ВТОРАТА ГОЛГОТА И ЖЕРТВАТА НА БЕИНСА ДУНО

Димитър Мангуров

web

В 1916 г. Бодхисатвата Беинса Дуно изрича загадъчните думи: ”Ако искате да влезете във висшето положение на Живота, ще трябва да намерите Свети Петър - той ще ви даде ключовете, той ще ви даде Христовата книга. Ако искате да слезете в низшите светове, трябва да слезете долу и в ада ще намерите Христос. Единият ключ е у Петър, а другият е у Христа”. По-късно продължава: ”Вие трябва да събудите Христос, който спи вътре във вас. Само по този начин ще разберете вътрешния смисъл на вашия живот. Всеки има по един Христос вътре в себе си. ТОЙ Е ГОСПОД, КОГОТО ТЪРСИТЕ”. И още: ”Без Христа нищо не може да се направи. Който не е събудил Христа, той не знае как да живее”. Обаче: ”За да се яви Христос, непременно трябва да стане БУРЯ“. Защото: ”Има два вида живи: живи-умрели и умрели-живи. ВИЕ СТЕ ОТ ПЪРВИТЕ, Т.Е. ЖИВИ-УМРЕЛИ”.

Цитираните слова поразяват със своята категоричност и сила. Оценката за днешното човечество е убийствена - хората минават за живи, но всъщност са крачещи мъртъвци. Единственият начин за възкресение е чрез нашия Господ Христос, който можем да намерим в “ада”, т.е. при злото. Този ад се намира във всеки човек като пламтящ център за разрушение на материята и се разпростира над целия организъм. Ако допуснем хаосът вътре да се разшири над целия свят, тогава чрез човека властва злото. Злото е изнесеният навън хаос, необходим вътре в човека за изпълнение на главната му земна задача - изграждането на Аз-а. Потапяйки се съзнателно и вливайки в този център висши морални и етични идеали, ние постепенно намираме и приемаме Христос, придобивайки силата чрез Него да творим добро. Тук възникват зародишите на бъдещия свят, който ще се създава от трансформацията на злото в условията на апокалиптични бури. Хората бяха толкова долни, че приковаха към Кръста най-великото Същество, появявало се някога на Земята, въпреки че тази смърт е самото съдържание на Християнството, нашата съдба и обилна сила. Ето защо обръщането към Духа и търсенето на Спасителя СЕГА в новата Му форма ще става през трусове и нещастия. Човечеството или ще се обърне към Него, или ще рухне. За да стане, е нужно дълбоко познаване на злото. Лековатите приказки на много днешни духовно търсещи, че не искат да се занимават с “тъмните”, показват единствено духовна безпомощност и пълна неадекватност към Второто Пришествие на Христос и великата битка на Михаил с Дракона, която ще продължи хилядолетия.

Ако дирим наченките на Злото в нашия Космос, можем да се върнем чак на стария Сатурн, когато част от Херувимите не приеха жертвата на Престолите. Отхвърлената жертва и породената у Престолите “фина враждебност”, разбира се, в никакъв случай не са “зло”, но все пак са началото на някаква “дисхармоничност” в Космоса, която се разви по-нататък през Войната в Небесата и избора на част от Ангелите да застанат до “декласираните” същества от петата йерархия, наречени Динамис. За нас, обаче, най-важно е времето от “Грехопадението” насам.

В Лемурийската епоха Духовете на Формата ни дариха с Аз-а, за да станем независими от заобикалящия ни свят същества, но останахме напълно зависими от нашите “Отци-създатели”. Тогава Луциферическите духове се противопоставиха на Елохимите, като дариха човека със свобода, но едновременно и с възможността да върши зло, да се поддава на страсти и желания в света на сетивата. Те се загнездиха в астралното тяло и по-точно в сетивната душа, вследствие на което човекът започна да жадува за впечатления от Земята. Тогава Духовете-водачи взеха противомерки, като внедриха в нас болестите, страданията, болката и смъртта. И тъй, на едното блюдо на везната имаме дадено количество страсти и желания към материалното, на другото - точно същото количество болести и болка. Ако изкусителите не бяха се приближили през Лемурия, щяхме да започнем да виждаме материалния свят - и то духовно - чак в средата на Атлантида. Такъв беше планът, но на практика слязохме на Земята преждевременно и в различни от предвидените условия. Резултатът бе, че в средата на Атлантската епоха Ариманическите духове се смесиха с онова, което човек бе в състояние да вижда и възприема. Те пропълзяха в разсъдъчната му душа и оттам нашепваха, че материята е единствената реалност. Така познахме лъжата, страха и “съзнателния грях”. Тогава Духовете-водачи чрез Кармата ни дадоха възможността да изправяме грешките си относно сетивния свят и злото, което извършваме в Света. Ако не бе дадено благословението на Кармата, щяхме да станем едно със злото, без възможност за никакъв напредък в изпълнение на истинската си цел. Законът за Карма започна да действа за нас от средата на Атлантида и дойде не от друга Сила, а от ХРИСТОС, който все още се намираше в духовната сфера на Земята. Оттогава и Кармата на Ариман се свърза с човешката Карма, която е непряко последствие от неговите дела.

Луцифер и Ариман трябва много добре да бъдат разграничавани един от друг. Луцифер отдели себе си от духовните войнства на Небето СЛЕД отделянето на Слънцето, докато Ариман вече се бе отделил ПРЕДИ отделянето на Слънцето в Хиперборейската епоха и е въплъщение на съвсем други сили. Оттук и противоположното им въздействие върху човека.

Древната Лемурия бе доведена до своето разрушение от Огъня на човешките страсти и възможността за манипулиране със Силите на Земята (черна магия). Атлантида загина от злоупотреба със силите на въздуха и водата. Тогава човечеството можеше да се разпорежда със силите на растежа в семената на растения и животните и ги изтегля така, както днес изтегляме например силата от въглищата за задвижване на парна турбина в ТЕЦ. Така бяха създадени ДИНОЗАВРИТЕ преди приблизително 15 хиляди години, а не преди 200 или 300 милиона години, както бълнува днешната материалистична наука. Когато тези сили се изтеглят, те се свързват по тайнствен начин с природните сили на вятъра, водата и др. и ако се приложат за зли цели, се обръщат срещу човека. Така загина Атлантида и катастрофата доведе до заледяване на цивилизования свят.

От края на Атлантската епоха етерното тяло, съответстващо на главата, започна да се прибира във физическата глава в точката на третото око, вследствие на което бавно загубихме връзката с духовния свят. “Големият сън” на човека започна още от средата на Атлантида, но след потопа се усили. Започна несъзнателната трансформация на физическото тяло и създаване на съзнателната душа. Обаче черната магия все още се практикуваше от потомците на атлантците в древна Персия и само благодарение на Заратустра машинациите на Ариман бяха разкрити и човечеството насочено към Аура Маздао, т.е. Христос.

Но въпреки това и действието на закона за Карма прякото виждане в духовния свят и неговото разбиране бе загубено за човека. “Залезът на Боговете” стана факт. Ужасът от смъртта бе огромен на земен план, а след нея душите попадаха в тъмнина и изолация. Хората пропадаха главоломно. С Мистерията на Голгота Христос даде на Кармата истинския й облик, като човек получи възможността да обърне в края на краищата земното съществуване към добро. Способността да се вижда в духовния свят също може да бъде придобита САМО във физическия свят, иначе след смъртта сме като слепи в издигането си нагоре.

Христос е Светлината на Света и с Неговата Сила ще постигнем пълно разбиране и ще се понесем към духовния свят. Така с Мъдростта на Спасителя ще спасим както себе си, така и луциферическите същества, които ще бъдат очистени от Огъня на Християнството и злото, което са извършили на Земята. Христос не само желае да работи на Земята, но и да бъде разбран чрез Светия Дух. Този “Свети Дух” не е никой друг, освен Луциферическият Дух, възкръснал вече във висша чиста слава - Духът на независимото разбиране, проникнато от Мъдрост. Факелът на възкръсналия и трансформиран в добро Луцифер днес осветява пътя на Христос. “Светият Дух” управлява като Светлина Ложата на Дванадесетте Бодхисатви и оттам тече Мъдрост към човеците долу на Земята, за да се върне обратно нагоре, отразена и обогатена от човешката мъдрост, постигната САМОСТОЯТЕЛНО И В БОРБА. С помощта на Светия Дух ще разбираме и Христос, и злото, защото това разбиране и човешката еволюция са в ПРАВОПРОПОРЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ, което от ден на ден става все по-очевадно.

Ако Луцифер през Лемурия и Атлантида причини уплътняване на човешкото тяло и сетивният свят стана нещо като воал на духовния (атлантите са виждали Луциферическите войнства, а посветените дори самия Луцифер), то Ариман вкара тялото ни напълно в материалния свят, който се превърна в твърда кора, закриваща изцяло духовния свят. Ако Луцифер доведе човека под влиянието на силите, свързани само с въздуха и водата, то Ариман го подчини на влиянието на много по-смъртоносни сили и резултатите са видими за всеки. Аримановите сили на влияние са от много по-низше естество, отколкото влиянията на Луцифер. Първичният Огън, който през Лемурия беше отгоре на земната повърхност и причини гибелта и поради ужасната злоупотреба с него, сега се намира вътре в шестия огнен слой на Земята, където е затворен. Днешният неорганичен, минерален огън е нещо като екстракт от него. Шестият слой е царството на Ариман, който също до известна степен е заточен там от Христос след слизането му в Ада по време на Мистерията на Голгота.

Днешните вулканични изригвания и земетресения са до голяма степен ехо от катастрофата на Атлантида и кармата на Ариман, свързана с нашата. Тези бедствия са във връзка с колективната Карма на човечеството и затова към пострадалите в тях трябва да изпитваме съчувствие и всячески да им помагаме. Всички категории същества имат своя карма, но зад всяка индивидуална карма съществува един всемирен кармичен закон. При известни обстоятелства индивидът може да бъде привлечен във властта на колективната карма и ако е напълно НЕВИНЕН към нея, ще получи компенсация в по-късно въплъщение.

Днес, под влиянието на Ариман, човек отново придоби известна власт над силите на Огъня и Земята, което доведе до ядреното оръжие и изключително нарастване на въздействията чрез черна магия. Когато желанията и страстите на човека потекат по лоши пътеки и същевременно се започнат окултни практики, тогава събудените окултни сили проникват в етерното тяло и се явяват като най-зли сили на корупция всред илюзорните образи, които често могат да бъдат много величествени и вдъхващи почит. В някои школи за черна магия, с цел да се достигнат окултни знания и сили, за изходна точка в окултното обучение се взимат силите на физическото тяло и тази злоупотреба е най-ужасяващото извращение в черната магия.

В нашата епоха и Азурите започнаха да се изявяват, като пропълзяха в съзнателната душа и чрез нея в човешкия Аз, защото Аз-ът осветява съзнателната душа. Те ще породят зло с много по-голяма сила от познатата ни досега. Парчета от Аз-а ни ще бъдат откъсвани и безвъзвратно загубени за нас. Те внушават на душата и Аз-а ни да се присъединят напълно към земната материалност, подмамвайки ги със земно безсмъртие. Нищо не подпомага азурите така, както възгледът, че човек произлиза от животното. А това се преподава в училища и университети по Земята! Човекът се идентифицира с животното и потъва в животински страсти и импулси. Азурите действат основно в сексуалния живот, т.е. във физическото тяло и многото сексуални заблуждения днес дори сред духовните хора се инспирират от тях. Например, че ако напълно се въздържаш от интимна близост, ще израснеш в духовността. Въпросът не е в отричането, а с кого и как си близък. Съществува ли физическа, душевна и духовна хармония с партньора в живота, интимната близост е благословена. Размножителната сила е най-висшата от тези, които ние владеем, защото се явява НЕПОСРЕДСТВЕНО БОЖЕСТВЕНА и колкото я потъпкваме, толкова е по-голям грехът. Аскетизмът в крайните му форми днес е неподходящ за човека, защото се потиска физическото тяло и го парализира, вследствие на което човек не може свободно и съзнателно да се съедини с Христовия Импулс. Трябва да се засилват душевните и духовни способности в тяхното ЧИСТО състояние, така душата не се откъсва от тялото, а постепенно прониква в духовните светове.

Естествено, че човек трябва да бъде вегетарианец, но не дотам, че да е неспособен да се държи на краката си от слабост. Тялото е инструментът за постигане на Духа и плод на огромната работа на Деветте Йерархии и Богове. Самоцелният и егоистичен аскетизъм, следващ само външни предписания и физиологични режими, не отвежда до ПРЕОБРАЖЕНИЕТО, а до ексцентризъм, фобии, комплекси, неврози и т.н. Гурувщината тук е особено вредна и опасна. Липсата на изградена съзнателна душа води често до ужасни последици, както при “духовните” общества, така и във външния живот. Превръщането на живота в забавачница - “лайф” - е един от най-изкусните похвати на Мамона. От мръсната оргийна сексуалност в големите градове се долавя злокобния адски блясък на азурите. Когато се казва, че нещо е хубаво, се използват думи като “жестоко”, “адски”, “зверски” и т.н. Татуировките са на мода и то все дракони, змии, скелети... Появи се “музика” като техно, рап. “Американската мечта” се превърна в идеал на съвременното човечество. Моралният потоп е огромен!

А младите подражават! В тях се цели Сорат, подготвяйки злата човешка раса в три направления: научно-техническата сфера (механичния окултизъм), полово-сексуалната (Аз-овия вампиризъм) и сферата на медицината (физиологическия демонизъм). Ето защо е нужен голям аскетизъм, но в съвременен смисъл това означава ЗАВИШЕНА БУДНОСТ като вътрешно състояние на равновесие и същевременно максимално отворен светоглед (универсализъм). Кодовата дума за нашата епоха в Апокалипсиса на Йоан е “БОДЪРСТВАНЕТО”. Тепърва “трите шестици” ще ни атакуват все по-ударно с какво ли не. Ние трябва да РАЗБИРАМЕ тези удари и да им противодействаме, защото материалистическият начин на мислене ще бъде в растеж още три-четири века и хаосът няма да престане, докато достатъчен брой хора не приемат антропософските истини. Това е СВЕТОВНО-ИСТОРИЧЕСКАТА КАРМА! Никога досега НАМЕСАТА на свръхсетивния свят в нашия видим свят не е била така интензивна, както днес. Върху нас оказват въздействие както светли, така и тъмни същества от най-различен йерархичен ред. Най-важните световни събития са следствие от тази намеса и трябва правилно да бъдат разбирани.

Ако в древна Гърция душата плътно изпълваше човешкото тяло, сега не е така и в известен смисъл телата са ПРАЗНИ и в тях влизат демонични сили при положение че душите откажат да се свържат с духовния свят. Ето защо ИСТИНИТЕ за него са жизнено необходими, обаче ужасът пред тяхното величие е причината те да бъдат отхвърлени от хората. Но и сред приемащите ги има различия: едни ги приемат с дълбочина и отговорност, а у други те възбуждат възможно най-низшите и долни инстинкти. Вторите търсят личното, “елитарното” и изпитват ревност към по-изявените от първите. Такива хора търсят някаква канализираност, удобство в живота, свързани почти винаги и с изкушението на парите. Обаче истинското проникване с антропософските истини е УЖАСЯВАЩО за удобния живот! На този свят няма нищо абсолютно и стремежите трябва непрекъснато да се обновяват. Всякакъв застой позволява на тъмните да проникнат в човека, без значение, че минаваш за “духовен”, защото автоматично потъваш в някакъв вид абстракция. ВСИЧКО КАЗАНО ОТ ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ, В МОМЕНТА Е МЪРТВО. НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ОЖИВИМ И ТВОРЧЕСКИ ПРОДЪЛЖИМ ЛИЧНО!!!

С празни думи за всеобща любов и детински представи, с надменна “елитарност” и вкостенялост в бъдещия свят е изключено да влезем. КЪДЕ Е ИЗХОДЪТ?

Днес пред нас има два пътя - РОЗЕНКРОЙЦЕРСКИЯ И МАНИХЕЙСКИЯ. По вътрешната си природа те са много близки и могат да бъдат сравнени с двете змии, издигащи се около жезъла на Меркурий. Всички основни елементи на единия могат да бъдат намерени в другия и обратно. Тяхната разлика се състои по-скоро в различните вътрешни акценти, а също и в изходната им точка. Розенкройцерският път е волеви път към Христос и от първите стъпки внася ИМПУЛСА НА ВОЛЯТА В ИМПУЛСА НА ПОЗНАНИЕТО - изучаване, имагинативна, инспиративна, интуитивна степен на познание и т.н., докато Манихейството е МИСЛОВЕН път към Христос и започва с търпимостта, а значи с внасянето на мисленето (разбирането) в областта на волята, която отначало е неясна за обикновеното съзнание, нещо, което позволява чрез ОСЪЗНАВАНЕ на волевите импулси веднага да се започне със сътворяването на външната форма на обществото, в която в бъдеще ще могат да се възприемат всички нови и все по-висши откровения на Христос. Ето защо за Манихейството са характерни братските общини, общи обяди и т.н., т.е. не толкова да се осъзнае вътрешния живот, а усилия, насочени към външните форми на живот. Душевните сили, на чиято основа ще бъдат построени в бъдеще тези външни ЖИЗНЕНИ форми са търпимост, поемане на чужда карма, прошка, жертвоготовност, благост и т.н. Манихейското течение е основано от Манес в 3. век сл. Хр. и както казва Щайнер е “С ПО-ГОЛЯМА ВАЖНОСТ ОТ РОЗЕНКРОЙЦЕРСТВОТО”. В 10. век то се възражда в богомилството, от което на Запад тръгват албигойци, катари и др., при които, въпреки наличието на голяма Мъдрост, основният стремеж е създаване на общности, където да осъществят всички изначални евангелски заповеди и по-точно несъпротивление на злото с насилие, обич към враговете и т.н. За тези си действия са жестоко гонени и екзекутирани от Църква и светска власт.

Докато Манихейството е открито за обществото, Розенкройцерството възниква след 1250-та година в пълна неизвестност за външния свят и в резултат от свикания още в 4. век от Манес висш консилиум на основните Християнски Посветени на Запада. То пое в себе си много от манихейската Мъдрост и от Мъдростта на възникналите през 8.-9. век Мистерии на Граала. Самият Манес лично е участвал в по-нататъшното развитие на Мистериите на Граала в 9. век, а по-късно, в течение на столетия, е бил един от водещите учители в Розенкройцерските Мистерии. В 1459 г. посвещава Християн Розенкройц в Манихейските Мистерии на познанието на злото. Розенкройцерският път се подготвяше дълго и особения си облик той е добил благодарение на две личности, за които малко се знае. Първият е Дионисий Ареопагит - ученикът на Павел, който по поръчение на своя учител основава в Атина езотерическа школа с обучение, от което са излезли по-късните езотерическа мъдрост и обучение. Той пръв говори за Небесните Йерархии и всички посветени от него ученици до 4. век носят името Дионисий. Той е предтечата на Розенкройцерството.

Десет века по-късно мощният Дух на Боян Мага, изпреварил далеч времето си, съчетава за ПРЪВ ПЪТ в себе си както Манихейството, така и основните черти на все още несъздаденото Розенкройцерство. Мисъл и воля при Мага са в пълна хармония в Христос. Имаме известни основания да смятаме, че Дионисий Ареопагит и Боян Мага са една и съща индивидуалност, която в 20. век пак се инкарнира с важна задача.

Рудолф Щайнер говори много малко за Манихейските Мистерии, защото още първите стъпки по този път са изключително трудни за днешния човек. “Моралното дишане”, чийто праобраз се съдържа във Втората Голгота, ще се развие в Шестата култура, а в разгара на “войната на всички срещу всички” ще се положи началото на постепенното преодоляване на злото, което ще бъде изцяло задача на Шестата епоха, когато ще има висш разцвет и разпространение на Манихейските Мистерии по Земята. Манихейският принцип гласи не бягство от злото, а пълното му приемане и преобразуване в душата със силите, идващи от ясновидското изживяване на Христос в следващите 3000 години. Така злото ще се интегрира в света с помощта на МИЛОСТТА, на БЛАГОСТТА. Но истинското им проявление в бъдещето изисква постепенното овладяване на МАГИЧЕСКИ сили, за което още СЕГА можем да се подготвяме.

Вярно е, че за днешния човек най-подходящ е розенкройцерският път. Вярно е, че в Антропософското общество влязоха и Манихейството, и Розенкройцерството, но все пак второто е водещо. Затова Щайнер изрично подчертава, че Антропософското общество ще има все по-голяма нужда от Манихейството занапред, защото основната му задача е не само дълбоко да прониква в разбирането на духовния живот, но и реално да го развива в съвременната цивилизация. Само така ще се решат основните проблеми на съвременната епоха: проблемът на Аз-а, социалният проблем и проблемът за злото. АНТРОПОСОФИЯТА НЕ Е ЕМАНАЦИЯ НА СЪЗНАТЕЛНАТА ДУША, А ЗАРОДИША НА ДУХА-СЕБЕ, Аз-овият Импулс на Антропоса, както много точно е забелязал един духовен пилигрим от Габрово. Манес не можа да се въплъти в 20. век и да обнови Манихейството, като задачата остана за 21. век. Но Духовния свят не ни забрави, а ни спусна не обикновен небесен пратеник, а най-големият Учител на Христовия Импулс - самият Бодхисатва! Без неговата жертва зародишът на Духа-Себе НЯМА КАК да се развие днес и да можем да “прощаваме греховете на хората в Името Христово”. Точно заради първия от духовните ни членове дойдоха Щайнер и Беинса Дуно в 20. век.

В България бе създадена школата “Изгрев” като пророчество и земен образ на онова Братство, което ще съществува на Земята през Шестата култура. В импулса на “Изгрева” Манихейството и Розенкройцерството се обединиха по неповторим начин, но Манихейството бе на ПРЕДЕН план. Ако човек иска да бъде ЦЯЛОСТЕН и в ритъм с Духа на Времето Михаил, трябва здраво да стъпи на двата си крака - Антропософията и “Изгрева”. Иначе е куц, а къде може да те отведе такъв “водач”?!

Антропософията ни дава азбуката на Духовния свят, а “Изгрева” ни подготвя пророчески за трансформацията на злото, изучавайки, преживявайки и обичайки личния пример на Беинса Дуно. Само човешки общности от съвършено НОВ тип, в чиято основа са залегнали чисто духовни импулси, ще могат да се противопоставят на Ариман при скорошното му въплъщение на Земята. НИКАКВИ духовни, социални и културни ценности, унаследени от миналото, вече не могат да подкрепят човека, а още по-малко да го поведат към бъдещето. Всичко старо трябва да се превърне в “НИЩО” и от това “нищо” човек трябва да извлече своята истинска свобода и да срещне етерния Христос. ОБЕДИНЕНИЕТО на “Изгрева” и Антропософията води до кръстосване на МИСЛЕНЕ И ВОЛЯ, така че мисленето изцяло се изпълва с воля и става действена творческа сила, а действената воля става изцяло мислена, изпълвайки се със спокойствието и устойчивостта на мисленето. Така обичайните полярности се обръщат - отвътре навън при волята и отвън навътре при мисленето. Скритият в мисленето волеви елемент се одухотворява и става периферия на мисленето, скритото във волята мислене се кондензира и става център на волята. “СВОБОДАТА” е резултат на първото, “ЛЮБОВТА” е резултат на второто преобразуване. А когато двата резултата се кръстосат, тогава се формира ПОЗНАВАТЕЛНАТА И МОРАЛНА ОСНОВА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ В СЕГАШНАТА И СЛЕДВАЩАТА СТЕПЕН НА ЕВОЛЮЦИЯ. Съзнателната Душа - душевно цвете и духовно семе на съвременния човек - израства здравословно, узрява и дава хранителни и животворни културни и обществени плодове. САМО по този начин Духът Себе може да се изяви като ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. Иначе Съзнателната Душа изсъхва, свива се и умира, а по-низшите душевни части се израждат и подивяват. Разсъдъчната Душа си присвоява мисленето, материализира го и задушава живата му същност, а Сетивната Душа е или завладяна от примитивни чувства и волеви импулси, или изсъхва напълно. Примери за подобни случаи има в изобилие, включително и сред представителите на днешното Антропософско общество, където липсва топлината на братството, далеч по-изявена при последователите на Беинса Дуно. Една студена “елитарност” лъха от Дорнах, която отчуждава и пъди истински търсещите души, жадуващи за обединение с други импулси. Най-видният “антропософ” изобщо не пожела да отговори на многобройните АНТРОПОСОФСКИ доказателства, които му изпратихме в защита на тезата, че Беинса Дуно е Бодхисатвата. Близо 80 години след като Р. Щайнер си замина от този свят, неговите последователи така и не отговориха на въпроса, къде се инкарнира Бодхисатвата в 20. век. Нещо повече - този въпрос изобщо не стоял пред антропософите?! Това показва единствено пълна безпомощност и вкостенялост!

Не по-добре стоят нещата и в създаденото преди две години Антропософско общество в България. По имагинацията на една антропософка от Варна, то се роди като едро, хубаво бебе - това е Антропософията- но за съжаление МЪРТВО. ОБЩЕСТВОТО е мъртвородено, защото част от създателите - и то “по-видните”- са “живи-мъртви”. Само Христос може да го оживи, и то не директно, а чрез Светия Дух. И КОЙ Е ЗЕМНИЯТ МУ ПРЕДСТАВИТЕЛ?

През март 1936 г. Върху Беинса Дуно е упражнен побой с политически мотив (Ариман), вследствие на който получава кръвоизлив в мозъка и пареза на цялата дясна (Ариман) половина. При Христос на Голгота кръвта потече НАВЪН в Макрокосмоса, при Беинса Дуно кръвоизлива е ВЪТРЕШЕН. След 1879 г. особено силните Ариманически Духове на Мрака бяха изхвърлени от нервната система на човека и сега техния грохот кънти в кръвта ни, а кръвта е израз на Аз-а, в който ще трансформираме злото. Около Петровден Учителя е парализиран и въпреки затруднения вървеж, извежда хората на Рила, но не изнася беседи поради проблеми с говора. Около 12 август обаче, ИЗВЕДНЪЖ става бодър, енергичен и оздравява напълно, а около 15 август произнася загадъчните думи: “ТОВА БЕШЕ ПОВЕЧЕ ОТ ГОЛГОТА”!? На 19 август вече е на “Изгрева” и изнася беседата “Да им дам Живот”. За каква Голгота, за какъв живот говори Учителя? Какво е извършил Бодхисатвата, че тялото на Петър Дънов оздравява магически?

Разбира се, Мистерията на Голгота ще си остане ЗАВИНАГИ централното събитие в Космоса, към което гледат с благоговение и упование дори Серафимите. Но тя бе благодат, спусната отгоре и дело САМО на Боговете. Тридесет и три хиляди години бяха изминали от Луциферическото изкушение и човекът бе толкова ужасен от смъртта, че трябваше едно Божество да стане като нас, да я победи и да ни избави от страховитата й сянка. Но 2000 г. по-късно, силите на злото дотолкова нараснаха, че се наложи НОВА жертва, също така трудна за разбиране като първата. Този път обаче, тя се извърши в СЪТРУДНИЧЕСТВО С ХОРАТА. Нещо повече: човеците ПЪРВИ направиха крачката, а Христос СЛЕД това продължи. Йешуа бен Аарон по великолепен начин описва Втората Голгота, която се случи през най-важните години на 20. век - периода от 1933 до 1945 г. Една малка група Михаелити, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА човечеството и намиращи се по ТОВА ВРЕМЕ в свръхсетивния свят, извърши СЪЗНАТЕЛНА жертва, прокарвайки мост от Духовния свят към Земния, където в този момент хората преживяваха ужаса на невиждано по мащабите си зло. “Звяра от Бездната” Сорат бе отворил огромната си паст и гълташе човешка кръв, подривайки самите основи на човешкото съществуване. Точно по изградения от Михаелитите мост Христос се спусна от Небето в зейналата бездна, като за целта използва издигащите се нагоре потоци етеризирана кръв. Спасителят се сля ДОБРОВОЛНО и напълно СВОБОДНО със злото същество на разделеното на две човечество, демонстрирайки висшата форма на Манихейска жертва, от която Земята се превърна в Слънце. Висшето Царство (Шамбала) обърна вътрешността си навън и обгърна своята загубена низша половина, изливайки в нея своята даваща живот слънчева сила. Земята започна да свети със скромна младежка вътрешна светлина като Същество-Слънце, което може да носи и ръководи съзнателно и независимо своето “низше себе” чрез любовта и мъдростта на “Висшето си Себе”, изправяйки постепенно кармата си чрез преобразуване на своето зло в добро. От получаващо, стана даващо същество, от същество, зависимо от живота и светлината на други, стана ИЗТОЧНИК на живот и светлина за други същества и светове. Така Михаелитите станаха свидетели на Второто Пришествие и раждането в ЕТЕРНИЯ космос на новото Слънце, като проникната от Христос СВЯТА планета, и то вследствие на СВОБОДНОТО сътрудничество на човечеството със своето Висше Себе - Христос.

И тук възниква въпросът: Михаелитите създадоха моста, спускайки го от свръхсетивния свят и стоейки на единия му край. Кой стоеше СЪЗНАТЕЛНО на другия край ДОЛУ на Земята? Това бе ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на човечеството, най-издигнатото същество от ЧОВЕШКА еволюция - Бодхисатвата Беинса Дуно. Долу на физически план той преживя побоя, който на етерен план го парализира временно, защото етерното тяло излезе частично от дясната му страна. Побойникът по-късно иска прошка и Учителя му отговаря, че веднага му е простил, което си е чисто Манихейство, но да се моли за прошка от Духовния свят. Побоя е извършен от Ариман, но чрез земно същество. Както онези, които разпнаха Христос, поеха върху себе си КОЛОСАЛНА Карма , сега и този се натовари с огромна Карма, въпреки че не знаеше КОГО удря! Като същество от човешка еволюция, Учителя съедини в НАПЪЛНО Манихейски смисъл собствената си етерна кръв, която тече от сърцето към епифизата в главата, с Макрокосмическата етерна кръв на Христос. От съвместната жертва на Михаелитите, Христос и Бодхисатвата започна РЕАЛНО еволюцията в Космоса. Още преди 2000 години Христос обърна инволюцията към еволюция, но едва в 20. век тя започна на практика вследствие на СЪЗНАТЕЛНАТА И ИЗПРЕВАРВАЩА ЖЕРТВА на човечеството с ГЛАВЕН представител Бодхисатвата.

САМО в този дух трябва да се тълкуват неговите думи: “Това беше повече от Голгота”! Учителя извърши вътрешна Манихейска жертва и чрез Христовата сила в Аз-а си, трансформира злото в добро. Тази Сила идва от Първата Голгота и се нарича ЛЮБОВ. Бодхисатвата прониза с нея етерното тяло на Петър Дънов, а то от своя страна ОЖИВИ физическото тяло. Съединените етеризирани потоци кръв извършиха оздравяването на етерното тяло, защото Христос е ЖИВОТЪТ. И въпреки че великият Манес не можа да се инкарнира в 20. век, той се изяви ЧРЕЗ Бодхисатвата по блестящ начин, като Беинса Дуно стана човешкия му ПРАОБРАЗ. За да ни подготви, още в 1934 г. започна на етапи да дава упражненията на Паневритмията, завършвайки в 1941-42 г. с 12-те лъча, символизиращи великата Ложа на Бодхисатвите.

Нещо повече: след Първата Голгота Христос се скрива в човешката Душа и може да бъде открит само чрез Светия Дух, който е пламтящото Същество над Ложата на Бодхисатвите. След прякото си участие във Втората Голгота - главно заради което дойде на Земята - Беинса Дуно се превърна в човека, към когото, ако гледаме с РАЗБИРАНЕ И ЛЮБОВ, виждаме самия Свети Дух! Учителя е земният ПРЕДСТАВИТЕЛ на Духа от Петдесетница и най-ярко изражение на Етерния Христос, видимо за ФИЗИЧЕСКИТЕ ни очи.

Преди 2000 години Синът от Троицата се инкарнира НАПЪЛНО в Исус, в 20. век Светият Дух се откри ЧАСТИЧНО в човека Петър Дънов. След такава жертва и висше благодеяние, който отхвърля Учителя, отхвърля Светия Дух и самия Христос и едно, че се товари с тежка Карма, но се затваря за благотворните и оживяващи импулси, идващи от тях. ЧОВЕК СТАВА МЪРТЪВ! Точно отричането на Учителя е ПРИЧИНАТА Антропософското общество в България да се роди мъртво.

В 1909 г. Щайнер предрича: “Духовната наука може да премине през много съдби. Нейното влияние може дори да бъде осакатено, като остане вътре в тесни и ограничени кръгове. Въпреки всичко тя ЩЕ проправи своя път в човечеството, ще бъде обединена с Кармата на човечеството и тогава ще се създаде възможност за самите индивиди да въздействат върху Кармата на човечеството като цяло”. За да стане, са нужни хора с Михаилов размах, а не “коне с капаци”.

От средата на 19. век човечеството постепенно започна НЕСЪЗНАТЕЛНО да преминава Прага на Духовния свят и да се превръща в колективния Посветен. От 1879 г. изключително силните Духове на тъмнината бяха преместени от Духовния свят в човешката област. Благодарение на това и Втората Голгота все повече духовна мъдрост се стича към човека. “Тъмните” не могат да попречат на процеса, но могат да предизвикат объркване и затъмнение на душите. Освен това, в средата на 19. век Йехова, който управляваше чрез кръвния поток, престана да управлява Луцифер и Ариман и те придобиха извънредна власт. Днешният хаос, в който те участват е необходим за еволюцията ни, но крайно антиобществен. Двамата предизвикват в човеците - особено с “източна” насоченост - лъжовното убеждение, че не трябва да има вътрешни противоречия (борба), с което отстраняваме и възможността за техните решения. Душевните мисловни комбинации от рода на: в съзвучие, в хармония с безкрайното, са плод на страха от среща с противоречията и водят до доброволно завързване на очите. САМО ВЪВ ВЪТРЕШНА БОРБА СЕ СТИГА ДО ИСТИНАТА!

След несъзнателното пресичане на Прага душевните качества, мисъл, чувство и воля в човека ВЕЧЕ не са напълно съгласувани. Като следствие има две възможности: от една страна, се стига до душевни заболявания, тероризъм, наркомания и т.н., защото здравето на тялото зависи от здравето на Душата, а от друга страна, този процес може да се обърне към добро, ако насочим усилията си за духовно възприемане в будно съзнание. Както в миналото човешкият Аз бе изпълнен с атавистично ясновидско съдържание, което му осигуряваше връзка с Божественото, така днес нашият Аз трябва да се изпълни с ново духовно съдържание, получено в пълно съзнание, съдържание, което отново обединява Душата ни с Божественото - новата Теургия. Ние с ГОТОВНОСТ трябва да приемаме духовните откровения и след това да ги облечем в термини, чрез които да бъдат съобщени на човека. Така ще се укрепваме за бъдещото преминаване на духовните прагове. В миналото човекът имаше ясновидски откровения, но не ги разбираше. В нашата епоха трябва да привикне да схваща в известна степен духовното със своя ИНТЕЛЕКТ. Мисленето е НАЙ-ВИСШАТА способност, която човек притежава в СЕТИВНИЯ свят. Никой не може да стане ясновидец във висшия, истинския смисъл на думата, ако няма съвършено здрава душа, а такава Душа се постига само с истинска мисъл и тази мисъл е истинската ХИГИЕНА на душата. Прониквайки в Духовния свят, въоръжени с една вече строго правилна мисъл, която ни ръководи, ние трябва да приемем делата ни да са подчинени на вечните закони на Красотата и Истината, без да бъдат смущавани от личността. В противен случай отиваме в илюзиите и не се подчиняваме на законите на Духовния свят. Именно Буда Майтрейя, т.е. “Буда на правилното МИСЛЕНЕ”, ще изясни на човека значението на правилната мисъл. Но за да се схване духовното с интелекта, са нужни непрестанен вътрешен огън и максимално напрягане на интелектуалните сили. Христос се яви в Четвъртата култура, но Мистерията на Голгота може да се усвои през Петата чрез интелекта ни. Втората Голгота - също! СЕГА е времето за пробуждането ни от хилядолетния сън, започнал през средата на Атлантската епоха и при това пробуждане трябва да вземем със себе си творческата и ръководна инстанция на човека - Аз-ът, който е резултат на развити мислене и интелигентност. В противен случай ще изпаднем в упадъчни състояния на съзнанието, принадлежащи на миналото. Всичко от естеството на видения днес е ПАТОЛОГИЧНО. Трябва да си създаваме със собствени усилия ВЪОБРАЖАЕМИ ВИЖДАНИЯ - съвременната Духовна наука е най-добрата подготовка за тях - и след това да оставим да ги уточнят Архаите, като внесат в тях Вдъхновения и Интуиции. Архаите вече заместват постепенно Елохимите, които някога даваха въображаеми виждания на онези, които ги търсеха. Така и злото ще може в известна степен да бъде поставено в служба на доброто. Без това ще бъде невъзможно да се навлезе в Шестата култура, която ще има за задача човечеството да може да живее преди всичко в едно НЕПРЕКЪСНАТО РАЗМИШЛЕНИЕ за Духовния свят, за духовните импулси, въпреки че все още ще бъде свързано със Земята. А най-мощният от Архаите е Михаил, който единствен от тях МОЖЕ ДА ГЛЕДА ХРИСТОС ПРАВО В ЛИЦЕТО, нищо, че забавяйки своята еволюция, остана доброволно в сферата на Архангелите, за да може да действа най-добре като Дух на Времето. Оттук, ако човек има правилно отношение към Архангела на своя народ, неминуемо ползва и мощната подкрепа на Михаил. Като Огнения Княз на мислите, той ги освобождава от областта на главата и прокарва пътя им към сърцето. Работи не толкова за Посветения, а за онези, които искат да РАЗБЕРАТ духовните проучвания. Ако човек е предан на Михаил, то в етерното ни тяло има негов етерен образ и ТОЗИ образ води битката, чрез която можем да станем свободни. За бъдещата Мъдрост е нужна борба. Човечеството трябва да си я изработи, да поеме върху себе си отговорността за спасението на земната култура, да я спаси за Христос, както древните Риши и Посветени поеха отговорността да не следват Луцифер в претенциите му да изведе човечеството вън от Земята. Докато всички други епохи поддържаха някакъв отглас на предшестващите ги, нашата епоха трябва да роди НОВА Мъдрост и да работи пророчески апокалиптично към бъдещето.

Сега човек върви между ариманически ослепяващата го наука и луциферически халюциниращото преживяване на вътрешността. Нужно е равновесие между тях. Ако искаме да възпроизведем Ариман в човешка имагинация, то сме длъжни да му придадем скосено назад чело и фриволно-цинично изражение, понеже всичко в него идва от тези низши сили. Колко днешни бизнесмени, политици и др. имат този образ?! Точно от низшите сили идва и Ариманическата интелигентност, срещу която е изключително трудно да се влезе в дискусия, защото тя не важи за духовния свят. Ариман иска да похити бъдещите прозрения за вътрешната същност на нещата и затова се отнася с презрение към всичко, което не е човешки лично. Той работи срещу душите и Христос, Който каза: ”Земята и Небето ще преминат, но Моите думи няма да преминат”. Антихристът иска да ИЗХВЪРЛИ Словото, а Земята и Небето да останат. На него му трябва човечество, което да ходи безсмислено до Луната и Марс, търсейки живот, защото възприема Вселената като голяма машина, без да търси в Космоса Дух и Душа. Коперник и Галилей още дълго ще определят стремителното ни падане и астрономията тук върши особено отрицателна роля. От една страна е социалистическият и капиталистическият материализъм, на другия полюс - всички идеалисти, които смятат, че чрез програми и международни организации ще оправят нещата. В Грийнпийс и ООН няма духовност, защото са мутации на Ариман и Луцифер!

Ние, хората, нямаме задачата да попречим по някакъв начин на Аримановата инкарнация. Нашата задача е така да подготвим ПРЕДВАРИТЕЛНО човечеството, че той да бъде преценен по правилния начин. Ариман има задачи и ще свърши това и онова. Ако не му попречим, ще основе окултно училище, в което хората ще стават ясновидци, но ще виждат едно и също нещо от духовния свят по РАЗЛИЧЕН начин, а това е изключително опасно. Институтът “Монро”, школата на Джон Бейнс, “Хари Потър” и други са подготовката. Ние трябва правилно да оценим и използваме идващото в света чрез него, защото то така или иначе става и е полезно. Няма нужда да трошим компютрите, а да ги използваме ПРАВИЛНО! Нужни са будност, бодърстване! Трябва изключително внимателно да наблюдаваме човешката еволюция ДО въплъщението на Антихриста, защото има много помощници.

Огромната част от представителите на днешните вероизповедания усилено работят за него, като стоят единствено в рамките на Евангелията и отхвърлят всяко ново разкритие, получено чрез Откровение. Днешната Църква има халюцинация за Мистерията на Голгота и за злото. Любовта за нея е абстракция. Съвременната наука, с нейното ариманическо мислене също е пълна абстракция. Никога един физик или биолог не ще бъде в състояние да говори за Мистерията на Голгота от негови абстрактни естественонаучни предположения. В природата никога не ще открием Христовия импулс. С духовни и светски “авторитети” не можем да се разберем, защото те не го искат. Обаче на останалото човечество трябва да се обяснява какъв вид хора са те, да се говори за тях, защото ВРЕДЯТ на прогреса. Но тук е нужен кураж за безусловно поддържане на истината, а не компромис с нея в името на някакво илюзорно разбирателство. СЪОБЩАВАНЕТО НА ИСТИНИТЕ, ИЗНАСЯНЕТО НА ЛЕКЦИИ ЗА ИСТИНИТЕ СЕГА Е НАЙ-ВАЖНАТА ПОМОЩ ЗА ЧОВЕКА И НЕГОВАТА ЕВОЛЮЦИЯ!

Но не бива да се отива по-далеч от това, а човек да бъде оставен свободен по-нататък САМ да намери своето направление. Днес имаме свобода в най-висша степен, каквато НИКОГА не сме имали и трябва да я ПОНЕСЕМ. Идеята за човешката свобода е опитното поле за всичко, което преживяваме сега. Не да бъде воден като малко дете, а човек лично да избере Христос. Тръгването към Него е истинското начало в съзнателния ни живот, началото на превръщането ни изобщо в хора, защото за нас Аз-ът дойде с Христос. ВОЛЯТА НА БОГОВЕТЕ е Мистерията на Голгота да бъде схваната само по духовен път и напълно свободно. И точно срещу свободата на човешката душа конспирира двойникът - онова ариманическо същество, което влиза в нас малко преди раждането ни и ни придружава почти до смъртта. Двойникът противоборства на свободата на човешкия ум. Той обема в нас голяма част от етерното ни тяло, изпълнено с егоистични елементи, на които форма дава Ариман. Загнездва се в подсъзнанието и го обхваща, а подсъзнанието заема далеч по-голяма част от възприятията на човека. Ако с будното си дневно съзнание улавяме приблизително 10 %, то в подсъзнанието са скрити 90 %. Христос също съществува в Земната сфера като етерно същество, т.е. в подсъзнанието ни. Отделните факти трябва правилно да бъдат осветлявани, а днес човек НЕ МОЖЕ ДА ГО ПРАВИ. На това пречи двойникът, който е не само в нас, а навсякъде. Всяка човешка общност - дори Антропософското общество и “Бялото братство” - си имат двойници, които по коварен начин искат да ни закрепостят към Земята, където да създадем Рая според ЗЕМНИ закони. ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКАТА ИЛЮЗИЯ!

В насаждането на тази илюзия голямо участие взимат и мъртвите, които в бъдеще ще участват в живота на живите все по-осезателно. На ниво будно съзнание ние нямаме обща сфера с тях, но в чувствата и волята, където сънуваме и спим, се свързваме с тях. Действайки чрез нашите чувства и импулси, мъртвите ще оказват все по-нарастващо влияние върху земната еволюция и затова е толкова важно да получават импулсите си от духовния свят, а НЕ отдолу от Земята. Ако се свържем правилно с тях, ще развием общностен живот и нашето пребиваване тук ще стане безкрайно обогатено.

Днес е в ход глобализация. Да, Михаил иска глобалност, наднационалност, но в името на Христос, а не на Ариман, изразяваща се в икономически интереси. Колко често чуваме някой да казва: ”Аз съм гражданин на света”, като основанията му са чисто ариманически. Човек трябва от гражданин на Земята да се издигне до гражданин на Космоса и да се научи да гледа на него като ЧАСТ от самия себе си. Беинса Дуно казва: ”Има път, по който хората могат да се разберат - това е МЛЕЧНИЯТ ПЪТ на Хармонията, на Любовта. По НЕГО слезе и Христос. Духът ще направи Млечния път в нашата душа”. И още: ”Три принципа са потребни на човека: да търси, да разбира нещата и да ги приема. Това е същото нещо, което казва Христос: ”Търсете, хлопайте, искайте”. Тези три елемента трябва да се съединят в едно, за да се разберат основните причини на нещата. Ако Христос не влезе във вашия ум, няма спасение. За да приемете Христа, Неговият Дух трябва да се съедини с вашия. Христос СЕГА отделя хората един от други”.

Най-благоприятните години в 20. век бяха 1939 и 1999 година, както ни открива Учителя. В резултат на Втората Голгота и жертвата на Беинса Дуно, 1939 година бе особено плодородна и на външен план в България. Но не това бе важното.

На 31.12.1938 година в 12 часа вечерта Учителя изнася беседата “Големият брат”, а само 10 часа по-късно на 01.01.1939 година и беседата “Малкият брат”. В тях намираме откровения с изключително значение: ”И тъй, числото 39 в новата 1939 година, представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорката е големият брат, който живее на Земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи. Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Идната година, той ще си замине, а ще дойде баща му ... Да посрещнете своя голям брат, това значи, да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения свят”. На друго място: “И тъй, понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат, но в 1999 година. Вие сте работили стотици години именно за тази (1939) година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от ВРЕМЕТО НА АДАМА ДО ДНЕС... Онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат ПОСТОЯННО в 1939 година. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 година, която завършва накрая с нула, с яйце. Значи, през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи.” А 2000 година, която следваше след 1999, завършва с ТРИ НУЛИ! Който не можа да използва благодатта на 1999 година, наистина ще “мъти” три яйца в продължение на хилядолетия.

Нека сега преведем на земен език цитираните окултни изречения. Големият брат е Христос, който слезе на етерен план с Втората Голгота и в Него трите свята се съединяват, а Малкият брат е троичният дух на човека, който “живее” в Божествения свят“ и се изявява чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Зад деветорката, т.е. Христос, ”никой не може да отиде по-далеч”, защото “числото девет представя крайния резултат на всеки живот”. Бащата е Отец, изразен чрез нулата. Ако човек не използва благословението на Сина (деветорката), се връща във времето отпреди Мистерията на Голгота и започва да “мъти”. Огромната част от хората по Земята са на този хал. През 1939 година мощна любовна вълна заля човечеството като резултат от Втората Голгота. През 1999 година - също, но на друга степен. Това бяха моментите, когато човек можеше да даде път на Любовта в себе си и да получи зародиша на изключително ускорена еволюция, каквато не сме имали от “Адама до днес”. Само така ще се научим да използваме силите на злото за добро и в резултат - както казва Щайнер, - “ще достигнем до толкова ВЕЛИКИ ИДЕИ, каквито не е имало през никоя от следатлантските култури”. С Любовта в нас ще се влее “струята на великия живот”, ни обещава Учителя, защото “няма по-велико нещо за човека от Любовта”. “Запали ли се човек веднъж от Любовта, повече не трябва да го палят”. Обаче “голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение”.

В бъдеще проявлението на Духа ще зависи от годността на човек да се противопостави на злото не с борба, а като извади огледалото си и накара злото да се огледа в него. ”Огледа ли се, злото веднага ще избяга”. За какво огледало говори Учителя?

Тази година Паневритмията на Рила бе изиграна така, че се получи голяма хармония между участниците и Божествения свят. Какво се видя отдолу, от Варна?

Нека си представим картата на България и три точки на нея: Рила, София и Варна. Когато на Рилските езера се играеше Паневритмията, МОЩЕН СНОП НЕБЕСНА СВЕТЛИНА СЕ СПУСНА В КРЪГА ОТ ЛОЖАТА НА БОДХИСАТВИТЕ, след което на концентрични кръгове обхвана цяла България, стигайки до морето и Варна. Тук, във Варна, този сноп светлина, който носи огромни ОТКРОВЕНИЯ за бъдещето, се отрази като в огледало и обогатен от човешката мъдрост, постигната от нас, се насочи право нагоре обратно към Ложата на Бодхисатвите. Обаче другият лъч, който трябваше да се отрази и насочи нагоре от София, не се получи. Ако беше станало, двата отразени лъча щяха да се съединят в Ложата на Бодхисатвите и да направят НЕБЕСЕН ЗАЩИТЕН КОНУС над България. ЕДИНСТВЕНО във Варна засега се улавят ПРАВИЛНО импулсите, свързани с Бодхисатвата, Михаил и Христос. Ето защо оттук тръгна и идеята за обединението на Антропософията и Бялото Братство като въпиюща необходимост за разбирането и посрещането на Големия Брат и Неговото Царство, ”което не е от този свят”. Още в 1916 г. Учителя бе категоричен: ”Казвам: идва Христос. За това, че Христос е дошъл в света, няма и съмнение, но дали ще Го видите, е друг въпрос”. Всеки, който Го види, ще види и Царството Божие, ще види Шамбала. То, Царството, според величествените слова на Учителя, ”С ЛЮБОВ СЕ ВЗЕМА, С ОБИЧ СЕ ДЪРЖИ И С ДУХ СЕ КРЕПИ. ТОВА Е МОТОТО, НАПИСАНО НА ВРАТАТА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ”!

За влизането на хората в него бяха ВТОРАТА ГОЛГОТА НА ХРИСТОС И ЖЕРТВАТА НА БЕИНСА ДУНО!

25.09.2003 г
гр. Варна

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Аарон, Йешуа бен. Духовното събитие на 20-ти век. Ст. Загора, 2002.

Атила, Вернай. “Древният Египет и съвременната цивилизация”. Ст. Загора, 2003.

Дуно, Беинса. ”В началото бе...”. София, 2003.

Дуно, Беинса. “Големият брат”. Варна, 1999.

Дуно, Беинса. “Малкият брат”. Варна, 1999.

Прокофиев, Сергей. “Окултното значение на прошката”. Ст. Загора, 1997.

Щайнер, Рудолф. “Антропософията като космософия”. Ст. Загора, 1996.

Щайнер, Рудолф. “Новото появяване на Христос в етерния свят”. Ст. Загора, 2003.

Щайнер, Рудолф. “Въздействие на духовните същества върху човека”. Ст. Загора, 2003.

Щайнер, Рудолф. “Мировата нова година и новогодишни мисли”. Ст. Загора, 2003.

Щайнер, Рудолф. “Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света”. Ст. Загора, 2003.

Щайнер, Рудолф. “Духовете на мрака”. Ст. Загора, 1998.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2003, № 9 (46)