НЕДКО ВЕТКО

Пенчо Славейков

web | На Острова на блажените

Ветко е публицист, когото публицистиката изяде. Тая ламя, която яде и ще изяда всеки юнак, който няма силата на Персея¹ и свети Георгя да отсече главата й навреме! Той и сега пише стихове, но в тях музата отдавна му е изневерила - тя, която сега се премигва вече с тогоз и оногоз от противниците му. А на младини, на връст на която и аз и всякой прави глупости, и е задължен да ги прави, в стиховете му имаше усмивката и на оная палава девойка, която на Острова на Блажените наричат Сериозността на Шегата. Сега има само Шега со Сериозността - една стара мома, която само се секне и се хвали с целомъдрието си. Хумор няма вече, а една брадавична добродетел, която се сърди и джавка като моята покойна свекърва. Защото е крив на себе си, окривява другите! А само да окривяваш другите у един сатирик и публицист показва лоши инстинкти и нечист въздух в стаята, дето плъзнеш. Най-хубавото нещо, което Ветко е писал в последне време, е една малка книжка сатири, в които се осмиват идеалите на разни писари, даскали - и бившите и настоящи церибашии в политиката, чийто живот автора знае превъзходно, понеже е бил дълги години протогер² в разни техни сдружения. Най-добрата пиеска в тая му книжка е В механата, която е, види се, някогашно лично преживяване. От първия период на поетствуването на Ветка са другите преведени пиеси³ и в Неделя по обяд читателя може да види силата на жилото, а най-вече сръчността на живописната четка у някогашния поет. В тая малка поема на Ветка се е удало да нарисува столичната тълпа и да даде една от най-интересните картини от уличния пъстър живот в най-големия град на Острова, в който град няма друг освен уличен живот. На старини - поета е роден невям през 1851 - него назначиха секретар на централната метеорологическа станция в Артаня, колкото да има от що да се препитава и която длъжност той върши съвестно и до днес, като будно бди отде вей вятъра и пише възпоминания за онова, което трябало да бъде, а не било⁴. Защо не е било - това не е узнал и досега онзи, който следи своите фантазии. В последне време поета постоянно боледува и казват, че правителството отсега е разпоредило, в случай че умре, да го погребат на държавни разноски. Това е една извънредно хуманна разпоредба и предсмъртна грижа за един отдавна вече мъртъв, който все крещи, че още е жив.

БЕЛЕЖКИ

Израз на сатиричната страна на творчеството на Славейков; във връзка с това той преплита в очерка черти, характерни за Стоян Михайловски. Макар че Михайловски (роден в 1856 г.) е значително по-стар от Славейков, той е много близък с него в продължение на години, изтъква го и в свои печатни изказвания; след своя регресивен прелом от 1905 г., когато религиозните тенденции у Михайловски се засилват и той отива до мистика и сляпа привързаност към всичко черковно, влиза в конфликт със Славейков заради неговото "свободомислие". Затова Славейков, под предлог, че пише за измислен поет, в много прозирна форма насочва очерка си за Недан Ветко против стария сатирик. Във връзка с това са думите му, че музата на Ветко (Михайловски) "отдавна му е изневерила", както и твърдението, че е "вече мъртъв". - Недан - от имената у Братя Миладинови; Ветко - с оглед на общата тенденция, че тоя поет е вече "овехтял". Името Ветко се среща и в "Кървава песен" (стр. 233, изд. 1943-44 г.) - на една страница с други имена, подобни на тия в антологията: Стамен Лола, Витан Доганя, Китан от Бъта, Чубрата и Димо Груда.

1. Персей - в древногръцката митология - герой, син на Зевс; той отсича главата на Медуза, която - поради завистта към нея зарад красотата й от страна на Атина-Палада - била превърната в страшилище с коси-змии и с поглед, който вкаменявал хората. [обратно]

2. Протогер - селски глашатай, общински известител. [обратно]

3. Пиеси - в смисъл на стихотворения, кратки лирични творби. [обратно]

4. Намек за политическата нестабилност на Михайловски, обвиняван особено много за това, че е поискал и получил пенсия от своя стар политически противник Димитър Петков. Във връзка с тая пенсия, представляваща обществен скандал на времето, са и думите за бъдещето погребване на сатирика "на държавни разноски". [обратно]

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.