ОСМИЯТ

Димитър Мангуров

web

През м. януари 1988 година българската пророчица Ванга изрича загадъчните думи: ”Свидетели сме на съдбоносни събития на Земята. Двамата най-големи водачи на света си стиснаха ръцете и се подписаха, за да докажат, че са направили първата крачка към постигането на всеобщ мир. Но ще мине още много време. Ще изтече още много вода... Ще дойде ОСМИЯТ и той ще подпише окончателния мир на планетата.”

Двамата водачи са известни - тогавашните ръководители на САЩ и СССР. Но кой е “Осмият”? След дългогодишно ровене в стари книги племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, с изненада установява, че преди векове така са наричали самия Христос! Но защо “Осмият”?

Отговорът на този въпрос ще ни разкрие най-дълбоката същност на времето, в което живеем. А то е наистина уникално! За него се говори през цялата следатланска епоха, като се започне още от древноиндийските епоси, премине се през библейските пророчества, за да стигнем в XX-ти век до Рудолф Щайнер и Беинса Дуно.

Учителя казва: ”По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на Земята, но не ги пускат. Всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са ВЕЧЕ продадени”. Как така продадени, ще запитаме ние?

През 1924 година Учителя пояснява: ”Преди 2000 години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: ние СМЕ в деня Господен. Остава само половин час до последния трен”. И още: ”През целия този XX-ти век ще бъде СЪДБА на света, през XXI-ви век ще бъде връщането при баща си, както блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Господното Царство и век на силен духовен подем. А в XXII-ри век ще се възстанови Царството ХРИСТОВО на Земята”. Но предупреждава: ”Да не мислите, че и втори път ще дойде тази вълна. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в природата няма повторение на нещата”. И пак: ”Целият XX-ти век ще бъде век на преобразувание, на приготовления. Христос казва: ”Будни бъдете!” За какво? Сега е най-опасното време, може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен, само с една секунда можете да закъснеете.”

Можем ли днес - в 2004 година, да кажем, че тези предсказания се сбъднаха?

Поначало пророчеството не всякога се сбъдва. Понякога фактите го изменят и то или закъснява, или изобщо не се сбъдва. Свободната човешка воля може дори да предотврати изпълнението на някое събитие.

Както никога досега, днес се срещат с особена сила нашите действия с много по-високите цели, предначертани от Божията Воля и от сблъсъка се решава съдбата на човечеството. За да разберем дали “последният трен” вече мина, кога стана това и каква е ролята на “Осмия”, трябва да се докоснем до ОСОБЕНОТО място на човека в Божия Промисъл и изобщо до СМИСЪЛА на живота ни на Земята.

Има една поучителна еврейска легенда. Тя гласи следното: Елохимите се готвеха да започнат сътворяването на човека по своя образ, когато техните ангели-служители зададоха на Йехова следния въпрос: ”Защо трябва да бъдат създадени човеците по образ и подобие на Бога?” Тогава Йехова събра растенията и животните, които съществуваха преди още да се яви човекът под земната форма, събра също и ангелите си служители, показа им растенията и животните и ги накара да ги назоват. Но ангелите не знаеха техните имена. Тогава бе създаден човекът такъв, какъвто беше преди първородния грях. Йехова събра отново ангелите, животните и растенията и в присъствието на ангелите той каза на човека да назове животните и растенията с техните ИМЕНА. И човекът знаеше да назове техните имена. Най-после Йехова запита човека: ”Кое е твоето собствено име?“ И човекът отговори: ”Моето име е Адам, т.е. “направен от земна кал”. ”А как трябва да се назовавам Аз”? - запита Йехова. Човекът отговори: “Ти трябва да се наричаш Адонай. Ти си господар на всички създадени същества на Земята”. Тогава в ангелите се събуди предчувствието защо човекът трябваше да се яви на Земята.

Каква велика истина се крие в тази наглед простичка легенда? Учителя пояснява: ”Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен човек. Като такъв той заема точно определено място в Живата природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”.

Цитираните изречения трябва да бъдат обяснени чрез Духовната Наука. От нея знаем, че груповата Душа е основата на всеки животински, растителен или минерален вид. Благодарение на нея едно животно е вълк, друго - овца, едно растение е дъб, друго - липа и т.н. Но човекът схваща груповата душа съвсем повърхностно под формата на идея, на понятие. Ако той умееше да проникне по-дълбоко, то идеята за вълка не би останала за него нещо отвлечено, а би извикала едно съответно състояние на душата. Образувайки си понятието за вълка, той би изпитал в същото време кръвожадната природа на това животно.

Защо днес нямаме тази опитност? Защото вкусихме от “дървото на познанието”, но изгубихме достъпа до “дървото на живота”. Човекът притежава ПОЗНАНИЕТО на съществата и нещата, но е неспособен да изпита ЖИВОТА, който се крие зад него. Такава възможност му се отдава само когато прониква чрез окултизма в царството на живота. Тогава той няма само отвлеченото понятие “вълк”, а живее в “кръвожадната алчност на вълка”. Когато душата пропива по този начин идеите със СОБСТВЕНО ВЕЩЕСТВО, всичко в нея започва да води борба. Тогава понятията се одушевяват и от това време насам образът на целия животински свят живее в човека.

Астралният свят, където се намират груповите души на животните, по начало си живее във всеки от нас, но докато ясновидецът го възприема, то неясновидецът няма съзнание за него. Въпреки това влиянието на този свят се упражнява не по-малко и върху него. Той се издига от глъбините на душата му, прави го неспокоен, хвърля го в съмнение, привлича го в една или друга посока, определя неговите инстинкти и страсти. Човекът не съзнава, че егоизмът му поражда и съответните импулси. А егоизмът е животното в нас. Както Учителя отбелязва: ”Личният егоизъм е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали”. Но ако ние не преживяваме груповите души в астралния свят, те биха спрели своето развитие, без да преминат на бъдещия Юпитер, а животните по Земята биха изчезнали напълно. Какво се извършва през човека, когато той чрез понятията извиква в своя дух формите на груповите души, например споменатия “вълк”? Той образува в своя дух понятието за вълка и в момента, когато произнася тази дума, в него възниква един образ. ВЕЩЕСТВЕНИЯТ живот на образа се съединява с груповата душа и я ОПЛОДЯВА, позволявайки й да продължи своето развитие. В бъдеще всички животни на Земята ще изчезнат, но груповите им души ще се явят на Юпитер под една форма, приспособена към тяхното по-висше състояние, за да продължат развитието си. Светът, който ни заобикаля, също притежава своя духовен принцип, но той е непълен и представлява, така да се каже, полудуховност, която не може да се увековечи, освен ако не бъде оплодена от нашия собствен духовен живот. САМО човекът има мисията да създава в природата, която съзерцава, оплодяващите духовни зародиши, изразяващи се в “ИМЕТО”.

А сега да се върнем към легендата! Ангелите-служители, които имат други задачи за изпълнение, не разбираха защо трябва да бъде създаден човекът. Те не знаеха, че само чрез внасянето му в земния живот е бил построен мостът, който свързва миналия свят с бъдещия. Учителя казва: ”Човекът е мост, по който трябва да минават съществата от висшите светове, за да слизат в низшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на Земята”.

На него бе поверен принципът на “Името”, който му позволява от една страна да свърже двата полюса на развитието, а от друга да напредва в своята еволюция заедно с цялото Сътворение.

Боговете ни предлагат света под формата на една ДВОЙНСТВЕНОСТ: вън от нас в пространството се намира обективната действителност - светът на звездите, на облаците, на природните царства и на духовния живот, свързан с тях, а вътре в нас живее светът на душата ни. Вътрешният ни живот се излъчва навън и се съединява с всичко, което живее в света. В нас е полюсът на духовно-божествения свят, а вън е другият полюс. На сцената на НАШЕТО СЪЗНАНИЕ те се срещат, разменят противоположните си сили, оплодяват се и се съединяват по такъв начин, че еволюцията да бъде възможна. БЕЗ НАС СЪТВОРЕНИЕТО БИ ПРЕСТАНАЛО ДА СЪЩЕСТВУВА, защото само човекът познава и може да бъде мост между двата свята. Нещо повече - съдържа принципите и на двата свята в ЕДИНСТВО ТУК на Земята. Ние сме поканени да станем действащи лица в световната драма и смисълът на съществуванието ни е СЪЗНАТЕЛНО и свободно да участваме в нея. Така в нас се раждат не само оплодяващите зародиши на един духовен свят, но и самите ние РАСТЕМ в своето съзнание към Божественото Съзнание.

Някога, още “преди“ началото на сътворението, съществуваше само Божественото Съзнание, пълно със съкровища. После тези съкровища се разделиха на два противоположни лагера. Човешкият Аз стана сцената, където те се съединяват постоянно. Той бе празен спрямо Божествения Аз, изпълнен с богатството на цялото сътворение. Човешкото съзнание също бе празно спрямо Божественото Съзнание и точно в него се уравновесяват двете сили - отвътре и отвън, изпълвайки го с първоначалното Божествено Съзнание. Така прогресът става възможен!

Но има ли все пак Божественото съзнание нужда от това за целите на еволюцията? Не, няма нужда, защото притежава всичко в Себе Си! То обаче е великодушно и дарява безброй същества със Своето Съдържание. Така се размножава това, което в началото на развитието на света беше ЕДНО и което се връща обратно към единство по пътя на обожествяването.

Нашето развитие винаги е имало този характер. През Сатурновата епоха същият процес създаде първия зачатък на физическото ни тяло и същевременно упражни едно оплодяващо действие навън. По-нататък оплодяването продължи с другите ни тела и в бъдеще тази сила ще се упражнява все повече върху вътрешния живот и по-малко навън, защото във външния свят ще остават все по-малко неща за оплодяване. Ето ги двете велики цели в развитието: от една страна, да СЪЕДИНИМ Божественото в нас с външния свят, а от друга - да ПРЕВЪРНЕМ този външен свят във вътрешен свят на човека. Ние ще ставаме все повече подобни на Божественото и все повече вътрешни. През периода на Вулкан ЦЕЛИЯТ Космос ще бъде оплоден от човека и ще стане негова ВЪТРЕШНОСТ! Христос - нашият ИСТИНСКИ АЗ - ще е одухотворил всичко на полето на съзнанието ни. Ще бъдем Човек-Дух! ТОВА Е СМИСЪЛЪТ НА ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО, ТОВА Е ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА!

Този ИДЕАЛ трябва да прозрем и да се проникнем от него! Нищо, даже и това, което е изчезнало - например динозаврите - не е унищожено напълно. Колко много неща са се изгубили в течение на земната еволюция, без човекът да се намеси!? Но всичко е оплодено духовно и се възражда в Дух. Христовият Импулс е този, който ще възкреси това, което изглежда, че е пропаднало в бездната. Той оплодява и трансформира привидно мъртвите неща в самите им недра. Виждаме как днес например Египетско-Халдейската култура се възражда отново.

Христовата Сила дойде отгоре, но след Голгота се свърза завинаги със Земята и човека. Виждаме как полярността, чийто принцип царува навсякъде, се проявява дори в това върховно събитие на човешкото развитие. Смисълът на връзката между Земята и Христос е, че тя трябва да участва в КОСМИЧЕСКИТЕ тайни, както нашето свързване с Него ни позволява да участваме в БОЖЕСТВЕНИТЕ тайни. Така се постига напредъкът и ние знаем, че ЧОВЕКЪТ Е В ЦЕНТЪРА НА СВЕТА. Когато мисли, светът мисли в него. Същото е с чувствата и волята. Обърнат към пространството, той може да извика: ”Божественото ме изпълва, Божественото е началото, което трябва да се съедини в мене със зародиша на Земята. В мен е смисълът на живота!”

Боговете изпълняват своите цели в човешката душа. Човекът осъществява смисъла на света, защото смисълът на света приема живот в човека! Но когато вътрешното ни естество е обзето от гордост и нетърпение, през нас не говори Божественото, а създаваме само лични творения и посяваме навън лъжливи оплодяващи зародиши. Колко много книги се пишат днес, които не са друго освен излияния на гордостта и егоизма на авторите си, изпълвайки нашата цивилизация с нежизнеспособни духовни същества!

Равновесието между полярностите се установява от Любовта. Учителя пояснява: ”Двойката е поляризацията, проявяването, борбата между два центъра. Чрез двойката се показва обратният път на нещата - пътят на еволюцията. Това е духовното осъзнаване и връщане към Първопричината”. И още: ”Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото Битие. Животът е плод на Любовта и без нея няма никакъв смисъл. Смисълът на живота е в това да обичаш и да те обичат”.

И тук стигаме до “Осмия” - до Христос! Учителя е категоричен: ”Що е Христос в света? ТОЙ Е ЛЮБОВТА. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца”. На друго място пояснява: ”Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. СЪРЦЕТО трябва да разбере Христа!” За да отсече: ”Два пътя има: ИЛИ С ХРИСТА, ИЛИ БЕЗ ХРИСТА!”

Тази велика Истина никога не е действала с такава сила, както днес. Антропософията ни казва, че от началото на XX-ти век Спасителят започна постепенно да става пълен Господар на човешката карма. Затова Учителя го определя като “век на съдба”, т.е. на кармата. С неподражаемия си начин на изразяване казва: ”Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли да види колко тежи”. До 1999 година духовната “инстанция” за регулиране на кармическата ни равносметка премина НАПЪЛНО под водачеството на Христос и Той не само плаща обективния ни грях, но контролира ИЗЦЯЛО и изплащането на субективния ни грях, като това изплащане преминава ПРЕЗ Неговото Съзнание - Той го ПРЕЖИВЯВА! Тази качествено НОВА ситуация става възможна вследствие на Втората Голгота и изградения от Бодхисатвата и Михаелитите мост, по който Спасителят се спусна в пастта на Звяра и свърза с низшата ни природа, която ни кара да вършим зло. Още в 1909 година Учителя предупреждава: ”За да може да разрушите кармата си, трябва да се държите с Небето и Духът като дойде, той ще я разруши.”

Предстои нов живот. В него не можем да влезем, докато чрез страданието не изгорим всички стари разбирания, мисли и чувства. Защото: ”Ако хората не приемат Христа доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през Огъня на Любовта, но ще се пречисти и обнови”. И уточнява: ”Етерът е Божественият Огън, който ще изчисти хората”.

Само с Христовата Сила можем да счупим колелото на карма и влезем в дихарма. Тогава Духът ще се изяви през всеки по различен начин - с различна “дарба”, за което говори и апостол Павел в “Посланието към Коринтяните”. ”БЪЛГАРИТЕ НАРИЧАТ ДИХАРМАТА ”ДАРБА”! - е точен Учителя.

Но какво се случи? В 1899 година свърши Кали Юга. Целият XX-ти век бе изпълнен с “преобразувания и приготовления”. Наближаваше сакралната 1999 година. Събрани, нейните цифри дават числото 28. Ако продължим със събирането, 2+8=10, а 1+0=1, т.е. числото на Бога. За двойката вече бе споменато, че указва за разделянето на две полярности, които впоследствие съединени отново дават някакъв напредък. Обединението е възможно единствено в Христос, Който тук е под знака на “Осмият”. Защо?

Първият “ден” на сътворението бе Старият Сатурн и то с най-голяма продължителност, като по-нататък времетраенето на следващите “дни” става все по-кратко. Старото Слънце бе вторият, а Старата Луна - третият “ден”. Тези три еона се повториха в известна степен през четвъртия, петия и шестия “ден” на сътворението и по-точно Полярната, Хиперборейската и Лемурийската епоха. Специално шестият “ден” обхвана както Древната Лемурия, така и първата половина на Атлантската епоха, след което Боговете се оттеглиха да си “почиват”, а ние “заспахме” за Духовния свят. Започна седмият “ден” от сътворението, през който постепенно развивахме Аз-овото си съзнание. В 1999 година “големият сън” наближи към своя край и ЗАПОЧНА ОСМИЯТ ДЕН ОТ СЪТВОРЕНИЕТО!!! В него човеците са длъжни да станат СЪЗНАТЕЛНИ СЪУЧАСТНИЦИ НА ХРИСТОС В ОДУХОТВОРЯВАНЕТО НА КОСМОСА!

Преди около два месеца самият Бодхисатва ни уведоми: “Започна нов голям етап”. В края на “ликвидационния” XX-ти век поехме по великия ОБРАТЕН ПЪТ КЪМ БОГА ПОД ПРЕДВОДИТЕЛСТВОТО НА “ОСМИЯ”! Преди 2000 години Христос “слезе” в Исус под знака на десятката и мрачния Сатурн, за да обърне инволюцията в еволюция. Учителя казва: ”Исус“ е всеки, който страда и като герой носи своите страдания. “Исус” е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. “Исус” - това е едната опорна точка на човека. “Христос” - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е ВЪЗКРЪСНАЛ, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека”.

Днес, под знака на “осмицата”, Спасителят повежда ДУХОВНО възлюблените си чада с висок идеал към СВОЕТО ЦАРСТВО - ЕТЕРНАТА ШАМБАЛА! Само “новородените” ще влязат в него! Тайната на новораждането от “вода” (Луна-Мъдрост) и Дух (Слънце-Любов) е скрита в осмия воден знак от Зодиака - Скорпиона! При осем започва нова октава. Това е знак на голямо напрежение и крайност, така различни, както са двата символа - Скорпионът и Орелът. Поначало всеки зодиакален знак има своите положителна и отрицателна страна. В низшата си степен Скорпионът изродява и ужилва човека - понякога до смърт - за да го събуди и потърси светлината на Истината и точно чрез такива превъплъщения Скорпионът става Орел. Той е свързан с окултната наука, но особено с онези нейни степени, които имат връзка с възраждането, с това как смъртта води до живот на по-високо ниво. Осмицата е числото на еволюцията и тук е бойното поле между низшата и висшата ни природа. Според качествата на душата, желанията ни създават за нас рай или ад. Тук е злото на Савел и добродетелта на Павел, острата болка и великолепният екстаз. В никой друг знак не може да се намери толкова силен импулс за добро или зло. Той е знакът на БОЕЦА, защото Аз-ът трябва да се бори в Скорпиона и след време да излезе победител в тази наистина най-велика, най-страшна от всички войни, без да предаде - както Юда Искариотски Христос - Висшия Човек. Издигането от низшето към висшето става чрез приложението на много здравословния първичен двигател - болката. Целта на болката е раждането на Христос в нас! Скорпионът е най-силният от алхимичните знаци. В низшата си фаза е свързан с чистилището, защото човекът наистина гори в ада, за да победи желанията си, пораждайки воля. Ако човекът-Скорпион обича и работи с Духа, му се дават свръхсетивни окултни и лечителни сили. Сила и лечителна енергия са същността на Скорпиона - дейния октавен знак на еволюцията и възраждането.

Всеки един от нас ще си спомни за дома на своя Баща и ще реши да се завърне там като блудния син. Това припомняне и връщане почти винаги се извършва под знака на този могъщ възобновител и подтикващ към Бога знак. Но преди това трябва да се мине през кардиналния, централен, свещен седми знак, през Маховика на Зодиака, през знака на Абсолюта - Везните. Пет знака - от Овен до Лъв, са винаги свързани с доброто. Дева и Везни са на границата - особено Везни, а следващите пет - от Скорпион до Риби, са свързани със злото. Ако човек иска да “нагази” в злото, за да го трансформира в добро, трябва да потърси във Везни Христовата Мистерия, която ще го уравновеси и направи сътрудник на Космоса. Тук е хармонизацията на душата чрез разпятие. Тук трябва да постигнем равновесие между низшето и висшето, което ще ни даде цялостност - обединяване на тяло, душа и дух. Подчертаната сила на Везни е точно обединяването. Но за да го правиш, преди това трябва да достигнеш до вътрешен мир и хармония, постижими единствено в Любовта, т.е. в Христос. Мъдър е този, който избира Михаиловия път към Спасителя и не случайно празникът на Михаил е във Везни - 29 септември. От друга страна, няма по-прекрасен път към духовните светове от пътя на музикално звучащия тон чрез Везни. С тази звучаща сила влизаме в унисон с Любовта, която е тайната на Живота. Онова, което някога жреците са постигали с храмовите ритуали, сега се постига с музиката. Днес истинският музикант е йерофант на Мистериите, стараейки се да повдигне чрез тонове човечеството до по-голямата сила на Духа.

След разпятието във Везни, след като БАЛАНСЪТ СЕ НАКЛОНИ КЪМ ДОБРОТО, идва жилото на Скорпиона и Пазачът на Прага, който може да бъде разтопен и трансформиран със силата на Христовата Любов и Истина. Тогава пълзящият по земята Скорпион се превръща в Орел, жилото възкръсва в крила.

Всички пропаднали във Везни се покваряват в Скорпиона. Ето защо в него има толкова противоположни души - напр. Рудолф Щайнер и Сталин, въпреки че и двамата имат за изгряващ знак Скорпиона. В своята “Тайна вечеря” Леонардо да Винчи поставя Юда Искариотски осми от дясно, като не се брои централната фигура на Христос. Най-великата книга - “Евангелието на Йоан” - също е под знака на Скорпиона и има за символ Орела. В никое друго Евангелие не намираме толкова всеобхватни, преобразяващи, свръхсетивни вечни идеи, които кръжат като орела във висините, далеч над ежедневните случки на земното поле. Тези идеи са крилете, които ни отнасят до висотите на вечната, Божествена Мъдрост в орловата област на изпълнения с Мъдрост Херувим на Скорпиона. Само “будните” могат да се докоснат до Мъдростта, до Духа. “Центърът на Духа е между веждите” - казва Учителя. И още: “Единственото място, през което човешкият дух преминава отвътре навън, това са очите”. Енергията, която кръжи около нашите очи, също описва осмица, а центърът е третото око - връзката с Етерния Христос.

Но да се върнем в 1999 г.! Тогава мощна любовна вълна премина през Земята, както в резултат от Първата и Втората Голгота, така и от жертвената любов на хилядите мъченици пред олтара на “Царството, което не е от този свят”. Тази вълна беше и “последният трен”, за който говори Учителя. На него се качиха само имащите силен стремеж към Бога, за да издържи душата им на идващите мощни, божествени енергии. Древногръцкият идеализъм на Платон - сега възкръснал като Христова Любов - бе КРИТЕРИЯТ, ПО КОЙТО СЕ ИЗВЪРШИ СЕЛЕКЦИЯТА НА ДУШИТЕ. “Висшите същества също се интересуват от хората дотолкова, колкото е степента на техния стремеж към Бога” - потвърждава Учителя. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек, той няма още “образ и подобие Божие”. Пътят на Любовта е път на великата жертва. Той е много тесен и другар по него не може да имаме. Христос се открива ЛИЧНО! “Ако не можем да почувстваме Христовата Любов към нас и нашата към Него, не сме християни, не сме човеци, не сме НИЩО“ - е категоричен Учителя. Живият Хляб е разбраното Слово. Думата “живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. В един стих е казано как се придобива вечния живот: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа”.

Китайски учен разказва следната история: Един човек паднал в дълбока и тъмна яма, пълна с нечистотии и след като дълго се опитвал да излезе, накрая умрял. Покрай ямата минал Конфуций и казал: “Ако беше ме послушал, нямаше да паднеш вътре”. И отминал. По-късно се приближил Буда и казал: “Ако беше се самоусъвършенствал, аз щях да ти помогна”. И той отминал. Накрая дошъл Христос, СЛЯЗЪЛ в ямата и извадил ЖИВ човека! ТОВА Е ХРИСТОС! Ние сме мъртвите от хиляди години, които Той иска да оживи. Колкото по-добре Го познаваме, толкова повече ще се осмисли животът ни. За да се повдигне светът, Неговите думи трябва да се приложат на дело. Днес хората се гърчат отчаяно, защото отхвърлят Спасителя.

Но има и друго. “Сега се създава новият Адам. Всякога, когато се създава нов Адам, има катаклизми, преустройство” - казва Учителя. И още: “Днес еволюционният процес е съкратен. Всяко нещо, за реализирането на което в миналото са се изисквало хиляди години, днес може да се реализира в продължение на секунди, минути или часове - зависи от интензивността на МИСЪЛТА”. Кодовата дума на нашата епоха е “бодърстването”. Какво означава “будическо състояние”? Учителя отговаря: “Това е състояние на голяма АКТИВНОСТ. В това състояние изпада само онази душа, която обхваща всички същества - от най-малките до най-големите. Тя излива любовта си върху тях, за да ги издигне. Това означава “будическо състояние, а не както индусите го разбират - състояние на унес, на забрава”.

Дори учените-материалисти установиха, че от пет години, т.е. от 1999 г., времето тече ПО-БЪРЗО! Както ни сочи Антропософията, то е десетократно забързано още от времето на Карл Велики, но след 1999 г. е с такива темпове, че дори и “официалната наука” го забеляза. Тогава се извърши един СКОК в еволюцията. Боговете се намесиха ДИРЕКТНО в човешките дела и нашето “физическо” време в известна степен се проникна от астралното, т.е. духовното време, а знаем, че там нещата се случват мигновено. Този процес занапред ще се усилва и земното време ще става все “по-бързо”. ЗАПОЧНА ПОСТЕПЕННОТО СЛИЗАНЕ НА АСТРАЛНИЯ СВЯТ НА ЗЕМЯТА! В него сега се намира бъдещата Шеста култура, която според Духовната Наука ще бъде на Земята след около 1500 години. В нея ще се отрази Древноперсийската култура с въпроса за доброто и злото. Усещате ли с каква сила застава той сега пред човечеството? Изглежда има някаква промяна в плановете на Боговете. Иначе защо Учителя ще казва, че в XXII-ри век ще се установи Царството Христово на Земята? Засега можем да предполагаме, че XXII-ри век ще бъде нещо като ПРОРОЧЕСКИЯ образ на бъдещата Шеста култура. Но при всички случаи започна НАЙ-ВАЖНИЯТ ПЕРИОД В ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ! Учителя е категоричен: ”Казвал съм и друг път, че в света идват 8000 адепти. Някои ще се родят, някои ще се вселят. Те са носители на новото, на бъдещето и това бъдеще ще се НАЛОЖИ на човечеството”. А преди два месеца ни съобщи, че тези адепти ВЕЧЕ са долу на Земята!

Погледнато повърхностно, материализмът е във възход и тотално доминира, но отдолу навсякъде се усеща мощен духовен кипеж. АДЕПТИТЕ РАБОТЯТ! Тепърва много катаклизми и “намествания” ще бележат пътя ни. Има поне още един знак. Към края на май ще премине комета, която най-вероятно ще бъде видима с невъоръжено око. От Духовната наука знаем, че кометите са нещо като астрални чистачи и предвестници на бурни промени. От човека непрекъснато се разливат в астралния свят погрешни, грозни, лоши мисли и живеят в него като астрални форми. Тръгвайки от единия край на планетната система, кометата в началото е нещо като духовен силов център, който впоследствие привлича всички вредни луциферизирани астрални течения и ги натрупва около себе си. Стигайки на края на Слънчевата система, тя ги изхвърля вън в мировото пространство, а после преминава от триизмерното в четириизмерното пространство и отново се явява след “време” пак на изходна позиция в другия край на системата, за да се повтори отново процесът. Тяхната еволюция е зависима само от Херувимите и Серафимите и ние трябва да знаем каква е същността на тези две най-висши йерархии, за да разбираме и кометите. Херувимите - Духовете на Хармонията, отговарят за реда в планетната система, а Серафимите - Духовете на Любовта - за взаимоотношенията между отделните системи. Отдавна Учителя предупреди, че излизаме от тъмната 13-та сфера и навлизаме в друг отсек от пространството с по-високи вибрации. Серафимите и Херувимите имат особено отговорни задачи в изпълнението на този процес. За да не изгорим в любовта, ние трябва да сме хармонизирани. Ние, човеците, Десетата йерархия на Свободата и Любовта, която ще прави чудеса “по-големи” от тези, вършени от Спасителя преди 2000 години. Днес вече СМЕ във времето на чудесата! И НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО Е ЧОВЕКЪТ СЪС СВОБОДНА ВОЛЯ ДОБРОВОЛНО ДА СТАНЕ ПРОВОДНИК НА ЛЮБОВТА!!! “Не Аз, а Христос в мен” - това е спасението и за българския народ.

Отдавна е решено, че хармонизацията на света ще започне от България. Учителя ни каза: ”Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ. Те са силата. Те са тези, в които Духът се е вселил и очаква своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните”. И друго: ”Писането на Шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници и т.н.”. Коя писменост е такава? ГЛАГОЛИЦАТА! ТЯ ИМА 28 ЗНАКА! Случайно ли днес ни налагат английския език като господстващ в света? Случайно ли оня австрийски професор предложи - май че през 1999 г. - на президента Стоянов да сменим кирилицата с латиница? Ние не трябва да вървим по пътя на западните народи, защото тяхната култура носи само смърт! “Повдигането на българския народ зависи изключително от духовно издигнатите му хора. Ако те дружно заработят за него, и той ще се повдига” - гарантира Учителя. От българите се иска да дадат първия импулс за планетарен синтез, за единение на народите. В края на века - по време на слънчевото затъмнение през 1999 г. - този импулс БЕ ДАДЕН!

Край Варна, близо до морето, на Лагера, просъществувал две лета, сред руините на една недостроена сграда, “декорирана” с човешки фекалии, се бяха събрали осем души на различна възраст, но ВСИЧКИТЕ под знака на Мъдростта. Имаше и още един - девети, на патриаршеска възраст, който символизираше синтеза на осемте в Любовта. Не случайно носеше името на Пентаграма. Рухналата постройка е тази цивилизация, а фекалиите символизират нейните отпадъци, но и почвата, сред която ще израсне Любовта.

Деветте се хванаха за ръце в КРЪГ и с молитви, без да гледат нагоре, посрещнаха затъмнението на Слънцето, за да не се изгубят в мрака на вълка Фернис, а да удържат импулса на Любовта, който в ТОЗИ момент минаваше по цялата Земя. Така бе положено началото (варнас) на нещо велико! Започна разплитането на дълго скривани тайни, КАТО СЕ ЗАПОЧНА С БОДХИСАТВАТА. Вярно е, че Антропософията е инструмент за разбиране на Христовия Импулс, но истинският КЛЮЧ към Спасителя е Бодхисатвата! В ХХ-ти век той изяви най-силно Христовата Любов на Земята.

Но Любовта е резултат от новородената в Аз-а Мъдрост. “Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат не се влиза” - е категоричен Учителя. И добавя: “Вярата е само за умните.”

Не трябва да се плашим по пътя. Така или иначе в основата на Мъдростта стои Любовта. Казано е в Писанието: “Косъм няма да падне от главата на онези, които любят Господа”. За мъдреците няма зло, няма и добро - всичко е Любов. “На две места ще бъдем неуязвими: на големите дълбочини и на големите височини. Дълбочина на чувствата и височина на ума”, казва Учителя. Така се пречиства кръвта ни, а тя е носител на Аз-а. Христос в Аз-а ни е единствената опора по пътя към новораждането. Роденият изново е свързан с всички по-висши светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е “роден от Бога”, той е “възлюблен Син на Любовта”, т.е. Син Божий.

Ти, който се домогваш да станеш Син Божий,
постави си като идеал да имаш:
Сърце чисто като кристал;
Ум светъл като Слънцето;
Душа обширна като Вселената;
Дух мощен като Бога, и едно с Бога!

01.02.2004 г.
гр. Варна

БИБЛИОГРАФИЯ

Джоселин, Джон. Медитации върху знаците на Зодиака. С., 1993.

Дуно, Беинса. Учителя говори. С., 1998.

Дуно, Беинса. Българската душа. С., 2000.

Дуно, Беинса. Учителя за себе си и за нас. С., 1997.

Дуно, Беинса. Избор. С., 1999.

Стратев, Илиян. Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов. С., 1998.

Щайнер, Рудолф. За смисъла на живота. Две сказки, държани на 23 и 24.05.1912 г. Превод от немски Димо Даскалов.

© Димитър Мангуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2004, № 5 (54)