БЕИНСА ДУНО И РУДОЛФ ЩАЙНЕР.
ЧАСТ ОТ ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС

Димитър Мангуров

web

3ащо има такова голямо разминаване в България между последователите на двата истински езотерични християнски импулса в ХХ-ти век? Какво означава фактът, че след заминаването си от този свят Учителя оставя в стаичката си три книги, все от Щайнер? Кой всъщност е Беинса Дуно и защо дойде точно в началото на "ликвидационния век"?

Преди да си отговорим на тези и много други въпроси, е необходимо да се запознаем с положението днес. Антропософите в България са малко и предимно представители на т.н. интелигенция. Част от тях се отнасят към хората от Бялото Братство със снизхождение, други направо високомерно, като смятат Учителя за самозванец, дори за болшевик. Малцина от антропософите познават добре и двата импулса и служат за жив мост между тях. Хората от Бялото Братство, които са значително по-многобройни и разнородни по социален състав, се доверяват на един мит, че когато Боян Боев бил при Р. Щайнер, последният го отпратил с думите да върви в България, защото там е Мировият Учител. Ако използваме елементарната логика, следва, че Щайнер е по-малък Учител и не е необходимо да му се обръща голямо внимание. Даже един последовател в своята класация на мъдреци и мистици през вековете го постави на 700-но място. Именно поради подценяването на Антропософията се раждат твърдения като за едни Беинса Дуно е обещаният от Христос в 14-та глава на Евангелието от Йоан Дух на Истината, след като се знае, че той дойде преди 2000 години на Петдесетница след Кръстната Смърт. Други смятат, че е Мировия Учител, въпреки че понятието "миров" не се знае какво точно означава, а и Щайнер и Християн Розенкройц да не би да са по-малко "мирови" Учители? За трети е "Ректор във Всемирния Университет" - твърдение, което не се различава съществено от предходното. За да се стигне до изявлението (тези думи се приписват на самия Беинса Дуно), че преди 2000 години дошъл Синът, а Учителя е Отец! Скоро можем да чуем, че е самият Абсолют!? За Кришна съм го чувал вече.

Наскоро във Варна започнаха да излизат книги с претенцията, че представят новото слизане на Духа Беинса Дуно на Земята и които отдалеч си личи, че са под контрола на луциферизирано Същество и в крайна сметка обслужват Ариман. Ето докъде води непознаването на Антропософията - Науката за Духа, езика, на който можем да се съобщаваме с Христос! Задълбоченото четене на антропософски книги носи не само познание, а е свръхсетивна дейност поради самия характер на съдържанието им и представлява първата степен на Християно-Розенкройцерското Посвещение - Посвещението на бъдещето. Запознаваме се със Съществата от Йерархиите, разбираме кой кой е и за какво идва на Земята, мястото му в Христовия Ред, постепенно християнизираме душата си, осъществяваме начални контакти с Боговете, но сетивата ни усещат кога са изоставащи и искат да ни подведат. Изпълваме се с огромно благоговение и признателност към жертвения олтар, намиращ се в най-близкия до нас духовен свят - астралния - в средата Христос, носещ Кармата на цялото човечество, отдясно и отляво неговите двама най-велики човешки помощници в това деяние. Отдясно, Християн Розенкройц в синя дреха като носител на кармата на човечеството, която произтича от общата му духовна пасивност по отношение на духовния свят, отляво Рудолф Щайнер в червена дреха, поел върху себе си другата страна на този процес, а именно всички кармически последствия на непречистените и неозарени стремежи към духовния свят, все още пронизани от личните амбиции и егоистични желания на човека.

Това съучастие в носенето на човешката карма за Щайнер започва от Коледното Събрание 1923 година, което се превръща за него в нещо подобно на Голгота! Думите на апостол Павел "не Аз, а Христос в мен" за Щайнер стават Реалност. В центъра на неговото колосално дело на Земята стои Христос - езотеричния Христос, като наш Висш Аз и Творец на Вселената, която обитаваме. Само с Христос можем да се ориентираме в изключително сложните връзки между историчен, мистичен и космичен живот. Кой е Христос? Беинса Дуно отговаря: Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството. Между нас и Първата Причина можем да поставим САМО ХРИСТОС. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Ако човек не види Христа (Етерния Христос), нищо не може да стане от него. Наистина категорични думи, типично в стила на Учителя! Какво означават те? Нашата локална Вселена, която според книгата Урантия се нарича Небадон, е създадена от Христовото Същество, което не е Синът от Светата Троица и създател на целия Всемир, а само на нашия Космос. Той е връзката между нашата душа, Синът от Троицата и Отец. Стои на върха на йерархичната пирамида в Небадон и е Глава на Бялото Братство, в което влизат:

• Първа Йерархия - Серафими, Херувими, Престоли.
• Втора Йерархия - Господства, Сили, Власти.
• Трета Йерархия - Архаи, Архангели, Ангели.

Към тези девет вида Богове ще се прибави десети от напредналите човеци. За по-голяма нагледност да си представим една деветнайсетстепенна йерархична стълба в Небадон. Първото, най-ниското ниво е видимият материален свят. Следват седем сфери на Душата, седем сфери на Духа - станаха общо петнайсет. По източната терминология 16-то ниво се нарича Будхи, 17-то Нирвана, 18-то Паринирвана и 19-то Махапаринирвана. Къде точно се намират Съществата от Ангели до Серафими е въпрос за разглеждане в други лекции. Нас сега ни интересуват особено много две от нивата - Будхи, където обитават дванадесет Същества и Махапаринирвана, където се намира Аз-а на Христос. Както нашият Аз се намира на първо ниво, така Христовия Аз е на 19-то.

Разбира се, ние имаме както низш Аз (егото), също и Висш Аз, но за да се ориентираме донякъде в тази материя, е необходимо да разгледаме човека като отражение на Светата Троица. Човек се състои от тяло, което е троично - физическо, етерно и астрално. Душата също е троична - Сетивна, Разсъдъчна и Съзнателна. Духът се дели на Манас, Будхи и Атма според източната терминология. В християнството е известен като Име, Царство и Воля, а Щайнер въвежда в Антропософията термините Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух. Аз-ът, който е самата Светая Светих на човека, нещо като визитната му картичка във Всемира, това, което го отличава от ВСИЧКИ Същества в огромната Божия Творба, също е троичен. От забележителната книга на Хуан Хосе Бенитес "Завещанието на Свети Йоан” научаваме, че Аз-ът (там е наречен ИНДИВИДУАЛНОСТ) съдържа звездно Име, една Съдба и Пълномощие или Сила. Никой човек на Земята, ако не е Посветен, не може да научи звездното си Име, защото ще го използва като оръжие за черна магия. По това Име ни познават и Христос, и Отец. Вторият елемент - Съдбата, също е уникална за всяко Същество. Няма две Същества с еднаква съдба през цялата Вечност - като отпечатъците от пръстите. И накрая, Силата в резултат от изпълнението на Съдбата.

Аз-ът ни е дарен от Отец, както Духът и Душата, но в Името се отразява Светият Дух, в Съдбата Синът, а в Силата Отец. Ако обобщим, стигаме до следното: в центъра на човека е Духът, около него като дреха е Аз-ът, около Аз-ът е Душата и най-отвън троичното тяло. Всички тези членове трябва съзнателно да се командват от Аз-ът и в бъдеще това ще става все по-видно. Арената на борбата е Душата, която служи за посредник между тяло и Дух, но е подвластна на Аз-ът. В молитвата “Отче наш", дадена лично от Христос, се намира целият човек със своите съставни части и молбите от молитвата са отправени към седемте обобщени члена - физическо, етерно и астрално тяло, Аз-ът, Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Затова е Молитвата на Човекa.

След тези пояснения да се върнем при Христовото Същество. Аз-ът Му се намира на 19-то ниво, по-низшите членове на по-ниски нива, а висшите части (троичният Дух) граничат с върха на възможната еволюция във Всемира - Светата Троица. Оттам, от Махапаринирвана, започна дългият път за свързване на Христос с човечеството. Кога е началото му? Знаем, че досега Земята е преминала през три степени на съзнание - Стар Сатурн, Старо Слънце, Стара Луна, а сега сме в четвъртата Земния еон. Предстоят още три - бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан, след което нашата Слънчева система ще премине в състоянието Пралайя, за да последва някога пак ново начало на по-висока степен на съзнание. Беинса Дуно говори на едно място за числото 250 милиарда години и според мен това е началото на Стария Сатурн, а Христос започва пътя Си към човека на Старото Слънце - съвсем приблизително преди 150 млрд. години. Тогава Архангелите минават човешката си степен на еволюция (в много по-различен вид от нас и при други условия) и поради това се прави грешката от някои езотерици, че Христос бил Архангел. Слизането и ограничаването Му продължава през Старата Луна, през първите епохи на Земния еон. По времето на Лемурия в свръхсетивния свят осъществява първата Си жертва за хората, спасявайки сетивата им. В началото на Атлантида последва втора жертва за спасение на седемте жизнено важни органа на човека, а в края на Атлантида трета жертва за спасение на астралното ни тяло. И трите бяха в духовния свят. Преди 8-9000 години Седемте Свещени Риши в древна Индия говорят за Съществото Вишва Карман, което един ден ще дойде на Земята в плът. По-късно великият Заратустра вижда Христос в духовната аура на Слънцето като Аура Маздао, а за Хермес Слънчевия Бог се нарича Озирис. След това Христовото Същество нахлува в сферата на Земята, явява се (имагинация) на Моисей в горящия къпинов храст, в светкавиците на Синай, диктувайки му (инспирация) 10-те Божии ПРЕПОРЪКИ, без водачът на евреите да Го познае.

Появата на Христос в ОГЪН означава, че в началото е Словото, което за нашата еволюционна вълна е на Стария Сатурн, когато всичко е само огнена топлина. Топлината на кръвта е също остатък от Стария Сатурн, когато бяха заложени първите наченки на физическото ни тяло, което единствено от всичките ни членове е развито днес напълно и затова трябва да се отнасяме към него с върховно уважение, имайки предвид, че е резултат от дейността на всички Йерархии милиарди години. А Христос, след дългият Си път към човека стигна до великият момент на Кръщението в река Йордан, когато влезе в подготвяното в продължение на 35 000 години тяло на Исус, измествайки напълно Аз-а на Заратустра, който беше дотогава Исусов Аз. Следователно Христос и Исус са два различни Аз-а и Христос не се ражда на Коледа, а при Кръщението в р. Йордан. На Коледа е роден Исус и то едно от двете деца с име Исус, но разглеждането на тази Мистерия би утежнило много настоящето изложение. В мига на инкарнацията в р. Йордан става временно изместване на етерното тяло на Исус вън от физическото и в него влиза това, което се нарича Словото, а по-точно двата Висши Етера - звуковият (музиката на сферите) и жизненият. Затова в Евангелието от Йоан (възкресеният от Христос Лазар) се говори, че Словото стана плът и живя между човеците (три години до Голгота). Под Словото трябва да се разбира и съвкупността от шестте Елохима (Йерархия Власти), които направиха от Слънцето свое обиталище след отделянето му от Земята и слязоха заедно с Христос в етерното тяло на Исус. Те са Животът! Затова Беинса Дуно говори, че Христос е Дървото на Живота.

Преди 35 000 години при Луциферическото изкушение ние започнахме да ядем от плодовете на Дървото за познаване на добро и зло, но ни беше отрязан достъпът до плодовете на Дървото на Живота, т.е. до двата Висши етера и познахме смъртта. С идването на Христос Словото стана плът и днес всеки, който познава и е свързан с Христос чрез седемстепенното Християно-Розенкройцерско Посвещение, може да яде от плодовете на Дървото на Живота, да е безсмъртен, изобщо да стане Човек според критериите, цитирани в началото от Беинса Дуно.

В продължение на трите години, през които ходи по Земята, Христос Исус извърши безброй чудеса, жертви, изтърпя огромни, непрекъснато нарастващи болки вследствие по-плътното си свързване с телата на Исус - през първата година с астралното, втората с етерното, а третата - най-тежката, с физическото (най-плътното). Когато Беинса Дуно говори за намаление от 78 млн. пъти, това означава ограничение на един Аз, слязъл от най-високото ниво до най-ниското. И този Аз в продължение на три години постепенно прониква и пронизва изцяло и трите тела на Исус, ставайки техен пълновластен господар, но с цената на ужасни болки. От тези страдания, максимално големи в нашия Космос, завършващи с мъченическия път до Голгота, се роди и бликна оня Импулс, единствено спасителен за човека - Христовият Импулс. Христос ни демонстрира чрез Себе Си седемстепенното Християнско Посвещение, започващо с умиването на нозете и завършващо с Възнесението. След това не се върна в Деваканическия (Божествения) свят, откъдето дойде, а свали Своя Девакан на Земята, стана нейна аура, а Земята - негово тяло. С първите капки кръв, потекли на Голгота, Земната аура се промени изцяло, вече свети с астрална светлина и в бъдеще ще стане постепенно звезда - Духовния Юпитер. Оттогава Земята е най-завидната планета в небосвода на Небадон.

Това свързване носи на Христос огромни страдания, но именно то Му осигури "цялата власт на Небето и Земята". За пръв път след Голгота един Бог проникна във вътрешността на Земята и извърши цяла революция в т.н. ад - осмата сфера в нейните глъбини. Христос е новият Планетарен Дух и ние ежедневно тъпчем, ядем, пием и дишаме Него в буквален смисъл на думата. Затова Беинса Дуно е категоричен да не плюем по Земята, т.е. върху Христос! Ние сме изцяло зависими от Него и Христовият Импулс е за нас като Групова Душа. Знаем, че животните, които нямат на физически план собствен Аз, се командват изцяло от дадено Същество в Астралния свят, изпълняващо ролята на тяхна Групова Душа (техен Аз). Но ние имаме собствен Аз в земен план! Няма ли противоречие? Когато говорим, че Христовият Импулс е за човека като Групова Душа, се има предвид, че сме зависими от него на физически план приблизително както животните от Груповата си Душа. Но на едно по-високо ниво Христовият Импулс става за човека негов Висш Аз за разлика от индивидуалния Низш Аз (егото), "Не Аз, а Христос в мен!" - казва апостол Павел. Затова Беинса Дуно говори за Христос като колективен Аз-сбор от Аз-овете на Съществата от подопечната Му Вселена. Колкото по-високо стои едно Същество в еволюцията си, толкова повече Христовия Аз присъства в собствения му Аз доброволно и в пълна свобода. Христос е единственото Същество, което може да влезе в Аз-а на човека, в самата му същност, но само ако бъде допуснат доброволно. Затова Христос е лично интимно достижение на всеки и пътят към Него е строго индивидуален акт на свободно отдаване.

Не е толкова важно какво е говорил Христос, а какво е правил, демонстрирайки чрез себе си нашият бъдещ път през Вечността. За да достигнем Христос, бе абсолютно необходимо идването на Светия Дух на Петдесетница. И докато вестта за Светия Дух и явяването Му при Кръщението в р. Йордан, дойде от Отец, то предизвестието за Петдесетница и самото слизане бяха дело на Сина, на Христос. Благодарение на Голгота това стана факт! Мистерията на Светия Дух е една от най-дълбоките в нашия Космос и нейното разбиране е въпрос на бъдещето, както Мистерията на Голгота ще става ясна през следващите 3000 години. Беинса Дуно и Рудолф Щайнер, като част от Христовия Импулс и напълно приели Христовия Аз в себе си, следват пътя на Жертвата и затова дойдоха в началото на ХХ-я век с мисия към човечеството.

След Мистерията на Голгота - централното събитие в Земния еон, ХХ-ти век е следващото преломно време. Какво толкова му е преломното? От неговото начало започна преминаването на една космическа "инстанция", свързана с кармата на човека, в ръцете на Христос и вече наш кармически съдия, пред когото се отчитаме за всичко, е самият Той. Когато си заминем от този свят, Той ще бъде Съществото, което с огромна Любов ще ни зададе въпроса: Какво направи с живота си? От началото на ХХ-ти век започна и главното събитие за следващите 3000 години - появата на Христос в етерно тяло в най-близкия до нас духовен свят - астралния. Когато четем в Евангелието за Второто Пришествие на Христос - това е именно етерното Му появяване, което с течение на времето ще става все по-отчетливо, за да достигне кулминацията си около 5000-та година.

Второто Пришествие е личен акт на среща с Него за всяко човешко Същество и върховно откровение в живота без разлика от религиозна принадлежност. Но колко по-трудно е за един индус, мюсюлманин, будист да стигне до Христос, в сравнение с човека, пропит от чувство и разбиране към нашия пряк Бог, Създател, Спасител и най-голям Приятел.

Обаче срещата с Него зависи от нещо, което ще бъде определящо за следващите хилядолетия, дори еони - срещата със Злото. Изпитанията на човечеството тепърва предстоят и ужасите на ХХ-ти век ще бъдат като база за сравнение доколко човечеството е способно да се доближава до Христос чрез срещата си със злото и активно правене на добро. Вече не е достатъчно само да си добър и да простиш, а трябва да приемеш в себе си злото, да го трансформираш с помощта на своя Висш Аз (Духът-Себе) и излъчиш към човечеството добро. Колкото повече зло трансформираме в смисъла на обновените Манихейски Мистерии, толкова по-видим ще става Христос в етерно тяло. Двете събития са най-тясно свързани!

Христовият Импулс едва сега - 2000 години след Голгота започва да се разгръща в истинския си езотеричен вид. Заради срещата със злото и Етерния Христос дойдоха Беинса Дуно и Р. Щайнер. Кои са всъщност те?

Сред Бялото Братство има виждане, че Щайнер е прероденият Питагор и се смята, че това са думи на Учителя. Нито мога да ги потвърдя, нито да ги отрека. Знае се от Антропософията, че Аз-ът на Заратустра от Древноперсийската култура, много по-късно се инкарнира във Вавилон като Учителя Назаратос. В един от учениците му неговото учение прониква до ниво физическо тяло. В древна Гърция този ученик се ражда като Питагор, а още по-късно е единият от Влъхвите, дошли от Изток да се поклонят на детето Исус от Соломоновата линия, в което се намира Аз-ът на Заратустра. Ето как Питагор, сега като Влъхва, отдава почитта си към своя стар учител Назаратос от Вавилон. Когато детето Исус (от Евангелието от Матея) става на 12 години, мощният Аз на Заратустра го напуска, то залинява и скоро умира, а свободният Аз влиза в тялото на другото дете Исус от Натановата линия (Евангелието от Лука), което се преобразява и смайва с мъдрост присъстващите в Ерусалимския храм. Когато става на 30 години, Исус отива при р. Йордан за Кръщението. Там Аз-ът на Заратустра излиза, за да отстъпи място за нахлуващия отгоре Аз на Самото Христово Същество. Скоро след това Аз-а на Заратустра заедно с изключително качественото етерно тяло на починалото на 12-годишна възраст дете Исус си изграждат ново тяло и това е Учителя Исус, който вече 2000 години се преражда непрекъснато на Земята и заедно с Християн Розенкройц стоят на върха на западно-европейския езотеризъм.

Следователно Учителя Исус (с Аз-а на Заратустра) и Христос Исус (с Аз-а на Христос) са коренно различни Същества. По времето на Щайнер Учителя Исус е инкарниран на Карпатите и двамата без съмнение имат връзка на духовен план. Ако Щайнер е прероденият Питагор, то тази връзка ни връща в стария Вавилон. И докато за основателя на Антропософията все още не се знае със сигурност кой е, то за Учителя Беинса Дуно в началото на новия век вече може да се твърди, че е Бодхисатвата на XX-ти век и бъдещият Буда-Майтрея!

Кое ми дава основание за това толкова важно твърдение? В началото на лекцията говорихме за 16-то ниво, наречено Будхи, което е с три нива по-надолу от Аз-а на Христос. Там се намират Аз-овете на 12 Същества, които стоят в кръг и съзерцават колосалните вибрации на Христовия Аз в истинската Му същност като Христос-Слънце. Черпейки сили от него, един от дванайсетте слиза сред хората и се инкарнира в тяло като Учител - Заратустра, Орфей, Скитианос и др. Тези инкарнации са в продължение на около 5000 години т.е. приблизително 50 на брой. Казвам приблизително, защото не винаги Бодхисатвата се инкарнира непременно във физическо тяло, но винаги през време на едно столетие се изявява по някакъв начин. По неофициална информация Беинса Дуно е казал на един човек следното: Аз съм за 100 години, а Щайнер за хилядолетие! В последното си въплъщение, след като в продължение на хиляди години е изпълнявал мисия към човечеството, този Бодхисатва се издига до 17-то ниво - Нирвана, става Буда и повече не идва на Земята. Точно това е станало с Гаутама Буда под дървото Бодхи (Будхи) на 29 годишна възраст - от Бодхисатва става Буда, проповядва до края на живота си и в удивителната лунна нощ на 14. 10. 483 година преди Христа се възнася и става Жива Сила.

Бодхисатвите получават задачите си много преди първото си въплъщение. С Буда това се случва още в долемурийските времена. Идвайки на Земята като Учител, Бодхисатвата става основател на Учение, а ставайки Буда се превръща в Жива Сила. Както гласи древната будистка легенда, Той предава небесната тиара на следващия Бодхисатва от 12-те да изпълнява своята мисия сред различни народи. Досега е идвал около 25 пъти и след 3000 години ще стане бъдещият Буда Майтрея, което значи “Буда на добрите убеждения”. Той ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, и неговото Слово ще бъде извор на Доброто, ще бъде поставено в служба на Христовия импулс, като се има предвид, че дотогава този Импулс ще е станал жизнена необходимост за достатъчно голям брой хора. През ХХ-ти век този Бодхисатва се инкарнира като Учителя Беинса Дуно: Аз-ът Му, намиращ се на Нивото Будхи, слезе до дъното на световете (физическия свят) и проникна ЧАСТИЧНО в предварително подготвеното тяло на човека Петър Дънов и незабележимият до вчера Петър Дънов сякаш израсна от нищото, несвързан с някаква верига на Учител - ученик, както е на изток или при Кастанеда. Този нов Посветен стои като Сам в Света, Словото Му има изключителна морална сила, говори категорично и убедително като Същество, слязло от шеметни висоти, а То наистина слиза от Божествения Свят!

Как става това? Знаем, че при Кръщението в р. Йордан, Аз-ът на Христос изцяло измества Аз-а на Заратустра, обитаващ тялото на човека Исус, който е имал трета степен Посвещение. Тялото на Исус е единственото тяло в човешката история, годно да приеме изцяло Аз-а на Христос, и в него е съсредоточено постигнатото преди това от Кришна, Буда и Заратустра. Когато Бодхисатвата влиза в Петър Дънов, не измества изцяло неговия Аз, а напротив - само малка част от Аз-а на Бодхисатвата присъства в това тяло. Останалата част е в Божествения Свят.

В 1897 година в Петър Дънов има два Аза - Аз-а на човека и част от Аз-а на Божеството. За отбелязване е, че тогава Петър Дънов е на 33 години. Характерен белег за инкарнациите на Бодхисатвите е, че се осъществяват, когато предварително подготвеният приемник (съсъд) е на възраст между 30 и 33 години. В началото Аз-ът и Душата на Петър Дънов въпреки своята несъмнено дълга еволюция са силно смутени от съжителството с мощния Аз и затова толкова много Духове го подкрепят - Седемте разговора с Духа на Истината, “Хио-Ели-Мели-Месаил” (тук говорят Христос, Йехова, Светият Дух и др.), Призвание към народа Ми български- синове на семейството славянско и др. Израз на смущението е писмото до Пеньо Киров, в което пише, че трябва да се познават Духовете (преди 2000 години апостол Павел казва същото). Аз-а на Бодхисатвата започва да пронизва с Христова Светлина астралното тяло на Петър Дънов, ставайки постепенно негов господар. Носител на тази Светлина е Светият Дух (Духът на Истината), изпратен на апостолите преди 2000 години от Христос.

В 1900 година процесът е достатъчно напреднал и Бодхисатвата излиза на "сцената". От ВАРНА! До 1912 година пронизва етерното тяло на Петър Дънов с Христов Живот, а в 1922 г. и физическото му тяло с Христова Любов. Така от 1897 до 1922 година Аз-ът на Бодхисатвата, черпейки сили от Христовия Аз в Себе Си (не Аз, а Христос в мен), успя да подчини на волята си и трите тела на Петър Дънов. Вече няма Петър Дънов, има Учителя, Който открива Школата! Със силата на Духа на Истината астралното тяло е превърнато в Дух-Себе, със силата на Сина етерното става Дух-Живот, а със силата на Отец физическото е станало Човекът-Дух. Христос го направи с Исус за три години при изцяло инкарниран Аз! Има и друга разлика - Христос слезе само един път и то от Макрокосмоса, докато Бодхисатвите са непрекъснато свързани със Земята. Изцяло инкарниран Аз при Бодхисатвите има само в ПОСЛЕДНОТО им слизане, както е станало при Гаутама Буда. Буда се е РОДИЛ като Бодхисатва и на 29 години става Буда. След 3000 години Беинса Дуно (това едва ли е ИМЕТО МУ) ще се РОДИ като Бодхисатва и ще стане Майтрея-Буда (правещият добро - трансформация на злото).

Учителя е не само Учител за хората, а и за по-висшите Йерархии. На неговите лекции присъстват невидимо Ангели, Архангели, Архаи и др. Той е достатъчно МОЩНО Същество, за да стои непрекъснато в тялото си. Много често е вън от него, може да проговори и от друг човек (Христос го прави многократно), но ВИНАГИ се съобщава с Христос. Той ЖИВЕЕ НЕПРЕКЪСНАТО В ИНСПИРАЦИЯ ОТ ХРИСТОС! Това, което слиза чрез Беинса Дуно е ГЛАСЪТ на Христос и съобщава необходимото за времето и затова ангелските йерархии присъстват на лекциите Му. Бодхисатвите винаги изпълняват повелите на Христос, а след Голгота са част от Христовия Импулс, бликнал от жертвената Любов на нашият Спасител. И още нещо - окултен закон е, когато Бодхисатвата е инкарниран на Земята, да не се разкрива неговата самоличност с цел избягване на обожествяването Му.

Самият Беинса Дуно казва: "Няма да ви кажа кой съм, за да не си навличате карма!" Христос се разкри като Божия Син, евреите не го познаха и до днес си плащат. Когато знаеш и поругаваш, последствията са много по-тежки. Разкриването на самоличността на Бодхисатвата може да стане в следващия век. И точно това се случи през лятото на 2000-та година, в края на века, четирима души от Варна, познаващи и двата християнски импулса в XX-ти век, независимо един от друг, по едно и също време достигнахме до идеята кой е Беинса Дуно (беше ни спусната, разбира се). Огласяването на Тайната бе отложено до настъпването на новия век и официалното й представяне пред по-широка аудитория става на този форум. Така, един век след като Учителя тръгна от Варна, пак тук бе оповестено кой е Той!

Тъй като има забележки от хора, увличащи се по източните учения, че Беинса Дуно не е бъдещият Буда-Майтрея, ще отговоря така: Който е чел забележителната книга на Лама Анагарика Говинда "Пътят на белите облаци" знае, че там се говори за много Буди, Бодхисатви, Лами и т.н. Инкарнациите на Бодхисатвите, за които досега говорихме, са започнали по средата на Атлантида - приблизително преди 16 000 години и досега до степента Буда са достигнали вероятно трима от 12-те и Беинса Дуно ще бъде четвъртият. До края на Земния еон ще го направят и 12-те.

На изток в книгите се говори не само за тях, а и за слизането на Архангел до етерното тяло на човек. В древността човечеството е имало ниска степен на Аз-ова изграденост и Същества от Йерархиите са слизали в човешки тела да водят хората. Когато един Архай слезе до физическото тяло на човек, се говори на изток за Дхиани-Буди, един Архангел до етерно тяло превръща човека в Бодхисатва, а един Ангел до астрално, етерно и физическо тяло прави човека Буда. Сега вече не е така. Така че трябва да правим разлика между инкарнациите на 12-те от нивото Будхи и инкарнациите на Същества от ангелски йерархии, които освен всичко друго бяха до голяма степен и луциферизирани вследствие въплъщението на Луцифер преди 5000 години в Китай.

Беинса Дуно е Христов езотеричен пратеник и като такъв е категоричен: "Вашият път е Архангел Михаил-Христос-Отец". И дава Пътя на Ученика. Защо в началото на ХХ-ти век бе необходимо даването на НОВ ПЪТ НА УЧЕНИКА, след като на изток хилядолетия са давани толкова други и Беинса Дуно заявява, че източните пътища вече не вършат работа? Отговорът опира до разрешаването на два главни въпроса пред човека за бъдещето - Етерния Христос и трансформацията на злото, и свързания с тях най важен въпрос за Земния еон - преодоляването на Низшия Аз (егото) със силите на Висшия Аз (Духът-Себе, Светия Дух, Христос). За да пристъпим към тях, е необходимо да научим езика, на който можем да се обръщаме към Христос и неговия Слънчев Лик - Архангел Михаил. Това е Антропософията! Само чрез нея можем да станем съзнателни съработници на Михаил и да тръгнем по Пътя, посочен от Беинса Дуно. Само в Антропософията Мистерията на Голгота се открива пред нас в истинския си мащаб и смисъл, когато Христос победи силите на смъртта, показвайки как и ние можем да го направим. А без разбирането и приемането на Голгота, е абсурд да вървим правилно в духовния си път, който ще бъде неминуемо съпътстван с големи залитания. Руският философ Владимир Соловьов изстрада тази истина, формулирайки я по следния начин: "Когато човешката Душа се напрегне да гарантира собственото си битие, тя неминуемо се обръща към историческия Христос. "А Голгота е кулминацията на "историческия" Христос, ако изобщо можем да говорим за Христос като минало - Той е бил, е и ще бъде наше настояще.

Но има и ВТОРА ГОЛГОТА, за която само Антропософията говори, но този път осъществена в най-близкия до нас свръхсетивен свят. Защо се наложи да има втора Голгота? След XVI-ти век през прага на смъртта преминават все повече души, поели на Земята в себе си чисто материалистични импулси, вследствие на което в най-близкия до Земята духовен свят се образува една тъмна материалистична сфера, опасваща я като пръстен. Имаше опасност, тъмното време на Кали Юга, което трябваше да свърши през 1899 година да бъде удължено изкуствено през идващата светла епоха на Водолея и мощният поток от нови духовни импулси, който трябваше да се излее в човечеството от началото на ХХ-ти век би могъл да бъде задържан от този пръстен духовна тъмнина. В последната третина на XIX-ти век Христос извърши своеобразно повторение на Мистерията на Голгота, но вече в духовен план, приемайки в Своето Същество тази тъмна сфера, преобрази я и издиша Духовна Светлина. Това е Второто Разпятие на Христос, но сега с етерно тяло в астралния свят. Докато на Първата Голгота ни демонстрира как се побеждават силите на смъртта, сега показа как съзнателно можем да трансформираме силите на злото в добро в смисъла на обновените Манихейски Мистерии.

Преди 2000 години Възкръсна Неговото ТЯЛО и победи смъртта, а сега Възкръсна Неговото СЪЗНАНИЕ и победи Силите на Злото. Така от началото на XX-ти век нататък животът на Христос все повече ще се усеща в човешките души като непосредствена лична опитност. Основната особеност на нашата епоха е, че силите на злото трябва да навлязат във вътрешния мир на хората, но не за да ги съблазняват и принуждават към извършване на зли постъпки, а за да бъде човек в състояние да развие в себе си истински духовен живот, да изживява духовния живот не инстинктивно, а със своята Съзнателна Душа, защото живеем в епохата на Съзнателната Душа. Ще го постигаме, ако научим езика на Христос и развиваме Христово Съзнание. Той иска да Го питаме за ВСИЧКО като наш най-голям ПРИЯТЕЛ и БРАТ. Колко различно от всички други учители!

Със злото не можем да се справяме, ако нямаме помощта на своя Ангел-Хранител, нa Архангела на Народа, на Духа на Епохата (Михаил), на всички йерархии нагоре до Христос. Втората Голгота е свръхсетивен източник за явяването на Христос в етерно тяло през следващите 3000 години. От Втората Голгота идва духовната сила, с помощта на която приетото зло може да бъде претворено в процеса на пробуждане във вътрешността на Душата в съвсем нова способност за възприемане на Духа, идващ от Космоса, за да може като проникне в цялата съвременна Култура, да я одухотвори. И ако човек не бе приел в себе си тази склонност към злото, нямаше да стигне дотам, че да извлича от своята Съзнателна Душа онзи импулс, с чиято помощ занапред - ако иска да остане жив - ще приема Духа, необходим за възхода на самата култура, направа от Космоса. Този Дух, идващ от Космоса, е Духът - Носител на онова Откровение, което след завършването на Кали-Югa се влива в човечеството и самата възможност за това бе създадена от Втората Голгота, извършена в смисъла на Манихейския Принцип - не бягство от злото, а ПЪЛНОТО МУ ПРИЕМАНЕ В ДУШАТА И ПЪЛНО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ В ДОБРО от силите, произтичащи от новото ясновидско изживяване на Христос.

Колко наивно-тъжно звучат изявленията на иначе много чисти духовно търсещи хора, че те не се занимават със злото, а само с доброто! Боговете слизат заради това, а ние ще бягаме като есеите или някои йоги! Самият Манес - едно грамадно Същество, основал в ІІІ-ти век след Христа Манихейските Мистерии (Богомилството е тяхно продължение), така и не можа да си намери през XX-ти век подходящо тяло (съсъд) за инкарнация. Дано в ХХІ-я век намери (много са ни "твърди" телата) и даде нов импулс за възраждане на обновените Манихейски Мистерии, които ще имат широко приложение през VI-тa Култура, започваща след около 1500 години и пълен разцвет през бъдещия шести период (не раса - тя няма смисъл вече).

Шестата епоха на Синовете Божии (светещите хора) ще се разгърне на нов континент в Тихия Океан след около 6000 години, но това все пак е по-отдалечено време. За нас е интересно какво стана в XX-ти век и какво ще става в ХХІ-ви. Видяхме какъв десант на духовност, какво сливане на религии започна в преломния ХХ-ти век. Първо Блаватска още в края на XIX-ти век повдигна "Булото на Изида", после Агни йога. Тибетската мъдрост слезе от ''покрива на света", Йогананда представи пред света достиженията на индийската духовност, Кастанеда ни откри мистериите на магьосниците от древно Мексико (това се случи последно във времето, защото не върши вече никаква работа). Но най-важни бяха двата езотерични Христови Импулса чрез Беинса Дуно и Р. Щайнер. И когато в края на века в България се правеше анкета за най-големия българин през изтеклото столетие, Беинса Дуно не присъстваше! Какъв МРАК! И СРАМ!

"Някога българите са направили на Господа едно голямо добро, Господ сега чрез мене се реваншира на българите. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето.

Но въпреки това аз пак ще им го направя това добро, защото изпълнявам Волята на Бога!"

И още:

"Ако трябва ще останат 300 000 българи, но ще изпълнят туй, що Бог иска от тях".

Тези думи на Учителя съдържат в себе си 35 000 години история на българите и хиляди години бъдеще. Ако не разберем импулсите на XX-ти век, тези от ХХІ-ви век ще останат за нас "терра инкогнита". Цялата мъдрост на човечеството, събрана от хилядолетия, в XX-ти век бе представена пред света. Тя влезе в Антропософията, стана част от езотеричното християнство и занапред ще бъде неразделна част от него - бъдещата единна религия на всички.

Възниква въпросът защо все пак, след като се твърди, че най-важни са импулсите от Христос, е необходимо да има такива и на изток, които доста се разминават с тях. Отговорът е, че не всяка душа е дорасла (нека не звучи обидно) да се докосне до западно-европейския езотеризъм, който е водещ днес в света. На едно по високо ниво между Махатма Мория и Беинса Дуно, между Кут Хуми и Рудолф Щайнер няма никакви различия - те всички са Христови Пратеници, само адресът на техните Откровения е различен. Но всяка Душа, в някой от животите си, задължително трябва да се докосне до езотеричния Христос! Казано е: "Никой не може да стигне до Отца Ми, без Мене!" По този път сблъсъкът със злото ще става на все по-високи нива изкушенията все по-коварни и мощни.

Традиционните религии вече не вършат работа, да не говорим за външните науки - психология, политология, хуманитарни науки, военната наука и т.н. Те са безсилни. Къде е изходът? Той е в дълбокото познаване на злото и неговото трансформиране в добро със силата на Христос в нашия Аз. Но за това се иска първо познание, после приемане и накрая приложение. НЕ МОЖЕШ ДА ПРИЛАГАШ НЕЩО, КОЕТО НЕ ПОЗНАВАШ!

Злото не е безлично понятие, а сбор от Същества с конкретни имена. Неговият главен представител в нашия Космос и пръв противник на Христос (Агнето) е Звярът от Апокалипсиса на Йоан (Лазар) с число 666 и истинско име СОРАТ, за пръв път оповестено от Щайнер. Сорат е най-върлият противник на самият Аз-ов Принцип във всеки и навсякъде, а изграждането на съзнателен Аз, с който да одухотворим себе си и Земята и преминем на бъдещия духовен Юпитер е главната задача за Земния еон. Следователно Сорат е силата, задържаща изобщо развитието. Христос е Светлина, Живот, Любов, Сорат е Слънчевият Демон, носещ мрак, смърт, зло. Той е Същество, несвързано с нашата еволюционна вълна. Нашето начало е на Стария Сатурн, а Сорат е свързан с някакво друго Начало. Защо такова мощно Същество е избрано за главен представител на злото в нашия Космос, на какво ниво на еволюция е (при всички случаи е поне Елохим) - за това Духовната Наука мълчи. Не му е дошло времето да се разкрие, тъй като сме още слаби и Сорат тепърва ще демонстрира демоничните си възможности. Засега използва армия от тъмни духове - изкусители срещу човечеството. В числото 666 са кодирани имената им. Знаем, че числото 7 символизира завършена еволюция. Еволюцията се развива по седемстепенна система, а не по десетична или дванайсетична. Шестицата показва изоставане, непълност, каквито са демоните на Сорат. Те са три категории и се наричат духове на препятствията. Зад първата шестица се спотайват изостаналите на Старата Луна луциферически Ангели, зад втората са изостаналите на Старото Слънце ариманически Архангели, а зад третата дебнат най-мощните - изостаналите още на Стария Сатурн азурически Архаи. Те ни изкушават освен с техните си възможности, така и чрез други Същества от по-нисък клас (природните духове), които са подчинили на своята воля.

Изкушенията на луциферическите Ангели в Сетивна Душа и свързаното с нея астрално тяло можем да преодолеем с висока моралност, преодоляването на ариманическите Същества в Разсъдъчната Душа и свързаното с нея етерно тяло е възможно посредством основаното върху духовни принципи взаимодействие на хората в социалната област. Но за противопоставянето на изостаналите Архаи (Азурас) в Съзнателната Душа, в която епоха живеем, и свързаното с нея физическо тяло е необходимо встъпването в пътя на съвременното християнско Посвещение, за което говорят Беинса Дуно и Р. Щайнер. Само строгото духовно Ученичество може да даде на Аз-а вътрешната сила способна да се справи с мощните азурически изкушения. Точно затова Беинса Дуно даде пътя на Ученика, който не се различава от посочения в Духовната Наука, но се различава СЪЩЕСТВЕНО от източните. Учителя е категоричен - източните пътища вече не вършат работа! Той винаги е категоричен - там, откъдето идва, две мнения по един въпрос няма. Всички пътища преди това са на системата Учител-Ученик. За Ученика авторитетът на Учителя е абсолютен. Подслонен е под неговото "крило", пита Го за всичко, често се отделя от дом и семейство, Учителя има грижата за битовите дела и т.н. Ученикът, за когото говорят Беинса Дуно и Р. Щайнер изобщо не е такъв. При него АЗ-ЪТ (Висшият Aз) e определящ. Черпейки сили от Христос в своя Аз, Ученикът на бъдещето САМ СЕ ПОСВЕЩАВА. Учителя (не само един) се появява инцидентно, когато е необходимо (когато сме дорасли) и то в качеството си на Приятел и Съветник, а не като абсолютен авторитет.

Христос може да бъде приет и човек да стане истински свободен само доброволно и при наличие на избор. Свободата на избора ни бе дарена от Луцифер, раждането на Аз-а, създаващ Любов, дължим на Голгота. Само така е възможно човекът да превърне Земята в Космос на Любовта. Правилно развитите Ангели направиха от Старата Луна Космос на Мъдростта, правилно развитите Архангели превърнаха Старото Слънце в Космос на Силата. Сега е наш ред! Чак в Земния еон човекът получи своя Аз и само с него ще изпълни Волята Божия. Вижте в тибетската мъдрост как въпросът за Аз-а почти го няма. Там за него се говори така, сякаш не преминава от инкарнация в инкарнация, а го има само в този живот. Че ако махнем Аз-а, какво остава от човека, какво го отличава от другите? Стремежът на много йоги да се освободят от външните обвивки и разтворят в Нирвана е не само възможно най-голямото престъпление спрямо самите тях, но и към самият Бог.

Милиарди години Великото Всемирно Бяло Братство създава Земята и накрая Елохимите като венец сътвориха човека, а някои духовни търсещи искат да избягат от арената, където единствено могат да станат Богове. Дезертьорството в Нирвана, без да си извървял пътя, начертан ти от Бога, е свързано с фатални последици за предприемащия подобно безумство. Както ни осведомява Беинса Дуно, там, в Нирвана, в Божествения свят, на човека, презрял своя Аз, му бива изгорен ЦЕЛИЯТ ДОСЕГАШЕН ЕВОЛЮЦИОНЕН ПЪТ И БОГОВЕТЕ ГО ВРЪ ЩАТ ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА ЗАПОЧНЕ ОТНАЧАЛО. По-голямо нещастие - здраве му кажи! Всеки, който иска да върви по духовния път и да навлиза бързо в астралния и по-горните светове, хубаво да си даде сметка може ли безопасно да го прави, без да познава много, много добре огромното Откровение, изпратено ни чрез Беинса Дуно и Р. Щайнер. Опасностите от трите шестици тепърва предстоят. В бъдеще ще се намеси и самият Сорат, съпротивата срещу когото е възможна, ако насреща му изправим единствено Христос. Срещу Слънчевия Демон дори пътят на Ученика не е достатъчен. Нужен е Христос! Той държи нишките на човешката Душа с Бога. Изживявайки съзнателно в нея двете Голготи, можем да пуснем Спасителя в Аз-а си и него да изправим срещу Сорат. Друг начин няма!

Голям Помощник, дори Пръв Помощник по пътя ни към нашия ПРЯК БОГ е Архангел Михаил. Той инспирира Антропософията чрез Р. Щайнер. Той е Духът на Времето. От 1841 г. до ноември 1879 г. в астралния свят Михаил води и спечели една битка с Ариман и неговите войнства, вследствие на което от степента Архангел се издигна в Архай - Дух на епохата. До 2300-та година Дух на времето, самото ВРЕМЕ ще бъде за нас Той. Михаил е трудно достъпно Същество. Преди Голгота беше нощното (лунното) лице на Елохима Йехова, пребиваващ на Луната, а след Голгота последва Христос и стана Негов Дневен (слънчев) Лик. Вратата към Христос е Михаил, най-мощният от седемте Архангела и стоящ в опозиция на останалите шест. Михаил кове своя МЕЧ и търси съработници, откривайки се само на най-напредналите. Михаиловият Импулс винаги се обръща към Аз-а на човека и никога към обвивките му, определящи неговата принадлежност към дадена група (астралното тяло), към народ (етерното тяло) и раса (физическото тяло). Само ако насреща предложим усърдна духовна работа, свързана със способност за ЧИСТО МИСЛЕНЕ (към което Хегел цял живот се стреми), можем да очакваме, че Михаил ще ни се открие малко.

Колко са хората на Земята способни на това? Видяхме какво се случи през ХХ-ти век. След победата над Ариман и войнствата му, астралният свят бе очистен от тях окончателно на 22 март 1914 година, за което ни съобщи Беинса Дуно. И къде отидоха? На Земята, сред хората и в хората! Духовете на мрака (ариманическите същества) запалиха Първата световна война, предизвикаха Октомврийската революция (с огромната помощ на западните тайни ложи), после Втората световна война, влязоха в машините, в етерното тяло на човека, предизвиквайки национализма и цепенето на народи и народчета. Докато луциферическите духове се настаняват в астралното ни тяло (мисли, чувства и желания), ариманическите пpoниквaт по-надълбоко в етерното (жизненото) и пораженията са по-значими.

През ХХ-ти век Сорат се надигна два пъти от бездната като болшевизъм и национал-социализъм. Резултатите са известни. Неговите духове доведоха само в руския народ до 100 млн. жертви. Въпреки целия ужас това бе по-скоро зрелият плод на едно трупано от няколко века зло и резултат от действието на двете шестици. От 1998 г., когато числото 666 се изпълни три пъти, започва намесата и на третата шестица - азурите, най-мощните. Те посягат върху физическото тяло, а знаем, че без него никакъв Аз не може да бъде изграден, т.е. ще се провали целта на Земния еон. Толкова са мощни, че направо рушат Култури, опитвайки се да подменят Аз-а на човека с подчинено им демонично Същество. Появиха се наркотиците, които директно рушат физическото тяло, злото ескалира към непознати видове - насилието върху децата и тероризма. А сега и клонирането, при което да се създават човешки тела и в тях вместо човешки Аз да се настани подчинено на Сорат демонично Същество. Това го е нямало даже в най-мрачните години на Атлантида, когато черното магьосничество е било в стихията си. Докато терористичният акт срещу Америка все още е под маската на ислямски фундаментализъм, тепърва ще се появяват форми на абсолютно с нищо немотивирано зло. Зло, заради самото зло! Демони с човешки лица - "скакалците" от "Апокалипсиса на Йоан". Бедна ни е фантазията какво могат да направят!

Болшевизмът и нацизмът бяха победени с външни средства - единият с икономически средства, другият с война съответно за 72 и 12 години (окултни числа). Беше възможно, защото зад тях стояха първите две шестици. Но срещу тероризма, зад който се крият Азурите, можем да противостоим само с Любов, приемайки в себе си злото и трансформирайки го в Добро в смисъла на обновените Манихейски Мистерии. Това не е пасивно, а активно действие, изразяващо се в правенето на толкова Добро, колкото зло е извършено, за да може в тъканта на Кармата да се освобождава празнота, в която Христос като Господар на Кармата да излива това, което се нарича "благодат".

Само с ИСТИНСКА ПРОШКА И АКТИВНО ПРАВЕНЕ НА ДОБРО можем да се борим срещу тероризма и да освобождаваме Боговете от задължението да изразходват огромна СИЛА по реденото на кармически ситуации. Америка не се издигна на тази висота, отвърна по Мойсеевия Закон и от момента на удара започна нейното западане. Когато нещо запада, друго изгрява. Това е България! От нас се иска разбиране, приемане и приложение, за да помогнем на Боговете, а не да хленчим, че все някой ни пречи днес или в миналото. Все пак има Закон на Кармата и нищо не е случайно. Надигащата се вълна за обръщане към историята, към Тангра, без духовно осмисляне рано или късно ще избие на национализъм. Зад това стои Ариман! Както казва Щайнер, национализмът е резултат от идейното безсилие. Той е последното убежище на болшевизма и псевдо-социализма.

От България ще тръгне VI-та Култура. Българин означава Човек на Духа, а как може един човек на духа без Духовната Наука? Българин (въпреки че имаме общ Архангел) вече не е понятие за етническа принадлежност, а духовна категория. Както и Славянин (славя “ин”и”ян”). Българи и Славяни може да има много по Земята, стига да са СТАНАЛИ ТАКИВА. А това е много, много трудно, като се има впредвид огромната атака от Сорат и войнствата му към човечеството. Освен че се намесиха Азурите в края на всяко хилядолетие (точно сега) Луцифер и Ариман провеждат обща атака срещу нас, въпреки че по начало действат в противоположни посоки - Луцифер ни дърпа нагоре към астрала, Ариман иска да ни свърже завинаги със Земята. Нещо повече - предстои едно събитие, резултатите от което ще определят бъдещия ход на еволюцията ни. Инкарнацията на Ариман в човешко тяло, най-вероятно в Америка. След като преди 5000 години слезе Луцифер, сега е ред на Ариман.

Михаил има власт да задържи въплътяването (най-много до 2300-та година), но Ариман бърза поради наличието на подходящи условия - обща несигурност, конфликти, Интернет, власт на парите и машините, тероризъм, масово обладани от демони хора, малко човеци с Антропософско познание, за да го познаят и ПОСОЧАТ и т.н. Идеална среда за Ариман, който се среща и под други имена, като Сатана, Мефистофел, 3мея, победен от Свети Георги или Архангел Михаил. За разлика от Луцифер, познат ни като Дявол, Змията изкушила Ева и т.н. Виждаме какъв хаос цари първо в правилното наименуване на злото, а камо ли в неговото идентифициране и противопоставяне. Когато Ариман се въплъти, с него ще се появят толкова мощни изкушения, че ще ни трябват максимални усилия първо за разшифроването им, а после и неутрализиране. От това, как ще се справим, зависи бъдещето и каква ще е срещата ни със Сорат след може би около 600 години, когато числото 666 ще се изпълни за четвърти път.

Разбира се, ние сме още много слаби да се изправим срещу Сорат. Истински той ще покаже своите възможности в далечното бъдеще, когато неговите черни магьосници ще воюват с високо еволюирали човеци, превърнали себе си в Бели Магове. В Земния еон ще ни изкушават трите шестици, които могат да навлизат в тялото и Душата ни. Но за луциферизирани Същества (изостанали) се говори в Духовната наука и сред по-висшите йерархии - Власти, Сили, Господства, че и сред Престолите даже. Изостаналите (според Божия План) Духове от втората тройка - Власти, Сили и Господства са толкова мощни, че засега не могат директно да влизат в тялото и Душата на човека - няма да издържим. Те действат опосредствано (външно) чрез земетресения, урагани, наводнения, т.е. като природни сили, носещи разрушение. Чак в бъдещите Юпитер и Венера ще изпитаме истинските им възможности. Гледайки напред (натам гледа нашата Душа, затова е рядка "гостенка" на човека), имаме задачи днес.

При срещата със злото, освен че растем, ние спасяваме и самите изкусители! Изоставайки в древни времена, те са извършили жертва, нарушавайки правилния ход на своята еволюция за изпълнение Волята на Боговете. "Грехопадението" на човека бе npeдварително договорено между Луцифер и Боговете! За да получим свободен избор. В "Небесната война", за която говорят всички религии, са участвали "декласирани" Същества от йерархията Сили срещу правилно развити Сили. Днешните метеорити между Марс и Юпитер (планетите) са далечен отглас оттогава. Принасяйки жертва с изоставането си, луциферическите и ариманическите Същества са били принудени да пренесат полето на своята дейност в друга космическа област, откъдето всяко по-нататъшно развитие на самите тях се оказало невъзможно. То е възможно единствено чрез свързването им с главния Импулс за целия наш Космос - с Импулса на Христос. Но те не могат да постигнат това сами.

Единствената възможност да се върнат на полето на правилната еволюция е да намерят достъп до Импулса на Христос посредством човека. Завладявайки вътрешното същество на човека, докато е на Земята в плът, те си осигуряват власт и над целия Космос, защото известно е, че след смъртта нашата вътрешност става външен Космос. А това вече е огромна опасност и за да се избегне луциферизиренето и ариманизиренето на Космоса, трябва да се противопоставим на тези изкусители. Как? Противоборстващите Същества извършват и правомерна дейност. Луцифер - в областта на фантазията, изкуствата и т.н., а Ариман - в границите на действие на мъртвата материя, в сферата на науката и техниката.

Но точно в областта на правомерното им действие Висшите Богове са ги обрекли на постоянно и непоносимо страдание, което се състои в пълната невъзможност за каквото и да било по-нататъшно тяхно развитие. Принудени да търпят тези непоносими страдания в своето собствено царство, те търсят всякаква възможност, макар и временно, да ги избегнат, за да получат поне частично облекчение! Те се стремят да преминат границите на своето собствено, изначално дадено им от Висшите Богове царство, като се намесват навсякъде в човешката еволюция, действайки в нея като изкусители и Духове на всевъзможни препятствия. Тук, временно избавени от своите страдания, те се проявяват или като неправомерно горди, или като свръхинтелигентни същества, предлагащи на човека навсякъде своите съблазняващи "дарове", които влекат след себе си само разрушение и гибел. Това означава, че вън от Царството на Ариман, т.е. в полето на човешката еволюция, човекът е длъжен да се противопоставя както на Ариман, така и на Луцифер. Освен че спасяваме самите себе си от тях, ние вършим и друго - изкуплението на тези духове. Това е нашият реванш за сторената от тях някога жертва.

И как става това изкупление? Учителите на Мъдростта и Хармонията на Усещанията (както ги нарича Щайнер) ни го показват: като пронизват с Христова Светлина (пронизаните от Импулса на Христос сили на Духът-Себе) своето астрално тяло, те изкупват Луцифер и неговите войнства, като пронизват етерното си тяло с Живота, струящ от Слънцето на Христос в техния Аз (изливането на пронизаните от Христос сили на Живота-Дух) изкупват Ариман и подчинените му същества, а в бъдеще, пронизвайки своите физически тела със силите на Любовта, струяща от Христовото Слънце в техния Аз (изливането на пронизаните от Христос сили на Духа-Човек), ще се изкупят и азурите. Тяхното освобождение е най-трудно и ще стане със силите на "тялото на Възкресението". А самият смисъл на изкуплението се състои в следното: както е известно, Ангелите са носители на напълно развития Дух-Себе и тяхното най-външно тяло е етерното, а най-висшият им член - осмият - е разположен над Духа-Човек. Архангелите носят в себе си напълно развития Дух-Живот, тяхната най-външна обвивка е астралното тяло, а най-висш член е деветият. Архаите носят в себе си напълно развития Дух-Човек, техният най-низш член съответства на човешкия Аз, а най-висшият е десетият. Тези три най-възвишени члена: осмият, деветият и десетият, образуващи висшия идеал на съществата от третата йерархия както висш идеал на земното човечество, е достигането на степента Дух-Човек (седмия член), те, в смисъла на Християнската езотерика могат да бъдат определени като Свети Дух, Син и Отец. Естествено, това не е самата "най-висша Троица", а само нейно отражение на йерархично равнище. От това следва, че ангелите са Същества, които в своя Дух-Себе постоянно живеят в образите (имагинациите) на Светия Дух, Архангелите са изпълнени в своя Дух-Живот със Словото (инспирациите) на Сина, а Архаите, в своя Дух-Човек - с интуициите на Отец. Така те са служители и посланици на Светата Троица в духовния свят. Подобно на тях, така също и изоставащите Ангели, Архангели и Архаи са носители на развити съответно Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, но връзката на тези членове с висшето отражение на Троицата е прекъсната (т.е. с осмия, деветия и десети членове). Затова Луцифер не се устремява чрез своя Дух-Себе към своя осми член, а се отвръща от него и по този начин става противник на Светия Дух в Космоса. По подобен начин Ариман се отвръща от деветия си член и става противник на Сина (Христос), а Азурите, отвръщайки се от десетия си член, стават противници на Отца. Точно затова е необходимо изкуплението на трите категории противоборстващи Духове.

Срещайки се в астралното тяло на човека с Духа-Себе на Христос, съдържащ силите на Светия Дух, луциферическите същества отново намират правилната връзка със своя висш осми член, а чрез него и с целия правилен и добър Космос, който изначално в своето Същество е отражение на Светата Троичност в своята същност. По-нататък, срещайки се в етерното тяло на човека с Живота-Дух на Христос, носител на силите на Сина, ариманическите духове си връщат връзката със своя девети член, а чрез него с целия добър Космос. С други думи, те отново се обръщат към силите на висшата Троичност и стават нейни служители както всички други йерархии с правилно развитие.

И всичко казано е свързано с въплъщението, земния живот, смъртта и Възкресението на Слънчевото Същество Христос. Самата възможност да се работи по изкуплението на противоборстващите същества е била заложена в земното развитие благодарение на тригодишния живот на Христос на Земята и на Мистерията на Голгота, в резултат на което плодовете на този тригодишен живот са преминали в цялата земна еволюция. В течение на първата година Христос напълно преобрази астралното тяло на Исус от Назарет в Дух-Себе със своя Космически Аз, по време на втората Той напълно преобрази неговото етерно тяло в Дух-Живот, а по време на третата, завършваща с Голгота, напълно е претворил Своето тяло (физическо) в Дух-Човек, който след това се е въззел от гроба на Голгота като новото "тяло на Възкресението". Това тяло е всъщност безсмъртният фантом на човешкото тяло от преди "грехопадението" (преди 35 000 години), който ни бе дарен от Престолите още на Стария Сатурн. Това е "новият Адам", за който говорят апостол Павел и Беинса Дуно. Такова пронизване със силите на Христовия Аз в своя Аз направи и Беинса Дуно на трите тела на Петър Дънов за 25 години, за да може да изпълни мисията си като част от Христовия Импулс.

През ХХІ-ви век ще има нов Антропософски импулс, Бодхисатвата пак ще се изяви по някакъв начин. Зa да ги разберем, трябва да познаваме Антропософията, в която едно от най-важните неща е изкуплението на демоните. Първостепенно значение за нашето време има изкуплението на Луцифер. В продължение на 2000 години, като остават в астралните си тела да се излива Светлината на Христовото Слънце, засияла в техния Аз, Учителите на Мъдростта и Хармонията на Усещанията (Буда, Заратустра, Скитианос и др.) създават в себе си условията за прякото съприкосновение на Луцифер с тази Светлина и Луцифер става новият носител на Христовата Светлина в Космоса, което е и първоначалното значение на името "Луцифер"или "фосфор" - “Носител на Светлина”. Обръщайки се към Христос, Луцифер става съвършено ново Същество, изпълнено със Светия Дух. Той става водач на всеки човек, устремил се към най-съкровените тайни на Космоса, свързани с основната Мистерия - Мистерията на Христос. И Духа Утешител от Евангелието от Йоан е вече служещият на Христос Луцифер, носещ на хората обновения Импулс на Светия Дух.

Най-важна роля за изкуплението на Луцифер имат участниците в състоялия се през IV-ти век ДУХОВЕН СЪБОР - Манес (който свиква Събора), Скитианос, 3аратустра и Буда, както и по-късно присъединилият се към тях Християн Розенкройц (Евангелистът Йоан). По-нататъшната работа по изкуплението на луциферическите същества след края на Кали Юга в 1899 година трябва да се извършва от последователите на Духовната Наука. Чрез Познанието за Христос и създаването на БУКЕТ ОТ ДОБРОДЕТЕЛИ, ние спасяваме и себе си, и луциферическите демони. Ариманическите Същества могат да се изкупват ИНДИВИДУАЛНО само от Учителите, а непосветените (разбира се, в християнски, а не източен смисъл) могат да го правят единствено чрез духовни Общности, създадени около Христос. "Където двама или трима са събрани в МОЕ ИМЕ, там съм и Аз". Към изкуплението на Азурите дори и Учителите (християнските) не са пристъпили, тъй като тяхното действие ще се преживее в по-далечното бъдеще.

Самата възможност да им се противостои ще зависи от насоката, която ще поеме земното развитие в резултат на въплъщението на Ариман и свързаните с това мощни изкушения, които ще изскочат от него. Цялостното изкупление на трите категории същества ще настъпи, когато цялото човечество се издигне на степените, на които пребивават сегашните Посветени. Човечеството ще освободи тези същества чрез ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ДУМИТЕ на ап. Павел "не Аз, а Христос в мен". Това изкупление има и един друг, много важен смисъл. Единствено хората, понеже са в плът, т.е. смъртни, могат да познаят тайните на демоните. Боговете очакват тези тайни от нас! Когато хората принасят в жертва на Боговете тези отвоювани от демоните тайни, тогава тъмните деяния на демоните могат да бъдат предотвратени от Боговете и да засияе Духовна Светлина там, където е било мрак. Чрез преживяването (а не бягството от) на злото ще бъде предизвикана новата поява на Христос. Това е ЛЮБОВ! СЪЗДАДЕНА ОТ НАС! Това е оня нектар в човешката Душа, за който говори Беинса Дуно и от който ще пият Боговете! Те не са го опитвали, защото НЕ СЪЗДАВАТ ЛЮБОВ! Те само я препредават. Човекът (защото е смъртен) може да победи смъртта като Христос, ако стане Любов! В СВЕ ТА НА БОГОВЕТЕ ЛЮБОВТА НЕ СЪЩЕСТВУВА! Христос дойде на Земята, за да я познае. Беинса Дуно също идва постоянно за това. На Христос Му се даде "цялата власт на Небето и Земята". А ние, поглъщайки и трансформирайки злото в Любов, вливаме тази Любов в света на Боговете, които я усещат като Любовно-Душевна Жертва на човешките Души. В отговор към човека ще се спускат много по-висши сили - магически сили, с помощта на които СЪЗНАТЕЛНО ще творим светове, ще станем СЪЗНАТЕЛНИ СЪРАБОТНИЦИ НА БОГА, каквито засега не сме.

Любовта е съзидателната сила, злото само руши, но Любовта се създава в преодоляването на злото. Така постепенно ще се научим да вдишваме въглероден двуокис (като растенията) и издишваме кислород, правейки физическото си тяло все по-прозрачно, докато го стопим напълно в края на Земния еон, за да преминем с новото си тяло - "тялото на Възкресението" на бъдещия Духовен Юпитер - "новото Небе, и новата Земя". Ето как човекът заема централно място в Космоса, към когото гледат с надежда и ОГРОМЕН ИНТЕРЕС Боговете.

Именно в преодоляването на злото ще расте Любовта в нашите Души, а истинската същност на човешката Душа е Любовта. Беинса Дуно нарича това "цъфтеж на човешката душа", при който се отделя Божествено-земния нектар - Любовта. Боговете знаят, че това е предопределено от Отец да стане. От друга страна виждат колко сме несъвършени. Да, но Волята на Бога е нерушима! Как тогава ще стане всичко? Интересът и любопитството наистина са големи! В частност и към българския народ като ОГНИЩЕ на прехода. Не случайно (случайността не съществува) имаме Цар за Премиер и социалист за Президент. А в бъдеще още колко неща има да стават - когато му дойде времето. Но за да се случват без огромни катаклизми, нужно е познание, нужна е Мъдрост. Мъдростта е предусловието на Любовта, която идва като резултат от новородената в Аз-а Мъдрост. Духовното познание на Антропософията, чрез своята собствена същност, се превръща в Любов. Ако не приемам импулсите на епохата, в кръвта (материалният израз на Аз-а) няма да влезе носеното от нея и това ще доведе до образуването на отрова в кръвта ни, а оттам и на погрешни формо-фантоми, на погрешни образи. Колко духовно търсещи хора днес са жертва точно на това! Човечеството върви по нанадолнището поради ЧИСТ МЪРЗЕЛ В МИСЛЕНЕТО И ЧУВСТВУВАНЕТО. То не иска да се докосне до оня безценен дар, който Христос връчи от кръста на "любимия си ученик" - Йоан. Йоан е "любим", защото е лично посветения от Христос Лазар. А "дарът" е Дева София - пречистеното от катарзис и озарено от абстрактната космическа мъдрост астрално тяло, незамърсено от личния елемент на мислене и чувствуване. Затова Йоан (бъдещият Християн Розенкройц) казва, че числото на Звяра е и число на Човека. Защото в него има "скрита Мъдрост".

Любовта без Мъдрост е само халюцинация за Любов. Практиката изобилно го потвърждава. Както казва Щайнер: ПЪРВО МЪДРОСТ, ПОСЛЕ ЛЮБОВ, А НАКРАЯ - МЪДРОСТ, ПРОНИКНАТА ОТ ЛЮБОВ. Апостолите преди две хиляди години го показаха. Те имаха натрупана Мъдрост от предни прераждания като Посветени, в Христос познаха Любовта, а на Петдесетница стана Висш синтез на Любовта и Мъдростта. Мъдрост, проникната от Любов - това е Светият Дух, откриващ се на човека като негов Дух-Себе. Стъпвайки на Мъдростта, ние ще имаме възможност в бъдеще да победим и силите на смъртта, и силите на злото, както ни го демонстрира Христос. Та ние живеем в страна, която единствена в света е нарекла столицата си СОФИЯ. В края на хилядолетието в нея бе издигнат и символът Дева София. Какъв по-ясен знак за настъпващите решителни събития през третото хилядолетие?! Само със СОФИЯ в себе си, можем да излъчваме онази Любов, която да ни направи равни на Бога, каквито сме по своя изначален произход. Бог в своята същност е Любов! Да станем като Него!

21.10.2001

СПИСЪК НА ЧАСТ ОТ ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

Бенитес, Хуан Хосе. Завещанието на Свети Йоан. София, 1995.

Бенитес, Хуан Хосе. Бунтът на Луцифер. София, 1995.

Бенитес, Хуан Хосе. Операция "Троянски кон". Пловдив, 1984.

Говинда, Лама Анагарика. Пътят на белите облаци. София, 1996.

Дуно, Беинса. Учителя говори. София, 1998.

Дуно, Беинса. Българската Душа. София, 2000.

Дуно, Беинса. Изворът на Доброто. Варна, 1992.

Дуно, Беинса. Разговорите при седемте Рилски езера. София, 1996.

Дуно, Беинса. Дневник на Учителя Беинса Дуно. София, 2001.

Йогананда, Парамаханса. Автобиография на един йогин. София, 1998.

Прокофиев, Сергей. Окултното значение на прошката. Ст. Загора, 2000.

Прокофиев, Сергей. Срещата със Злото. Ст. Загора, 2000.

Старият и Новият Завет. София, 1925.

Уолш, Нийл Доналд. Разговори с Бога. София, 1999.

Щайнер, Рудолф. Въведение в тайната наука. Ст. Загора, 1998.

Щайнер, Рудолф. Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Ст. Загора, 1999.

Щайнер, Рудолф. Петото Евангелие. Ст. Загора, 1997.

Щайнер, Рудолф. Духовете на мрака. Ст. Загора, 1998.

Щайнер, Рудолф. Апокалипсисът на Йоан. Ст. Загора, 1996.

Щайнер, Рудолф. Евангелието от Йоан. Ст. Загора, 1993.

Щайнер, Рудолф. От Исус към Христос. Ст. Загора, 1999.

Щайнер, Рудолф. Евангелието от Матея. Ст. Загора, 1996.

Энциклопедия Духовной науки. В двух томах. Съст. Г. Бондарев. Москва, 1999.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2002, № 8 (33)