МОИТЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ В ПУСТИНЯТА

Диляна Димчева

web

Четиридесет дни в пустинята?! Не звучи никак зле. Това е едно от местата, които винаги съм искала да посетя, но зная, че никога няма да стане. Хората в днешно време са с различно мислене. Някои като мен се възхищават на това място и биха дали всичко, за да отидат и да го видят. Други го свързват само с адската жега и липсата на храна и вода. И те са прави, но според мен всеки има нужда от тези четиридесет дни. Аз съм сигурна, че след този престой там, човек се връща като нов. С избистрени мисли и гледащ на живота с други очи. Това е мястото, на което се научаваш да оценяваш това, което имаш - колкото и малко да е то. Там поставяш на изпитание волята и желанието си и търсиш опрощение на греховете си, защото единственият, който е с теб - е Господ. През тези четиридесет дни човек се научава да мисли по друг начин, и осъзнава, че главната цел в живота не трябва да са парите, а щастието на хората и доверието между тях. Но в днешно време има много егоистични и злобни същества, които имат претенциите, че са по-развити отколкото хората в древността.

Бихме могли да дадем за пример пустинното изпитание на Едип цар от едноименната трагедия на Софокъл. Едип се оказва обсебен (дори горд) от силата на своя човешки разум, успял да проникне в свръхестествените тайни, но и сякаш пренебрежително недалновиден за собствената си участ, предсказана от Аполон. Хюбрисът, гордостта на Едип са големи и той получава своето пустинно изпитание, което лично аз свързвам с истината и познанието. Кръвосмешението се превръща в сакрален обред, чрез него Едип успешно прониква в тайните на боговете, но то - кръвосмешението, е и изпитание, защото носи болка, самоослепяване, мъдрост, прозрение…

Ами Антигона - тя също бива изпитана. Нейната житейска мъдрост е част от мъдростта на делофийския храм: "Мярата преди всичко!". По-добре да нарушиш родовите обичаи и да погребеш брат си Полиник, дори след като Креон е издал заповед.

И така хората са вярвали, че Господ ще им помогне в трудните дни и ще опрости греховете им. Живеели са и са се молили след смъртта душите им да бъдат в рая. Но има ли го Рая - аз не зная!

Да, но днес, никой не вярва, че след смъртта има живот, и може би това е причината за нашето духовно падение. С всяко поколение, ние все повече се отдалечаваме от вярванията и морала. Необходимо е да отидем някъде надалече, за да осъзнаем в действителност какви грешки допускаме. Точно затова аз мисля, че на хората ще им се отразят добре тези четиридесет дни. Някои просто отказват да съзрат реалността и лъжите около себе си. Отказва и Едип, бягайки от съдбата си…

Не зная, но лично аз, бих отишла там в пустинята на драго сърце, и бих взела с мен колкото се може повече хора, защото всички имат нужда от такова изпитание. Диляна съм и търся сродни души за пустинята - от този момент насетне.

© Диляна Димчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2002, № 6 (31)