ИЗ "ЛИТЕРАТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА П. П. СЛАВЕЙКОВ"

Стоянка Михайлова, Камен Михайлов

web | web

Настоящото издание има пет дяла. Първият дял съдържа оригиналните произведения от ЕП, 1907; вторият - творбите от ЕП, 1896 и ЕП, 1902, невключени в ЕП, 1907; третият - тези от Бл., 1898, невключени в ЕП, 1907. Навсякъде сме спазили установения ред и графиката на стихотворенията. Като образци сме използвали личните екземпляри на съответните стихосбирки. В дял четвърти включваме всички оригинални завършени епически произведения, публикувани приживе на поета, в дял пети - епически произведения, непубликувани приживе на поета и обнародвани след смъртта му или останали в ръкопис. По такъв начин изданието представя откритите досега творби на П. П. Славейков, печатани в стихосбирки, в различни вестници, списания, сборници, брошури, тези от Литературен архив, т. З, БАН, София, 1967, и останалите в ръкопис. В дял четвърти и пети стихотворенията са подредени хронологично. За образец са приети първите публикации, съответно - автографите. „Епическият" подбор отразява волята на П. П. Славейков - самият той е означил творбите като такива чрез заглавия, подзаглавия, бележки, планове за стихосбирки.

Въз основа на архивни материали, съхранявани в МППС, АБАН, НБКМБИА, към всяко произведение са направени обяснителни и текстологични бележки. Посочени са първите и следващите публикации, направени приживе на автора, ръкописите (когато ги има). Дадени са сведения относно повода или възникването на творбите (ако са известни). Отразени са варианти на представяните произведения, извършени са сравнения между отделните редакции. Текстовите различия са отбелязани така, че да може да се добие представа за творческата работа на поета и едновременно читателят да бъде ориентиран относно най-съществените промени.

При настоящото представяне на текстовете на съответните произведения сме се ръководили от идеята да бъде отразена и възприета за норма последната воля на автора, фиксирана чрез ръкописните поправки в личните екземпляри на издадените книги. Характерният почерк на П. П. Славейков, както и коректурните му знаци улесниха идентифицирането на тези поправки, а продължителното текстологично изследване, което извършихме, изключва вероятността от съобразяване с „неавторски" намеси. За утвърждаването на редакторския принцип допринесе изясняването на въпроса за характера на авторската работа с текста. Трябва да припомним, че П. П. Славейков създава своите произведения след продължително изкристализиране на основната идея, на концепцията на отделната творба (всичко това е документирано в бележки и планове), а веднъж фиксирана творбата - писмено или печатно, следва период на нова и нова обработка. Обичайният начин за подобни обработки е нанасянето на поправки върху печатния текст и в полето. Недоволството от постигнатото звучене на произведението е особено характерно за творческия процес при Славейков. За това свидетелстват самите поправки, направени с различни средства за писане - молив и няколко цвята мастило, както и различните почерци, характерни за отделните периоди от живота му. Следователно проблемът за установяване на неговата последна воля се сведе до изясняване на понятия като окончателна редакция, последен вариант, завършен текстологичен пласт. За радост повечето от случаите предоставят възможности за разчитане на уточнените поправки - те представляват зачертан от автора печатан текст, върху или встрани от който е нанесен ръкописно новият текст. При текстологичните издирвания сме се стремили към изясняване именно на недвусмислеността на документираните в личните екземпляри замени. В резултат на този възприет принцип представените тук текстове са последните варианти или, в повечето случаи, редакция на съответните произведения, които са възстановени от печатан текст и ръкописни поправки. Разбира се, навсякъде тези поправки са посочени в бележките. В случая сме се ръководили от разбирането творчеството на П. П. Славейков да бъде представено по начин, по който той би искал да го види, ако би имал време да го издаде според замисъла си. А за този замисъл свидетелства връщането на автора към творбите за нова обработка.

В отделни случаи сме били принудени да не се съобразим със задраскванията на отделни стихове, а и на цели стихотворения, тъй като П. П. Славейков не ги е заменил с нищо друго. Тези задрасквания всъщност означават намерението за преработка без наличието на реален текстологичен пласт. Не сме взимали под внимание ръкописни поправки, за които липсват означения къде и какво трябва да заместят. Те представляват започнат, но недовършен текстологичен пласт - например в полето на книгата авторът е нахвърлил отделни думи, части от стихове или обяснения за бъдеща преработка.

На последно място трябва да изтъкнем, че трудно може да бъде изграден типологичен модел или дори да бъдат класифицирани редакционните замени в текста - толкова разнообразен е техният характер. Ако все пак някои авторски намеси могат да се посочат - например работа по замяна на чуждици, по избягване на конкретното, на буквалното звучене, то веднага трябва да се посочат и противоположните тенденции. Най-общото за всички поправки е търсенето на по-експресивни стилови средства, което в голямата си част е субективно-интуитивно - според авторския усет за съвършено. Най-трудни за определяне са редакциите, насочени към нарастване на обема на стихотворението. Те представляват разгръщане на теми, на отделни мотиви или детайлизиране на поетически състояния и ситуации.

© Стоянка Михайлова, Камен Михайлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2001, № 11 (24)

Други публикации:

Пенчо Славейков. Съчинения. Т. 1. Епика. София, 2001.