ТЕЗЕЙ

web

Тъжно е,
но изход няма.
Лабиринтът
се начупи окончателно.
Скъса се конецът.
А нощта не може да ми бъде знаме.
- Кой тича там
с дебелия тефтер на доносите
като зъл дух?
- Кой лази там
по мекия килим в преддверието
като клоун?
- Кой чисти там
със пръстче розово нечистите си зъбки
като маймунка?

Лошо възпитаваме децата.
Отде е тази страст да чоплят семки?
Земята заприлича на огромна семка,
изчоплена
и след това изплюта.
Лошо възпитаваме децата.
Възрастните вземат пример -
чоплят.
И семките,
и миналото на съседа чоплят
с една и съща страст.
Със косерчето на злорадството чегъртат
в сърцето ми дълбоко
и шушукат,
и шушукат много поверително,
и ликуват
като победители.

След всяка оргия
нощта е знаме на слепците.
А до изгрева
е толкова далеко още.
Кълбото е у мене, Ариадна.
Но конецъ...
Скъса се конецът...

1963

© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.