web

Метафорите ли се свършиха?
Или се свършиха поетите?
Премного поетична мърша
насити гладните ни трепети.
Със думи - хилави отрочета,
се тровим чак до невъзможност.
И аз съм вътре. И какво, че
сега така ми е тревожно?
Все някой ден ще си изгубя
и предпоследната метафора.
Акациите ще се любят
на пътя ми с отчаян вятър.
Ще бъде слънчево до костите.
Под стрехите ще мина облачна.
Очите ми ще са в недостиг.
А чуждите ще гледат злобно.
Зелена глутница от котки
по кучешки след мен ще тича.
С една римувана походка
полужена - полумомиче
стиха ми мокър ще довърши.
И сянката й ще засвети.
А моята - ще се прекърши.
Най-после ще мълча в куплети.
Над стихналите слепоочия
последен лъч ще се надвеси -
като ръждиво многоточие .
                                             .
                                             .
Най-тъжното въже за бесене.

© Таня Топалова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Таня Топалова. ПълноЛУДИЕ. Варна, 1993.