ДРУГИЯТ

web

Защо замлъкнаха ония нежни струни?
Те трепнаха в душата ми, но аз
не те прегърнах и не те целунах
тъй както другия, със обич и екстаз.

Не ти извиках, че без теб не мога,
а влакът вече тръгваше на път,
не сепваше сърцето ми тревога,
че дните могат да ни разделят.

Не ти извиках, че за мен си всичко!...
че ще запомня образа ти свят,
със мили имена не те наричах,
не плаках, че оставаш в своя град.

И ти замлъкна тъжен зад стъклата,
тогаз видях, очите ти сълзят,
но грабнаха ме с песен колелата
и пак понесоха ме сам-сама, на път.

© Мария Леринска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Мария Леринска. Неутихнало море. Бургас, 2001.