Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Пей, славею, тиха, тъжна песен
сред клоните на моята тъга.
Уж пролет е, а чувствам есен
и зимната прегръдка на смъртта.
Утеха - трелите ти чудни.
За мене те са сетният ти дар.
Пътувам в бездни непробудни,
а ти оставаш тука птичи цар.
Трева над мен ще зеленее
и вятърът сезонно ще свисти.
За мен едва ли ще запеят,
но вярвам, славею, ще пееш ти!
1946 г.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.
|