялото земно развитие." А за другите, този образ ще бъде упрек дотогава, докато не разбере: "Аз сън длъжен да се науча да разбирам Мистерията на Голгота"! Упрекът носи огромно душевно страдание, но може да породи и волевото решение: "В следващия живот ще постигна Мистерията на Голгота"! Но Възнесението има поне още един аспект, за който ще споменем тук. След смъртта попадаме в Лунната сфера с неизживяната си карма. От нея се освобождаваме след време и продължаваме към Слънчевата и Звездните сфери, където, чрез Импулсите получени от съществата от тези сфери, ние работим върху формирането на физическия си организъм за следващия земен живот. Но откъсването от Лунната сфера е в резултат на силите, които сме събрали в Аз-а си, от склонността към Христос и Мистерията на Голгота. Христос ни освобождава от същностния елемент на нашата съдба - в определен смисъл взема неизживяната ни карма върху Себе Си, за да може този товар да не действа затъмняващо върху съзнанието ни по пътя към Звездните светове. Така Христос, от една страна, се жертва за нас, а от друга, ни ръководи в пътя нагоре. В астралния свят спасява етерното тяло, като освобождава душата ни от лошата карма и връзките със Земята. В Низшия Девакан душата встъпва правилно чрез Христос, за да претвори цялата опитност от предшестващия живот в нейни способности за следващия. И накрая във Висшия Девакан Спасителя ръководи душата в работата и по образуването от Силите на Божествената Мъдрост на "Вселенския Човек" - космическият праобраз на бъдещото ни физическо тяло. Така Христос води душата ни в следсмъртното битие и в трите области на Макрокосмоса, чиито сили донесе на Земята чрез Голгота, а благодарение на Възнесението, непосредствено свърза с битието на всяка човешка душа.

На Възнесение пред съзнанието на Апостолите бе снето и последното покривало, за да видят Имагинацията на Рая - света на първообразите. Всичко казано до тук те узнаха и видяха през 40-те дни, но в понижено сънно-имагинативно състояние на съзнанието. Могъщите тайни на духовните светове, потопени в техните души, все още не бяха встъпили в тяхното ясно, дневно съзнание. Те преживяха Христос като носител на цялата пълнота на Макрокосмическите Сили в Земната сфера, но самите Сили не се бяха излели още в тях - дори при Възнесението. Те достигнаха познание за новото съотношение между Микро- и Макрокосмоса, но не се сляха още с последния. Христос бе все още вън от света на хората - не бе надарил индивидуалното им Аз-ово съзнание със Силите, които чрез Голгота внесе в Земното битие. За да се случи всичко това, трябваше да дойде Петдесятница - празника, в който Духът на Вселенската Любов слезе над Апостолите и те осъзнаха целия процес. Вместо да се върне в Девакана, Христос се пренесе в жертва, като простря Своето небе на Земята и ОТТОГАВА пребивава в човешките души.

На Петдесятница, Великото Макрокосмическо Същество завинаги се свърза с нашите души и за човека се откри възможността да Го преживее непосредствено в себе си чрез вътрешното изживяване на изхождащия от Него Свети Дух, Който оплодотворява душата ни с Космическата Любов. И всичко това с ясно Аз-ово съзнание! Вече можем да се слеем с Макрокосмоса чисто вътрешно, а не външно както в Старите Мистерии. ПЕТДЕСЯТНИЦА Е КРАЙЪГЪЛНИЯТ КАМЪК НА НОВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ! Чрез Голгота и Възнесението Христовият Импулс имаше отношение към физическото и етерното тяло на човека, а чрез Петдесятница встъпи във връзка с душевно-духовното - с неговите астрално тяло и Аз. По отношение на физическото и етерно тяло, Мистерията на Голгота бе за всички хора, но отделния човек е ДЛЪЖЕН да я направи плодотворна за себе си, което е възможно само ако приеме Светия Дух. Тогава Христовият Импулс става за всеки индивидуално преживяване. Светият Дух е както Духа на Вселенската Любов, така и Духа за Познание на Голготската Мистерия. В Макрокосмическия Христов Аз цялата Мирова Мъдрост от миналото се превърна в Любов действена, познаваща. Светият Дух слезе над главите на Апостолите, но ЗАГОВОРИ от сърцата им, без да угаси, а напротив - усили индивидуалното им Аз-ово съзнание. С това бе положено началото на новото взаимодействие в човека между Силите на Отец, Син (Христос) и Дух, което за всеки се явява Основополагащия Камък на всички истински Християнски Мистерии, целящи съединяването на човека с Макрокосмоса. Ето защо в Източна Европа Петдесятница се чества като Троица. Празниците Пасха, Възнесение и Петдесятница са подвижни, като Възнесение и Петдесятница са ориентирани към Пасха - деня, който всяка година се прочита от небесната писменост, от взаимното разположение между Слънцето, Луната и звездите.

Когато на Голгота бе издигнат кръста и кръвта потече от раните на Спасителя, там бе създаден нов Космически център. Ние стоим пред изходния пункт за новообразуващото се слънце - бъдещият духовен Юпитер. ТАКА ВЪЗНИКВАТ НОВИТЕ СВЕТОВЕ! Смъртта се превърна в зародиш на ново слънце във Вселената. Колко измамен е образът на смъртта! След като Земата бе пронизана с нова Сила, тя започна да се излива в етерното тяло на човека, приел Христовия Импулс в себе си. Тази част от етерното тяло, която е пронизана от Светлината (Любовта) на Христос, след смъртта става безсмъртна, "диша Живот". Тя се устремява в мировото пространство и образува около Земята сфера, от която ще произлезе бъдещото Слънце. А пък астралната Светлина на Христос, излъчена от Земята, се отразява в тази сфера и в това отражение се явява Светият Дух. Ето ги трите степени на описания процес:

1. Мистерията на Голгота - начало за превръщането на Земята в Слънце и спасяване на човешкото физическо тяло чрез възкръсналия фантом.

2. Оживяване на нашите етерни тела, които след смъртта постепенно се включват в етерния кръг около Земята, който е част от Христовото Царство (Небесната Шамбала), свързано с Възнесението.

3. Отражение в етерния кръг на астралната Христова Светлина и явяването в това отражение на Светия Дух, свързано с Петдесятница и спасяването на астралното тяло и Аз-а на човека.

Астралното тяло се пробужда за София, благодарение на оплодотворяването на човешкия Аз със субстанцията на Духа-Себе на Универсума (Светия Дух). Ако отразената Христова Светлина в кръга е астрална и достъпна само за ясновиждащите, по-нататък постепенно ще става етерна, а накрая и физическа. Тогава Земята ще бъде светещо Слънчево тяло, Морален Космос на Любовта, чието зараждане можем още сега да открием в нашето етерно тяло. След Голгота то започна постепенно да излиза от рамките на физическото, което довежда до някаква степен на ясновиждане, но също и до пълно загубване от хората на индивидуалното им съзнание във висшите светове, свързано с вероятността за "духовна смърт". Само с Духа от Петдесятница тази опасност може да се избегне, защото Той ни носи пълно разбиране на Мистерията на Голгота. В бъдеще ще трябва да осъществим трайно съединяване с Христос, с Неговото нетленно Тяло на Възкресението, с Неговите Космически Сили на Живота и със Светлината на Новото Духовно Съзнание, разкриващо цялото космически-земно значение на деянията Христови. За да стигнем до Йоанов ден - последният голям годишен празник, който следва след лятното слънцестоене. Вътрешното същество на Земята по това време е потънало в дълбок сън, външно отражение на което се явява красотата и многообразието на растителната покривка. Душата на Земята "блаженства" сред звездите, но не може да се пробуди към съзнателно преживяване на това "блаженство" в Бога. Същото се отнася и за хората. Но има път, който позволява на човека да последва Земната Душа в звездните светове и с нейните очи да съзерцава неизречените им тайни, при това запазвайки ясно Аз-ово съзнание.

По Йоаново време не само душата, но и новия Дух (Христос) на Земята напускат в известен смисъл планетарното си тяло. И ние можем да ги последваме ЗАЩОТО ХРИСТОС Е ЕДИНСТВЕНИЯ ОТ БОГОВЕТЕ, КОЙТО Е СПОСОБЕН ДА ВЪЗНЕСЕ И ПОДДЪРЖА ИНДИВИДУАЛНОТО АЗОВО СЪЗНАНИЕ НА ЧОВЕКА ПРЕЗ ВСИЧКИ НИВА НА ВСЕМИРОВОТО БИТИЕ. Ако шестата степен на съвременното Посвещение - "съединение с Макрокосмоса", зависи от собствените сили на човека, то седмата - "блаженство в Бога", не може да бъде описана с никакви думи. Тогава човек е съединен със Силите на самата Душа на Земята, нещо неизмеримо в своето величие! Така с Йоанов ден завършва кръгооборота на Земята, в който разгледахме седемте Християнски празника, внасящи в дванадесетичния ритъм на годината, седморния ритъм на вътрешното развитие на човешката душа. Те са свързани със седемте степени от Християно-Розенкройцерското Посвещение. През времето от Йоанов ден до Рождество, човек получава Импулс към съединение с царството на Отца. От Рождество до Пасха встъпваме в царството на Сина, преживявайки Христос "вървящ редом с нас", а от Пасха до Йоанов ден Христос потъва в човека чрез пратения от Него Свети Дух и съзерцаваме Мировата карма. В тези празници намираме три божествени раждания. За да познаем Рождество, е необходимо да се родим със своето съзнание в сферата на Имагинациите (Лунната), за да познаем Богоявление е нужно по подобен начин да се родим в сферата на Инспирациите, а за познание на самата Мистерия на Голгота - в сферата на Интуицията. Трите раждания съответстват на:

1. Раждането на Исус от Назарет, свързано с астралното тяло и астралния свят.

2. Раждането на Христос в Исус, свързано с етерното тяло и Низшия Девакан.

3. Раждането на Христос в духовната сфера на Земята, свързано с физическото тяло (фантома) и Висшия Девакан.

А ето ги и самите седем степени на Християно-Розенкройцерското Посвещение:

1. Изучаване на Духовната Наука, при което човек си служи с онази разсъдъчна способност, която е постигнал във физическия сетивен свят - Михаилов ден

2. Добиване на Имагинативно познание - Рождество (пастирите в полето)

3. Разчитане на "скритата писменост" - Богоявление (маговете от Изток) (отговаря на Инспирацията)

4. Работа над Камъка на Мъдростта - Пасха (отговаря на Интуицията)

5. Познание за съотношението между - Възнесение Микро- и Макрокосмоса

6. Единение с Макрокосмоса - Петдесятница

7. Блаженство в Бога - Йоанов ден

И най-благоприятните периоди за преминаване на описаните степени са свързани със седемте Християнски празника. След Голгота Спасителят внесе в царството на природните закономерности (дванадесетичността) моралните закономерности на седмицата, свързани с посочените Празници и Посвещението. Земята вече живее в духовния ритъм на седмицата, защото Христос е нейния нов Аз. Човешкият дух СЪЩО живее в ритъма на седмицата, защото Христовият Аз е неговия истински Аз. Антропософията иска да ни поведе по този път. Ако шестте Празника в една или друга форма съществуват сред човечеството вече 2000 г., то Празника на Михаил всъщността си, за пръв път в 20-ти век се присъедини към хората като нов Християнски Празник, благодарение на което се завърши пълнотата на езотеричната седмица. 44 години след 1879 г. Михаил инспирира Антропософията, дадена на човечеството чрез Рудолф Щайнер. Самият Щайнер казва: "Аз напълно съзнателно се стремях да не давам "популярно" изложение, а такова, което непременно изисква правилно напрежение на мисълта, за да се вникне в съдържанието. С това аз придадох на моите книги такъв характер, че четенето им се явява начало на духовното обучение". И на друго място: "Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено от вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор". А това е началото на съвременното Посвещение. Нашето познание ще остане мъртво, ако ние не пробудим така Христос, че от цялата природа, от цялото космическо битие към нас да говори Живият Дух. Тогава ще разберем словата Христови: "Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат"!

16.10.2002 г.
гр. Варна

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Аарон, Йешуа бен. Духовното събитие на 20-ти век. Ст. Загора, 2002.

Прокофиев, Сергей. Кръгооборотът на годината като път на Посвещение. Ереван, 1995.

Щайнер, Рудолф. Въведение в тайната наука. Ст. Загора, 1998.

Щайнер, Рудолф. Как се постигат познания за висшите светове. Ст. Загора, 1994.

Щайнер, Рудолф. Евангелие от Лука. Ст. Загора, 1995.

Щайнер, Рудолф. Евангелие от Йоан. Ст. Загора, 1993.

Щайнер, Рудолф. От Исус към Христос. Ст. Загора, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.02.2003, № 2 (39)