СЛЕПЕЦЪТ, УЧИТЕЛЯТ И КОРИТОТО

Тодор Тодоров

web

Първите слънчеви лъчи огряха лицето му. Нежната им топлина го събуди. Той отвори очи, но не видя утрото. Беше сляп. Протегна се лениво, след това се обърна на лявата си страна и продължи да спи.

Няколко часа по-късно отново се събуди. Пак се протегна, този път още по-лениво, но внезапно се сепна, с нервни бързи движения започна да търси нещо около себе си и след като напипа тояжката си, грабна я и скочи на крака. Вече прав, той застина за миг. Ослуша се, завъртя глава наляво-надясно, потупа с тояжката около себе си и очевидно ориентирал се, тръгна смело в посоката, която беше избрал.

- Хей, Исаак, къде си се разбързал толкова?

Позна я веднага. Беше Сара, слугинята от страноприемницата до синагогата. Позна я не само по гласа, а и по това, че беше единственият човек, който го наричаше по име. За всички останали той беше оня слепият или слепецът.

Жената извика отново:

- Исаак, ти май не ме чу?! Ела, ела да закусиш. От вчерашния гуляй съм ти събрала доста вкусни неща. Пък и малко вино съм ти скътала.

Исаак продължаваше да почуква с тояжката си, без да й отговаря. Вече подире му тя извика с раздразнен глас:

- Ако не дойдеш до обяд, всичко ще хвърля в копанята на кучетата, така да знаеш!

- Добре де, ще дойда, но сега не мога. Много бързам! - отговори през рамо слепият и продължи по пътя си.

Дали беше закъснял? Тази мисъл не излизаше от главата му. Как можа да се успи! От колко дни чака пристигането на този големец. Знаеше, че когато пристигат големци в града, неговата паничка винаги се напълва със звънтящи монети. А вчера му казаха, че големецът ще мине през Южната порта. Това беше добре. Точно там той си имаше место, което му позволяваше да бъде забелязан от всеки минаващ - влизащ или излизащ от града. И никога не оставаше без милостиня.

Шум от много хора привлече вниманието му и той ускори още повече крачките си. Не съм закъснял - си каза. - Хората се тълпят. Очевидно голям човек ще да е. Някой беше споменал, че бил цар. Друг пък, че е учител. Какъвто ще да е - само да хвърли нещо в паничката ми. Това е най-важното.

С тези мисли той доближи тълпата. Но веднага се ядоса, защото му пречеха да достигне до своето място. С викове и блъскане се опита да се промъкне между хората. Вече се беше отчаял, когато всички внезапно хукнаха напред и той остана сам. Бързо се ориентира, намери големия заоблен камък и се разположи като в трон. Отпусна се и въздъхна с облекчение.

Хората, които се бяха отдалечили така внезапно, отново тръгнаха към града, водени от млад мъж с дълга права коса и рядка брада, заобиколен от няколко души, също така като него странно облечени. Те вървяха бавно, а когато се изравниха със слепеца, младият мъж направи знак и всички зад него спряха. Той се отдели от групата и съпроводен от двама души, застана пред слепеца.

Предугадил, че към него се приближава някой, слепецът изцъкли очи, изпъна шия. Знаеше, че тази поза привлича милостивите хора и те са по-склонни да му хвърлят някоя монета. В трепетно очакване на веселия монетен звън, той не смееше дори да диша. Но вместо това чу ласкавия, топъл глас на мъжа, застанал пред него.

- Човече, ти си сляпо роден.

- Да, господине, - бързо отговори слепият, видимо изненадан.

- Поискай да прогледнеш - посъветва го един от спътниците на младия човек. - Това е Учителят, той може да го направи!

- Да прогледна ли?! - смути се още повече слепият. - Нима това е възможно?

- Да, - продължи същият човек - всичко е възможно, стига да го пожелаеш.

- Е, как да не желая, желая, разбира се. Хайде, направи така, че да прогледна!

Тогава младият човек протегна ръце и с върха на тънките си пръсти докосна челото и очите на слепеца. След това му каза:

- Иди при кладенеца, който се намира на портата от запад. Окъпи се в коритото и ще прогледнеш, човече!

- Как така да се окъпя? - при мисълта за вода и къпане слепецът потрепера. - Какъв учител си ти и чудотворец, след като не можеш да направиш така, че да прогледна веднага, та ме пращаш да се къпя в някакво си корито!

Другият спътник на младия човек подкани слепия:

- Иди, иди, няма да сбъркаш! Послушай го, той знае какво говори!

Свидетелите на тази сцена ги бяха обградили, мълчаливо наблюдаваха и слушаха. Някой от тях се провикна:

- Отиди! Какво ти струва? Изпълни това, което ти казва Учителят...

Други също го подканяха. Накрая всички започнаха да викат, да ръкомахат, да насърчават слепия да изпълни това, което му каза Учителят.

А той, изблещил още повече очи, крещеше с пълно гърло:

- Какво сте се захванали с мене?! Ако той беше всесилен чудотворец, аз вече трябваше да виждам.

Учителят повдигна леко ръка, обърна се и тръгна през тълпата, която му правеше път. Когато се отдалечи, една част от хората го последваха, но някои от по-запалените останаха да спорят със слепия.

- Да го хванем и да го отнесем насила - извика някой.

Тази идея се хареса на всички. Те се спуснаха, грабнаха слепеца и го понесаха на ръце. Той крещеше, удряше с тояжката си, където свари, риташе, но здрави ръце го стискаха и го отнасяха към кладенеца. Стигнали до него, без да губят време, потопиха го в първото корито и го окъпаха хубаво. След това се дръпнаха встрани и го загледаха с очакване.

Почувствал се свободен, слепецът се изправи, отри лицето си с ръкав и започна да мига бързо, бързо, вдигнал глава към небето.

- Казах ли ви аз на вас, че това са вятър работи - закрещя той. - Ето, нищо не стана! Тъмно е като в рог, така както е било винаги. То, ако са ставали така чудеса...

Излезе от коритото и с ругатни се отправи към страноприемницата, за да стигне там преди Сара да изпълни заканата си.

© Тодор Тодоров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2001, № 11 (24)