Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СРЕЩА РАЗГОВОР ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА
ПЕРИОДИКА
Огняна Георгиева-Тенева
web
На 20 ноември 2006 г. аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
събра дейци на образованието с различни професии и ранг, но единни в убеждението
си, че педагогическият печат е органична и необходима част от образователния
процес. Срещата разговор беше организирана от Главна редакция на педагогическите
издания (ГРПИ) при МОН и Софийския университет. В нея участваха заместник-ректорите
проф. д.и.н. Георги Бакалов - главен редактор на сп. "История", и
доц. д-р Димитър Гюров - главен редактор на сп. "Предучилищно възпитание",
главните редактори на останалите педагогически списания, директори на столични
училища и детски градини, сред които Гергина Тончева и Галина Хайдар, учители.
Здравка Бобева, директор на ГРПИ, откри срещата1.
Изказвания направиха проф. Петър Петров, проф. Борислав Тошев, проф. Любомир
Христов, проф. Стойка Здравкова, доц. д-р Чавдар Лозанов и др. Пред форума говори
и Иван Велчев - председател на Асоциацията на учителите по български език и
литература2. Така специализираният
педагогически печат стана повод да се срещнат човекът на науката и практикът,
теоретикът на образованието и учителят, авторът на статии и техният читател.
Пред образователната общност в България бяха разкрити - с последвалото съдействие
на в. "Аз Буки"3, състоянието
на педагогическата периодика у нас, нейните проблеми и перспективи. Обсъжданията
оформиха следните съдържателни ядра.
• Периодичният педагогически печат е основна форма за професионална квалификация
на учителите. Той поддържа научната и методическата им компетентност на съвременно
равнище, като транслира теоретичното знание от научните институции към училището
и популяризира добрите педагогически практики.
• Шестнадесетте научно-методически списания са на високо съдържателно равнище.
Техни главни редактори и членове на радколегиите са изтъкнати представители
на българската наука и педагогическа практика, експерти от МОН. Автори на
поместваните материали са хора с висок научен и образователен ценз, с оригинални
методически идеи и опит. Изданията представят българския образователен процес
в контекста на европейските образователни ценности. Слабост, която трябва
да се преодолее окончателно, е сухият академизъм в някои публикации.
• Педагогическата периодика е ценна и с това, че дава възможност за изява
на българските учители. Техните публикации са израз на успешното им кариерно
развитие и задължително условие за придобиване на по-висока професионално-квалификационна
степен.
• В скромния външен вид на списанията се оглеждат финансовите затруднения
пред Главна редакция на педагогическите издания. При все че преживя тежки
в парично отношение години, редакцията не допусна нарушения в периодичността
на списанията. Тяхната устойчивост в дългия период на икономически сривове
и мъчителни промени представлява рядко изключение на фона на сериозните сътресения
и дори окончателен фалит на десетки периодични списания за наука и култура.
• Редакцията има дълголетна история - вече близо полувековна, а най-старото
издание - "Педагогика", наследник на сп. "Народна просвета",
е на 78 години! Списанията имат богато минало, но воюват да имат и бъдеще.
"Съдбата на педагогическите издания е свързана с бъдещето на образованието
в България" - убедено твърди доц. д-р Димитър Гюров. Екипът на редакцията
осъзнава своята мисия в образованието и е амбициран въпреки трудностите да
съхрани традицията и да я развие. В съответствие с тази цел се следва маркетингова
стратегия с няколко конкретни програми, в които приоритет имат сътрудничеството
с издателства и неправителствени организации, работата по европейски проекти
и други форми за набавяне на парични средства - защото ако държавната финансова
подкрепа някога беше стопроцентова, днес тя е крайно ограничена.
Участниците в работната среща приеха решение към ГРПИ да се създаде Съвет на
главните редактори, който да обсъжда проблемите на списанията и поне веднъж
годишно да провежда срещи с ръководството на МОН, да активизира диалога с него,
защото - известно е - навсякъде по света образованието, в това число и педагогическият
печат, се нуждае от специални грижи от страна на държавата.
БЕЛЕЖКИ
1. Вж. настоящия брой, с. 47-48. [обратно]
2. Вж. настоящия брой, с. 49-52. [обратно]
3. Вж. Аз Буки, 2006, бр. 48/29 ноем.-5 дек.
[обратно]
© Огняна Георгиева-Тенева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 1
© Електронно списание LiterNet, 19.05.2007, № 5 (90)
Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 1.
|