Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕКРОЛОЗИ ОТ
НЕСБЪДНАТИ СЕЗОНИ
web | Глинена птица
1.
Карнавални маски,
размазани
от дъждовете.
В цветовете на дъгата
сълзите им са толкова красиви
и
обречени!
По-кросиви от усмивките плакатни
с наслоена и изплъзваща се същност.
Без думи...
Ала някакво излъчване
подостря
болката и я прегъва -
миг преди да изкрещя,
се
разпознавам
в афишите с подкупващи
и купени усмивки.
2.
По краищата -
плесен.
Ореол
или наранена аура -
като дантелата на детска шапчица.
Скрибуца въздухът.
По стъпките ми мокро куче души.
Души... души...
Глинената птица се събуди
и
не може повече да чака -
Със сокове от разредена кръв,
въздъхне ли,
ще падне в бездната,
на
крачка от заветния си полет.
А ти, Помазанико самовлюбен?
Ковеш без отдих рамките на хоризонта.
В очите ми изливаш топъл восък.
До дъно
ноктите ми режеш.
3.
Тези черни труженици -
кроячи на
дните ни до секунда
и повелители на сънищата ни -
раздават
нафора денем,
нощем разстрелват
лястовици.
Уж творят история,
ръкомахайки
от трибуните,
а всъщност
торят
с обилни изпражнения
надеждата и радостта:
"Народе, с хълбоци гноясали,
с ръжен и рало
лекувай духовното си тяло..."
Тези черни труженици -
платени песнопойци
върху клонките на скършената вяра.
4.
Светеха очите ни
през процепите на оградите -
януарски зеници,
пречистени и обнадеждени.
Но денят повлече ден -
похотливите му аромати
запълниха
опразнените булеварди на надеждата.
И тялото закърпено на Октопода -
обсеби ги.
Обсеби ги...
Подреждам руните в триъгълник -
не пасва!
Три слоя облаци
ще смъкна от сърцето си,
преди да им повярвам.
© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.
|