ДА ВЪРНЕМ ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ
Антонина Желязкова пред сп. "Български език и литература"

Огняна Георгиева-Тенева

web

1. Уважаема г-жо Желязкова, вие отлично познавате етническите проблеми в България, публикували сте множество материали за малцинствата у нас, директор сте на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Моля ви, представете пред читателите на сп. "Български език и литература" дейността на Центъра.

Нашият изследователски център е сред първите неправителствени организации в България. Тази година имаме 15-годишен юбилей. Създадохме се с идеята с помощта на науката и образованието да съдействаме за етническия мир в страната, да работим за и със малцинствата в помощ на тяхното равнопоставено място в българското общество. През последните години работим като европейски институт заедно с академични партньори от Европа по програмите на ЕС, включително и по изследвания, свързани с целия регион на Балканите. Силен екип от учени участват в нашите изследвания, имаме и добра издателска дейност.

Като оценявам постиженията, мисля, че през годините най-ефикасни сме били с нашата стипендиантска програма, която даде възможност на много роми, турци и българи мюсюлмани да продължат образованието си - средно и висше. Вероятно за изминалите 15 години с наша подкрепа са се образовали над 1500 представители на тези общности.

В много проекти, свързани с образованието на малцинствата, сме пионери - разработваме идеи, които прилагаме няколко години като експеримент, за да могат след това държавните институции да ползват нашия добър опит или пък да се предпазят от провалите ни.

2. Работили сте по проект за съществуващите образователни политики и практики за предоставяне на равен достъп до обучение на деца от малцинствата. Какъв е резултатът от проучванията ви за образователното равнище на учениците от ромски произход и за обусловеността му от начина за управление на образованието? Приближават ли се тези ученици до целта - равния старт?

Най-напред бих подчертала, че философията на нашия институт е разгърната върху убеждението, че няма нищо по-важно от правото за равен достъп на ромите до всичко - образование, култура, работа, фондове и т.н. Разбира се - и върху безкомпромисното правило, че тази равнопоставеност се разпростира не само върху правата, но и върху равните задължения към държавата и обществото и върху изпълнението им.

Някои основни грешки в политиките за интеграция на ромите идват от разбирането на интеграцията като уеднаквяване, уподобяване, с една дума - ние искаме ромите да заприличат на нас, за да ги приемем и да им дадем шанса да са равнопоставени. Това е обречено на провал, подобни усилия са безсмислени. В хода на историята всички са се опитвали да асимилират ромите: и двете империи - османската и австро-унгарската, и различни режими - нацистки, комунистически, а сега на този тип принудена модернизация чрез унификация са заложили и европейските програми, и демократичните правителства. Опитите за културно нивелиране е развило през вековете изключителна устойчивост у ромите да съхраняват своите традиции, език и култура.

Ромските деца имат различен темперамент и култура, но същите интелектуални дадености, както нашите деца. Поради това те трябва да бъдат разбрани и да се намерят подходи, за да разгърнат образователните си възможности, а не да се опитваме да ги унифицираме.

Опитът на нашия Център е с неколкогодишния проект "Да върнем децата в училище", който пилотно експериментира подходи за връщане и задържане на ромските деца в 14 училища на територията на България. Идеята разчиташе на осигуряване на допълнителна материална база, лектори, учители, които да занимават децата с живопис, музика, спорт, танци. По силата на този опит децата имаха в учебните кабинети свои лични палитри, инструменти, екипи и т.н., което превръщаше училището в нещо много привлекателно. Разбира се, трябваше да бъдат привлечени и родителите, които също се радваха на факта, че детето им има собствен тромпет или статив, например. Учителите имаха възможност да се срещат едни с други, да обменят опит, да сравняват постиженията си на летни квалификацонни курсове и на пленери заедно с децата. Всъщност резултатите надминаха очакванията ни, защото освен задържането на децата в училище като "екстра" се постигна увеличаване на средния им успех по общообразователните дисциплини. Към атрактивните занимания се включиха и учителите по български език и литература, по математика също, за да четат на децата, да им дават малки устни и писмени тестове, докато вървят заниманията по изкуствата. Децата имаха амбицията да са добри с българския език, защото програмата предвиждаше представяне пред обществеността на града на техните постижения, където те искаха да говорят добре и правилно, да знаят много извън постигнатото в изкуствата или спорта. Местната общественост също преодолява част от предразсъдъците си, когато вижда разгърнати уменията на ромските деца.

3. Има ли ръководеният от вас Център идеи за устойчиво решение на образователните проблеми на ромите?

Ние имаме не само идеи, но и опит от изминалите години - той показа няколко основни политики, които биха направили образователната интеграция на децата по-успешна:

- Децентрализацията - при обща рамка, която дават Законът за народната просвета, както и европейските харти и конвенциии за правата на малцинствата, като общините би трябвало сами да решават подхода за обхващане и задържане на ромските деца в училищната мрежа. Всяка община има свои специфични проблеми, ромските субгрупи, които преобладават в общините, са различни, възможностите и подходите също. Ще дам един пример - има общини, където неграмотността сред ромите надхвърля 35%, и други, където е под средната за страната - 6-8%. Очевидно е, че политиките трябва да са на местно ниво и съобразени с интересите на цялата локална общност. По този начин се намаляват рисковете от бюрократизация, забавяния, прехвърляне на отговорност, разхищения на средствата.

- Десегрегацията е най-добрият подход, но не на всяка цена, защото понякога води до вторична сегрегация. Където тя е невъзможна - например в отдалечени от града села или в компактни квартали с 80-100% ученици роми, е необходимо да се инвестира в училищата, учителите, директорите, за да се превърнат в образователни оазиси, които да привличат и "другите" родители да не напускат населеното място, а да търсят възможност да записват децата си заедно с ромските.

- Стипендиите са от изключителна важност - държавни, общински, частни, всякакви. Нашият опит показа, че деца, които биха прекратили обучението си поради социалната слабост на семействата си в 4.-5. или пък в 7.-8. клас, успешно завършват средно образование и продължават във висшите учебни заведения, ако бъдат подпомагани с малки стипендии през целия курс на образованието си. И това се отнася не само за ромските деца, но за турските, българските, помашките и всички останали. Една такава стипендия може да не надхвърля 500 лева годишно, но тя дава надежда на семейството и то мобилизира силите си, за да помагат всички за образованието на детето. Институциите трябва да гледат на стипендиите не просто като на подарени пари, които се заделят с усилия в бюджетите. В реалния живот на бедните семейства това е магически механизъм, който отключва латентните ресурси както на цялото семейство, така и на самия ученик или студент.

4. Известно е, че доброто владеене на български език е от първостепенно значение за успеха на децата от ромски произход по всички учебни дисциплини. Има ли Центърът за малцинствата и културните взаимодействия актуални данни по този въпрос?

През изминалите трудни години на преход децата от малцинствата загубиха много от възможностите да усвояват добре български език и това естествено доведе до тяхната маргинализация, сегрегация, неконкурентоспособност. Затова поддържам правителствените политики за субсидирано обхващане на децата в предучилищна подготовка, за да започнат 1. клас с приблизително добро владеене на български език. Когато споменавах за децентрализация, имах предвид и възможността в някои училища учебните програми да бъдат по-гъвкави - според нуждите, и да предвиждат повече часове по български език в началния курс. Много сме бедни все още и по отношение на помагалата по български език, насочени към чуждоезични, би- и трилингвални деца. А специалисти, които да подготвят такива, имаме. Нашият център използва една награда, получена през 2000 г. от френското правителство, за да издадем учебник за началния курс по български език за турскоговорещи деца, изготвен не само професионално, но и атрактивно, с цветни илюстрации и игри. Тиражът беше направо разграбен.

3. МОН заложи в учебните програми принципа за мултикултурно образование. Според вас прилага ли се той успешно? Имате ли информация за неговото функциониране в други европейски страни?

По принцип съм скептик, ако това се провежда като част от задължителната подготовка. За малките ученици е по-добре това да става игрово, като извънкласни дейности, съвместни лагери, спектакли. В община Руен например, в някои села със смесено население, правят чудесни собствени драматизации на традиционни празници - ислямски и християнски, децата събират заедно приказки и песни от бабите си. Тези дейности, свързани с мултикултурализма, подпомагат децата да опознаят взаимно традициите и обичаите си, се извършват в читалищата - заедно с училището, но като извънкласни занимания. Вече в средния курс винаги съм проповядвала необходимостта да се учи в рамките на часовете по философия, по история и литература или като отделен предмет сравнително религиознание, в смисъла на история и философия на религиите. Чуждият опит е най-различен и предпочитам да се съобразим с нашите български специфики. Защото какво по-мултикуртурално от Й. Йовков, Е. Пелин, Д. Талев..., стига децата да ги прочетат заедно с учителя с любов и разбиране.

4. На 14 и 15 април т.г. в НДК се проведе национален дебат на тема "Политики към ромите в България". Имаше ли дебатът образователен срез? И ако е имал - в какви проблемни и идейни посоки?

Дебатът беше интересен с това, че предостави възможност на хора от цялата страна, една малка представителна извадка на българската нация, да дискутират проблеми, свързани с приемането и отхвърлянето на ромите. Разбира се, една от темите беше образованието и хората направиха изключително разумни предложения за десегрегацията на ромските училища, как да се направи това практически. Участниците представиха сравнително точни данни за ситуацията и упрекнаха политиците, че проблемът не е толкова сложен, но на управляващите не им достига политическа воля. Общо взето, малкото общество, събрано в НДК, беше добронамерено, разумно и гледаше оптимистично на образователната интеграция на ромските деца.

© Огняна Георгиева-Тенева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.