МНОГОЧЛЕННИЯТ ЧОВЕК И БЕИНСА ДУНО КАТО ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Димитър Мангуров

web

Учителя е категоричен: "Изучете Микрокосмоса-Човек, за да разберете Макрокосмоса-Вселена!" И още: "Човешката душа е ключ за разбирането на Вселената". Боговете отдавна завършиха своята работа по създаването на физическия човек и техният интерес към него изчезна. В миналото търсеха път към хората, по-късно се оттеглиха - "залезът на Боговете", а днес ние, работейки върху душевно-духовната си природа, трябва да се издигнем до тях и да възобновим отново интереса им към нас. Древногръцкият призив, стоящ на входа на светилищата - "познай себе си", сега пак звучи, но далеч по-различно.

Човекът, Времето, Мистериите са коренно променени. Имаме Голгота и Христос, Който дава смисъл и значение на земния живот. Хората би трябвало да заличат от развитието си думата "човек", ако биха искали да заличат Христовото събитие. Без Голгота отдавна щяхме да сме като животните! За да разберем как да пуснем Спасителя в себе си и намерим пътя към Отца, знанието за многочленния човек е задължително. Троицата се отразява в нас и определя цялостното ни съществуване. В настоящата лекция ще разгледаме себе си в светлината на Антропософията - приложената Мъдрост за Човека. Духовната наука е едно познание, което се поражда в хората от висшите им нива - от Духа. Без такова познание е изключено да осъществим правилна връзка с Боговете в Епохата на Михаил. Антропософията е езикът на Боговете. Този език ни казва, че в центъра на Човека е Духът - безсмъртната частица, дар от Отца, .Духът "живее" в Аз-а, който го обгръща като "обвивка".

Аз-ът "живее" в Душата, а Душата в тялото. Чрез тялото влизаме във връзка със заобикалящия ни свят и формираме впечатления, които Душата преобразува в усещания, съхранява като представи и предава на Духа, а той ги разработва и пренася във Вечността. Духът расте благодарение на преработените преживявания. Така човекът е гражданин на три свята. Чрез тялото принадлежи на околния свят, чрез Душата изгражда свой собствен, а чрез Духа, който се открива на Душата, пристъпваме в един свят, по-висок от другите два.

Звездното небе виждаме с очите си (тялото), възхищението се ражда в душата ни, но вечните закони на звездите, които схващаме в Духа, не ни принадлежат. Те принадлежат на самите звезди, на един свят над нас. Телесното е основа на душевното, душевното е основата на духовното. Тялото се подчинява на закона за наследствеността, Душата на Съдбата (Кармата), а Духът на Прераждането. Ако тялото можем да оприличим на дървесния корен, душата е стеблото, а духът - короната. Естественикът се занимава с тялото, психологът с душата, а духовният изследовател с Духа.

Тялото се състои от три члена - физическо, етерно и астрално тела. Физическото всъщност е оптическа измама, защото е съединение на духовни деятелности. Него изобщо го няма. То е пустота! Погледнато ясновидски, ни се явява като мъгливо образувание. Истинският му облик можем да видим във Висшия Девакан. На конкретния език на мирозданието, физическото тяло е като ехо от Зодиака, етерното - като ехо от движението на планетите, астралното е преживяването на тези движения на планетите като мисли, чувства и воля, а пък Аз-ът възприема ехото на Зодиака. Човекът е като екстракт от целия Космос. Кръгът на Зодиака можем да го възприемем като формообразуващ, а сферите на планетите - като степени на живот. Ние развиваме телата си, защото те са светове за Боговете. Физическото се заражда най-рано - още на Стария Сатурн, от излъчената като Воля същност на Престолите - Духовете на Волята. Фантомът на човешкото тяло, като енергийна форма, която след "грехопадението" започна постепенно да се изпълва с минерални вещества, също ни е дарен тогава от тях.

Физическото тяло се състои от три елемента - човекът-глава, човекът-гърди и човекът-крайници, на които съответстват три системи - нервно-чувствителна, ритмическа и веществообмен и крайници. Мисленето свързваме с главата, чувството с гърдите, а волята с крайниците. Центърът на физическото тяло е мозъкът, който също е трояк - мислещ, чувстващ и волеви. Няма двама души с еднакъв мозък. Женският също е коренно различен от мъжкия. Главата (по-точно ухото) е най-старият орган в човека. Получаваме я като резултат от предна инкарнация, но силата на волята от останалия организъм постоянно се влива в нея и може да я променя външно. Беинса Дуно го демонстрира чрез себе си, като на различни фотографии го виждаме с различна ФОРМА на главата.

Ние живеем в Петата култура на Мисълта. Боговете са изградили мъдро тялото ни с оглед на мисленето, което чрез чувството да се превърне в реализирана воля. Без правилна мисъл, чувството е смътно, а волята или не дотам смислена, а понякога дори престъпна. Колко хора са доведени до лудница или смърт от на пръв поглед светли дела!? Затова бе спусната от духовния свят Антропософията, която да освети изобилно нашето съзнание. Тя ни казва, че чрез физическото тяло принадлежим (носим в себе си) към минералния свят - една "мъртва" материя с дълбоко спящо съзнание.

По време на съня физическото тяло е напуснато от по-висшите членове и би загинало, ако в него не влизат духовни същества, за да поддържат кръвоносната и нервната системи. След като "умрем" обаче, в трупа на човека започват да действат същите сили и вещества, както в минералния свят. Нашето тяло, окончателно напуснато от по-висшите си членове, се разпада. Но докато е проникнато все още от тях (през земния живот), действието на тези сили и вещества е подчинено на една по-висша задача с оглед на еволюцията ни. Истинска еволюция можем да извършваме само на Земята с това си тяло, към което трябва да полагаме максимални грижи. Никоя душа не е свързана с изостанало тяло, ако сама не го е пожелала! В Шестата Култура ще имаме съвършено други тела за развиване на чувството, но това е по-далечна перспектива. Тялото за следващата ни инкарнация се строи съобразно костите, където обитава Духът, и затова смъртта популярно се изобразява като скелет.

Следващият елемент на човешкото тяло е етерното (жизнено), което е огледален образ на физическото и го изпълва от край до край. Етерното сърце е отдясно, мъжът има женско етерно тяло и т.н. То е в основата на физическото като негов архитект и съединява минералните вещества и сили, придавайки им видимата за нашите очи специфична форма на физическото тяло. Разчленено е като физическото, но докато при него имаме строго обособени части, навсякъде в етерното цари живо и неспирно преливане. Тези потоци поддържат формата и строежа на всички органи и части на видимото ни тяло. Етерният поток от Космоса постъпва в нас през главата и след това по пентаграма се движи из целия човек. Той носи освен Живот (праната) така и космичен Разум (Мъдрост), затова етерното тяло можем да го наречем и тяло на Времето и Паметта. Етерният организъм на човека е неотделим от етерните тела на другите хора. В него ние винаги сме на път да се превърнем в човечество. Ето защо и екстрасенсите лекуват точно с етерния си поток. Когато рушим етерното тяло на Земята чрез химизация, индустриализация и т.н., ние рушим и междучовешките връзки. Това е една от важните причини за съществуващото днес разделение в света като започнем от обикновен развод и стигнем до международните конфликти. Особено опасно е, когато етерният поток влиза през краката, носещ лоши влияния, от които се ползва черната магия.

Жизненото ни тяло е дарено от Господствата (Духовете на Мъдростта) на Старото Слънце, когато излъчиха своята субстанция като Живот. Носител е на човешкия темперамент и можем да го наречем още "тяло на темперамента". Има 28-дневен ритъм на възстановяване. Сродява ни с растенията, които имат спящо съзнание. Винаги е свързано с физическото, освен в случаите когато излиза частично при изтръпнал крайник или да речем силна уплаха. Изцяло се отделя от него след смъртта, но в продължение на три дни все още са свързани чрез "сребърната нишка". След това окончателно се прекъсва връзката и се разтваря в жизнения (етерния) свят, както физическото се разтваря в минералния. Но не напълно. Остава екстракт, като духовен плод от този ни земен живот, който преминава в състава на етерното ни тяло от следващата инкарнация.

Следващият елемент на тялото е астралното тяло. Получава името си от Парацелз. В окултизма го наричат "нула", защото неговото съдържание не означава нищо за духовния свят. От нас зависи да го превърнем в нещо. Еволюцията изисква по-малко да натоварваме Кама-лока с астрални отпадъци, като постепенно очистваме астралното си тяло и го превръщаме в Нирманакая, за да може в него да слезе Небесната София. Със страстите си астралното стяга етерното, което има непрекъснат стремеж към разширяване. Особено значение има помощта на Ангелите и Архангелите, като се има в предвид, че физическото и етерното са сгъстено астрално тяло. Чистотата на астралното тяло е гаранция за здрави етерно и физическо тела, а оттам и за щастлив живот! Астралното тяло се заражда най-късно - на Старата Луна, от излъчената същност на Духовете на Движението (Сили), от когато са и първите ни душевни качества, желания и т.н. Ето защо можем да го наречем и "душевно" тяло. Доста по-голямо образувание е от физическото тяло и изглежда като мъгла. Непрекъснато пробужда живота от състоянието на безсъзнание (при съня).

Както физическото поддържа своята форма благодарение на етерното, така и етерното не би могло само да се изпълни със светлината на съзнанието без астралното. Едно етерно тяло оставено само на себе си, ще бъде в непрекъснат сън - то би могло да поддържа във физическото само растителен живот. В растенията съзнание няма, нищо, че реагират, напр. при удар. Реакция има, но ИЗЖИВЯВАНЕ няма. В противен случай би трябвало да се говори за съзнание и при минералите. Желязото се разширява от топлината, но съзнание има тогава, когато топлината причинява БОЛКА. При минерала и растението болка няма. Носител на болка, удоволствие, радост, страдание и т.н. е астралното тяло, каквото притежават животните и човека. Затова животните имат сънищно съзнание.

Етерното тяло е архитектът на физическото, но гради правилно, ако получава импулсите си от астралното, в което се намират първообразите, формиращи облика на физическото. Ако пентаграма е символ на етерното тяло, то хексаграмата (двоен триъгълник) съответства на теченията в астралното тяло. Освен това в него са запечатани и моралните ни импулси. Ето защо е толкова важно неговото волево овладяване чрез Аз-а, за което ще стане дума по-нататък. При сън, то напуска физическото и етерното и се връща в астралния свят, където е неговата родина. Там приема друга форма, различна от тази при будност. Тогава се заличават представите за болка, страдание, удоволствие и т.н. Ние сънуваме, защото етерното тяло отразява изживяванията на астралното, което ежедневно се връща в Космоса, откъдето получава образите, чрез които черпи сили и поддържа формата на тялото си. Затова казваме, че има ежедневен ритъм на възстановяване. Когато сме будни, астралното тяло е откъснато от своята родина.

Но има посветени с непрекъснато будно съзнание, дори през съня. За Беинса Дуно сън няма - неговото овладяно и чисто астрално тяло винаги е свързано с Космоса, откъдето черпи сили и както бе посочено по-напред, може да изменя дори физическата си форма. В Евангелията се говори, че пред гроба на Христос стоят две същества - "Ангели". Това са етерното и астралното тяло. При нас е същото след смъртта ни. Първо се отделя трупа на физическото тяло, по-късно на етерното, а накрая и на астралното. Но остава астрален екстракт, който влиза в състава на астралното тяло за следващия ни земен живот. Отделянето на астралния труп е след престой в Кама-лока с приблизителна продължителност 1/3 от продължителността на земния ни живот. След това продължаваме към Слънцето, чиято сфера достигаме около 100 г. след земния си живот. След като Христос стана господар на Кармата от началото на 20-ти век, кармическите закономерности се измениха съществено, но това е друга тема.

Четвъртият елемент на човека и негова истинска същност е изцяло невидимият му Аз. АЗ-ЪТ Е САМИЯТ ЧОВЕК! Той ни отличава от всички същества и ни превръща във "венец" на сътворения свят, защото благодарение на него притежаваме будно съзнание. Когато говорим за нашата идентичност, трябва да различаваме две неща. Първото е Аз-овата субстанция, излъчена от Елохимите като тяхна същност и дарена ни в Лемурия. Това е Висшият ни Аз. Затова можем да наречем Елохимите наши бащи и сътворители. Но в човека има и една безсмъртна искра, която пронизва телата, Душата и Висшия ни Аз и идва не от йерархиите, а отвъд Зодиака, от Лоното на Отца! Това е безсмъртният Божи Дух, но индивидуализиран във всеки човек. Той е истинският водач на човека, неговата истинска същност, неговият Истински Аз.

От забележителната книга на Хуан Хосе Бенитес "Завещанието на Свети Йоан" (намерени документи на есеите край Мъртво море), научаваме, че Аз-ът (там е наречен Индивидуалност) също е троичен. Състои се от Звездно Име, Съдба и Сила. Колко близо до Троичния Дух, за който ще говорим по-нататък!

Звездното Име е истинското ни име през всичките инкарнации във Вечността. То е единствено във Всемира! Като Съдбата, която е уникална за всеки човек, от началото (излизането от Отца) до връщането ни в Него на финала на Голямата Манвантара. А Силата е постигнатото Пълномощие вследствие на изпълнената Съдба (Път). Трите елемента на Аз-а отговарят съответно на Свети Дух, Син и Отец, на Мисъл, Чувства и Воля. Волята винаги е накрая - най-голямото, защото Аз-ът във физическия свят се проявява единствено като волеви акт. Мислите укрепват Аз-а, само ако в тях живее въжделението и се явяват като идеали. Но истински Аз-ът се гради поради наличието на един център на разрушението, който се намира във всеки човек. В този център цари хаос, в него е огнището на злото, което не бива да излиза извън нас, а да укрепва Аз-а и да му дава сила. Тук материята непрекъснато бива отхвърляна (унищожавана) обратно в нищото. Но точно тук възникват зародишите на новия свят, ако ние влагаме моралните идеи в своя вътрешен хаос и изваждаме навън Добро. Това може да стане само чрез Христос!

Животните нямат собствен, а групов Аз, като същество, намиращо се в астралния свят. Какво произлиза от този факт? Мислите при животното не са израз на един свободен Аз, а на груповия Аз. При човека те водят вътре в него един самостоятелен живот и биват изживявани непосредствено, а не по косвения път на усещанията. В зависимост от топлината или студа, от болката или удоволствието, както и от други процеси в тялото на животното, то има съзнание за глад или жажда. За него можем с точност да кажем къде се намира поводът за определено действие или усещане - извън тялото или вътре в него.

При човека изобщо не е така! Той може да изпитва желания и страсти, чиито повод не откриваме нито вън, нито вътре в неговото тяло. Източникът е Аз-ът! Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, глад и жажда, но това, което не би могло да се породи в него, е усещането, че във всичко това има нещо "трайно". Не, че трайното означаваме като Аз, но, че Аз-ът е този, който ИЗЖИВЯВА трайното. С изживяването на нещо трайно в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на "чувството за Аз-а". Фактът, че едно животно изпитва глад, не му дава чувството за Аз-а. Гладът при него идва, когато има предпоставка и то се нахвърля върху храната. Аз-овото чувство се проявява не когато има предпоставка, а едва тогава, когато при едно предишно насищане с храна възникне удоволствие, съзнанието, за което се запази така, че тласъкът към храната идва не само от сегашното усещане за глад, но и от миналото усещане за удоволствие.

Астралното тяло би потопявало миналото в непрекъсната забрава, ако Аз-ът не би запазил миналото за настоящето. Това, което за физическото тяло е смъртта, за етерното е сънят, а за астралното е забравата. За етерното е присъщ животът, за астралното - съзнанието, а за Аз-ът - споменът. Кучето може да разпознава своя господар, но това не е спомен. То изпитва удоволствие в присъствието на господаря си. Присъствието е ПРЕДПОСТАВКА за подновяване на удоволствието. При отсъствие на господаря, то изпитва нещо като глад. Истински спомен обаче имаме, когато едно същество не само усеща изживяванията си в момента, а когато съхранява и тези от миналото.САМО ЧОВЕКЪТ МОЖЕ ДА СЕ "ТОПЛИ" ОТ СПОМЕНИТЕ, а не да изпитва само "глад" от нечие отсъствие! Казахме, че Аз-ът изживява трайното. Но кой елемент на човека СЪЗДАВА трайното? Най-простата форма на спомена имаме, когато човек възприема даден предмет и после, след като се е отстранил от него, може да пробуди в себе си представата за този предмет. Той си изгражда представата, докато е възприемал предмета. По същото време между неговото астрално тяло и Аз-а протича строго определен процес. Астралното тяло превръща външното впечатление в акт на съзнанието, а Аз-ът приема познанието в себе си и го превръща в свое достояние. В противен случай познанието за предмета би продължило само докато се намира в досег с човека, както е при животните. Това, което ПРИДАВА на знанието елемента "трайност" и се явява като посредник между астралното тяло и Аз-а, се нарича ДУША! Освен това, ясно е колко дълбока връзка съществува между астралното тяло, което можем да наречем още "душевно тяло", и онази част от душата, придаваща на знанието елемента "трайност". Тази част от душата се нарича Сетивна Душа. Тя е центърът на дейността по приемането от всички посоки - чрез сетивата на тялото, на впечатленията и усещанията. Тя ни сродява с животното, което също реагира на изживяванията, обаче не мисли. Но азът се издига на една по-висока степен в своето развитие, ако насочи дейността си върху това, което е усвоил като знание от външните предмети. Така той все повече се освобождава от предметите на възприятието, за да работи в своята собствена област.

Основен помощник е мисленето. Силата на мисълта пронизва Сетивната Душа и в човешката Душа се обособява част, наречена Разсъдъчна или чувстваща (сърдечна) Душа. Както Сетивната, така и Разсъдъчната Душа работят с впечатленията от сетивно-възприеманите предмети и със следите, които запазват от тях в паметта. На степен Сетивна Душа, Аз-ът на човека все още не се отделя напълно от социалното обкръжение - семейство, род, религиозна общност и т.н. Той спазва обичаи, традиции, навици. На степен Разсъдъчна Душа (Душа на характера), Аз-ът се подчинява на външния авторитет - научен, религиозен и т.н. Но душата има и много по-големи възможности. Тя има една част, която е като нейното "скрито светилище". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с Душата. БОГ ЖИВЕЕ В ЧОВЕКА, НО ГОВОРИ, КОГАТО ДУШАТА ПОЗНАЕ СЕБЕ СИ КАТО АЗ.

Сетивната и Разсъдъчната Душа живеят във външния свят, а третата част се потопява в Божествния. Не твърдим, че Аз-ът е БОГ, а че е от едно и също естество с Божественото. Когато казваме, че една капка морска вода има същия състав като морето, това не означава, че капката е самото море. Капката се отнася към морето, както Аз-ът към Божественото. Тази трета част на Душата се нарича Съзнателна Душа и чрез нея човек постига едно вътрешно знание за себе си, както чрез астралното тяло постига знание за външния свят. Едва при Съзнателната Душа се развиват всички способности и свойства на индивидуалния Аз.Човекът иска да черпи мотивите за действията си от самия себе си - от вътрешния импулс, коренящ се в ясното съзнание и изразяващ се в чиста любов към деянието. Както физическото тяло има своя център в мозъка, душата има своя център в Аз-а. Истинската природа на Аз-а се разкрива едва в Съзнателната Душа, която е най-висшето му проявление. Докато в "сетивния" и "разбиращ" елемент Душата е някак разпръсната, като Съзнателна тя се доближава до своята истинска същност. Съзнание имат дори животните, но Съзнателната душа е ядрото на човешкото съзнание - нещо като "Душа в Душата". Там Душата познава себе си като безсмъртен Аз! Там живеят независимите от лични чувства и мисли Безсмъртни Истина и Добро. Когато човекът събуди в душата си Вечното Начало, в него се ражда Съзнателната Душа.

Дотук сме длъжни и можем да израснем сами - със собствени сили! Познал Себе Си и с помощта на Съзнателната Душа, Аз-ът може да бъде възприеман като определена ВЪТРЕШНА ДЕЙНОСТ. Ако Аз-ът иска да възприеме сам себе си, той не може да стори това просто като се отдаде сам на себе си, а трябва да прояви вътрешна активност в собствените си дълбини. Дали Отец е сторил същото преди Началото на Сътворението!? Чрез тази активност възприемането на Аз-а в Съзнателната Душа добива за човека едно съвсем различно значение от онова, което нахлува към Аз-а чрез трите съставни части на тялото и двете съставни части на Душата. Силата, която изявява Аз-а в Съзнателната Душа е същата, която се проявява в целия останал свят, само че в тялото и в по-низшите съставни части на Душата тя се проявява косвено и незабележимо. Най-низшата й изява е чрез физическото тяло, докато се издигне до Разсъдъчната Душа, като на всяка по-горна степен отпада някоя от обвивките, които скриват невидимия свят. В това, което изпълва Съзнателната Душа, целият свят грейва като в най-съкровения храм на Душата. Обаче тук той е само като малка капка в морето на всепроникващите Духовни сили. И човек трябва да ги обхване НАЙ-НАПРЕД тъкмо ТУК - да ги познае в самия себе си, а после може да ги открие и навсякъде другаде. Това, което прониква в Съзнателната Душа като една малка водна капка, Тайната Наука нарича ДУХ. Така Съзнателната Душа е свързана с Духа, който пък представлява скритата същност на всяко проявление. Ако човек се стреми да обхване Духа във всичките му проявления, той трябва да стори това по същия начин, по който е обхванал Аз-а в Съзнателната Душа и тогава се издига до още по-високи степени в развитието си. Към своите телесни и душевни съставки прибавя нещо ново. Чрез Аз-а е подействал облагородяващо и одухотворяващо върху своята душа, ставайки пълен господар на целия душевен живот. По този начин цялата Душа се превръща в едно откровение на Аз-а, каквото по-рано е била само Съзнателната Душа.

Всеки човек е включен в тази работа, независимо дали има или не съзнание за това. След като е станал чрез Аз-а господар на Душата си, човек изважда от нея скритите там сили и прехвърля работата на Аз-а върху астралното тяло, като Аз-ът се съединява със скритата му същност. Това завладяно и преобразувано от Аз-а астрално тяло се нарича Дух-Себе (Манас) - една по-висока съставна част на човека, още в зародишен вид, но която в бъдеще ще се проявява все повече. Следователно човек първо трябва да израсне до Съзнателна Душа и да се отвори за Духа, след което е възможна СЪЗНАТЕЛНА трансформация чрез Силата на Духа в Аз-а на трите човешки тела - астрално, етерно и физическо.

Духът е вечният и няма нищо общо с раждането и смъртта. ТОЙ Е ВЕЧНАТА ХРАНА ЗА ЧОВЕКА! Духът, който изгражда и оживява един Аз отвътре - навън се нарича Дух-Себе, защото той проявява човека като Аз или Себе. Духът-Себе е едно откровение на Духовния свят вътре в Аз-а, както сетивното усещане е откровение на физическия свят в Аз-а. Разликата между Съзнателната Душа и Духът-Себе е следната: Съзнателната душа се докосва до независимата от всяка симпатия и антипатия Истина, съществуваща чрез самата себе си, а Духът-Себе НОСИ в себе си тази Истина, но възприета и обхваната чрез посредничеството на Аз-а. С това тя се индивидуализира и преминава в самостоятелна човешка същност.

Поради факта, че Вечната Истина става самостоятелна и се свързва с Аз-а в едно СЪЩЕСТВО, Аз-ът постига Вечността. Духът-Себе се отнася към Светия Дух както микрокосмоса към макрокосмоса. Светият Дух от Петдесятница е макрокосмическият носител на Вечната Истина и говори на всеки човек с отделен "огнен език". Този език е индивидуализираната Вечна Истина, изявяваща се като Дух-Себе. Идването на Духа от Петдесятница е най-висшата от трите изяви на Светия Дух, за които се говори в Евангелията, защото Истината стои най-високо. ИСТИНАТА Е БОГ! Към нея еволюира всичко във Всемира. Ние също, като част от пътя е трансформацията на астралното тяло в Дух-Себе. И докато скритото в астралното тяло е обвито с една обвивка, то скритото в етерното е обвито с две и работата над него е много по-интензивна. Върху радостта и страданието като част от астралното тяло можем да повлияем значително по-лесно с Аз-а си, отколкото върху темперамента, който е много по-устойчив и свързан с етерното тяло. Най-мощните импулси за промяна в етерното тяло са религиозните, докато астралното се преобразува от много по-слаби въздействия - образование, размисли, облагородяване на чувствата и т.н. Но всички те подлежат на всевъзможни колебания и разпокъсаност. Религиозните чувства обаче придават на цялата мисловна, чувствена и волева активност един отпечатък на единство и цялост, озарявайки целия душевен живот с постоянна светлина. Мислите днес са едни, а утре - други. Ако обаче човек е под въздействието на своето трайно религиозно светоусещане и долавя нещо неподвластно на каквито и да е колебания, той ще пренесе днешните си мисли и чувства и в утрешния ден. По сходен начин въздейства върху етерното тяло истинското изкуство, прониквайки в човека също чрез Аз-а. Ако в преден живот си бил безразличен към живописта, сега имаш несимпатично лице, ако преди не си имал отношение към музиката, много вероятно е днес да заболееш от астма, ако преди не си съзерцавал звездите, днес ще имаш отпуснато тяло. Разбира се, върху тези неща огромно влияние има Кармата, но все пак днешното ни отношение към изкуството и звездния мир води до мощен отпечатък в етерното тяло, което е архитектът на бъдещото ни физическо тяло. Щайнер сравнява трансформациите в астралното тяло къмто тези в етерното, както се отнасят голямата към малката стрелка на часовника.

Променената СЪЗНАТЕЛНО от Аз-а част в етерното тяло Духовната Наука нарича Дух-Живот (Буди), защото етерното тяло е носител на Живота. Благодарение на неговата (на Аз-а) деятелност астралното тяло се пречиства дотолкова, че постепенно се превръща в Дева София и по-късно се издига до Манас. А високо развития Манас, възприемащ Будхи - това е Мъдрост, това е Небесната София. Мистериите на Небесната София принадлежат на Шестата култура, но още сега можем да се подготвяме за тях. Част от подготовката е съзнателната работа на Аз-а върху физическото тяло, върху скритите сили, които непрекъснато го изграждат и разрушават. Един полъх от тази работа се проявява при изчервяването и побледняването. Преобразуваната от Аз-а част на физическото тяло, се нарича Дух-Човек (Атма).

В края на Земния Еон трябва да сме стопили с Любовта физическото си тяло, което крие действащия в него Дух с три обвивки и затова работата по трансформацията му е най-трудна. За промяната в астралното тяло се нуждаем от помощта на Светия Дух, за работата върху етерното тяло ни трябва Синът (Христос), а за изменението на физическото тяло ни е нужен самият Отец. Но никой не може да се ползва от помощта на Христос, ако не се е отворил за Вечната Истина, която носи Духът на Истината. Никой не ще може да стопи физическото си тяло с помощта на Отец, ако не е приел Христос в Аз-а си. "Не Аз, а Христос в мен" - ТОВА Е КЛЮЧЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА! С Него ще достигаме в следващите Еони и до по-висшите степени на съзнание - Имагинация, Инспирация и Интуиция. И така - нека обобщим изложеното до тук: от телесно естество са физическото, етерното и астралното тяло. Физическото се изгражда от веществата на физическия свят. То се прониква от Жизнената Сила и превръща в етерно, което пък се отваря към външния свят посредством сетивните органи и се превръща в "душевно" или "астрално", стоящо доста над етерното. На един по-ранен етап Аз-ът безсъзнателно преработва телата и образува три части от душевно естество - Сетивна, Разсъдъчна и Съзнателна Душа, които се включват съответно в астралното, етерно и физическо тяло. Сетивната Душа стои много над физическото тяло, а Разсъдъчната над Сетивната, освен когато човек живее само със своите страсти. Тогава границите на Сетивната и Разсъдъчната Душа съвпадат. Съзнателната Душа като "Душа в Душата", може да расте все повече и повече и в нея да става по-всеобхватно вечното начало. Както тялото действа отдолу-нагоре, ограничавайки Душата, така Духът въздейства отгоре-надолу, като я разширява, изпълвайки я с Истина и Добро. Аз-ът използва силата на Духа за съзнателно трансформиране на части от астралното, етерно и физическо тяло съответно в Манас, Буди и Атма, които са от Духовно естество. Така пред нас застава човекът със своите десет члена:

физическо, етерно и астрално тяло

Сетивна, Разсъдъчна и Съзнателна Душа

Аз

Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух.

Но Сетивната Душа и астралното тяло са тясно преплетени и в известен смисъл образуват едно цяло. По същия начин образуват едно цяло Съзнателната Душа и Духът-Себе, защото Духът-Себе просиява в Съзнателната Душа и оттам прониква с лъчите си в останалите съставни части на човешката природа. Разсъдъчната Душа, поради нейното участие в природата на Аз-а, който обаче все още не съзнава напълно своята Духовна същност, можем да наречем направо Аз. "Ето Човекът" - казва Пилат за Христос-Исус и това е ЧОВЕКЪТ СЪС СВОИТЕ СЕДЕМ ЧЛЕНА, които намираме в Молитвата "Отче наш"!

Отче наш, който си на небесата
Да бъде Волята Твоя
(Воля - Атман)
Да дойде Царството Твое Да се свети Името Твое
(Царство - Буди) (Име - Манас)
...
както на Небето, така и на Земята
...
но избави нас от Злото и не ни оставяй в изкушение
(АЗ-ът - Злото) (Астрално тяло - Изкушение)
...
Хлябът наш насъщний, и прости ни дълговете наши,
дай го нам и днес както и ние прощаваме на
(физическо тяло) нашите длъжници
(етерно тяло - Дълг)

Първите три молби са отправени към Светия Дух, Сина и Отец, изявяващи се в човека като Манас, Буди и Атма, а в християнската езотерика са наречени Име, Царство и Воля. Следващите четири молби са отправени към останалите ни четири члена. В християнството прегрешенията на Аз-а се наричат "зло", прегрешенията на астралното тяло - "изкушения", а на етерното - "дълг". Ако първите три молби са свързани съответно с древноиндийската, древноперсийската и египетско-халдейската епохи, следващите са свързани с епохите по следния начин: през гръко-римската човекът слезе напълно на Земята, което е обвързано с "насъщния хляб", петата съвременна култура е свързана с етерното тяло и "дълговете", затова Христос САМО нея тълкува. Чрез особените свойства на етерното тяло, за които стана дума по-напред, човек създава общности. Това, което във всяка общност идва от грешки в етерното тяло, се нарича "вина", поради което въпросът за "прошката" става първостепенен. Христос пояснява: "Защото, ако вие простите на човеците прегрешенията им, и вам прости небесния ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви".

Шестата култура ще бъде свързана с "изкушението", а седмата - със "злото". "Така в седемте молби на молитвата "Отче наш" ние не виждаме нищо друго, освен един израз на това, че човешката Душа, когато се издига по правилен начин, моли от Божествената Воля да доведе отделните части на човека в едно такова развитие, че човекът да намери своя правилен жизнен път през Вселената, да развие по един правилен начин всичките части на своята природа. Но за да изчистим етерното си тяло, и в частност етерното сърце, от драконовските (ариманически) сили, ние трябва първо да израснем със собствени сили до Съзнателна Душа, да се намерим като безсмъртен Аз и отворим за Духа на Истината и Христос. Ето защо главните въпроси пред Човека в днешната Пета култура на Съзнателната Душа са въпросите за Христос, Аз-а и Злото. Низшият Аз на човека се моли пред висшия Аз да му "прости дълговете". А носител на нашия висш Аз е Ангелът-Хранител, също Светия Дух, също и Христос. За да ни осени висшият Аз, трябва да израснем до Син Человечески, както ни го демонстрира Христос-Исус. Христовото Същество никога не бе идвало преди това на Земята, но само за три години, потопено в плът, израсна със собствени сили и позна кой е Той, т.е. израсна до Син Человечески, за да се отвори към силите на Троичния Дух и извърши максималната възможна жертва - да жертва Аз-а Си към Отца и Се превърне в Син Божий! Христос Си БЕШЕ Син Божий, но трябваше да го ИЗЯВИ! Така пред Пилат стои Великият Първообраз и пример за земното човечество. Всеки един от нас носи в себе си Сина Божий (Троичния Дух), но непроявен, и затова са ни толкова малки аурите. Аурата е подобна на енергийно поле с размери почти колкото на астралното тяло, но двете не са едно и също нещо. Астралното тяло получихме от Духовете на Движението на Старата Луна, докато аурата е дар от Елохимите в Земния еон. След "грехопадението" тя стана наша "черупка", в която живеем. В нея са представени тялото, Душата и Духът и поради това можем да говорим за троична аура. Първата отразява влиянието на тялото върху Душата, втората изразява собствения живот на Душата, който се е издигнал над сетивните влияния, обаче все още не се е обърнал към вечните цели на мирозданието. Третата отразява господството, което вечният Дух е постигнал над преходния човек.

На тези влияния съответстват различно изградени и с различна природа цветове. Колкото повече човек се отдалечава от животинската си природа, първата аура губи значението си, а се уголемява втората - светлинната. Когато се превръщаме в служители на Вечността, изпъква чудно искрящата трета аура и ставаме като пламък, чрез който Боговете осветяват земята. Колкото повече троичният Дух се открива на Аз-а, толкова повече аурата расте до безкрайност. Първо бяхме Синове на Земята (Адам), когато Земята ни раждаше в буквалния смисъл. След това ние започнахме да раждаме себеподобни и постепенно да се превръщаме в Син Човешки. Днес е епохата, в която можем да направим първите крачки за превръщането си в Синове Божии - в онези Агнишватас, които ще ходят по новия континент, подготвящ се сега в Тихия океан.

Беинса Дуно дойде да ни посочи Пътя на Ученика и покаже чрез земния си живот как от "разпъната" на кръст Душа можем да се превърнем в Пентаграм, а в бъдеще - и в Триъгълник. Силите на Златния Триъгълник ще притежаваме изцяло чак на Вулкан, но още сега можем да тръгнем натам и усетим могъщия им полъх. Велико благодеяние за нас, българите, е, че втората кардинална инкарнация на Бодхисатвата бе в България и то през преломния Двадесети век. Бодхисатвата се изявява на ниво Архангел на народа и импулсът е насочен повече към етерното тяло (сърцето), а както бе споменато по-напред, Етерния Космичен Поток тече през главата по Пентаграма.

Нашата епоха е на етерното тяло. Христос ще се яви в етерно тяло. Ето защо точно Учителя ни разкри за пръв път дълбокото окултно значение на Пентаграма. Но казва и друго: "Трябват ми хора, които да могат да мислят" - хора, които да улавят Мировите мисли. Духовната година в Бялото Братство започва от края на август. Тогава и през септември са големите звездопади в небето. Тези звездопади са Мировите мисли, носени от Духа на времето - Михаил, които, след Неговия празник на 29 септември, трябва да се трансформират в живи духовни човешки мисли, за разлика от всички мисли на външното знание, които са мъртви - породени от миналата, материализираната Мъдрост на Боговете, видима за нас в заобикалящия ни свят. Мъртвите мисли изобщо не интересуват Боговете. Хора, улавящи неговите мисли, християнизират Душата си в СЪВРЕМЕНЕН смисъл и извършват волеви актове, като резултат от породени в тях морални импулси за действие. Споменатите звездопади всъщност са "космическото желязо", от което вътре в нас "изковаваме огнения меч" на Михаил. С този "меч" нашите волеви актове ще бъдат ПРАВИЛНИ. Така изпълняваме Волята Божия за Времето, в което живеем. Учителя казва: "В изпълнение Волята Божия се крие Силата (Свободата) на Човешката Душа". Щайнер е по-конкретен: "Най-голямата Свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световно-исторически необходимо".

Духът на Истината е носител на Истина и Добро. Беинса Дуно е Вестител на Истината и ни демонстрира само сянката на онова Добро, което ще се лее от Него след три хиляди години, когато ще се превърне в Буда на Доброто. Защо в заглавието на лекцията Учителя е определен като Духът на Истината? След завръщането от Америка, човекът Петър Дънов е в дълбоко вътрешно уединение. Тогава е тридесетгодишен - възрастта, в която се изгражда Разсъдъчната Душа. Но за да приеме Аз-а на Бодхисатвата, трябва да има изградена Съзнателна Душа - да се ПОЗНАЕ като безсмъртен Аз, което и прави до момента на Вселяването. След като Аз-ът на Бодхисатвата слиза, е необходим известен период на "адаптация" между Него и Душата на Петър Дънов. Тогава са и Разговорите с Духа на Истината (Духът от Петдесетница - Светият Дух), "Хио-Ели-Мели-Месаил" и т.н. Душата на Петър Дънов постепенно се "отваря" и Аз-ът му започва да "приема" Силата на Аз-а на Бодхисатвата. Тази Сила е Христовата Сила, изявена чрез Светия Дух! Тя пронизва астралното тяло на Петър Дънов, което е в достатъчна степен изчистено, за да може Духът от Петдесетница да проговори чрез него след 1900-та година. Именно затова твърдя, че Учителя се явява Вестоносец на Духа на Истината и Христос, т.е. самият той може да бъде наречен Дух на Истината. Бодхисатвата - като човешко същество, си има също като нас Ангел-хранител, който го съпровожда, докато се издигне до Буда и престане да идва на Земята в плът. След три хиляди години астралното му тяло ще се превърне в СЪЩЕСТВО (Дух-Себе), както е станало с Буда (Нирманакайя). Дотогава Беинса Дуно (Бодхисатвата) НАПЪЛНО СЪЗНАТЕЛНО ще работи заедно със своя Ангел за споменатата трансформация, получавайки за тази цел Инспирация от Архангелско Същество. Разбира се, това не му пречи чрез него да действат и Същества чак до Йерархията Сили. Например, "Призвание към народа ми…", според мен, идва от един Елохим, който говори чрез Аз-а на Бодхисатвата. Когато толкова напреднал Аз се въплъти, съвсем естествено е чрез него да се изявяват най-различни Духове. Както бе споменато в по-предни лекции, до 1912 година етерното тяло, а до 1922 година и физическото тяло на Петър Дънов са в достатъчна степен пронизани от Христос, че да може Учителя да открие Школа на Земята. Но нас най-пряко ни засяга изявата на Учителя като Дух на Истината, насочена индивидуално към всеки (астралното тяло "индивидуализира" човека) и особено "Архангелската" му изява, насочена към българския народ и етерните ни тела.

Първият импулс започва да действа приблизително от 1900-та година. Вторият е насочен към българския народ като цяло (етерното тяло) и започва от 1912 година. Третият е към физическото тяло (физическа Школа) и човечеството и започва от 1922 година. За да се "роди" едно същество, му трябват 3х7 години. Заедно със създаването на Школата, се "ражда" и Съществото - Импулсът на Бодхисатвата от втората му кардинална инкарнация. По същото време (1923 година) изтича необходимият 21-годишен срок за "раждането" на Съществото Антропос-София, за което ще говорим в следваща лекция.

Виждаме как Бодхисатвата и Рудолф Щайнер действат в пълен синхрон. Третата изява на Бодхисатвата е най-сложна за разбиране, защото е насочена към човечеството. Преди това всеки един от нас трябва да го усети и разбере ЛИЧНО, след това като БЪЛГАРИН, а чак накрая да го представи на света като "най-великия Учител на Христовия Импулс". Без антропософско познание е изключено да стане! "Българите са длъжни да предадат това Учение на света" и тогава "ще се ползват от Божието Благоволение" - заявява Учителя. Нашата главна задача е собственото ни духовно усъвършенстване на всички нива, но като българи имаме още една: Христовият Импулс, изявен чрез Бодхисатвата в България, да бъде разбран в светлината на Антропософията и предаден ТАКЪВ на света! Като начало трябва да използваме нормалните мислителни възможности на мозъка, който днес е в апогея си. Но в бъдеще сърцето и говорния апарат ще бъдат в зенита си. Ако искаме да "заговори" сърцето ни днес, е необходимо чувството да не замъглява ясното съзнание, защото резултатът, изявен като воля, ще бъде твърде слаб, а възможно дори престъпен. От това се ползват Ариман и Луцифер. Единствено Христос може да застане между тях и да ги неутрализира! За да се освободи Духът, материята трябва да умре. Компромис между тях е невъзможен, иначе стигаме до демонизъм! Ариман е Богът на материята. Неговата цел е да консервира човешкото физическо тяло и да го закрепи към Земята за вечни времена. Така ще стане невъзможно тяхното астрализиране в Духовния Юпитер. Днешният култ към тялото - културизъм, фитнес и др. е отражение от египетските мумии, защото третата Египетско-Халдейска култура се отразява в съвременната Пета култура.

Материята (Ариман) непрекъснато се видоизменя само и само да задържи окован Духа. В това противопоставяне Душата и Аз-ът растат. Как да се освободим? Ако изберем пътя на източния мистик и индивидуалното бягство от материята, това води до заличаване на Аз-а, а без него - единствената ни опора в Духовния свят, неминуемо ще попаднем в лапите на Луцифер. Слабост е, когато искаме да се потопим с Аз-а си във Всеобщото Съзнание. Източните мистици искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на Душата, т.е. горната част на тялото, но не и с крайниците, свързани със земното. Стойката им със скръстени крака е най-яркото доказателство за това твърдение. Всичко е насочено "нагоре", а краката (земното) залиняват и атрофират. Каква печална картина! Покрай Малкия Пазач на Прага (собствената ни низша природа) ще минем и ще влезем в астрала, но покрай Големия Пазач на Прага (Христос) няма да можем и достъпът до низшия Девакан (Менталния свят) ще бъде затворен. Пътят нагоре е отворен само ако се жертваме за цялото и поемем обет да се връщаме при своите земни братя като жертвена помощ за тяхната еволюция. В противен случай ще останем вечни пленници в астралния свят между двата Пазача - една трагична съдба!

Колкото и парадоксално да звучи, източният път на мистика е опасен, защото представлява егоистичен - много фин духовен материализъм. Смисълът на материализма е в егоистичната отделеност от Цялото - като раковата клетка. На Изток тази егоистична отделеност е под маската на духовност и няма нищо общо с Христос. Ето защо Беинса Дуно е категоричен, че работа не върши! Пътят на материализма също е обречен. На Константинополския събор в 869 година бе забранен Духът и се наложи догмата, че сме съставени само от тяло и Душа, която има някои духовни свойства. Така човек се изпразни от отношение към Всемира, разви егоизма, който доведе материализма. За появата на материализма е ВИНОВНА католическата църква. Цялата съвременна култура обслужва тялото и низшите части на Душата. Тя по никакъв начин не може да бъде одухотворена, а просто трябва да умре. Сега започва разделението на хората в два потока. Тези от първия ще прозрат, че днешната култура е едно "скърцане със зъби" и ще поемат по Пътя към Христос. Другите ще се държат като удавник за сламка към материята. Разбира се, според Закона за Кармата, всичко, което сме натворили на Земята, ще присъства в астрален вид и на Бъдещия Юпитер. Сборът от нашите етерно-астрални тела ще изгради външната форма на Юпитер. Двата небостъргача в Ню Йорк бяха съборени, но като астрален образ ще ги видим на Юпитер. Но за да го има изобщо Юпитер, от днешната култура нищо физически видимо няма да остане. Тя е подфизическа и е враг на хората.

Техническите постижения улесняват тялото, ала оковават Духа все по-фино и здраво под маската на свободно пазарно стопанство и демокрация. Това е Аримановата "демокрация" на Запада. Пандемията за "извънземни" всъщност е имагинации, идващи от подземната Ариманическа школа, създадена в противовес на Михаиловата свръхсетивна Школа. Манипулациите на Ариман целят да внушат на човечеството, че само с техническото усъвършенстване ще можем да се противопоставим на чуждопланетни набези или пък на идващ астероид към Земята. Разбира се, че навсякъде във Всемира има живи същества и много от тях идват при нас, но без да се откриват. Тези, кото се "откриват", всъщност идват от Аримановото Царство, включващо твърдия и течния елемент на Земята. Никой не твърди, че трябва да унищожим веднага самолетите и компютрите, а да разберем, че са част от плана на Ариман, за вечно господство върху едни закрепостени към Земята хора. Този бесен темп за икономическо и политическо глобализиране подготвя инкарнацията на Сатаната в ЧОВЕШКО ТЯЛО! И къде, освен в цитаделата на ариманизма - Америка! Но има и друга опасност - духовното глобализиране. Всички тези ню-ейдж движения, най-различните конгломерати от източен мистицизъм (Луцифер) със западен материализъм (Ариман), напиращите от Русия луциферизирани духовни движения на Висарион, на Майтрея, Агни Йога, Зор Алеф и др., също чудесно обслужват Ариман. В края на всяко Хилядолетие Ариман и Луцифер предприемат съвместна атака срещу човечеството. Всеки може да го забележи! Така или иначе икономическата, юридическата и духовната глобализация са в ход, защото са НЕОБХОДИМОСТ. Само че основата на обединението е крайно погрешно, вследствие на което и резултатите са ужасни. ТЕПЪРВА ЩЕ СТАВА ПО-СТРАШНО!

Още в началото на 20-ти век Рудолф Щайнер ни осветли как да стане глобализацията: БРАТСТВО в икономиката, РАВЕНСТВО пред закона, пълна СВОБОДА в духовния живот. Когато и трите сфери на социалния живот бъдат пронизани от Христос, Шестата култура ще започне да се изявява. Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, като представители на двата основни езотерични Християнски Импулса, дойдоха да ни предупредят за всички опасности и да посочат Пътя към Духа. В днешната епоха на Съзнателната Душа, този път е "Архангел Михаил - Христос - Отец"! Това е седемстепенното Християно-Розенкройцерско Посвещение и първата стъпка изисква изучаване на Духовната наука и улавяне на Импулса, дошъл чрез Бодхисатвата в 20-ти век. Човек е най-силен и върви най-напряко, когато изпълнява Волята Божия. Левски го каза: "Времето е в нас и ние сме във Времето. То нас обръща и ние него обръщаме". За да "обърнем" Времето трябва да изпълняваме Волята Божия за Времето! Човек ще гради Храм от себе си и този Храм ще бъде по мерките на Душата. Човек е безсмъртен, ако го иска! След Голгота Аз-ът не е извън физическото, етерно и астрално тяло, а ги пронизва открай докрай. Обръщайки се към Духа, Духът ще храни изобилно Душата и ще прави Аз-а силен, за да можем и ние като Беинса Дуно да кажем за себе си: "Аз Съм Духът на Истината!" Развивайки се, приближаваме към изпълнение на ИСТИНСКАТА СИ МИСИЯ. Божественият Миров План е да направи Аз-а толкова самостоятелен, че в пълна свобода да поднесе Любовта си на Самия Бог! Като ХРИСТОС!

гр. Варна
30.10.2002 г.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Бенитес, Хуан Хосе. Завещанието на Свети Йоан. София, 1995.

Дуно, Беинса. Седемте разговора с Духа на Истината.

Дуно, Беинса. Хио-Ели-Мели-Месаил. // Учителя във Варна. София, 1999.

Прокофиев, Сергей. Окултното значение на прошката. Ст. Загора, 2000.

Щайнер, Рудолф. Въведение в тайната наука. Ст. Загора, 1998.

Щайнер, Рудолф. Теософия. Ст. Загора, 1995.

Щайнер, Рудолф. Антропософията като Космософия. Ст. Загора, 1996.

Щайнер, Рудолф. Евангелието от Лука. Ст. Загора, 1995.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2003, № 2 (39)