ХИЛЕНДАРСКИТЕ ДАРИТЕЛСКИ ГРАМОТИ И ПЪРВИТЕ СРЪБСКИ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЖИТИЯ

Радослава Трифонова

web

При сърбите традицията да се издават дарителски владетелски грамоти се развива още от края на ХII в., сръбските грамоти са специфични по жанр писмени произведения и по тип не могат да се съотнесат с грамотите на българските владетели. Основават се на владетелската идеология и историософско осмисляне на старозаветната идея за народния месианизъм. В тях се създава и развива традицията в дълга уводна част (наречена аренга¹) и в същинския текст (нарация) да се вмъкват житиеобразни пасажи, написани с емоционално-експресивен повествователен стил. Тази особеност на сръбските грамоти, в аренгите им да се разработват исторически и идеологически идеи, редом с правните аргументи, се проявява и в самобитната тематика на двете ранни сръбски владетелски грамоти за манастира Хилендар от края на ХII и самото начало на ХIII в.² В началото на ХIII в. житийният модел в сръбската литература все още не е напълно развит и принципът на структуриране на Хилендарските грамоти създава модела, който по-късно заляга в основата на първите сръбски владетелски жития.

І ХГ, за основаването на манастира Хилендар, е правен документ с автобиографични бележки на владетеля-ктитор, поместени в текста на аренгата и в експозицията (за абдикацията му, замонашването в Света гора и градежа на манастира). Писана е от великия сръбски жупан Стефан Неманя през 1189 г. и автобиографичните бележки в нея надскачат нормативните изисквания за този тип текст и стават образец за житиеобразните елементи³ от II ХГ от 1200/1202 г., писана от Стефан Първовенчани, като владетел-наследник, с цел засилване на династичната линия в сръбската държавническа идеология.

II ХГ в голяма степен е сходна с I ХГ (срв. Маринкович 1973). Тя също носи автобиографични елементи в нарацията си, но като цяло е изградена в третолична неутрална форма на повествование. В епизодите, описващи живота на Неманя, Стефан Първовенчани възприема агиографска позиция на изложение и разширява експозицията на грамотата с библейски цитати, без съзнанието, че твори агиографски текст, но измененията, които внася в текста на грамотата си, са в посока към житийна наративност. Тук ще приведа примери, които показват как принципът на структуриране на Хилендарските грамоти създава композиционния модел, залегнал по-късно в основата на първите сръбски жития.

Интерполациите, които внася Стефан Първовенчани във II ХГ, променят смисъла на текста, като подчертават монашеския подвиг на св. Симеон и св. Сава в Света гора. Това са вмъкнатите в текста агиографски топоси за идеализация на владетеля-монах - напр. алегоричните образи в поетичната картина на светогорския манастир Хилендар, изградена като топос за земния рай⁴:

(Трифунович 1975: 11, ред 28-38)

Според Ст. Хафнер (1964: 60-64 и бел. 44) представата за идеалната природна картина (locus amoenus) идва още от античната риторика. Идеализираният пейзаж на Света гора, като земен рай, е изграден върху известното агиографско противопоставяне с пустинята, която по своята духовна същност представлява райска градина. Този топос в средновековното съзнание се свързва с представата за манастир (сакрално пространство), а обитаващите го монаси са "ангелоподобни". Чрез топоса земен рай сръбското манастирско средище на Атон придобива конкретност в духовен смисъл, като идеално уредено място.

Аналогия с рая се разпознава и в библейската реминисценция за земния рай Едем и дървото на живота сред градината (Бит. 2: 9). Дървото като символ на рая и райската птица се срещат във византийското изкуство, а в илюстративните заставки на славянските евангелия от ХII-ХIV в. символичните изображения на рая са лоза, стилизирано дърво, цветя, плодове и птици.

Св. Радойчич (1966) открива и писмени аналогии на образа на равната ливада (пасище) като символ рая. В Добрейшовото евангелие от началото на ХIII в. (в София, НБКМ № 17) подобен орнамент е надписан: - градина, рай). А райска птица се появява скулптирана като барелеф от 1190/97 г. (т.е. няколко години преди написването на II ХГ) на западната порта на Студеничката църква Св. Богородица пред дървото на живота (Дероко 1953: 68 и сним. 63).

Авторът на II ХГ сам изяснява знаковия характер на останалите образи в поетичната картина на Света гора като земен рай: ливадата - Света гора; клоните - атонските монаси; листата, цветята и плодовете - вярата; птицата - св. Сава:

(Трифунович 1975: 13, ред 14-23)

Във II ХГ картината на идеалния пейзаж, като алегория за Света гора, е изградена чрез библейски цитати, като агиографски топос, мотивиращ замонашването на владетеля. Tрябва да се има пред вид, че топосите, като риторични и поетични елементи, включени в текст с делова функция⁵, преследват ясно изразени политически и идеологически цели. По този начин Стефан Първовенчани разширява и осмисля текста на грамотата си в посока към агиографска наративност - търси идеална среда за представяне образа на първия сръбски владетел, а въвеждането на образа на монаха Сава, като райска птица в райската градина, засилва идеализацията на централния образ, на Стефан Неманя. При аргументацията за замонашването на баща си, Стефан Първовенчани, като високо образован средновековен книжовник, използва множество библейски алюзии за изграждане на алегорични художествени образи. Например старозаветният цитат от пророк Иоил 2: 1 осъществява прехода към новозаветните послания на апостол Павел:

(Трифунович 1975: 12, ред 18-20)

Поетичната метафора за сърцето като храм (или съдина), в която се разгаря Христовата любов, е обработка на библейските пасажи за сърцето като център на духовността, връзката с Бога и храм на Божия дух (I Кор. 3: 16, II Кор. 4: 6, 6: 16).

Цитираните по-горе интерполации в текста на II ХГ, направени с цел допълнителна и по-силна аргументация на светостта на владетеля, се срещат в по-късните агиографски и химнографски творби за св. Симеон.

Двете Хилендарски грамоти в голяма степен определят композиционната схема и основните житийни компоненти, разработени в последвалите ги жития за св. Симеон. Смислово и съдържателно те са обединени от общата владетелска идеология: в центъра на изображението е поставен сръбският владетеля, който властва по Божия воля, а божествената харизма върху него, освен с традиционните добродетели, е доказана и чрез богоугодното му поведение и отричане от благата на земния свят. Чрез монашеско послушание Неманя си обезпечава безсмъртие в отвъдното.

Животът на първия хилендарски ктитор е описан в аренгата и ескпозицията на II ХГ чрез множество житийни похвати, като композиционно се съчетават двете противоположни тенденции, характерни за ранната сръбска агиография: (1) описание на конкретни исторически данни и (2) идеализация на владетеля и на монаха (срв. Маринкович 1973).

Грамотата е структурирана в две основни части - владетелска и монашеска. Тази двуделна композиция става образец за конструиране и на същинските агиографски творби, посветени на св. Симеон: изтъква се благоразумието на владетеля, чрез което той подновява бащиното наследство - в смисъл на отечество) и установява ред, законност и спокойствие в държавата; абдикацията на владетеля, замонашването му и градежа на манастира Хилендар⁶.

Това са топосите⁷, залегнали в основата на житията за св. Симеон, които в сръбската агиография представят изискванията към идеалния владетел (вж. Хафнер 1964: 58-59, 79-80, 89-91). Те са и общите моделиращи житийни компоненти в сръбската владетелска агиография като цяло.

Във втората композиционна част на Хилендарските грамоти се очертават още топоси, в които се отразява владетелската идеология. Според текста на двете грамоти Бог осъществява желанието на владетеля да постигне светостта: , т.е. стремежа на владетеля-монах към небесно съвършенство и внушението за постигната душевна хармония след отричането му от земното царство. Противопоставянето между владетелския и монашеския лик на Неманя се постига чрез ранния византийски топос за монашеския живот като ангелоподобен (Хафнер 1964: 60).

Конкретно исторически е аргументиран и агиографският мотив за харизматичната легитимност на наследствената власт над сръбските земи. Той е подчинен на идеята за Божието милосърдие, за Божията благодат и нейните пратеници между хората. В аренгите на Хилендарските грамоти този мотив подсилва агиографската аргументация за избраничеството на сръбския владетел:

(Трифунович 1975: 10-11)

Идеята за трисъставност на владетелската йерархия "царе - крале - владетели" (вж. Хафнер 1964: 56) във II ХГ е изразена според представата на Стефан Първовенчани:

(Трифунович 1975: 10, ред 5-8)

Фр. Кемфер (1969: 54-77) смята, че тази йерархична владетелска концепция, за да съответства на модела, зададен от византийската държавна система, би могла да съществува в културата на сръбската средновековна държава и без троен принцип. Но самият Кемфер (1969: 46-47) забелязва, че в епизодите с автобиографичен характер Стефан Първовенчани подчертава легитимността на властта си, чрез култа към св. Симеон и като че ли по този начин иска да аргументира своя собствен⁸.

Мотивът за приемствеността на властта от предците (във II ХГ) липсва в по-късните агиографски сръбски текстове. Той е необходим в началния етап на установяването на династичната идеология при сърбите. В същинските сръбски владетелски жития историята на сръбската държава започва с Неманя и няма традиция да се дават данни за предците му (Маринкович 1978: 6).

Божествената белязаност на Стефан Неманя по наследствен ред преминава и върху неговия наследник Стефан Първовенчани. Във своята Хилендарска грамота той изцяло копира (възприетия в I ХГ) византийски модел за божествения произход на властта и почти механично пренася идеята, че Бог е изворът на властта, а владетелят е застъпник на народа си пред него. Това е агиографската аргументация за харизматичността на държавната власт, развита по-късно в оригиналната сръбска книжнина.

С династична тенденциозност Стефан Първовенчани подчертава в текста на дарителската си грамота собствената си владетелска личност⁹:

¹⁰

(Трифунович 1975: 12, ред 28-32)

Мотивът за Божията благодат от ранните сръбски владетелски жития, носи идеята за стабилност на владетелската институция и за възход на династията чрез Божията милост. Чрез този мотив в Житието си за св. Симеон, Стефан Първовенчани пренася от II ХГ идеята за богоизбраничество на владетеля по рождение и за харизматичност на сръбския владетелски род (срв. Георгиева 1994: 90-91):

(Чорович 1938: 17, ред 8-11; 18, ред 10-14)

Чрез тази идея в сръбската книжнина се обезпечава представителността на сръбския престол и в първите жития за св. Симеон от синовете му - св. Сава и от Стефан Първовенчани (Хафнер 1964: 84-85).

Мотивът за противопоставяне на земната власт на небесното царство също илюстрира агиографската интерпретация на светителския култ към владетеля. С него се аргументира правилността на решението на Неманя за абдикация, като възприемане на "ангелоподобно" положение на монаха. Бог осъществява желанието му и му дава възможност да опознае нищетата на земния живот, чрез духовността на монашеството и осъзнаването на недействителността на земното щастие:

(Трифунович 1975: 12, ред 16-18)

Като аргументация за замонашването на Неманя са приведени библейски цитати, които придават на владетелската грамота авторитетността на канонизиращ текст:

(Трифунович 1975: 11, ред 18-25)

(Трифунович 1975: 13, ред 6-8)

Тук отново срещаме топоса за Божието милосърдие и щедрост към човеците, изразена чрез Божия промисъл към човешкия род и идеята за универсалността на спасението (срв. Пс. 102: 8, 110: 4, 142: 19, Иоил 2: 13 и др.):

(Трифунович 1975: 12, ред 12-16)

Стефан Първовенчани, като книжовник, има свой специфичен стил и риторично украсен език, често разгърнат в големи пасажи. С помощта на широки поетични картини и множество библейски цитати в текста на грамотата си той гради идеалната представа за сръбския владетел. Аренгата е дълъг увод, който изразява държавническата идеология на владетеля-наследник. Изградена е въз основа на духовните и правните изисквания за владетелската институция, според средновековните представи.

Моралните изисквания към боголюбивия владетел във II ХГ са представени не само чрез агиографската аргументация на мотива за харизматичността на сръбския владетел, но и чрез библейската аргументация на топоса добър пастир, който пази стадото си (Йоан 10: 11).

Топосът добър пастир се открива и в първите сръбски жития - в Житието от Стефан Първовенчани за св. Симеон (нататък ЖССП) и в Житието от Сава за св. Симеон (нататък ЖСС) (вж. Хафнер 1964: 46). В агиографията този топос се отнася към типа преподобен светец (йерей, архиерей или проповедник) и като цяло е топос за изобразяване на духовен водач. В ранната сръбска владетелска агиография той функционира предимно като топос за замонашилия се владетел (Трифонова 1999).

Чрез изброяване на завоюваните земи (белег за владетелска мощ) и топоса установяване на мир и тишина в държавата се поставят изисквания към личността в държавното управление. Създава се агиографската формула за владетелския идеал, общовалидна в сръбската владетелска агиография през целия й развой (Хафнер 1964: 59). Чрез наративния агиографски топос за оттеглянето на владетеля от властта и насочването му към духовен монашески живот се очертава и композиционният модел за изграждане на светителски образ на сръбския владетел.

Старозаветната алюзия с благословията, която Исак дава не на първородния си син, а на по-малкия си син Яков (Бит. 27: 18-41), е оправдание за наследяването на трона от Стефан Първовенчани и е индиректен намек за враждите с по-големия му брат, зетския жупан Вукан:

(Трифунович 1975: 12, ред 34-37; 13, ред 1-5)

В този пасаж може да се потърси и връзка с мотива за Божия завет и бащината благословия (Бит. 9: 9), които се пренасят върху потомството и наследената земя (Бит. 17: 7-10). Конкретните заповеди и поръки за запазване на християнството, с назидателен тон, в съответната вариация (с допълнено поръчение за братско разбирателство и мир, което Стефан Първовенчани пропуска по обясними причини) се срещат и в житието за св. Симеон от Сава.

II ХГ в голяма степен е самобитно произведение, с подчертано агиографска насоченост по отношение на живота на Стефан Неманя - централния образ на владетелската агиография при сърбите от ХIII в. Следователно има достатъчно основания да се твърди, че Хилендарските грамоти (и особено II ХГ) установяват композиционната рамка, идейните и тематичните параметри, върху които се опират по-късните, вече жанрово еднозначни, житийни текстове за Неманичите. Освен това още тук, при очертаването на житиеобразните елементи в текста на II ХГ, би трябвало да се отбележат и наченките на развилата се в същинските сръбски агиографски текстове традиция за интерполиране на нови факти, допълнителна библейска аргументация и риторични украси в текста на предходното произведение.

Двете хилендарски грамоти установяват в сръбската книжовна традиция принципа да се пренасят формално цели епизоди от предходното произведение и с малки вариации да се обединяват в "общи места" (топоси) със специфичната за династията на Неманичите интерпретация на владетелската идеология. Те представляват междинен литературен жанр, който създава своеобразната книжовна традиция на сърбите. Макар и предназначени за един-единствен адресат (манастира), те носят подчертано идеологически смисъл.

Съставителите на двете дарителски грамоти за манастира Хилендар (св. Сава е съавтор на I ХГ) стават първите житиеписци в сръбската литература и няколко години по-късно разработват образа на св. Симеон в по-обемни и вече агиографски по тип текстове. Поради това архиепископ Сава (приемник на църковната власт) и Стефан Първовенчани (приемник на светската власт) придават голямо значение на агиографските произведения, които по-късно създават за баща си, като чрез тях преследват интересите на династията.

Агиографските и риторичните топоси в първите оригинални сръбски жития са изградени изцяло според композиционната рамка на Хилендарските владетелски грамоти, като в текстовете им се откриват и нови семантични ядра, с които се разширяват опорните мотиви на сръбската владетелска идеология. В двете най-ранни сръбски жития се очертават основните художествени похвати за идеализация на владетеля-светец и задължителните топоси за агиографска интерпретация на владетелския култ. В тях ярко се откроява неразривната връзка между държавната и църковната институция, необходима в самото начало на ХIII в. за заздравяване устоите на владетелската власт при сърбите.

БЕЛЕЖКИ

1. Аренгата не е задължителна част от грамотата. В ранното Средновековие се употребява само в тържествени текстове. Предназначена е да покаже на евентуалните читатели или слушатели духовната мотивация за дарението, което грамотата утвърждава. Тази уводна част има повече морално-дидактичен характер, отколкото правно и историческо съдържание. В Дубровнишките грамоти до края на ХIV в. рядко се срещат аренги. Но в повечето рашки църковни грамоти аренгата, като пространен увод, е задължителен композиционнен елемент. В аренгите освен личните емоционални бележки от автора на грамотата (често и ктитор на манастира), се помества и похвала за светеца, патрон на църквата или манастира, за който е предназначена грамотата. В аренгите на сръбските грамоти в периода от ХIII до ХV в. се разработват едни и същи специфични сръбски теми и мотиви. Текстовете им се преписват от една грамота в друга (вж. Трифунович 1974: 23-24). [обратно]

2. Първата хилендарска грамота (I ХГ) е писана след основаването на Хилендар като сръбски манастир на Атон, издадена е от Чорович (1928: 1-4). Втората хилендарска грамота (II ХГ) е писана от Стефан Първовенчани. Издадена е от Соловьов (1925), но текста й тук цитирам по Трифунович (1975). [обратно]

3. Тук наричам житиеобразни текстовете на двете Хилендарски грамоти, тъй като в тях сведенията за живота на първия сръбски светец (замонашилия се владетел) съдържат елементи на агиографска идеализация. [обратно]

4. Под термина топос разбирам понятието за "общо място", породено от задължителния универсален символично-митологичен пласт в средновековното книжовно творчество. Еднакви или подобни топоси се срещат в различни по жанр текстове. Те се установяват на различни нива от организацията на текста: композиционно, тематично, а най-често стилистично и метафорично-образно. Редица топоси, широко разпространени във византийската литература, традиционно се пренасят и в старите славянски литератури. Употребата им е задължителен елемент в поетиката на средновековните писатели. Съществуват разгърнати топоси, както и тематично групирани топоси. Основават се на цялата предходна традиция и предимно на корпуса от библейски книги, произведения на патристичните автори и др. (вж. Курциус 1948, Бойман 1951, Трифунович 1974). [обратно]

5. По същество съдържанието на дарителската грамота би трябвало да съдържа конкретни данни за ктиторството на владетеля (в случая на Стефан Първовенчани) за сръбския атонски манастир Хилендар. Тези данни са поместени в самия край на II ХГ, където Стефан Първовенчани изброява даренията си като резултат на изпълнен бащин завет и подчертава собствената си владетелска позиция (срв. текста у Трифунович 1975: 14-15). [обратно]

6. Изграждането на манастир-владетелска задужбина при сърбите е основа за установяването и укрепването на култа към владетелската династия. Мотивът за градеж на манастир се открива в повествованието и на по-късните агиографски произведения за сръбския владетел. Той се превръща в общ композиционен елемент при изграждане на агиографския образ на владетеля в сръбската литература, не само от ХIII в., но и през следващите векове. Във всички жития в Даниловия сборник (ЖКАС) от ХIV-ХV в. се описва издигането на задужбини и градежа на църкви като ктиторство на владетелите (вж. Маринкович 1988: 79). [обратно]

7. Цв. Тодоров (2000: 71-72) определя като най-малка значеща единица на текста мотива, който според неговото определение изразява "отношение на сходство в семантична перспектива" и е "минималната тематична единица". "В повечето случаи мотивът съвпада с дума, но може да съответства на част от думата, т.е. на сема, друг път на синтагма или изречение, в което думата, с която обозначаваме мотива, не фигурира. Ако няколко мотива образуват устойчива фигурация..., обозначаваме я като топос" - казва Цв. Тодоров (2000: 74). Присъствието на един и същ топос (най-общо на един мотив) в две творби не означава, че и в двете е представена една и съща тема: мотивите са поливалентни и присъствието на една тема може да се разпознае достоверно само след анализ на текста в целостта му (Тодоров 2000: 75). [обратно]

8. Стефан Първовенчани вероятно е целял да постигне триумвират при канонизирането на основателите на сръбската държава и династия, като е включвал и себе си (Симеон - Сава - Стефан Първовенчани <=> владетел - архиепископ - крал). Но векове наред култът към сръбските първосветци се запазва двоен. Благодарение на ЖКАС в сръбската книжовна традиция двойствеността на култа към сръбските светци (владетели и архиепископи) се легализира през вековете. Стефан Първовенчани е канонизиран като монах Симеон едва през ХVII в. от сръбския патриарх Паисий Яневац (1614 -1648 г.), който създава текстовете за култа му по данни от Теодосиевото житие за св. Сава (напр. за пренасянето на мощите му в манастира Жича). [обратно]

9. Но както правилно забелязва Ст. Хафнер (1964: 59), Стефан Първовенчани отминава с мълчание същественото място на първородния наследник, т.е. никъде не споменава за враждите с по-големия си брат Вукан (срв. тук във Втора глава). На този проблем обръща внимание Сава в своето житие за св. Симеон. [обратно]

10. Стефан Първовенчани запазва конструкцията на I ХГ, но заменя изразите на самоунижение при Неманя с думи на уважение и синовна обич. Нарича баща си светец, , макар че II ХГ е писана няколко години преди канонизирането на Неманя като св. Симеон. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Бойман 1951: Beumann, H. Topos und Gedankengefüge bei Einhard. // Archiv für Kulturgeschichte, ХХХIII, bd. 3, 1951, 337-350.

Георгиева 1994: Георгиева, Н. Житието на свети Сава Сръбски от Стефан Първовенчани и някои проблеми на ранната православно-славянска агиография. // Старобългарска литература, 27/28, 1994, 86-92.

Дероко 1953: Дероко, Ал. Монументална и декоративна архитектура у средњовековноj Србиjи. Београд, 1953.

Кемфер 1969: Кемфер, Фр. О неким проблемима старосрпске хагиографиjе (Осврт на прва житиjа Симеона Немање). // Историjски гласник, 2, 1969, 29-50.

Курциус 1948: Curtios, E. R. Europäisсhe Literatur und lateinisches Mittelalter. Bern, Franke 1948 (= Bern-München 1978).

Маринкович 1973: Маринковић, Р. Почеци формирања српске биографске књижевности. // ПКJИФ, 39/1-2, 1973, 1-19.

Маринкович 1978: Маринковић, Р. Владарске биографиjе из времена Немањића. // ПКJИФ, 44/1-2, 1978, 3-20.

Маринкович 1988: Маринковић, Р. Текстологиjа и поетика у проучавању старе српске књижевности. // Поетика српске књижевности, Београд, 1988, 65-82.

Радойчич 1966: Радоjчић, Св. Милешева. Београд, 1963.

Соловьов 1925: Соловjов, А. Хиландарска повеља великог жупана Стефана (Първовенчаног) из године 1200-1202. // ПКJИФ, 5, 1925, 62-89.

Тодоров 2000: Тодоров, Цв. Семиотика. Риторика. Стилистика. София, 2000.

Трифонова 1999: Трифонова, Р. Типологически паралели между българската и сръбската агиографска продукция през ХIII в. // Литературна мисъл, кн. 1, 1999, 110-131.

Трифунович 1974: Трифуновић, Ђ. Азбучник српских средњовековних књижевних поjмова. Београд, 1974 (II изд. 1990).

Трифунович 1975: Трифуновић, Ђ. Примери из старе српске књижевности. Београд, 1975.

Хафнер 1964: Hafner. St. Studien zur altserbischen dynastischen Historiographie. // Südosteuropäische Arbeiten, 62, München, 1964.

Чорович 1928: Ћоровић, Вл. Списи светом Саве. Београд-Сремски Карловци, 1928.

Чорович 1938: Ћоровић. Вл. Житиjе Симеона Немање од Стевана Првовенчаног. // Светосавски зборник, 2, 1938, 15-76.

© Радослава Трифонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2005, № 5 (66)