СПИРО ГОДИНА

Пенчо Славейков

web | На Острова на блажените

Една книга смятана без автор. Дълги години се е мислило, че тя е общ сборник от песни, афоризми и максими, и никой не се е интересувал от автора й, смятайки го за издател. За това някак подсеща и странното й име Аманети.¹ Тя е доста стара книга, известна и по нашенско в ръкопис, разни преписи. До днес обаче не са могли да посочат авторите на тия неща и само за някои от изреченията е констатирано, че коренът им се крие в народни поговорки. От лучканията да се намери автора на тая книга, изглежда най-правдива досетката на едновремешния италиански дипломатически агент в Ранава, Иржи Бурмичка², изселенец от Острова на Блажените, известен археолог и не съвсем глупав литературен историк - а той твърди, че авторът е Нягул Кавелла, и не може да бъде друг. Досетката на почтения археолог е твърде остроумна и комбинациите, които прави да дойде до нея, показват неговите извънредни дипломатически способности, каквито, казват, той не е можал да прояви в дипломацията. В историята за дирението автора на Аманети се прослави и небезизвестният филолог Корпива³, родом от Дивогонската епархия. Той пък твърди, че авторът е известният учител и поет от края на миналото столетие - Спиро Година. Почтеният археолог и още по-почтеният филолог още не са довършили изследванията си и въпросът за едно име остава все жива рана в науката. Оценка на самата книга не е правена, тъй като от разправия за автора й не остава време за това. Книгата на Спиро Година има досега седем издания. Моите преводи са направени по 6-то издание (1906), печатано под нагледа на Корпива, което се счита за най-добро и критично издание, понеже има двайсет пъти повече бележки от самия текст. Наистина, изданието, прошарено по такъва начин, прилича на обълшивена риза, но научността му пък е несъмнена. Портретя е релйеф от надгробната плоча на Спиро Година.

БЕЛЕЖКИ

Славейков неведнъж пише стихотворни афоризми и сентенции - жанр, който се разработва и от други поети (Михайловски, Кирил Христов и др.). Такива са много от стиховете му, озаглавени "Шарк", подписани с измисленото име Ферхад Меддахи в различни годишнини на "Мисъл". Тоя жанр идва у него и под влиянието на немската поезия (Гьоте, Фридрих Боденщедт и др.), която подхваща примера на философската поезия на Изтока и често пряко й подражава. - Нито малкото, нито второто име на Спиро Година се среща в Братя Миладинови. Явно е, че презимето (Година) е прието, за да се изрази идеята за времето, за мъдростта, идваща с годините, а Спиро е често срещано българско име. Не е изключено Славейков да е имал пред вид колоритната фигура на създателя на "сиромахомилското движение" Спиро Гулапчев - и той, като Година, е учител "от края на миналото столетие" и - без да е бил поет - се е занимавал с писателство. В характера му е било да философства, да говори със сентенции. За него подробности вж. у Д. Благоев - "Принос към историята на социализма в България", стр. 123.

1. Аманети - турска дума от арабски произход - нещо, поверено за съхранение, старинно; известие, кратки стихове. [обратно]

2. Ранава - град с име, съставено по подобие на италианския град Равена; Иржи Бурмичка - археолог и литературен историк - име по чешки образец: в онова време у нас са на работа много чехи, вкл. археолози. [обратно]

3. Корпива - преиначено от "коприва" (на руски - "крапива"): и тук, като при Бурмичка, със самото име се иронизират Славейкови съвременници - книжовници, - без да притежаваме данни точно кои е имал пред вид. [обратно]

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2001
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.