СТРАХ И ДРУГИ НЕЩА

Аз написах едно тъжно стихотворение,
което редакторът страшно много хареса,
но не го напечата,
защото бе тъжно стихотворение.

Аз написах едно весело стихотворение,
което редакторът никак не хареса,
но го напечата,
защото бе весело стихотворение.

Аз написах едно друго стихотворение,
за което редакторът не каза нищо.
Но и аз се страхувам да ви кажа какво стана.
Много се страхувам.
Затова ще ви разкажа другото.

Сега аз пътувам по света
и се радвам на тревата, която никне.
Сега аз подхвърлям във въздуха един малък молив
и се мъча да се усмихвам.
С мен върви моят син, който също започва да се усмихва.
С мен върви моята съпруга,
която вече не се усмихва.
С мен върви моята майка, която плаче.

А над нас
голямото слънце се люлее в небето с озлобление
и пътищата напред се превиват като червеи бели.

1965