ИСТОРИЯ С МУТАНТИ

web

За другите ли
питате?

Избиха ги.
Но без овации.
С добре обмислени методи.
На партиди.
Настъпателно.
И фино -
като вглъбени учени
с далечни цели,
с дрехи бели,
с бели ръкавици.
А край порутените сгради
изнасилваха сред писъци
по-младите вдовици.
Е, да - с овации.
Да бъде назидателно
и да сплотява
бойните редици.

За другите ли
питате?

Изклаха ги.
Като еничари.
Главите им на кол набучиха.
Като еничари.
И на площада на вселената
си ги наредиха
съвсем старателно,
по български -
кол до кола, глава до главата!
Само вятърът не беше никак български.
Макар че вееше
съвсем по български
страшните перчеми.
Кол до кола, перчем до перчема!
Мила моя, майно ле!

За другите ли
питате?

Избиха ги.
Изклаха ги.
Избесиха ги.
Но без овации.
А преди това
ги давиха
в клозетите
с овации.

И сега
се случи
точно онова,
дето го очакваха мнозина:
измират
или взаимно се изтребват
потомците
на бившите юнаци.
Но без овации.

Тъй че ние вече много вярваме
да бъдем утре по-добре.
Изправя ни една плешива мисъл:
че няма да се мре.
Макар да знаем,
че и утер по петите ни
и ще вървят,
и ще слухтят,
с връвчици
ще ни връзват -
тънички,
онези…

Е, онези де…
Дребните човечета,
кретените,
сиреч -
мутантите.

А ние ще вървим
с очи наведени -
от срам
и от тъга,
и ще внимаваме
случайно
да не стъпчем
някое от тях.

Нали например подир петстотин години
би могъл да настъпи
генетичен взрив,
да се объркат клетки, молекули,
атоми да идат
не на свойто място.
Кретените отново да мутират!
Така от тях навярно ще се изроди
и един Отец Паисий.

24 май 1982

© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)

Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.