Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРЕМЕ Е
web
Трябва да бъда навсякъде.
Трябва да се прецеждам като въздуха през всяка пролука,
да надничам в прозорците, които угасват в ранните вечери
и като слепи тогава чак почват да търсят вечерни пътища,
и като глухи тагава чак почват да слушат истинска музика,
и като неми тогава чак почват да питат за смели приятели.
Снегът се стопи и водата весело тръгва навсякъде.
Нощта се наспа и светлината връхлита със трепет отвсякъде.
Време е, време е.
Етажите раждат все още силни мъже и жени с неугаснала жажда.
Не само червеи лазят в дълбоките кофи за смет край стените.
Време е - трябва да тръгвам.
Трябва да бъда навсякъде.
1970
© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)
Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.
|