ТОРИНО - МИСТЕРИОЗЕН И МАГИЧЕН

Теодора Тодорова

web

Призмата за възприятие на всеки един от нас е различна и може би затова е толкова интересно да “видим” едни и същи места през очите на другите - за да открием останалото, невидяно и нечуто, без да налагаме правила и констатации... това ми се ще да постигна с текста, който следва - за един град толкова непознат, толкова неразбиран и неоценен, поглеждайки на него от малко по-различен ъгъл, далеч от класическите туристически брошури.

Когато за първи път видях Торино, си помислих, че е безкрайно тъжен град.

Смятам лично себе си за щастливка, тъй като бях попътувала доста преди това и си мислех, че след мъглата и влажността на холандските канали друго място едва ли може да съществува, което хем да те пленява, хем да те кара да се озърташ по тъмно, защото стъпките ти ехтят и все едно те настигат в тесните улички... да, ама съм, бъркала!

Бе януари 1998 година и все едно, че всички ветрове, мъгли и целият зимен студ си бяха дали среща по улиците, площадите и мостовете на този северен италиански град.

За Торино знаех няколко неща, толкова, колкото да не се изложа съвсем - че е градът на ФИАТ, на “старата дама” - футболния отбор ”Ювентус”, както и че оттам минава реката По (да живеят кръстословиците!). Толкова за познанията ми. Толкова и в минималното количество рекламни и туристически брошури, които открих преди тръгването ми за Италия.

С течение на времето и с помощта на моите приятели усетих, че съм сбъркала в първичните си впечатления и че съм се заблуждавала по отношение на носталгичния образ, който предизвика в мен Торино при първата ни среща. Особено важно е този град да се посети за първи път пролетно или лятно време, но тогава не можех да избирам сезоните, за да се запозная със столицата на италианските автомобили.

В интерес на истината този почти траурен облик и възприятие живее в съзнанието на доста италианци, както и в самите жители на Торино, така че явно е било в рамките на нормалното моите първи импресии да поемат това русло.

На моя въпрос “Защо и самите италианци възприемат Торино като мрачен град?!” ми бе разказано, че в годините на икономическа депресия (по време и след Втората световна война) хиляди италианци от юг (и не само) идват да работят в индустриалния Торино, където с бързи темпове се развива промишлеността и автомобилостроенето. Поради вечната (и необяснима за нас чужденците) омраза между севера и юга по вратите на торинските апартаменти висяли надписи ”на южняци и на чужденци стаи под наем не се дават”.

Заедно с тази ненавист и взаимно неразбиране, нараствали и проблемите между работещи и работодатели, както и социалното разслоение. Декор на всички тези сцени бил Торино - с мрачните си улици, зимния студ, вечната мъгла и пронизващ вятър.

Този образ доразвиват и многото филми, създадени за времето на индустриализацията на Италия, като понякога по мое лично мнение дори прекаляват с черните краски, за да доразвият още по-силно фабулата на режисъора и сценариста (в смисъл юг - слънце, море..., север - студ и толкова).

Теглейки чертата накрая и сумирайки фактите, откривам, че явно в крайна сметка е било в реда на нещата за мен - чужденката, Торино да изглежда като най-тъжния град, който бях виждала до момента и да се питам може ли човек да живее тук и най-важното - да се усмихва?!...

За първи път чух за Торино като център на бялата и черната магия една вечер, докато се разхождахме край По, а над нас висеше като изрисуван в звездното небе хълмът с църквата на капуцините.

Заедно с Лион и Прага, Торино се смята за място на доброто и свещеното - бялата магия, а с Лондон и Сан Франциско - на сатанинското и дяволското, а именно на черната магия.

Странно и малко смешно е как е възможно един и същи град да бъде център на две крайности, на две противоположни сили, които са в постоянен конфликт една с друга! По въпроса съществуват множество публикации, книги, научни изследвания. Едни вярват в истинността на фактите, а други ги смятат за митология.

Оставям на вещите лица да преценят къде е границата между действителното и свръхестественото. Лично аз приемам темата, така както я приемат по-голяма част от жителите на града - с любопитство и малко насмешка.

Торино е приет в целия свят като магическо място по различни причини, между които множеството символични фигури на дракони, кучета, лъвове, разположени на различни места по площади, улици, църкви, градини и мостове. Не на последно място географски се намира на кръстопът между двете реки По и Дора, които се приема, че представляват слънцето и луната.

За вярващите в тези способности най-важното доказателство за магията на града е, че Торино се намира на точката на пресичане на т.нар. синхронични линии. Това са множество линии и канали на енергия, които обхващат цялата планета и чието присъствие може да бъде усетено само от хора, надарени с паранормални и свръхестествени способности. Китайците наричат тези линии “гърба на дракона”.

За възникването на Торино като населено място има исторически факти и данни, но и множество легенди и митове.

Най-интересната от легендите, по мое мнение, е за египетския принц (фараон) Еридан (Eridano), който е бил смятан за брат, полубог, на Озирис. Говори се, че този принц напуснал земята си след безкрайни проблеми и препирни с кастата на свещениците (съчердотите) и след дълги пътувания открил едно изоставено селище (смята се, че е създадено от келтите) в близост до реката По. Тя му напомняла много за родния Нил и Еридан решил да се установи там, създавайки Торино.

Говори се, че това се е случило през XV век преди новата ера, т.е. векове преди да възникне Рим и великата римска империя.

Като потвърждение на тази легенда учените привеждат в доказателство факта, че краткото (галено) име на Торино, което се използва е Toro, което на български означава бик, а бикът е бил свещеното животно на древните египтяни. Той е почти навсякъде днес - символ на футболния отбор, символ на града, множество фабрики и фирми го използват също, накъдето и да се обърнеш, виждаш този бик, изправен на задните си крака.

Истинност или случайно съвпадение с легендата?!

В един сайт, посветен на темата, попаднах на думите на Папа Джовани Паоло II (Папа Йоан Павел II) при визитата му в Торино, който казва:

”Торино е един град на светци и лъчи, т.е. където има светлина, надзърта и демонът”...

На това мнение са и всички защитници на идеята за града - център на бялата и черната магия, защото, според тях, когато съществува едното, то не може без другото. Така както, макар че всяко изобретение или новост е създадено, за да улеснява, за да подобрява, то после неминуемо носи със себе си и негативни последици...

Искам обаче за момент да се откъсна от “легендарната” и повествователна част на изложението си, за да приведа малко научни и исторически факти и данни, които по мое мнение предлагат различна визия за града. Макар че едва ли може да се сравнява с вечния град Рим или със столицата на романтиците - Венеция, Торино носи не малко исторически “багаж” и красота и си заслужава, както да бъде посетен, така и преди всичко да бъде опознат и популяризиран.

Торино, освен че е първата столица на обединена Италия, винаги е бил център на идеи и новаторство.

Първият съществуващ автомобил се ражда като трансформация на една карета от царския двор, снабдена с парен котел, работещ с въглища, с която капитан Вирджилио Бордино е направил обиколка на пиаца Кастело на 07. 05. 1854 година.

Първата италианска самолетна линия с хидроплан е била Торино - Венеция - Триест.

Първата телевизия - Rai TV, кинематографията, телефонната индустрия, модата, сладкарството и шоколада, както и много други дейности и открития са се родили в Торино, за да се трансферират по-късно по целия свят.

Не на последно място, когато пиете едно “Мартини” може би не си и представяте (а дали и въобще ви интересува?!), че то е създадено тук и все още фабриките за производството му се намират в близост до Торино (в рамките на около 100 километра от града). Същото важи за бонбоните “Рафаело”, “Киндер сорпреза”, чийто производител е Фереро Роже, за кафето “Лаваца”, не на последно място и “Робе ди Каппа”, чийто пуловери и спортни екипи сме носили почти всички (естествено впоследствие разбрах, че не тези с оригиналната марка, но)...

Ето защо, сумирайки по-горе посоченото от мене, Торино се смята за нещо като лаборатория на доброто и на лошото, в смисъл град, който е създал много и е люлка на редица новости, които според мирогледа и личното възприятие могат после да се възприемат и с положителната си страна и с негативните си ефекти...

Жалко само, и го твърдя като чужденка, приела Торино за втори роден град, че голяма част от, нека ги наречем “изобретенията”, са напуснали люлката си и дори самите италианци не знаят и не се интересуват откъде води началото си телевизията или шоколада, а го приемат като даденост, но това е друга тема...

За да спазя още малко от историческата фактология, ще спомена също, че в много текстове се твърди, че Торино някога е бил посещаван от Овидий, Пилат, Нострадамус, Казанова...

В света на вярващите в свръхестественото и паранормалното е познат доктор Густав Рол (1903-1994), жител на Торино, за когото се говори, че притежавал невероятни и невиждани способности, и който бил близък приятел и съветник на личности от ранга на Фелини.

За съжаление в настоящия си пътепис не мога да се задълбоча в темата Густав Рол, тъй като все още събирам материал, който ще изложа впоследствие в друг текст, тъй като личността му, по мое мнение, заслужава да бъде опозната от по-широк кръг читатели...

* * *

Сред най-посещаваните от вярващите в магията на Торино са площадите (пиаца) - Кастело, Статуто, Джардини реали (с един невероятно красив фонтан в центъра на градината), както и църквата ”Гран мадре ди Дио” (Gran Madre di Dio). Тя се смята, че е построена върху руините на древен храм на египетската богиня Изида, който бил изграден от принц Еридан (Eridano). Може да се каже, че тази църква е смятана за центъра на бялата магия, на доброто и свещеното. В особен култ са издигнати двете статуи на централните стълбища - статуята на Религията и на Вярата. Казват, че техният поглед бил отправен към посоката, където някога е бил свещеният Граал, пазен и съхраняван в Торино.

Тук се намира и плащеницата, sacra sindone (в църквата “Duomo di Torino”), в която казват, че завили Исус Христос, когато го свалили от кръста, и то още пазело формите на неговото тяло. През 1998 и през 2000 година хиляди хора от цял свят се редяха на километрични опашки, за да го видят, а учени и религиозни лица не спират да се ”карат” за неговата автентичност...

Над целия Торино се извисява и Mole Antonelliana, която е символ на града. Била е изградена като синегога, но днес е превърната в прекрасен музей на киното. В последните години градската управа на Торино “се сети” (както шеговито казват самите жители на града) да обърне внимание на този прекрасен обект и нощем го освети, така че гледката на Mole Antonelliana на фона на звездното небе е невероятен спектакъл.

И не на последно място като любопитство или като доказателство може да се каже, следвайки легендата за фараона Еридан, че в Торино се намира египетски музей, който е най-големият след музея в Кайро. Вътре са изложени статуи, релефи, папируси и много богатства от времето на фараоните (къде крадени, къде купувани, но това също е тема за друг разговор). Лично аз съм посещавала музея в Кайро и мога да си позволя да твърдя, че наистина да влезеш в египетския музей в Торино е почти като да посетиш музея в Египет.

* * *

За черната магия и за сатанинското в Торино се е говорило много. За жертвени огньове по хълмовете край града, за секти, които се приготвят за идването на Антихриста, за новинарските хроники, в които понякога намира място нечие убийство по неизвестни причини.

Колкото и градската управа да налаги глоби, да реструктурира и пребоядисва фасадите на сградите по виа По и други места около историческия център, не може да спре множеството ръце, които изписват стените на града в сатанински думи, рисуват трите шестици (666) и чертаят обърнати кръстове.

Младата част от населението почти не ги забелязва, но понякога, когато възрастни жени минават край тях, бързат да се прекръстят, все едно, че искат да се опазят от лошото. Знае ли някой къде точно се намира то?!...

По отношение на черната магия и сатанинските ритове открих доста материали, но предпочетох да не цитирам подобни данни в настоящия пътепис, тъй като съм сигурна, че който се интересува от темата, знае къде да намери нужната му информация и защото, лично аз предпочитам да “виждам” Торино в бялата му магическа светлина...

Ако някога наистина имате възможност и избор - елате и посетете този прекрасен италиански град. Насладете се на многото му фонтани, статуи, площади, дворци и крепости. Пийнете от прословутия горещ шоколад или може и едно мартини (само не прекалявайте с маслините). Все пак, ако искате, против уроки или против черна магия може да си купите амулет. Тук поне ги има в изобилие или, ако пък решите, можете да направите традиционния италиански жест срещу лоши сили - свивате пръстите на ръката си и оставяте да стърчат само показалеца и малкия пръст.

Да ви приличат случайно на рога?!...

Септември 2002

© Теодора Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2002, № 10 (35)